Капиталът Критика на политическата икономия

Борба между работника и машината

Борбата между капиталиста и наемния работник започва със самото възникване на капиталистическите отношения. Тя бушува през целия манифактурен период[1]. Но едва след въ­веждането на машините работникът се бори против самото средство на труда, против материалната форма на съществуване на капитала. Той се бунтува против тази определена форма на средството за производство като материална основа на капита­листическия начин на производство.

Почти цяла Европа е преживяла през XVII век работниче­ски бунтове против така наречената Bandmiihle (наричана още- «Schnurmuhle или Miihlenstuhl) — машина за тъкане на пан­делки и ширити[2]. В края на първата третина на XVII в. една ветрена дъскорезница, построена от един холандец близо до Лондон, станала жертва на изстъпленията на тълпата. Дори в началото на XVIII в. водните дъскорезни машини в Англия все още само с мъка преодолявали подкрепяната от парла­мента народна съпротива. Когато Евърет построил в 1758 г. първата движена с вода машина за стригане на вълна, тя е била опожарена от неколкостотин души, останали без работа. Против scribbling mills (дараците) и кардирните машини на Аркрайт подали петиция до парламента 50 000 работници, които дотогава се издържали с разчесване на вълна. Масовото разрушаване на машини в английските манифактурни окръзи през първите 15 години на XIX в., насочено особено против въвеждането на парния тъкачен стан и известно под името лудитско движение, послужило на антиякобинското правител­ство на Сидмаут, Кясълрий и др. като предлог за най-реакционни насилнически мерки. Необходимо било време и опит, докато работникът се научи да прави разлика между машината и нейното капиталистическо приложение, а следователно и да прехвърли своите нападки от самите материални средства за производство върху тяхната обществена форма на експлоа­тация[3].

Борбите за работната заплата в манифактурата приемат манифактурата като факт и в никакъв случай не са насочени против нейното съществуване. Доколкото се води борба про­тив създаването на манифактури, тя не е дело на наемните ра­ботници, а на цеховите майстори и на привилегированите гра­дове. Затова писателите от манифактурния период схващат разделението на труда като средство за заместване на потен­циални работници, а не за изтикване на действителни работ­ници. Тази разлика се разбира от само себе си. Ако напр. се каже, че в Англия има нужда от сто милиона души за изпридането със стария чекрък на оня памук, който сега с машина се изприда от 500 000 души, това, разбира се, не значи, че маши­ната е заела мястото на тези милиони, които никога не са съществували. Това значи само, че би имало нужда от много милиони работници за заместването на предачните машини. Но когато се каже, че парният тъкачен стан в Англия изхвърлил на улицата 800 000 тъкачи, тогава думата не е за съществуващи машини, които би трябвало да бъдат заместени с известен брой работници, а за съществуващ брой работници, които фак­тически са били заместени или изтикани от машините. През манифактурния период занаятчийското производство, макар и разчленено, си оставало основа на производството. Новите колониални пазари не са можели вече да бъдат задоволявани от сравнително малкия брой градски работници, наследени от средните векове, и същинските манифактури с разлагането на феодалния строй разкрили нови производствени области за изгоненото от земята селско население. Тогава именно по-силно изпъкнала при кооперацията и при разделението на труда в работилницата тяхната положителна черта — да правят по-производителни заетите работници[4]. Наистина, когато в много страни, и то дълго преди периода на едрата промишле­ност, комбинацията на средствата на труда в ръцете на мал­цина работници и кооперацията били приложени в земеделието, те предизвикали големи, внезапни и насилствени революции в начина на производство, а оттук и в условията на живота и в средствата за препитание на земеделското население. Но тази борба първоначално се води повече между едрите и дребните поземлени собственици, отколкото между капитала и наемния труд; от друга страна, доколкото средствата на труда — овцете, конете и т. н. — изтикват работниците, непосредствените на­силнически действия създават тук първата предпоставка на промишлената революция. Най-напред се изгонват работни­ците от земята, а после идват овцете. И само кражбата на зе­мята в голям мащаб, както в Англия, създава почвата за прилагане на едрото селско стопанство[5]. Затова в началото си това преобразуване на селското стопанство има по-скоро ха­рактер на политическа революция.

Когато средството на труда е машина, то тутакси става конкурент на самия работник[6]. Самонарастването на капи­тала чрез машината е правопропорционално на броя на ра­ботниците, чиито условия за съществуване тя разрушава. Цялата система на капиталистическото производство се осно­вава на това, че работникът продава своята работна сила като стока. Разделението на труда прави тази работна сила едно­странчива, като напълно я специализира за сръчно управля­ване на отделен частичен инструмент. Когато управлението на инструмента премине върху машината, заедно с потреби­телната стойност на работната сила угасва и нейната разменна стойност. Работникът не намира купувачи, също както и из­лезлите от обръщение книжни пари. Тази част от работниче­ската класа, която машината по този начин превръща в излишно население, т. е. в население, което вече не е непосредствено необходимо за самонарастването на капитала, загива, от една страна, в неравната борба на старото занаятчийско и манифактурно производство против машинното, а, от друга страна, на­воднява всички по-леко достъпни отрасли на промишлеността, препълва трудовия пазар и с това понижава цената на работ­ната сила под нейната стойност. Уж било голяма утеха за пауперизираните работници, че, от една страна, техните страдания били само «временни» («а temporary inconvenience»), а от друга страна — че машината само постепенно завладявала дадено производствено поле, благодарение на което се намалявали размерът и интензивността на нейното разрушително действие. Едната утеха унищожава другата. Там, където машината по­степенно завладява някой отрасъл на производството, тя произвежда хроническа мизерия сред конкуриращите се с нея ра­ботнически слоеве. Където преходът става бързо, тя действува масово и рязко. Световната история не ни е дала по-ужасна гледка от постепенната, проточена с цели десетилетия гибел на английските ръчни тъкачи на памук, която най-сетне за­вършва в 1838 г. Много от тях са умрели от глад; мнозина дълго време са вегетирали със своите семейства с по 21/2 пенса днев­но[7]. Напротив, английските машини за памук са произвели остро действие в Остиндия, чийто генерал-губернатор конста­тирал в 1834—1835 г.: «В историята на търговията едва ли има мизерия, равна на тази. Равнините на Индия побеляха от костите на тъкачите на памук.» Наистина, доколкото тези тъка­чи са напуснали тоя временен живот, дотолкова и машините са им създали само «временни страдания». Впрочем «времен­ното» действие па машината е постоянно, тъй като тя постоянно завладява все по-нови области на производството. Така че с развитието на машините самостоятелният и незави­сим характер, който капиталистическият начин на производ­ство изобщо придава на трудовите условия и на продукта на труда по отношение на работника, се развива до пълна противоположост между работниците, от една страна, и условията на труда и продуктите на труда — от друга[8]. Затова заедно с машините за пръв път се явява стихийният бунт на работника против средството на труда.

Средството на труда убива работника. Наистина тази пряка противоположност изпъква най-осезателно тогава, когато но­вовъведена машина започва да конкурира традиционното за­наятчийско или манифактурно производство. Но и вътре в самата едра промишленост постоянното подобряване на маши­ните и развитието на автоматичната система действува по аналогичен начин.

«Постоянната цел на подобрението на машините е да се намали ръч­ният труд или да се усъвършенствува производственият процес във фабри­ката чрез заместване в едно или друго звено на производствената верига на човешките апарати с железни». Прилагането на парна или водна сила към машини, които досега са били движени с ръце, става всеки ден… По-дребните подобрения в машините, които имат за цел икономисване на двигателната сила, подобрение на продукта, увеличено производство за едно и също време или изтикване на едно дете, една жена или един мъж, са постоянни и макар наглед да са незначителни, все пак довеждат до важ­ни резултати». «Навсякъде, където една операция изисква голяма сръчност и сигурна ръка, бързат, колкото е възможно по-скоро, да я отне­мат от ръцете на твърде сръчния и често пъти склонен към всевъзможни нередовности работник и да я възложат на особен механизъм, който е тъй добре урегулиран, че и едно дете може да го надзирава»[9]. «При автома­тичната система талантът на работника прогресивно се изтласква» «Подобрението на машините позволява не само намаляване на броя на въз­растните работници, заети за получаване на определен резултат, но и за­мества една категория индивиди с друга, по-опитните — с по-неопитни, възрастните — с деца, мъжете — с жени. Всички тези промени предизвик­ват постоянни колебания в равнището на работната заплата». «Маши­ната непрекъснато изхвърля от фабриката възрастни работници.»

Извънредната еластичност на машинната система, постиг­ната в резултат на натрупания практически опит, на наличния вече състав на механическите средства и на постоянния прогрес на техниката, се прояви в нейния победоносен поход, пре­дизвикан от съкращаването на работния ден. Но кой би могъл в 1860 г., годината, в която английската памучна промишле­ност беше достигнала своя зенит, да предвиди ония стремително сменяващи се подобрения на машините и съответното измест­ване на ръчния труд, предизвикани през следващите три години под натиска на американската гражданска война? Тук са до­статъчни няколко примера от официалните сведения на англий­ските фабрични инспектори относно този пункт. Един манчестърски фабрикант заявява:

«Вместо 75 кардирни машини сега ни са нужни само 12, които произ­веждат същото количество при същото, ако не и по-добро качество. . . Икономията от работна заплата възлиза на 10 ф. ст. седмично, а от па­мучните отпадъци — на 10%». В една манчестърска предачница за фина прежда «с ускоряването на движението и с въвеждането на различни авто­матични процеси в едно отделение е отстранена 1/4, а в друго повече от 1/2от работния персонал, докато машината за разчесване, заместваща втората кардирна машина, значително намали броя на по-рано заетите в кардирното помещение работни ръце».

Друга предачна фабрика пресмята, че е спестила общо 10% от «работните ръце». Господата Джилмор, предачни фа­бриканти в Манчестър, заявяват:

«Ние пресмятаме, че в нашето дарачно отделение сме спестили бла­годарение на новите машини цяла третина от работните ръце и от работната заплата. . . а в отделенията на шпулмашините и разтегателните машини — около 1/3 от разходите и от работните ръце; в предачното отделение — около 1/3 от разходите. Но това не е всичко; когато нашата прежда сега стигне до тъкача, тя благодарение на прилагането на новите машини е толкова подобрена, че дава повече и по-добра тъкан, отколкото старата машинна прежда».

Фабричният инспектор А. Редгрейв забелязва по този по­вод:

«Намалението на работниците при увеличено производство крачи бързо напред; във вълнените фабрики неотдавна започна ново съкраща­ване на работни ръце, което още продължава; преди няколко дни един учи­тел, който живее близо до Рочдел, ми каза, че голямото намаление на броя на ученичките в девическите училища не се дължи само на действието на кризата, но и на промените в машините във вълнената фабрика, в резултат на които е било извършено съкращаване на кръгло 70 работници, заети половин ден».

Следната таблица показва общия резултат от механиче­ските подобрения в английската памучна промишленост, които се дължат на американската гражданска война:

фабрики

И тъй от 1861 до 1868 г. са изчезнали 338 памучни фа­брики, т. е. машините, които са станали по-големи и по-производителни, са се концентрирали в ръцете на по-малък брой капиталисти. Броят на парните тъкачни станове се е намалил с 20 663; но техният продукт в същото време се е увеличил, така че един подобрен тъкачен стан сега произвежда повече продукт, отколкото е произвеждал един стар. Най-сетне, броят на вретената е нараснал с 1 612 547, докато броят на заетите работници се е намалил с 50 505. И тъй, «временната» мизерия, с която памучната криза потискаше работниците, се е увеличи­ла и закрепила чрез бързото и постоянно усъвършенствуване на машините.

Но машината действува не само като непреодолим конку­рент, винаги готов да направи «излишен» наемния работник. Капиталът шумно и преднамерено я провъзгласява за враждеб­на на работника сила и си служи с нея като с такава. Тя става най-мощното бойно средство за потушаване на периодичните работнически въстания, стачки и т. н. срещу пълновластието на капитала[10]. Според Гаскел парната машина от самото начало е била антагонист на «човешката сила» и е дала въз­можност на капиталиста да разбие нарастващите искания на работниците, които заплашвали да докарат до криза току-що възникващата фабрична система. Би могло да се напише цяла история на изобретенията след 1830 г., които са възник­нали изключително като бойни средства на капитала срещу работнически бунтове. Нека преди всичко напомним за селфактора, защото той открива нова епоха в автоматичната си­стема[11].

В показанията си пред Комисията за трейдюнионите На- смит, изобретателят на парния чук, разказва следното за по­добренията, които той е въвел в машините вследствие на го­лямата и продължителна стачка на машиностроителните ра­ботници в 1851 г.:

«Отличителната черта на нашите модерни механически подобрения е въвеждането на автоматични инструментални машини. Трудът, който тряб­ва да извърши сега всеки механически работник и който може да бъде извършен от всяко момче, се състои не в това, той да работи сам, а да надзирава отличната работа на машината. Цялата класа работници, които зависят изключително от своята сръчност, сега е отстранена. По-рано аз наемах по четири момчета на всеки механик. Благодарение на тези нови механически комбинации аз намалих броя на възрастните работници от 1 500 на 750. Резултатът беше значително увеличение на моята печалба.»

Юър казва за една машина за цветно щампосване на басми:

«Най-сетне капиталистите се опитаха да се освободят от това непоно­симо робство (а именно — от неприятните им договорни условия с работни­ците), като призоваха на помощ науката, и скоро техните законни пра­ва — правата на главата върху другите части на тялото — бяха възста­новени.»

Ето какво казва той за едно изобретение за апретиране на основата, за което една стачка е дала непосредствения повод:

«Ордата от недоволници, която си въобразяваше, че е непобедимо укрепена зад старите позиции на разделението на труда, се видя атакувана откъм фланга, а средствата й за защита — унищожени от модерната меха­ническа тактика. Тези недоволници трябваше да се предадат на милостта на победителя.»

За изнамирането на селфактора той казва:

«Той беше призван да възстанови реда между промишлените класи. . . Това изобретение потвърждава доктрината, която ние вече развихме — че капиталът, като застави науката да му служи, винаги принуждава бун­товните ръце на труда да бъдат послушни.»

Макар че съчинението на Юър е излязло в 1835 г., т. е. по време на сравнително още слабо развитата фабрична система, то си остава класически израз на фабричния дух не само поради своя откровен цинизъм, но и поради наивността, с която той издърдорва безсмислените противоречия в мозъка на капитала. Така напр., след като развива «доктрината», че капиталът с помощта на науката, която той е взел като своя наемница, «ви­наги принуждава бунтовните ръце на труда да бъдат послуш­ни» — той се възмущава,

«че от известна страна обвиняват механо-физическата наука в това, че се давала в услуга на деспотизма на богати капиталисти и се обръщала в средство за потискане на бедните класи.»

След като проповядва надълго и широко колко е полезно за работниците бързото развитие на машините, той ги предупреж­дава, че те със своята опърничавост, стачки и др. ускоряват развитието на машините.

«Такива насилия и бунтове — казва той — показват човешкото късо­гледство в най-презрения му вид, късогледство, което прави човека палач на самия себе си.»

Няколко страници по-рано се казва противното:

«Без острите сблъсквания и прекъсвания, причинявани от погрешни­те възгледи на работниците, фабричната система би се развила много по- бързо и с много по-голяма полза за всички заинтересовани страни.» После той отново се провиква: «За щастие на населението от фабричните окръзи на Великобритания усъвършенствуванията в механиката се извършват само постепенно.» «Несправедливо — казва той — обвиняват машините, че понижавали работната заплата на възрастните работници, изтиквайки една част от тях, поради което техният брой надминава търсенето на работ­ници. Но пък те увеличават търсенето на детски труд и с това увеличават неговата заплата.»

Същият утешител, от друга страна, защищава ниската ра- ботна заплата на децата с това, че «тя възпира родителите да пращат децата си в твърде ранна възраст въз фабриките». Ця­лата му книга е апология на неограничения работен ден, а когато законът забранява 13-годишни деца да се съсипват от работа повече от 12 часа на ден, това напомня на либералната му душа най-мрачните времена на средните векове. Това не му пречи да приканва фабричните работници на благодарствена молитва към провидението, което чрез машината «им е създало свободно време да размишляват върху своите безсмъртни ин­тереси».

 


[1] Виж между другото: John Houghton, «Husbandry and Trade impro­ved». London 1727, «The Advantages of the East-India Trade», 1720. John Belters, «Proposals for Raising a College of Industry», London, 1696. «За не­щастие, господарите и работниците се намират в състояние на вечна война помежду си. Първите имат неизменната цел да получават труда колкото може по-евтино; и за тази цел не се колебаят да прибягнат към всяка хитрост, докато работниците също така при всеки повод се мъчат да при­нудят своите господари да изпълнят техните повишени искания.» «Ап Inquiry into the Causes of the Present High Price of Provisions», 1767, p. 61, 62. (Авторът, отец Натаниел Форстър, стои всецяло на страната на ра­ботниците.)

[2] Тази Bandmiihle е била изнамерена в Германия. Италианският абат Ланчелоти в едно съчинение, издадено в 1636 г. във Венеция, раз­казва: «Антон Мюлер от Данциг преди около 50 години (Ланчелоти е на­писал съчинението си в 1629 г.) видял в Данциг една много изкусна ма­шина, която едновременно изработвала 4 до 6 парчета тъкан; но тъй като градският съвет се побоял, че това изобретение може да превърне маса работници в просяци, забранил изобретението, а наредил тайно да удушат или удавят неговия изнамервач.» В Лайден същата машина е била при­ложена за пръв път в 1629 г. Отначало бунтовете на тъкачите на ширити принудили магистрата да я забрани; с различни постановления на Генерал­ните щати от 1623, 1639 г. и т. н. нейната употреба трябвало да бъде огра­ничена; най-сетне при известни условия тя била разрешена с постановление от 15 декември 1661 г. «Преди около 20 години — разказва Боксхорн (в «Institutiones Politicae», 1663) — в този град някои хора изнамерили ин­струмент за тъкане, с който само един човек можел да изработва повече тъкани и по-лесно, отколкото иначе няколко души за същото време. Това довело до смутове и тъжби от страна на тъкачите, докато употребата на този инструмент била забранена от магистрата.» Същата машина е била забранена в Кьолн в 1676 г., а въвеждането й в Англия по същото време предизвикало работнически вълнения. С императорски указ от 19 февруа­ри 1685 г. нейната употреба била забранена в цяла Германия. В Хамбург тя била публично изгорена по заповед на магистрата. Карл VI подновил на 9 февруари 1719 г. указа от 1685 г., а Саксонското курфюрство разре­шило употребата й едва в 1766 г. Тази машина, която е вдигнала тол­кова шум в света, всъщност е била предтеча на предачните и тъкачните ма­шини, т. е. на промишлената революция от XVIII век. Благодарение на нея съвсем неопитни в тъкачеството младежи можели, само като движат насам-натам един лост, да движат целия стан, с всичките му сновалки; в усъвършенствуваната си форма тази машина произвеждала по 40—50 парчета наведнъж.

[3] В старомодни манифактури и сега още понякога се повтаря грубата форма на работнически бунтове против машините. Така напр. в производството на пили в Шефилд в 1865 г.

[4] И сър Джеймс Стюърт все още схваща действието на машините напълно в този смисъл. «И тъй, аз разглеждам машините като средство за увеличаване (според ефективността на машините) на броя на работниците, които няма нужда да бъдат изхранвани. . . По какво се отличава дей­ствието на една машина от действието, предизвикано от появяването на нови жители?» («Recherche des principes de l’economie politique», t. I, 1. I, ch. XIX.) — Много по-наивен е Пети, който казва, че тя замествала «полигамията». Тази гледна точка в краен случай подхожда само за някои части на Съединените щати. Напротив: «Машината много рядко може да бъде употребена с успех за намаляване на труда на отделния работник: повече време би се изгубило за нейното построяване, отколкото би се спе­стило чрез нейното прилагане. Тя е действително полезна само когато дей­ствува върху големи маси, когато една-единствена машина може да под­крепи труда на хиляди хора. Затова машините най-вече се употребяват в най-гъсто населените страни, където има най-много безработни. . . Тя се въвежда не поради липса на работници, а поради леснината, с която ра­ботниците масово могат да бъдат привлечени на работа» (Piercy Ravenstone «Thoughts on the Funding System and its Effects», London, 1824, p. 45).

[5] {Към 4 издание. Това важи и за Германия. Там, където у нас има едро селско стопанство, т. е. главно на изток, то е станало възможно само поради «обезземяването на селяните», което започна от XVI век, а особено след 1648 г. — Ф. Е.}.

[6] «Машината и трудът се намират в постоянно съперничество) (Ricardo, «Principles of Political Economy», 3rd ed., London, 1821, p. 479).

[7] Конкуренцията между ръчното и машинното тъкачество е про­дължила в Англия до въвеждането в 1833 г. на закона за бедните благода­рение на това, че надниците, които били паднали много под минимума, били допълвани с помощи от черквите. «Високопочтеният мистър Търнер бил в 1827 г. пастор в Уилмслоу в Чешайр, един промишлен окръг. Въпросите на комитета за обследване на емиграцията и отговорите на мистър Търнер ноказват с какво се поддържа съревнованието между ръчния труд и маши­ната. Въпрос: «Употребата на парния тъкачен стан не изтика ли ръчните тъкачни станове?» Отговор: «Без съмнение; тя би ги изтикала още повече, ако не беше дадена възможност на ръчните тъкачи да понесат едно нама­ление на заплатите.» Въпрос: «Но нали с това си подчиняване ръчният тъкач приема една заплата, която е недостатъчна за неговата издръжка, и за попълване на тоя недостиг очаква помощ от черквата?» Отговор: «Да, и наистина съперничеството между парния и ръчния тъкачен стан се поддържа чрез налога за бедните.» Така че унизителен пауперизъм или емиграция — ето предимствата, които въвеждането на машините е донесло на трудещите се; от уважавани и до известна степен независими занаятчии те са смъкнати до подмазващи се клетници, които ядат унизителния хляб на благотворителността. И това наричат временно затруднение» («А Prize Essay on the Comparative Merits of Competition and Co-operation», London, 1834, p. 29).

[8] «Същата причина, която може би увеличава дохода на страната» (т. е. както Рикардо на същото място обяснява, доходите на поземлените собственици и на капиталистите, чието богатство от икономическа гледна точка е = Wealth of the Nation [богатството на нацията], «може същевре­менно да създаде свръхнаселение и да влоши положението на работника» (Ricardo, «Principles of Political Economy», 3rd ed. London, 1821, p. 469). «Постоянната цел и тенденцията на всяко усъвършенствуване на механизма фактически се състои в това, да се направи ненужен трудът на човека или да се намали неговата цена чрез заместване на труда на възрастните ра­ботници мъже с женски и детски труд или на труда на подготвените ра­ботници — с труда на общи работници» (Ure [«Philosophy of Manufactures», p. 23]).

[9] Ure, «Philosophy of Manufactures», p. 19, «Голямото предимство на машините в тухларниците се състои в това, че те правят господаря на­пълно независим от квалифицираните работници» («Children’s Employment Commission. 5th Report», London, 1866, p. 130, № 46).

Добавка към2-рото «здание.Г-нА.Стърок,главен управител на машин­ното отделение на «Great Northern Railway», казва по отношение на ма- шиностроителството (локомотиви и др.): «Скъпи (expensive) английски работници с всеки нов ден се търсят все по-малко. Производството се уве­личава чрез прилагане на подобрени инструменти, а тези инструменти от своя страна се обслужват от по-долна категория труд (a low class οί labour). . . По-рано всички части на парната машина по необходимост са били произвеждани от квалифициран труд. Същите части сега се произвеж­дат от труд с по-малка квалификация, но с добри инструменти. . . Под инструменти аз разбирам машините, употребявани в машиностроителството» («Royal Commission on Railways, Minutes of Evidence, № 17 862 и 17 863», London, 1867).

[10] «Отношението между господари и работни ръце във фабриките за стъкло и бутилки представлява хроническа стачка.» Оттук произлиза бързото развитие на производството на пресовано стъкло, където главните операции се извършват с машини. Една фирма в Нюкасъл, която по-рано е произвеждала годишно 350 000 фунта духано стъкло, сега вместо него произвежда 3 000 500 фунта пресовано стъкло («Children’s Employment Commission, 4th Report, 1865», p. 262—263).

[11] Господин Феърбеър е изнамерил някои твърде значителни при­ложения на машините в областта на машиностроенето под влиянието на стачки в неговата собствена машиностроителна фабрика.