Капиталът Критика на политическата икономия

Частичният работник и неговият инструмент

Ако направим по-подробен анализ, ще ни стане преди всичко ясно, че един работник, който цял живот извършва една и съща проста операция, превръща цялото си тяло в неин автоматично едностранен орган и затова изразходва за извърш­ването й по-малко време, отколкото занаятчията, който после­дователно извършва цял ред операции. Комбинираният сборен работник, който образува живия организъм на манифактурата, се състои само от такива едностранни частични работници. Затова, в сравнение със самостоятелния занаят, тук за по-малко време се произвежда повече, т. е. повишава се производителната сила на труда[1]. Методът на частичния труд се усъвършенствува вследствие на това, че този труд става самостоятелна, изклю­чителна функция на едно лице. Постоянното повтаряне на една и съща ограничена операция и концентрирането на вниманието върху тази ограничена операция научават от опит работника да достига желания полезен резултат с най-малко изразходване на сили. А тъй като винаги живеят едновременно и работят съвместно в едни и същи манифактури различни работнически поколения, придобитите по този начин технически похвати скоро се затвърдяват, натрупват се и се предават от поколение на поколение[2].

Манифактурата създава виртуозността на частичния работ­ник, като възпроизвежда вътре в работилницата и системно довежда до крайност самораслото разделение на занаятите, което тя е заварила в обществото. От друга страна, фактът, че тя превръща частичния труд в доживотна професия на един чо­век, отговаря на стремежа на предишните общества да правят занаятите наследствени, да им придават неподвижни, закосте­нели форми на касти или на цехове, когато определени истори­чески условия създават известно непостоянство на индивидите, което противоречи на кастовия режим. Кастите и цеховете въз­никват под влиянието на един и същ естествен закон, който регулира разделението на растенията и животните на видове и разновидности, само че на известна степен от развитието на­следствеността на кастите или изключителността на цеховете се декретира като обществен закон[3].

«Финесът на муселина от Дака, красотата и трайността на боите нг басмите и другите материи от Коромандел никога не са били надминати- И въпреки това те се произвеждат без капитал, без машини, без разделе­ние на труда, в тяхното производство не се прилага нито един от ония ме­тоди, които дават толкова много предимства на европейската фабрикация. Тъкачът там е изолиран индивид, който изготвя тъканта по поръчка нг някой клиент и работи на тъкачен стан от най-проста конструкция, по­някога съставен само от дървени, грубо сглобени бичмета. Той дори няма приспособление за опъване на основата; затова станът трябва да остане разтегнат по цялата си дължина и става тъй безформен и дълъг, че за него няма място в колибата на производителя, който поради това трябва да върши своята работа под открито небе, където всяка неблагоприятна яромяна на времето я прекъсва»[4].

Само необикновената сръчност, натрупана от поколение на поколение и предавана по наследство от баща на син, придава на индуса, подобно на паяка, тази виртуозност. И все пак — в сравнение с мнозинството манифактурни работници — този индийски тъкач извършва много сложна работа.

Един занаятчия, който извършва последователно различ­ните частични процеси от производството на един продукт, тряб­ва постоянно да сменя ту мястото, ту инструментите. Преходът от една операция към друга прекъсва процеса на неговата ра­бота и образува един вид пори в неговия работен ден. Тези пори се свиват, когато той цял ден непрекъснато извършва една и съща операция, или изчезват дотолкова, доколкото се намалява променливостта на неговите операции. Повишената производи­телност на труда тук се дължи или на увеличеното изразходване на работна сила в даден период от време, т. е. на растяща интензивност на труда, или на намаление на непроизводителното изразходване на работна сила. Защото излишното изразходване на сили, което се налага при всеки преход от покой към движе­ние, се компенсира от по-голямата продължителност на труда при веднъж достигнатата нормална бързина. От друга страна, непрекъснатата монотонност на работата отслабва напрегна­тостта на вниманието и пъргавината на жизнената енергия, която в промяната на дейността намира и почивка, и възбуда.

Производителността на труда зависи не само от виртуоз- ността на работника, но и от съвършенството на неговите ин­струменти. Инструменти от един и същ вид, като инструменти за рязане, пробиване, бутане, удряне и т. и., се употребяват в различни трудови процеси, а и в един и същ трудов процес един и същ инструмент служи за различни операции. Но щом раз­личните операции на един трудов процес бъдат отделени една от друга и всяка частичка операция получи в ръцете на частич­ния работник колкото може по-съвършена, а следователно и изключителна форма, възниква необходимостта и от промяна на инструментите, които дотогава са служили за различни цели. Изменението на тяхната форма става въз основа на опита, който показва какви особени трудности са се пораждали поради непроменената им форма. Характерна за манифактурата е ди­ференциацията на работните инструменти, чрез която инстру­менти от един и същ вид получават трайни форми, отделни за всяко тяхно отделно приложение, и тяхната специализа­ция, благодарение на която всеки такъв специален инструмент действува с пълен капацитет само в ръцете на специфичния частичен работник. Само в Бирмингам се произвеждат около 500 разновидни чукове, като не само всеки от тях служи за осо­бен производствен процес, но често има и известен брой разно­видности, които служат само за различни операции в един и същ процес. Манифактурният период опростява, подобрява и разнообразява оръдията на труда, като ги приспособява към изключителните специализирани функции на частичните ра­ботници[5]. С това той създава една от материалните предпостав­ки на машините, които представляват комбинация от прости инструменти.

Частичният работник и неговият инструмент образуват простите елементи на манифактурата. Нека се обърнем сега към манифактурата като цяло.

 


[1] «Колкото повече трудът в една сложна манифактура може да се раздели,между различни частични работници, толкова повече той ще бъде извършван по-добре и по-бързо, с по-малко загуба на време и труд» («The Advantages of the East-India Trade», London, 1720, c. 71).

[2] Лекият труд е само наследена сръчност» (Th. Hodgskin. «Popular Political Economy», London, 1827, c. 48).

[3] «В Египет. . . и изкуствата са развити до значителна степен на съвършенство. Защото само в тази страна занаятчиите нямат право да се месят в работите на някоя друга гражданска класа, а се занимават изклю­чително само със занаята си, който по закон е наследствен занаят на тех­ния род. . . У други народи занаятчиите разделят вниманието си между твърде голямо множество предмети. . . Те ту се опитват в земеделие, ту се впускат в търговски сделки, ту се занимават с две или три изкуства едно­временно. В свободните държави те най-често тичат по народните събра­ния. . . В Египет, напротив, всеки занаятчия се подхвърля на тежки на­казания, ако се меси в държавните работи или се занимава с няколко из­куства едновременно. По такъв начин нищо не им пречи да се съсредоточат в своя занаят. . . Освен това, макар че са наследили от своите предшест­веници много правила, те ревностно се стараят да открият и нови подобре­ния» («Diodor’s von Sicilien Historische Bibliothek», Buch 1, Kap. 74 [S, J17, 118]).

[4] «Historical and descriptive Account of British India etc.» by Hugh Murray, James Wilson etc., Edinburgh, 1832, v. II, p. 449. Индийският тъкачен стан е много висок, тъй като основата се опъва вертикално.

[5] Дарвин в свсето епохално съчинение «Произходът на видовете» бележи следното за природните органи на растенията и животните: «Докато един и същ орган трябва да изпълнява различни функции, причината за неговата способност да се изменя би могла да се търси може би в това, че естественият подбор не така грижлиЕО запазва или потиска всяко дребно отклонение на формата, ссвен когато стщият орган е предназначен за из­пълнението само на една определена задача. Така ножове, предназначени за рязане на всякакви неща, могат да имат приблизително еднаква форма, докато едно оръдие, което е прелназкачено само за едно определено упо­требление, трябва да има лруга форма, ако се използва за друга цел.»