Капиталът Критика на политическата икономия

Дневен и нощен труд. Системата на смени.

От гледна точка на процеса на нарастване на стойността по­стоянният капитал, средствата за производство съществуват само за да всмукват труд, а с всяка капка труд да всмукват съответно количество принаден труд. Доколкото те не правят това, самото им съществуване представлява отрицателна загуба за капиталиста, защото, докато лежат бездейно, те представля­ват безполезно авансиран капитал; а тази загуба става положи­телна, когато възобновяването на прекъснатото производство създаде необходимост от добавъчни разходи. Удължаването на работния ден отвъд естествените предели на деня, до късна нощ, действува само като палиатив, само приблизително задоволява вампирската жажда за живата кръв на труда. Така че иманентен стремеж на капиталистическото производство е да присвоява труд през всичките 24 часа. Но тъй като физически е невъзможно да се изсмукват денонощно едни и същи работни сили, за да се премахне тази физическа пречка, се налага смяна на работните сили, които се поглъщат през деня и през нощта, смяна, която допуска различни методи; тя може напр. да бъде така устроена, че част от работния персонал да работи една седмица денем, друга седмица нощем и т. н. Известно е, че тази система на сме­ни, това променливо производство е господствувало в епохата на младежкия разцвет на английската памучна промишленост, а между впрочем процъфтява и сега в памучните предачници на Московската губерния. Като система този непрекъснат 24-часов производствен процес съществува и днес в много досега още «свободни» отрасли на великобританската промишленост, ме­жду другото във високите пещи, в ковачниците, в стоманолеяр­ните и други металургически предприятия в Англия, Уелс и Шотландия. Трудовият процес обхваща тук не само 24-те часа на 6-те работни дни, но в повечето случаи и 24-те часа на не­делния ден. Работниците са мъже и жени, възрастни и деца от двата пола. Възрастта на децата и младежите обхваща всички междинни степени от 8 (в някои случаи от 6) до 18 години. В някои отрасли и жените, и момичетата работят нощно време заедно с мъжкия персонал.[1]

Независимо от общите вредни влияния на нощния труд[2], непрекъснатото двадесет и четири часово траене на производствения процес представлява твърде удобен случай, за да се прекрачи границата на номиналния работен ден. Напр. в спо­менатите по-горе отрасли на промишлеността, които изискват голямо напрежение, официалният работен ден за всеки работник е в повечето случаи 12 часа — нощни или дневни. Но извън­редният труд отвъд този предел е — ако се изразим с думите на официалния английски отчет — в много случаи «действител­но ужасен» («truly fearful»).

«Човешкият ум» — се казва там — «не може да си представи онази маса труд, която, според показанията на свидетелите, извършват момчета от 9 до 12 години, и не може да не дойде до заключение, че тази злоупотреба с власт от страна на родителите и работодателите не трябва повече да се търпи».

«Системата, която изобщо заставя момчета да работят последовател­но ту през деня, ту през нощта, води към скандално удължаване на работ­ния ден както през време на оживена конюнктура, така и през време на нормално производство. Това удължаване в много случаи е не само жестоко, но дори просто невероятно. Разбира се, винаги се случва, че по тази или онази причина ту тук, ту там от смяната отсъствува по някое момче. В такъв случай едно или няколко от вече дошлите момчета, които вече са свършили своя работен ден, трябва да заемат мястото на отсъствуващите. Тази система е дотолкова общоизвестна, че директорът на един завод за валцувано желязо на въпроса ми, как се запълва мястото на онези момчета, които отсъствуват от смяната, отговори: «Аз много добре знам, че и вие го знаете също тъй добре, както и аз» — и никак не се стесни да признае този факт».

«В един завод за валцувано желязо, където номиналният работен ден трае от 6 часа сутрин до 51/2 вечер, едно момче работило всяка седмица по 4 нощи най-малко до 81/2 часа вечерта на следния ден. . . и така в продължение на 6 месеца.» «Друго момче, на възраст 9 години, е рабо­тило понякога три дванадесетчасови смени подред, а на 10-годишна въз­раст — два дни и две нощи подред.» «Трето момче, сега на 10 години, е работило от 6 часа сутринта до 12 часа през нощта три нощи подред и до 9 часа вечерта през другите нощи.» «Четвърто момче, сега на 13 години,, е работило цяла седмица от 6 часа след обед до 12 часа на обед на другия ден, а понякога три смени подред, напр. от понеделник сутринта до втор ник през нощта.» «Пето момче, сега на 12 години, е работило в една железолеярна в Стевъли от 6 часа сутринта до 12 часа пред нощта, в продъл­жение на 14 дни; сега то е неспособно да продължава такава работа». Джордж Елинсуърт, 9-годишен: «Дойдох тук миналия петък. На другия ден трябваше да почнем работа в 3 часа сутринта. Затова останах тук през цялата нощ. Живея на 5 мили оттук. Спах в коридора, като си по­стлах кожената престилка и се покрих с палтенцето. През следващите два дни идвах в 6 часа сутринта. Да! Тук работата не е шега! Преди да дойда тук, работих цяла година на една висока пещ. Това беше един много голям завод на село. И там започвах в събота работата в 3 часа сутринта, но поне можех да си ходя в къщи да спя, защото живеех наблизо. През другите дни започвах работа в 6 часа сутринта и свършвах в 6 или 7 часа вечерта» и т. н.

Да чуем сега как самият капитал схваща тази система на 24-часов труд. Той, естествено, отминава с мълчание прекаленостите на тази система, злоупотребите с нея, целещи «жестокото и невероятно» удължаване на работния ден. Той говори само за системата в нейната «нормална» форма.   !

Господата Нейлор и Викерс, фабриканти на стомана, при които работят към 600—700 души — от които само 10% под 18 години, като от тези последните само 20 момчета работят в нощната смяна, — се изказват по следния начин:

«Момчетата съвсем не страдат от горещината. Температурата веро­ятно достига 86 до 90° [по Фаренхайт; 31—32° по Целзий]. . . В ковачни­цата в прокатната работилница работните ръце работят денонощно на сме­ни, но пък всичката друга работа се извършва само денем от 6 часа сутрин­та до 6 часа вечерта. В ковачницата работят от 12 часа до 12 часа. Някои работни ръце работят постоянно нощем без смяна на нощното с дневно работно време. . . Ние не намираме, че нощният или дневният труд оказ­ват различно влияние върху здравето (на господата Нейлор и Викерс?),

кората вероятно спят по-добре, когато винаги почиват през едно и същ, време, отколкото ако то се сменя. . . Около 20 момчета под 18 годиш работят в нощната смяна. . . Ние не бихме могли да минем (not well doj без нощния труд на момчета под 18 години. Тук ние възразяваме, че тов може да доведе до увеличение на производствените разходи. Мъчно е да с намерят опитни работни ръце и добри ръководители на отделения, но мом­чета можеш да получиш колкото искаш. . . Естествено, като се вземе пред­вид малкият процент момчета, които работят при нас, ограничаването н нощния труд не би имало за нас съществена важност или значение.»

Господин Дж. Елис от фирмата на господата Джон Браун и Сие — стоманени и железни заводи, в които работят 3000 мъж и младежи, и то отчасти в тежката работа по обработката на сто­мана и желязо, «денонощно на смени» — заявява, че в трудните условия на стоманените заводи на двама мъже се падат по едно или две момчета. Предприятието има 500 момчета под 18 години, а от тях около Чили 170 души, са под 13 години. Относно про­ектираното изменение на закона г. Елис казва:

«Аз не мисля, че ще бъде твърде осъдително (very objectionable) да се забрани използването на лица под 18 години да работят повече от часа в денонощието. Но аз не мисля, че може да има някаква полза от това, ако се лишим от нощния труд на момчетата над 12 години. Ние дори по-скоро бихме приели един закон, който изобщо би забранил из­ползването на труда на момчета под 13 или дори под 14 години, откол­кото да бъде забранено да използваме нощем онези момчета, които вече имаме. Момчетата, които работят в дневната смяна, трябва посменно да работят в нощната смяна, тъй като възрастните работници не могат не­прекъснато да работят през нощта; това би съсипало тяхното здраве. Но ние вярваме, че нощният труд, ако той се сменя всяка седмица, не нанася никаква вреда. (Напротив, господата Нейлор и Викерс в съгласие с инте­ресите на своето предприятие вярваха, че не постоянният, а тъкмо перио­дично сменящият се нощен труд нанася вреди.) Ние намираме, че хората, които работят в нощна смяна, която се редува с дневна смяна, са също така здрави, както и онези, които работят само денем. . . Нашите възра­жения против забраната на нощния труд за момчета под 18 години се основават на това, че тя ще увеличи нашите разходи, и това е и един­ственото ни основание.» (Какъв наивен цинизъм!) «Ние мислим, че това увеличение на разходите би надминало онова, което предприятието (the trade) би могло лесно да понесе, без да увреди на своя успех. (As the trade with due regard to etc. could fairly bear!)» (Каква лигава фразеология!) «Работници тук рядко се намират и може да станат недостатъчни при едно такова урегулиране» (т. е. Елис, Браун и Сие биха могли да се озоват въз фаталното затруднение да бъдат принудени да плащат напълно стой­ността на работната сила).

«Стоманените и железни заводи «Циклоп» на господа Кемел и Сие са от същия едър мащаб, както и заводите на гореказаните Джон Браун и Сие. Директорът на тези заводи връчил своите писмени свидетелски по­казания на правителствения комисар Уайт, но сетне счел за по-удобно да скрие ръкописа, който му бил върнат за преглед. Но господин Уайт има добра памет. Той много добре помни, че за тези господа циклопи забраната на нощния труд за деца и младежи е «нещо невъзможно; то би било равно- силно на затваряне на заводите им» — а при това тяхното предприятие имало малко повече от 6% младежи под 18 и само 1% под 13 години!

Г-н Е. Ф. Сандерсон от фирмата братя Сандерсон и Сие, стоманолеярни, прокатни и ковачни заводи в Етърклив, заявява следното по същия въпрос:

«От забраната на нощния труд за младежи под 18 години биха про­излезли големи затруднения. Главното затруднение е в увеличаването на разходите, което неизбежно би се наложило от заместването на труда на момчетата с труд на възрастни. На каква сума би възлязло това, аз не мога да кажа, но тя навярно не би била така голяма, че фабрикантът да може да покачи цената на стоманата, и следователно загубата би паднала върху него, тъй като работниците (какъв твърдоглав народ!) биха се отказали да я понесат.» Г-н Сандерсон не знае колко плаща на децата, но вероятно това възлиза на 4—5 шилинга на глава седмично. . . Работата на момче­тата е такава, че общо взето («generally» — разбира се, никога «в част­ност») силата на младежите е напълно достатъчна и следователно ние не бихме извлекли никаква печалба от по-голямата сила на мъжете, която 6ι компенсирала загубата, или пък това би станало само в малкото случаи, когато металът е много тежък. Мъжете също биха били недоволни, акс техните подчинени не са момчета, тъй като възрастните са по-малко по­слушни. Освен това момчетата трябва да започват да работят още на млади години, за да изучат работата. Ако момчетата бъдат ограничени само в дневен труд, тази задача би останала неизпълнена.»

А защо би останала неизпълнена? Защо младежите да не могат да изучават занаята денем? Какви са вашите основания?

«Защото по този начин възрастните, които работят на седмични смени ту денем, ту нощем, биха се отделили в течение на цялото това време от младежите на своята смяна и биха загубили половината от онази изгода, която извличат от тях. Защото обучението на младежите става за сметка на работната заплата на тези младежи и по такъв начин дава възможност на възрастните да ползват по-евтино труда на младежите. Така че всеки възрастен би изгубил половината от своята печалба.»

С други думи, господата Сандерсон би трябвало да плащат съответната част от заплатата на възрастните мъже от собствения си джоб, вместо да я плащат чрез нощния труд на младежите. Печалбата на господата Сандерсон в такъв случай би поспаднала и тъкмо това е Сандерсоновото сериозно основание, поради което младежите не можели да изучават своя занаят денем[3]. Освен това по този начин и целият нощен труд би легнал върху ония възрастни мъже, които сега биват заменяни с младежите, а тия мъже не биха издържали. Накъсо, мъчнотиите биха били тол­кова големи, че вероятно биха довели до пълно преустановяване на нощния труд. «А колкото се отнася до самото производство на стомана — казва Е. Ф. Сандерсон, — това би било съвсем безразлично, но!. . .» Но господа Сандерсон имат и други гри­жи освен производството на стомана. Производството на стома­на е само предлог за производство на повече печалба. Топил­ните пещи, прокатните заводи и т. н., постройките, машините, желязото, въглищата и т. н. имат по-важно предназначение от това, да се превръщат в стомана. Те са създадени, за да изсмук­ват принаден труд, и естествено изсмукват повече принаден труд в 24 часа, отколкото в 12. Наистина, съгласно божия и човеш­кия закон собствеността на сандерсоновци върху тях им дава правото да разполагат с работното време на известен брой ра­ботни ръце в продължение на пълни 24 часа в денонощие, и щом се прекъсне тяхната функция да всмукват труд, те губят своя характер на капитал, т. е. представляват за сандерсоновци чиста загуба.

«Но тогава бихме имали загуба от толкова скъпите машини, които биха стояли без работа през половината време, а за оная маса от продукти, която сме в състояние да произведем при сегашната система, ние би тряб­вало да удвоим помещенията и машините, а това би удвоило нашите разходи.»

Но защо тъкмо тези сандерсоновци претендират за приви­легия пред другите капиталисти, които имат право да използ­ват работниците само денем и чийто постройки, машини и суров материал остават нощем «в бездействие»?

«Истина е — отговаря Е. Ф. Сандерсон от името на всички сандерсо­новци, — истина е, че тази загуба от бездействието на машините засяга всички манифактури, в които са работили само денем. Но в нашия случай употребата на топилни пещи би причинила извънредна загуба. Ако те се поддържат в действие, прахосва се горивен материал (вместо това сега се прахосва животът на работниците), ако пък не се поддържат, губи се време, за да се запалят отново и да достигнат необходимата температура (докато загубата на време за сън дори за осемгодишни деца е спечелено работно време за хората от сорта на сандерсоновци), а самите пещи биха страдали от промяната в температурата» (докато същите пещи никак не страдат от смяната на дневен и нощен труд).[4]

[1] «В Стафордшайр, както и в Южен Уелс, млади момичета и жени работят в каменовъглените рудници и в пещите за коксуване не само денем, но и нощем. В представяните на парламента отчети това явление често се изтъква като практика, свързана с големи и очевидни злини. Тези жени, които работят заедно с мъжете и едва се различават от тях по облеклото си, омацани с кал и сажди, са изложени на деморализация, защото изгубват своето самоуважение, което е неизбежна последица от тяхното несвойствено на жената занятие.» (Пак там, 194, с. XXVI. Сравни «Fourth Report» (1865), № 61, p. XIII.) Същото е и в стъкларските фабрики.

[2] «Изглежда естествено — забелязва един фабрикант на стомана, който използва деца за нощна работа, — че момчетата, които работят но­щем, през деня не могат нито да спят, нито да си отпочинат както трябва, а през следващия ден непрекъснато скиторят» («Children’s Employment Commission, Fourth Report», № 63, p. XIII). За голямото значение на слън­чевата светлина за поддържането и развитието на тялото един лекар казва между другото: «Светлината действува направо върху тъканите на тялото, като им придава твърдост и еластичност. Мускулите на животни, лишени от нормалното количество светлина, стават размекнати и нееластични. Нервната сила губи поради недостиг от стимули своя тонус и всичко, което се намира в процес на растеж, става недъгаво. . . В случая с децата по­стоянният и изобилен достъп на дневна светлина и на преки слънчеви лъчи през време на част от деня са особено съществени за тяхното здраве. Свет­лината помага за преработването на храната в добра пластична кръв и прави плътни новообразуващите се фибри. Тя действува и като възбуди­телно средство върху органите на зрението и с това предизвиква по-интен­зивна дейност на различните мозъчни функции.» У. Стрейндж, главен лекар на «General Hospital» в Уорчестер, из чиято книга «За здравето»85 0864) е взет този пасаж, пише в едно писмо до г. Уайт, един от следстве­ните комисари: «По-рано в Ленкшайр аз имах случай да наблюдавам влия­нието на нощния труд върху децата във фабриките и в противоречие с обичайните уверения на някои работодатели решително заявявам, че този труд бързо и зле се отразяваше на здравето на децата» («Children’s Employ­ment Commission, 4th Report», № 284, p. 55). Обстоятелството, че такива неща изобщо могат да бъдат предмет на сериозни спорове, най-добре от всичко показва как капиталистическото производство влияе върху «мо­зъчните функции» на капиталистите и техните помагачи.

[3] «В нашето време, склонко към размишления и резониране, не може да има голям успех оня, който не може да приведе някакво сериозно основание за всичко, дори за най-лошото и най-превратното. Всичко, което в света е било влошено, е било влошено със сериозни основания» {Hegel. «Enzyklopadie», Erster Tcil. Die Lcgik»; Berlin, 1840, S. 249).

[4] «Children’s Employment Commission, 4th Report etc.», 1865, № 85, p. XVII. На едно подобно деликатно съображение на господа фабрикантите на стъкло, а именно, че «редовното хранене» на децата било невъзможно, гъй като в такъв случай определено количество топлина, която пещите излъчват, щяла да бъде «чиста загуба» или «разпиляване», следственият комисар Уайт, който съвсем не прилича на Юър, Сениор и т. н. и на ония жалки немски подражатели като Рошер и други, които са се трогнали от «въздържанието», «самоотрицанието» и «пестеливостта» на капиталистите в изразходването на техните пари и от тяхната тимур-тамерлановска «разточителност» на човешкия живот, дава следния отговор: «И да се раз­пилее известно количество топлина в повече — в сравнение със сега — поради осигуряването на установено време за хранене, тя дори по парич- ната си стойност е нищо в сравнение с пропиляването на жизнена сила («the waste of animal power»), което днес кралството понася вследствие на това, че заетите в стъкларските фабрики деца, които се намират в периода на своя растеж, нямат дори спокойствието, необходимо за нормал- но хранене и смилане на храната» (пак там, с. XLV). И това в «годината на разцвета» 1865! Без да говорим за изразходването на сили за вдигане и носене на тежки предмети, във фабриките за производство на шишета и на оловно стъкло всяко дете извървява през непрекъснатия ход на своята работа 15 до 20 (английски) мили за 6 часа! А работата често трае от 14 до 15 часа! В много от тия стъкларски фабрики, както и в москов­ските предачни фабрики, господствува системата на шестчасовите смени. «През време на цялата работна седмица шест часа са най-дългият период на непрекъснатата почивка, но от тях трябва да се извади времето за отиване до фабриката и обратно, за миене, обличане, хранене, за които също е потребно време. Така че в действителност остава съвсем незначи­телно време за почивка. Няма време за игра и чист въздух освен за сметка на времето за сън, а той е така необходим за тези деца, които в такава гореща атмосфера извършват такава напрегната работа. . . Но дори и този кратък сън се нарушава нощем поради това, че детето трябва само да се събужда или че денем го събужда външният шум.» Господин Уайт привежда случаи, когато едно момче е работило непрекъснато 36 часа; други случаи, когато момчета на 12 години работят до 2 часа през нощта, след това спят във фабриката до 5 часа сутрин (3 часа!), след което пак започват своя дневен труд! «Количеството труд — казват редакторите на общия отчет Тримънхийр и Тъфнел, — който извършват момчета, момичета и жени през своя дневен или нощен труд (spell of labour), е просто баснословно» (пак там, с. XLIII и XLIV). В същото време «преизпълненият със самоотрицание» стъкларски капиталист може би в късна нощ се олюля- ва от клуба за към къщи със замаяна от портвайн глава и идиотски си тананика: «Britons never, never shall be slaves!» [«Никога, никога британ­ците не ще бъдат роби!»].86