Капиталът Критика на политическата икономия

Двояк произход на манифактурата

Кооперацията, почиваща на разделението на труда, си съз­дава своя класическа форма в манифактурата. Като характер­на форма на капиталистическия производствен процес тя господствува през същинския манифактурен период, който се простира приблизително от средата на XVI век до последната третина на XVIII век.

Манифактурата възниква по двояк начин.
В първия случай биват обединени в една работилница, под командата на един и същ капиталист, работници от разнородни, самостоятелни занаяти, през чиито ръце трябва да премине даден продукт, докато стане съвсем готов. Напр. една карета е била първоначално общ продукт на труда на голям брой неза­висими занаятчии, като колар, сарач, шивач, железар, медникар, стругар, сърмаджия, стъклар, бояджия, лакировач, зла­тар и т. н. Каретната манифактура обединява всички тези раз­лични занаятчии в една работилница, където те съвместно из­вършват своята работа. Наистина една карета не може да се позлатява, преди да бъде направена. Но ако едновременно се правят много карети, част от тях могат постоянно да се намират във фазата на позлатяването, докато друга част преминава през другите, по-раншни фази на производствения процес. Дотук ние още стоим на почвата на простата кооперация, която намира в готов вид своя човешки и вещен материал. Но твърде скоро настъпва съществена промяна. Шивачът, железарят, медника- рят и т. н., които вече са заети само в каретното производство, малко по малко загубват заедно с навика и способността си да изпълняват своя стар занаят в целия му обем. От друга страна, тяхната сегашна едностранчива дейност вече добива такава форма, която е най-целесъобразна за тази стеснена сфера на действие. Първоначално каретната манифактура е представля­вала комбинация на самостоятелни занаяти. Постепенно каретното производство се разделя на своите различни частични операции, всяка от които кристализира като изключителна функция на един работник, а тяхната съвкупност се изпълнява от сдружението на тези частични работници. Текстилната мани­фактура и цял ред други манифактури са възникнали също така чрез комбинирането на различни занаяти под командата на един и същ капитал[1].

Но манифактурата възниква и по противоположен път. Един и същ капитал едновременно обединява в една обща ра­ботилница много занаятчии, които извършват една и съща или еднородна’работа, напр. правят хартия или букви, или игли. Това е кооперация в най-простата й форма. Всеки от тези занаятчии (може би с по един или двама калфи) изработва ця­лата стока, т. е. последователно извършва всичките различни операции, необходими за нейното изработване. Той продължава да работи по своя стар занаятчийски начин. Но външните обстоятелства скоро налагат да се използва по друг начин концентрираността на работниците в едно здание и едновременността на тяхната работа. Напр. за определен срок трябва да се· приготви по-голямо количество готова стока. Тогава работата се разпределя. Вместо един и същ занаятчия да извършва по­следователно различните операции, тези операции се отделят една от друга, изолират се, разполагат се пространствено една до друга, като всяка от тях се отрежда на отделен занаятчия и коопериращите се заедно и едновременно извършват всички тези операции. Това случайно разпределение се повтаря, проявява свойствените си предимства и малко по ^малко кристализира в систематическо разделение на труда. От индивидуален про­дукт на един самостоятелен занаятчия, който извършва разно- видни операции, стоката се превръща в обществен продукт на сдружение от занаятчии, всеки от които постоянно извършва една и съща частична операция. Същите операции, които са се преливали една в друга като последователни действия на нем­ския цехов производител на хартия, се превръщат в холанд­ската книжна манифактура в самостойни, паралелно протичащи частични операции на много коопериращи се работници. Нюрнбергският цехов майстор иглар образува основния еле­мент на английската игларска манифактура. Но докато онзг майстор иглар последователно е произвеждал една след друга може би 20 различни операции, в английската манифактура работят едновременно 20 майстори, като всеки от тях изпълнява само една от 20-те операции, които в резултат на опита са били още повече разчленени, изолирани и обособени като изключи­телни функции на отделни работници.

И тъй, произходът на манифактурата, нейният развой от за­наята е двояк. От една страна, тя изхожда от комбинацията на разнородни, самостоятелни занаяти, които до таказа степен губят своята самостоятелност и стават едностранчиви, че вече се превръщат в допълващи се една друга частични операции в производствения процес на една и съща стока. От друга страна тя изхожда от кооперирането на еднородни занаятчии, раз­лага техния един и същ индивидуален занаят на неговите раз­лични обособени операции и изолира и обособява тези операцш до такава степен, че всяка от тях става изключителна функция на един отделен работник. Така че, от една страна, манифакту­рата въвежда или доразвива разделението на труда в даден производствен процес, а от друга — комбинира занаяти, които по-рано са били самостоятелни.

Но каквато и да е нейната особена изходна точка, край­ната й форма е винаги една и съща — един производствен ме­ханизъм, чиито органи са хора.

За правилното разбиране на разделението на труда в мани­фактурата е важно да се имат предвид следните точки. Преди всичко разчленяването на производствения процес на неговите отделни фази тук напълно съвпада с разлагането на дадена занаятчийска дейност на нейните различни частични операции Независимо от това, дали операцията е сложна или проста, ней­ното изпълнение си остава занаятчийско и затова зависи от силата, сръчността, бързината и увереността на отделния ра­ботник, от неговото умение да манипулира със своя инструмент. Занаятът си остава основа. Тая тясна техническа база изключ­ва действително научния анализ на производствения процес, тъй като всеки частичен процес, през който преминава продук­тът, трябва да бъде изпълнен като частична занаятчийска ра­бота. Именно защото занаятчийската сръчност си остава основа на производствения процес, всеки отделен работник се прикрепява изключително към една частична функция и неговата ра­ботна сила се превръща през целия му живот в орган на тази частична функция. Най-сетне, това разделение на труда пред­ставлява само по себе си особен вид кооперация и много от леговите предимства произтичат от общата същност на коопера­цията изобщо, а не от тази нейна особена форма.

 


[1] За да посочим по-съвременен пример за тоя начин на образуване на манифактурите, привеждаме следния цитат: Копринопредачеството и копринотъкачеството в Лион и Ним «са съвсем патриархални; те дават работа на много жени и деца, но без да ги преуморяват или съсипват; те ги оставят в техните прекрасни долини на реките на Дром, Вар, Изер, Воклюз, за да отглеждат своите буби и да точат пашкулите; те никога не добиват вид на същински фабрични предприятия. Ако се вгледаме по- добре. . . принципът на разделението на труда разкрива тук една свое­образна особеност. Наистина има предачки, пресуквачи, бояджии, сновачи и накрай тъкачи; но те не са обединени в една и съща работилница и не за­висят от един и същ майстор; те всички са независими» (А. Blanqui, «Cours- d’Economie Industrielle, Recueilli par A. Blaise», Paris, 1838—1839, c. 79). Откакто Бланки е написал тези редове, различните независими работници са отчасти обединени във фабрики. { Към четвъртото издание. А откакто Маркс написа горното, в тия фабрики бе въведен механическият стан, който бързо изтиква ръчния тъкачен стан. Копринената промишле­ност в Крефелд би могла също да разкаже нещо по това. — Ф. Е.)