Капиталът Критика на политическата икономия

Едра промишленост и земеделие

Революцията, която едрата промишленост предизвиква в земеделието и в обществените отношения на агентите на земеделското производство, може да бъде изложена едва по-късно Тук е достатъчно отнапред накратко да посочим някои нейни резултати. Ако употребата на машините в земеделието е повечето пъти свободна от оная физическа вреда, която тя причинява на фабричните работници[1] — тук машините действува още по-интензивно, и то без противоудар при превръщането на работниците в «излишни», както ще видим по-късно по-по- дробно. Така напр. в графствата Кембридж и Съфолк площта на обработваната земя от последните двадесет години насам се е разширила твърде много, докато селското население в същия период се е намалило не само относително, но и абсолютно. В Съединените щати на Северна Америка земеделските ма­шини засега заместват работниците само скрито, т. е. позволя­ват на производителя да обработва по-голяма площ, но не изгонват действително заети работници. В Англия и Уелс в 1861 г. броят на лицата, заети в производството на земеделски машини, е възлизал на 1034, докато броят на земеделските ра­ботници, заети при парните и работните машини, е възлизал само на 1205.

В сферата на земеделието едрата промишленост действува най-революционно, в смисъл че унищожава крепостта на ста­рото общество, «самостоятелния селянин», и издига на негово място наемния работник. По такъв начин нуждата от социален преврат и социалните противоположности на селото се израв­няват с ония на града. На мястото на най-мързеливото по силата на навика и най-нерационално производство се явява съзна­телното, технологическо приложение на науката. Капита­листическият начин на производство довършва разкъсването на първоначалната семейна връзка между земеделието и манифактурата — връзка, която е съчетавала младенчески неразви­тата форма на двете. Но той същевременно създава материал­ните предпоставки за един нов, по-висш синтез, за съюза на земеделието с промишлеността върху основата на техните антагонистически развити форми. С постоянно растящия превес на градското население, което капиталистическото производ­ство струпва в големите центрове — това производство, от една страна, натрупва историческата двигателна сила на обществото, а, от друга страна, нарушава обмяната на веществата между човека и земята, т. е. връщането на употребените от човека във вид на храна и облекло съставни части на почвата, значи нару­шава вечното природно условие за трайно плодородие на поч­вата. Едновременно с това то разрушава физическото здраве на градските работници и духовния живот на селските работници[2]. Но едновременно с разрушаването на чисто стихийно развилите се условия на тази обмяна на веществата ка­питалистическото производство налага нейното систематично възстановяване като регулиращ закон на общественото произ­водство и във форма, адекватна на пълното човешко развитие. В земеделието, както и в манифактурата, капиталистическото преустройство на производствения процес се явява същевре­менно като мартирология на производителите, средството на труда — като средство за заробване, за експлоатация и пауперизиране на работника, обществената комбинация на тру­довите процеси — като организирано потискане на неговата индивидуална жизненост, свобода и самостоятелност. Разпръсването на селските работници върху по-големи площи същевременно пречупва тяхната съпротивителна сила, докато концентрацията увеличава тая на градските работници. Както в градската промишленост, така и в съвременното земеделие повишената производителна сила и по-голямата подвижност на труда се изкупват с цената на опустошаването и изтощава­нето на самата работна сила. И всеки прогрес на капиталисти­ческото земеделие е прогрес не само в изкуството да се ограбва работникът, но и в изкуството да се ограбва почвата; всеки про­грес в повишаването на нейното плодородие за даден период време е същевременно и прогрес в разрушаването на постоян­ните източници на това плодородие. Колкото повече една стра­на, като напр. Северноамериканските съединени щати, изхожда от едрата промишленост като фон на своето развитие, толкова по-бърз е този разрушителен процес[3]. Затова капиталистическото производство развива техниката и комбинирането на обществения производствен процес само като същевременно подкопава източниците на всяко богатство: земята и работника.

 


[1] Подробно описание на употребяваните в английското земеделие машини може да се намери в книгата: Dr. W. Hamm. «Die Landwirtschaft· lichen Gerathe und Maschinen Englands», 2. Aufl., 1856 г. В своя очерк за историческото развитие на английското земеделие г. Хам следва твърде безкритично г. Леонс дьо Лаверн. [Към четвъртото издание. Сега естест­вено това съчинение е остаряло. Ф. Я.]

[2] «Вие разделяте народа на два враждебни лагера, на груби се­ляни и изнежени джуджета. Мили боже! Една нация, разцепена на земе­делски и търговски интереси, се нарича здрава и дори се смята за просве­тена и цивилизована не въпреки, а именно поради това чудовищно и неестествено разделение» (David Urquhart, цит. съч., с. 119). Този пасаж показва едновременно и силата, и слабостта на оня вид критика, която умее да съди и да осъжда днешното време, но не може да го разбере.

[3] Срв. Liebig. «Die Chemie in ihrer Anwendung auf Agrikultur und Physiologie», 7. Aufl., 1862 г., особено «Einleitung in die Naturgesetze des Feldbaues» в първия том. Изясняването на отрицателната страна на съвре­менното земеделие от гледна точка на природните науки е една от без­смъртните заслуги на Либих. И неговите исторически очерци върху исто­рията на агрикултурата, макар да не са без груби грешки, съдържат някои прозрения. Трябва да се съжалява, че той наслуки се хвърля на изявления като следните: «С по-добре проведено раздробяване и по-често изораване се подтиква обмяната на въздуха във вътрешността на порестите късове земя и се увеличава и подновява повърхността на онези земни части, върху които трябва да въздействува въздухът; но лесно може да се разбере, че добавъчният добив от земята не може да бъде пропорционален на израз­ходвания върху земята труд, а нараства в много по-малка пропорция. «Този закон — прибавя Либих — е бил изразен за първи път от Дж. Ст. Мил в неговите «Principles of Political Economy», т. 1, c. 17 по следния начин: «Че добивът от земята caeteris paribus [при равни други условия] нараства в намаляваща се пропорция в сравнение с увеличението на броя на заетите работници (г. Мил повтаря в невярна формулировка дори из­вестния закон на Рикардо, тъй като щом: «the decrease of the labourers employed» [«намаляването на броя на заетите работници»] в Англия по стоянно е съпровождало прогреса на земеделието — то изнамереният във и за Англия закон би се оказал неприложим поне за Англия), е общ заког на земеделието» — това е доста странно, тъй като основата на този закоь му е била непозната» (Либих, пак там, т. I, с. 143 и заб.). Независимо от погрешното тълкуване на думата «труд», под която Либих разбира нещо по-друго, отколкото политическата икономия, във всеки случай «доста странно» е, че той прави г. Дж. Ст. Мил пръв възвестител на една теория която Джеймс Андерсън пръв е обнародвал по времето на А. Смит и е по втарял в разни свои съчинения до началото на XIX век; която Малтус — изобщо майстор на плагиата (цялата негова теория за населението е без­срамен плагиат) — си присвоил в 1815 г. и която Уест е развил едновре­менно & Андерсън, но независимо от него; която Рикардо в 1817 г. е свър­зал с общата теория за стойността и която оттогава под името на Рикардо обиколи света; която в 1820 г. е била вулгаризирана от Джеймс Мил (баща на Дж. Ст. Мил) и която, най-сетне, повтаря между другите и Дж. Ст. Мил — като училищна догма, превърнала се в нещо банално. Не може да се отрече, че Дж. Ст. Мил дължи своя във всеки случай «стра­нен» авторитет почти само на подобни qui pro quo.