Степента на експлоатация на работната сила

Принадената стойност, която авансираният капитал К е произвел в производствения процес, т. е. прирастът на аванси­раната стойност на капитала К, се представя преди всичко като превес на стойността на продукта над сбора от стойностите на неговите производствени елементи.

Капиталът К се разпада на две части: една парична сума с, която се изразходва за средства за производство, и една друга парична сума v, която се изразходва за работна сила; с пред­ставлява онази част на стойността, която е превърната в постоя­нен капитал, а υ — частта, която е превърната в променлив капитал. И така, първоначално К =c+v, напр. авансираният капитал от 500 ф. ст. = ф.ст. + 90 ф. ст. В края на производствения процес се получава стока, чиято стойност е + m, където m е принадената стойност, напр. Първоначалният капитал К се е превърнал в К’, от 500 ф. ст. в 590 ф. ст. Разликата между двата е = т, равна на принадена стойност от 90. Тъй като стойността на производствените елементи е равна на стойността на аванси­рания капитал, всъщност е тавтология твърдението, че преве­сът на стойността на продукта над стойността на неговите произ­водствени елементи е равен на прираста на стойността на аван­сирания капитал, т. е. на произведената принадена стойност.

Но тази тавтология изисква по-подробно определение. Това, което се сравнява със стойността на продукта, е стой­ността на потребените при неговото образуване производствени елементи. Но ние вече видяхме, че онази част от приложения постоянен капитал, която се състои от средства на труда, предава на продукта само част от своята стойност, докато другата част продължава да съществува в старата си форма. Тъй като по­следната не играе никаква роля при образуването на стой­ността, тук трябва да се абстрахираме от нея. Нейното включва­не в сметката не би променило нищо. Нека приемем, че с = 410 ф. ст. се състои от суров материал за 312 ф. ст., спомагателни материали за 44 ф. ст. и износващи се в трудовия процес маши­ни за 54 ф. ст., а стойността на действително участвуващите в производството машини е 1054 ф. ст. Като авансирана за произ­водството на стойността на продукта ние смятаме само стой­ността от 54 ф. ст., която машините губят при функционирането си и затова я предават на продукта. Ако бяхме смятали също и 1000-та ф. ст., които продължават да съществуват в старата си форма — във вид на парна машина и т. н., — то би трябвало да ги смятаме на двете страни на уравнението — на страната на авансираната стойност и на страната на стойността на продукта[1], и по такъв начин бихме получили 1500 ф. ст. и 1590 ф. ст. Разликата, или принадената стойност, би съставлявала, както и преди, 90 ф. ст. Затова там, където от общия смисъл не следва обратното, под постоянен капитал, авансиран за произ­водството на стойност, ние разбираме винаги само стойността на ония средства, за производство, които са потребени в производ­ството. Като имаме предвид тези предпоставки, нека се върнем към формулата K=c+v, която се превръща в К’=+m и именно с това К се превръща в К’. Ние знаем, че стойността на ностоянния капитал само отново се появява в продукта. Така че дей­ствително новопроизведената в процеса стойност се отличава от получената в процеса стойност на продукта; тя не е равна, както ни се струва на пръв поглед, на +m, или на ф. ст. + ф. ст. + ф. ст., а е равна на v+т, или на ф.ст. — т. е. не е равна на 590 ф. ст., а е равна на 180 ф. ст. Ако с, постоянният капитал, би бил = 0, с други думи — ако би имало такива отрасли на производството, в които капиталистът да не е принуден да прилага никакви произведени средства за производство, нито суров материал, нито спомагателни материали, нито работни инструменти, а само материали, които са дадени от природата, и работна сила то върху продукта не би била пренесена никаква част от постоянната стойност. Този елемент от стойността на продукта, в нашия пример 410 ф. ст., би отпаднал, но новопроизведената стойност от 180 ф. ст., която съдържа 90 ф. ст. принадена стойност, би останала пак толкова голяма, както и ако с би представлявало огромна стойностна сума. Ние бихме имали К = на­расналият по стойност капитал = v+т, така че К’—К, както и преди, би било = т. Ако, обратно, т=0, с други думи, ако работната сила, чиято стойност се авансира в променливия капитал, би произвела само своя еквивалент, то K=с+v, а К’(стойността на продукта) =, и затова К=К’. Аванси­раният капитал не би нараснал по стойност.

Всъщност ние вече знаем, че принадената стойност е само следствие на стойностното изменение, което става с о, с онази част от капитала, която е превърната в работна сила, че сле­дователно v+m=v+Δv (v плюс прираст на v). Но действи­телното изменение на стойността и пропорцията, в която се из­меня стойността, се замъгляват от това, че поради нарастването на изменящата се съставка част на капитала нараства и целият авансиран капитал. Той беше 500, а става 590. Така че анализът на процеса в неговия чист вид изисква да се абстрахираме на­пълно от оная част на стойността на продукта, в която отново се появява само постоянна капиталова стойност, т. е. да сметнем постоянния капитал с=0 и по такъв начин да приложим оня закон на математиката, при който тя оперира с променливи и постоянни величини и постоянната величина е свързана с про­менливата само чрез събиране или изваждане.

Една друга трудност произтича от първоначалната форма на променливия капитал. Така, в гореприведения пример K’=410 ф. ст. постоянен капитал + 90 ф. ст. променлив капи­тал + 90 ф. ст. принадена стойност. Но 90 ф. ст. са дадена, т. е. постоянна величина, и затова изглежда неподходящо да се разглеждат като променлива величина. Обаче 90 ф. ст., или 90 ф. ст. променлив капитал, тук са наистина само символ на процеса, през който преминава тази стойност. Частта от капи­тала, авансирана за закупуване на работната сила, е определено количество овеществен труд, т. е. тя е постоянна стойностна величина, както и стойността на купената работна сила. Но в самия производствен процес на мястото на авансираните 90 ф. ст. идва действуващата работна сила, на мястото на мъртвия труд — живият труд, на мястото на една величина в покой — подвижна величина, на мястото на една постоянна величина — променлива величина. Резултатът е възпроизводството на υ плюс прираста на υ. От гледна точка на капиталистическото производство целият този ход е самодвижение на превърнатата в работна сила първоначална постоянна стойност. На нея се приписват процесът и неговият резултат. Така че ако формулата 90 ф. ст. променлив капитал, или самонарастваща стойност, изглежда противоречива, тя изразява само противоречие, което е иманентно на капиталистическото производство.

Приравняването на постоянния капитал към нула на пръв поглед озадачава. А всъщност човек постоянно го върши във всекидневния живот. Ако някой напр. иска да пресметне пе­чалбата на Англия от памучната индустрия, той най-напред приспада цената на памука, заплатена на Съединените щати, Индия, Египет и т. н., т. е. той приравнява на нула капиталовата стойност, която само се появява отново в стойността на .продукта.

Наистина отношението на принадената стойност не само към оная част от капитала, от която тя непосредствено възниква и чието стойностно изменение тя изразява, но и към целия авансиран капитал има своето голямо икономическо значение. Затова в третата книга ние подробно разглеждаме това отноше­ние. За да се увеличи една част от капитала чрез превръщането й в работна сила, друга част от капитала трябва да бъде пре­върната в средства за производство. За да функционира про­менливият капитал, трябва да бъде авансиран постоянен капи­тал в известни пропорции, съответствуващи на определен технически характер на трудовия процес. Но обстоятелството, че при един химически процес са необходими реторти и други съдове, никак не пречи при анализа да се абстрахираме от самата реторта. Доколкото създаването и изменянето на стой­ността се разглеждат сами по себе си, т. е. в чист вид, сред­ствата за производство, тези веществени представители на постоянния капитал, доставят само веществото, в което трябва да се фиксира създаващата стойност подвижна сила. Затова природата на това вещество — все едно дали то е памук или желязо — е без значение. Няма значение и неговата стойност. Това вещество трябва само да се намира в достатъчно количество, за да може да всмуква количеството труд, което се изразходва през време на производствения процес. Щом е дадена тази ма­са — все едно дали се покачва или спада нейната стойност или е без никаква стойност, както земята и морето, — това не засяга процеса на създаване на стойността и на изменяне на стой­ността.[2]

И така, най-напред приемаме постоянната част на капитал за равна на нула. Поради това авансираният капитал се свежда от с-+v към v, а стойността на продукта +m – към новопроизведената стойност . Ако приемем новопроизведената стойност за = 180 ф. ст., в които се изразява трудът, който протича през цялото време на производствения процес, то ще трябва да извадим стойността на променливия капитал = 90 ф. ст., за да получим принадената стойност = 90 ф. ст. Числото 90 ф. ст. = т изразява тук абсолютната величина на произве­дената принадена стойност. А нейната относителна величина, т. е. пропорцията, в която е нараснал променливият капитал, очевидно се определя от отношението на принадената стойност към променливия капитал, или се изразява с .Така че в гор­ния пример 90/90=100%. Това относително нарастване на стой­ността на променливия капитал, или относителната величина на принадената стойност, аз наричам норма на принадената стойност[3].

Видяхме, че работникът през време на една част от трудо­вия процес произвежда само стойността на своята работна сила, т. е. стойността на необходимите му средства за живот. Тъй като той произвежда при отношения, основани върху обществено разделение на труда, той не произвежда своите средства за живот пряко, а във формата на дадена отделна стока, напр. прежда, т. е. произвежда стойност, равна на стойността на него­вите средства за живот, или на парите, с които ги купува. Тази част от неговия работен ден, която той употребява за това, е по-голяма или по-малка в зависимост от стойността на него­вите средни всекидневни средства за живот, т. е. в зависимост от средното дневно количество време, необходимо за тяхното производство. Ако стойността на неговите всекидневни средства за живот представлява средно 6 овеществени работни часа, то работникът трябва да работи всекидневно средно по 6 часа, за да я произведе. Ако той не работеше за капиталиста, а рабо­теше самостоятелно, за себе си — той пак би трябвало, при равни други условия, да работи също толкова часа през деня, за да произведе стойността на своята работна сила и по такъв начин да придобие средствата за живот, които са необходими за неговото собствено поддържане или постоянно възпроизвеж­дане. Но тъй като в оная част от работния ден, в която той произвежда еднодневната стойност на работната сила, напр. 3 шилинга, той произвежда само еквивалента на нейната стой­ност, която вече е заплатена от капиталиста[4], т. е. само за­мества с новосъздадената стойност авансираната променлива капиталова стойност, то това производство на стойност се явява като просто възпроизводство. И така, онази част от работния ден, в която се извършва това възпроизводство, аз наричам не­обходимо работно време, а изразходвания през това време труд — необходим труд.[5] Необходим за работника, тъй като е независим от обществената форма на неговия труд. Необходим за капитала и капиталистическия свят, тъй като постоянното съществуване на работника е тяхната база.

Вторият период на трудовия процес — оня, в течение на който работникът работи отвъд пределите на необходимия труд — наистина му струва труд, изразходване на работна сила, но не образува за него никаква стойност. Този период създава принадена стойност, която се усмихва на капиталиста с всичката прелест на едно творение от нищо. Тази част от ра­ботния ден аз наричам принадено работно време, а изразходвания през нея труд — принаден труд (surplus labour). Колкото решаващо за познаването на стойността изобщо е нейното раз­глеждане само като кристализация на работно време, само като овеществен труд, толкова решаващо за познаването на прина­дената стойност е нейното разглеждане само като кристализи­рано принадено работно време, само като овеществен принаден труд. Само формата, в която този принаден труд се изстисква от непосредствения производител, от работника, различава икономическите формации на обществото, напр. робското об­щество от обществото на наемния труд.[6]

Тъй като стойността на променливия капитал е равна на стойността на купената с него работна сила — защото стой­ността на тази работна сила определя необходимата част от ра­ботния ден, а принадената стойност от своя страна се определя от останалата част от работния ден, то следва: принадената стойност се отнася към променливия капитал, както принаде­ният труд към необходимия, или нормата на принадената стой­ност . Двете части на пропорцията изразяват едно и също отношение в различна форма, веднъж във фор­мата на овеществен труд, а другия път — във формата на протичащ труд.

Затова нормата на принадената стойност е точният израз на степента на експлоатация на работната сила от капитала, или на работника от капиталиста[7].

Както приехме, стойността на продукта беше равна на 410 ф. ст. + ф. ст. + ф. ст., а авансираният капитал = 500 ф. ст. Тъй като принадената стойност е = 90, а авансираният ка­питал е = 500, то по обикновения начин за пресмятане би се получило, че нормата на принадената стойност (която смесват с нормата на печалбата) е = 18%, процент, чиято незначител­ност може да трогне г. Кери и другите хармонисти. Но всъщност нормата на принадената стойност не е = или , , a e = така че не е , а = 100%, т. е. пет пъти повече от привидната степен на експлоатация. Макар че в дадения случай не знаем нито абсолютната величина на работния ден, нито пе­риода на трудовия процес (ден, седмица и т. н.), нито, най-сетне, броя на работниците, които променливият капитал от 50 ф. ст. поставя едновременно в движение, все пак нормата на прина­дената стойност благодарение на това, че може да бъде принаден труд превърната в , ни показва точното съотношение между двете съставни части на работния ден. То е 100%. Значи работникът е работил през едната половина на деня за себе си, а през другата — за капиталиста.

И така, методът за изчисляване на нормата на принадената стойност е, накратко казано, този: вземаме цялата стойност на продукта и приравняваме постоянната стойност на капитала, която само отново се появява, към нула. Останалата стойностна сума е единствената новопроизведена стойност, която действително е произведена в производствения процес на сто­ката. Ако е дадена принадената стойност, ние я изваждаме от тази новопроизведена стойност, за да намерим променливия капитал. Ако пък е даден променливият капитал и искаме да намерим принадената стойност, тогава постъпваме по обратния начин. Ако са дадени и двете величини, остава само да извър­шим заключителното действие, да пресметнем отношението на принадената стойност към променливия капитал,

Колкото и да е прост този метод, все пак ще бъде уместно с няколко примера да приучим читателя към необичайния за него начин на мислене, който лежи в основата на метода.

Да вземем най-напред за пример една предачна фабрика с 10 000 мюлжинетни вретена, в която предат прежда № 32 от американски памук и произвеждат всяка седмица по един фунт прежда на вретено. Отпадъците са 6%. И така, всяка седмица 10 600 фунта памук се превръщат в 10 000 фунта прежда и 600 фунта отпадъци. През април 1871 г. този памук е струвал по 73/4 пенса единият фунт, т. е. 10 600 фунта са стрували кръгло 342 ф. ст. Десетте хиляди вретена, включително подготвителните машини и парната машина, струват по 1 ф. ст. на вретено, или общо 10 000 ф. ст. Тяхното ежегодно износване съставлява 10% = 1000 ф. ст., или 20 ф. ст. седмично. Наемът на фабричното здание е 300 ф. ст., или 6 ф. ст. седмично. Въглищата (по 4 фунта на час и конска сила, при 100 конски сили (индикаторни) и 60 часа седмично, включително отоплението на зданието) — 11 тона седмично по 8 шил. и 6 пенса тона струват кръгло 41/я ф. ст. седмично; газ — 1 ф. ст. седмично, масло — 41/2 ф. ст. седмично, следователно всичките спомагателни материали правят 10 ф. ст. седмично. Така че постоянната част от стойността е 378 ф. ст. седмично. Работната заплата възлиза на 52 ф. ст. седмично. Цената на преждата е 121/4 пенса за един фунт, или за 10 000 фунта — 510 ф. ст., принадената стойност е 510—430=80 ф. ст. Постоянната част на стойността в размер на 378 ф. ст. прирав­няваме към 0, тъй като тя не участвува в седмичното образу­ване на стойност. Остава седмичната новопроизведена стойност от 132 = + ф. ст. Така че нормата на принадената стой­ност е 80/52 = 15311/13%. При десетчасов среден работен ден това дава: необходим труд = З31/33 часа и принаден труд = 62/33 ча­са.[8]

Джейкъб, като приема за пшеницата цена от 80 шилинга за квартер и среден добиз 22 бушела от един акър — така че един акър донася 11 ф. ст., привежда за 1815 г. следната равносмет­ка, която наистина не е съвсем задоволителна поради напра­вената по-рано компенсация на различни пера, но е годна за нашата цел:

Произведена стойност на акър

Принадената стойност, винаги при предпоставката, че це- ната на продукта е равна на негозата стойност, се разпределя тук между различни рубрики: печалба, лихва, десятък и т. н. За нас тези рубрики са безразлични. Ние ги сумираме и полу­чаваме принадена стойност от 3 ф. ст. и 11 шилинга, 3-те ф. ст. и 15 шил. за семе и тор, като постоянна част от капитала, при­равняваме към нула. Остава авансиран променлив капитал от 3 ф. ст. и 10 шил., вместо който е произведена нова стойност от З ф. ст. 10 шил. +-3 ф. ст. и 10 шил. + 3 ф. ст. и 11 шил. Така че повече от 100%. Работникът употребява повече от половината на своя работен ден за производство на принадената стойност, която различни лица под разни предлози разпределят поме­жду си.[9]

[1] «Ако смятаме стойно<стта на приложения основен капитал като част от авансирания капитал, то в края на годината трябва да смятаме останалата част от стойността на този капитал като част от годишния доход» (Malihus, «Principles of Political Economy», 2nd ed. Londo·, 1836, p. 269).

[2] Бележка към второто издание. От само себе си се разбира, че както казва Лукреций, «nil posse creari de nihilo». Нищо не може да се създаде от нищо. «Създаване на стойност» е превръщане на работна сила в труд. А работната сила от своя страна е преди всичко природно вещество, превърнато в човешки организъм.

[3] Също както англичаните казват, «rate of profits», «rate of interest» [«норма на печалбата», «норма на лихвата»] и т. и. Читателят ще види в трета книга, че е лесно да се разбере нормата на печалбата, когато човек познава законите на принадената стойност. По обратен път не може да се разбере ni l’un, ni Гautre [нито едното, нито другото].

[4] (Бележка към третото издание. Авторът употребява тук обик­новения икономически език. Нека си припомним, че на с. 137 [с. 185 от настоящия том] е изтъкнато, че всъщност не капиталистът «авансира» работника, а работникът «авансира» капиталиста. — Ф. Е.)

[5] В това съчинение ние досега употребявахме израза «необходимо работно време» за означаване на работното време, което изобщо е общест­вено необходимо за произвеждане на дадена стока. Отсега нататък ще го употребяваме и за работното време, което е необходимо за произвеждане на специфичната стока работна сила. Употребяването на едни и същи termini technici [технически термини] в различен смисъл е неудобно, но в никоя «аука не може да се избегне напълно. Сравни напр. висшата и низшата математика.

[6] Господин ВилхелмДукидид Рошер открива с истинска готшедовска гениалност, че ако създаването на принадена стойност, или принаден продукт, и свързаното с него натрупване се дължали в днешно време на «пестеливостта» на капиталиста, който пък «затова напр. иска лихва», то, обратно, «при най-ниските стъпала на културата. . . по-силните прину­ждават по-слабите да пестят» (цит. съч., с. 82, 73). Към пестена на труд ли? Или на излишъци от продукти, които не съществуват? Наред с дей­ствителното невежество още и апологетичният страх от всякакъв добро­съвестен анализ на стойността и на принадената стойност, с чиито резул­тати чевек би могъл да се изложи пред полицията — ето кое заставя Ро­шер и подобните му да извъртат повече или по-малко благовидните оправ­дателни мотиви на капиталиста за присвояването на вече съществуващата принадена стойност, в причини за възникването на принадената стойност.

[7] Бележка към. etnipimi издачае. При все че е точен израз на сте­пента на експлоатация на работната сила, нормата на принадената стойност съвсем не е израз на абсолютната величина на експлоатацията. На­пример ако необходимият труд е = 5 часа и принаденият труд е = 5 часа, то степента на експлоатацията е = 100%. Тук величината на експлоата­цията се измерва с 5 часа. Ако пък необходимият труд е = 6 часа и при­наденият = 6 часа, то степента на експлоатацията остава непроменена 100%, докато величината на експлоатацията се увеличава с 20%, от 5 на 6 часа.

[8] Бележка към второто издание. Приведеният в първото издание пример от една предачна фабрика от 1860 г. съдържаше няколко фактиче­ски грешки. Напълно точните данни, приведени тук в текста, ми са дадени от един манчестерски фабрикант. — Трябва да се отбележи, че в Англия старата конска сила се е измервала според диаметъра на цилиндъра, а новата се измерва според действителната сила, която показва индикаторът.

[9] Приведените изчисления служат само за илюстрация. Ние из­хождаме от предпоставката, че цените са = на стойностите. В третата книга ще видим, че това изравняване дори за средните цени съвсем не става така просто.