Капиталът Критика на политическата икономия

Еквивалентната форма

Видяхме вече, че когато една стока А (платното) изразява своята стойност в потребителната стойност на една различна от нея стока В (дрехата), тя придава на тази последната една своеобразна стойностна форма — формата на еквивалент. Стоката платно разкрива своето собствено стойностно битие с това, че дрехата, без да приема някаква друга стойностна форма, различна от своята натурална форма, се приравнява към платното. Значи платното в действителност изразява своето собствено стойностно битие с това, че дрехата е непосредствено разменима с него, следователно еквивалентната форма на една стока е формата на нейната непосредствена разменимост с друга стока.

Ако един вид стока, напр. дрехи, служи като еквивалент на друг вид стока, напр. платно, така че дрехите с това придобиват характерното свойство да се намират в непосредствено разменима форма с платното, то с това по никакъв начин не е дадена пропор­цията, в която са разменими дрехи срещу платно. Тъй като ве­личината на стойността на платното е дадена, тази пропорция зависи от величината на стойността на дрехите. Дали дрехата ^е изразена като еквивалент, а платното като относителна стой­ност, или обратно — платното като еквивалент, а дрехата като относителна стойност, величината на стойността на дрехата ви­наги се определя от необходимото за нейното произвеждане работно време, значи независимо от нейната стойностна форма. Но щом веднъж стоковият вид дреха заеме в стойностния израз мястото на еквивалент, величината на неговата стойност не получава никакъв израз като стойностна величина. Тя фигурира в стойностното уравнение по-скоро само като определено коли­чество от дадена вещ.

Напр.: 40 аршина платно имат «стойността» — на какво? На 2 дрехи. Тъй като стоковият вид дреха играе тук ролята на еквивалент, а потребителната стойност дреха фигурира по отно­шение на платното като стойностно тяло, достатъчно е опреде­лено количество дрехи, за да се изрази едно определено коли­чество от стойността на платното. Поради това две дрехи могат да изразят величината на стойността на 40 аршина платно, но те никога не могат да изразят величината на своята собствена стойност, величината на стойността на дрехи. Повърхностното разбиране на този факт — че в стойностното уравнение еквива­лентът винаги притежава само формата на просто количество от дадена вещ, от дадена потребителна стойност — е подвело Бейли, както и мнозина преди и след него да виждат в стой­ностния израз само количествено отношение. Всъщност еквива­лентната форма на една стока не съдържа никакво количествено определение на стойността.

Първата особеност, която изпъква при разглеждането на еквивалентната форма, е следната: потребителната стойност става форма на проявление на своята противоположност, на стойността.

Натуралната форма на стоката става стойностна форма. Но nota bene [забележете добре]: това quid pro quo [появяване на едно вместо друго] се извършва за стоката В (дреха, пшеница, желязо и т. н.) само в рамките на стойностното отношение, в което влиза с нея някоя друга стока А (платно и т. н.) — само в рамките на това отношение. Тъй като нито една стока не може да се отнася към самата себе си като към еквивалент, т. е. не може да превърне своя собствен натурален облик в израз на своята собствена стойност, то тя трябва да се отнася към друга стока като към свой еквивалент, или да направи натуралния облик на друга стока своя собствена стойностна форма.

Това ще ни стане нагледно с примера на мерките, с които се измерват стоковите тела като стокови тела, т. е. като потреби­телни стойности. Една буца захар има тегло, тъй като е тяло, а поради това има тежест, но тежестта на нито една буца захар не може пито да се види, нито да се пипне. Сега да вземем разни късове желязо, чието тегло е предварително определено. Сама по себе си телесната форма на желязото също не е форма на проявление на тежестта, както и тази на буцата захар. И все пак, за да изразим буцата захар като тежест, ние я привеждаме в тегловно отношение към желязото. В това съотношение же­лязото фигурира като тяло, което не изразява нищо друго освен тежест. Поради това дадени количества желязо служат като мярка за тежестта на захарта и спрямо тялото на захарта пред­ставляват само въплъщение на тежестта, форма на проявление на тежестта. Желязото играе такава роля само в пределите на отношението, в което влиза спрямо него захарта или кое да е друго тяло, теглото на което трябва да се определи. Ако двете неща нямаха тежест, те не биха могли да влязат в това отноше­ние и поради това едното не би могло да служи за израз на те­жестта на другото. Ако турим и двете на везните, ще видим, че като тежести те наистина са едно и също, и затова, взети в определена пропорция, имат и еднакво тегло. Както тялото на желязото, като мярка на тежестта, представлява по отношение на захарната буца само тежест, тъй и в нашия стойностен израз тялото на дрехата представлява по отношение на платното само стойност.

Тук обаче аналогията се свършва. В израза на теглото на захарната буца желязото застъпва едно общо и на двете природно свойство, тяхната тежест, докато в стойностния израз на плат­ното дрехата застъпва едно извънприродно свойство на тези две неща: тяхната стойност, нещо чисто обществено.

Като изразява стойностното битие на стоката, напр. на платното, като нещо съвсем различно от нейното тяло и свой­ства, напр. като нещо равно на дрехата, относителната форма на стойността на дадена стока показва, че този израз крие в себе си едно обществено отношение. Обратното е с еквивалентната форма. Защото тя се състои именно в това, че едно стоково тяло, като напр. дрехата, само по себе си изразява стойност, значи по самата си природа притежава стойностна форма. Наистина това важи само в границите на онова стойностно отношение, в което стоката платно се отнася към стоката дреха като към еквивалент.21) Но понеже свойствата на едно нещо не произти­чат от неговото отношение към другите неща, а само се проя­вяват в едно такова отношение, то изглежда, че и дрехата също тъй по самата си природа притежава своята еквивалентна фор­ма, своето свойство на непосредствена разменимост, както при­тежава и своето свойство да тежи или да държи топло. Оттук и онази загадъчност на еквивалентната форма, която загадъчност поразява буржоазно-тъпия поглед на икономиста едва когато тая форма му противостои в готов вид, като пари. Тогава той се опитва да се справи с мистичния характер на златото и сре­брото, като подпъхва зад тях по-малко бляскави стоки и с все по-ново и по-ново удоволствие преповтаря като на латерна каталога на цялата оная сбирщина от стоки, които на времето си са играли ролята на стоков еквивалент. Той не подозира, че и в най-простия стойностен израз, като напр. 20 аршина платно = 1 дреха, се крие разрешението на загадката на еквивалентната форма.

Тялото на стоката, която служи за еквивалент, важи винаги като въплъщение на абстрактно-човешки труд и винаги е про­дукт на определен полезен, конкретен труд. Следователно този конкретен труд става израз на абстрактно-човешки труд. Ако дрехата напр. важи само като нещо, в което е осъществен абстрактно-човешки труд, то шивашкият труд, който фактиче­ски се осъществява в нея, служи само като форма на осъще­ствяване на абстрактно-човешки труд. В стойностния израз на платното полезността на шивашкия труд не се състои в това, че той прави дрехи, а следователно и хора[1], а в това, че той създава едно тяло, което очевидно е стойност, значи е криста­лизиран труд, който по нищо не се различава от труда, овеществен в стойността на платното. За да стане такова огледало на стойността, самият шивашки труд не трябва да отразява нищо друго освен своето абстрактно свойство на човешки труд изобщо.

Във формата на шивачеството, както и във формата на тъка­чеството се изразходва човешка работна сила. Поради това и двете имат общото свойство на човешки труд и затова в известни случаи, напр. при произвеждането на стойност, трябва да се разглеждат само от тази гледна точка. Всичко това не е мисте­риозно. Но в стойностния израз на стоката работата се изменя. Напр. за да изразим, че тъкачеството образува стойността на платното не в своята конкретна форма като тъкачество, а в своето общо качество на човешки труд, ние му противопоставяме шивачеството, конкретния труд, който произвежда еквивалента на платното, като осезаема форма на осъществяването на абстрактно-човешки труд.

И тъй, втора особеност на еквивалентната форма е, че кон­кретен труд става форма на проявление на своята противополож­ност, на абстрактно-човешки труд.

Но тъй като този конкретен труд, шивачеството, служи тук за прост израз на неразличим човешки труд, то той в тази си форма е тъждествен на друг труд, на труда, който се съдържа в платното, и поради това е труд в непосредствено обществена форма, макар да е само частен труд, както и всеки друг труд, който произвежда стоки. Тъкмо затова той се представя в един продукт, който е непосредствено разменим с друга стока. Сле­дователно трета особеност на еквивалентната форма е, че частен труд става форма на своята противоположност, труд в непосред­ствено обществена форма.

Ние ще схванем още по-добре последните две изтъкнати тук особености на еквивалентната форма, ако се върнем назад към великия изследовател, който пръв е анализирал стойностната форма, както и много други форми на мисленето, на обществото и на природата. Това е Аристотел.

Преди всичко Аристотел ясно посочва, че паричната форма на стоката е само по-развит образ на простата форма на стой­ността, т. е. на изразяването на стойността на една стока в някоя друга стока, защото той казва:

„5 легла = 1 къща» (Κλίνοα πέντε άντί οικίας")

„не се различава* от:

,5 легла = толкова и толкова пари“

(„Kλivac πέντε αντί . . . δσου ai πέντε κλίνat“).

По-нататък той е схванал, че стойностното отношение, б което се съдържа този стойностен израз, обуславя от своя стра­на качественото отъждествяване на къщата с леглата и че тези сетивно различни неща без такова тъждество на техните същно­сти не могат да влизат във взаимно съотношение като съизмери­ми величини. «Размяна — казва той — не може да има без равенство, а равенство не може да има без съизмеримост» („ουτ ίσότηζ μή ουαης συμμετρίας“). Но тук той се запъва и се отказ­ва от по-нататъшния анализ на стойностната форма. «Но пък в действителност е невъзможно толкова разновидни неща да бъдат съизмерими», т. е. ка­чествено еднакви. Това приравняване може да бъде само нещо чуждо на действителната природа на нещата, значи само «помощно средство за задоволяване на практически нужди».

Така че Аристотел сам ни казва кое осуетява неговия по-нататъшен анализ — това е липсата на понятието стойност. Какво нещо е онази еднаквост, т. е. общата субстанция, която в израза на стойността на леглото представя къщата за легло? Такова нещо «в действителност не може да съществува», казва Аристотел. Защо? По отношение на леглото къщата представ­лява нещо еднакво, доколкото тя представлява онова, което е наистина еднакво в двете, в леглото и в къщата. А то е — чо­вешкият труд.

Но че във формата на стоковите стойности всички видове труд са изразени като еднакъв и следователно като равностоен човешки труд — това нещо Аристотел не е можел да извлече от самата стойностна форма, тъй като гръцкото общество е почива­ло на робския труд и затова е имало за естествена основа не­равенството на хората и на техните работни сили. Тайната на стойностния израз — равенството и равнозначността на всички видове труд, защото и доколкото те са човешки труд изобщо — може да бъде разчетена само когато понятието за човешкото равенство получи вече устойчивостта на народен предразсъдък. Но това е възможно едва в едно общество, в което стоковата форма е всеобща форма на продукта на труда, значи и отноше­нието на хората помежду им като стокопритежатели е господ-ствуващо обществено отношение. Геният на Аристотел блести именно с това, че той открива в стойностния израз на стоките едно отношение на равенство. Само историческите граници на обществото, в което той е живял, му пречат да открие в какво «в действителност» се състои това отношение на равенство.

 


[1] Намек за немската поговорка Kleider machen Leute (дрехата прави човека). Бълг. ред.