Видяхме, че фабричното законодателство, това първо съзнателно и планомерно въздействие на обществото върху стихийно развилия се облик на неговия производствен процес, е също тъй необходим продукт на едрата промишленост, както и памучната прежда, автоматичните предачни машини и електрическият телеграф. Преди да преминем към общото разпространение на фабричното законодателство в Англия, трябва накъсо да споменем още някои негови постановления, които не се отнасят до броя на часовете на работния ден.
Санитарните правила — независимо от тяхната редакция, която улеснява капиталиста да ги заобикаля — са крайно оскъдни и всъщност са ограничени до предписания за варосване на стените и до някои други правила за чистотата, за вентилацията и за предпазни мерки срещу опасни машини. В третата книга пак ще се занимаем с фантастичната борба на фабрикантите против правилата, които им налагат нищожни разноски за защита на тялото на техните «работни ръце». И тук бляскаво се потвърждава догмата на свободната търговия, че в общество с антагонистични интереси всеки съдействува на общото благо, като преследва личната си полза. Един пример е достатъчен. Известно е, че през последния двадесетгодишен период в Ирландия се е развила твърде много ленената промишленост, а заедно с нея и т. нар. scutching mills (фабрики за очукване и гръстене на лена). — В 1864 г. там е имало към 1800 такива mills. Периодично, есен и зиме, предимно юноши и жени — синове, дъщери и съпруги на съседните дребни фермери, — все хора, неборавили с никакви машини, биват откъсвани от полската работа, за да тъпчат с лен валяците на тези scutching mills. Злополуките по размер и интензивност са съвсем безпримерни в историята на машините. Една-единствена scutching mills в Килдинан (при г. Корк) е дала от 1852 до 1856 г. 6 смъртни случая и 60 тежки осакатявания — а всички те са могли да бъдат предотвратени с най-прости приспособления на цена от няколко шилинга. Д-р Уайт, certifying surgeon [служебен лекар] на фабриките в Даунпатрик, заявява в официалния отчет от 16 декември 1875 г.:
«Злополуките при scutching mills са иай-ужасни. В много случаи цяла четвърт от тялото се откъсва от трупа. Обикновените последици от раните са смърт или едно бъдеще на нещастна немощ и страдание. Умножаването на фабриките в страната естествено ще разшири тези страхотни резултати. Аз съм убеден, че при надлежен държавен надзор над scutching mills ще могат да се избягнат голяма част от жертвите откъм здраве и живот.»[1]
Каква по-добра характеристика на капиталистическия начин на производство от тази необходимост — самата държава чрез принудителен закон да му налага най-простите мерки за опазване на чистотата и на здравето?
«Фабричният закон от 1864 г. вароса и почисти повече от 200 грънчарски предприятия след 20-годишно или пълно въздържане от всяка такава операция (това е «въздържането» на капитала!) — помещения, в които работят 27 800 работници, които досега през време на прекомерната си дневна, а често и нощна работа са вдишвали една зловонна атмосфера, която е обременявала с болест и смърт едно сравнително безвредно занятие. Законът твърде много увеличи вентилационните средства»[2].
Същевременно тази част на фабричния закон бляскаво показва, че капиталистическият начин на производство по самата си същност изключва отвъд известна точка всяко рационално подобрение. Не един път сме отбелязвали, че английските лекари единогласно заявяват, че 500 куб. фута въздушно пространство на човек е едва достатъчен минимум при постоянна работа. Е, добре! Ако фабричният закон с всички свои принудителни клаузи косвено ускорява превръщането на дребните работилници във фабрики и по този начин косвено посяга върху правото на собственост на дребните капиталисти и осигурява монопола на едрите — то законодателното предписване на необходимото за всеки работник въздушно пространство в работилниците направо би експроприирало с един удар хиляди дребни капиталисти! То би засегнало корена на капиталистическото производство, т. е. самонарастването на капитала — все едно дали той е едър или дребен, — чрез «свободно» купуване и потребление на работната сила. Затова фабричното законодателство се задъхва, когато стигне до тези 500 куб. фута въздух. Санитарните власти, комисиите за обследване на промишлеността, фабричните инспектори неизменно повтарят за необходимостта от 500-те куб. фута и за невъзможността те да бъдат наложени на капитала. С това те фактически обявяват туберкулозата и другите белодробни болести на трудещите се за жизнено условие на капитала[3].
Колкото и жалки да изглеждат в тяхната цялост образователните постановления на фабричния закон, те все пак обявяват основното образование като задължително условие на труда[4]. Техният успех за пръв път доказа възможността за свързване на обучението и гимнастиката[5] с ръчния труд, значи и на ръчния труд с обучението и гимнастиката. Фабричните инспектори скоро откриха от свидетелските показания на учителите, че фабричните деца, макар да учат два пъти по- малко от редовните дневни ученици, научават също толкова, а често и повече.
«Работата е проста. Тези, които прекарват в училище само полови ден, са винаги свежи и почти винаги са способни и готови да се учат. Системата на половин ден работа и половин ден училище прави всяко едно от тия занятия почивка и отдих от другото и следователно много по подхожда за детето, отколкото непрекъснатото продължаване на едно от двете. Едно момче, което от сутринта седи в училище, още повече пък през горещи време, в никой случай не може да съперничи с друго момче, което иде бодро и весело от своята работа.»[6]
Други данни се намират в речта на Сениор на социалистическия конгрес в Единбург през 1863 г. В нея той между другото показва как едностранчивият, непроизводителен и удължен учебен ден на децата от горните и от средните класове безполезно увеличава труда на учителите, «като опустошава не само без полза, но с абсолютна вреда времето, здравето и енергията на децата».[7] От фабричната система, както това подробно може да се проследи у Роберт Оуен, е изникнал зародишът на възпитанието на бъдещето, което за всички деца над известна възраст ще свърже производителния труд с обучението и гимнастиката — не само като метод за покачване на общественото производство, но и като единствен метод за създаване на всестранно развити хора.
Видяхме, че едрата промишленост технически унищожава манифактурното разделение на труда, което приковава целия човек за през целия му живот към една частична операция, докато същевременно капиталистическата форма на едрата промишленост още по-чудовищно възпроизвежда това разделение на труда: в същинската фабрика — чрез превръщане на работника в съзнателна принадлежност на някоя частична машина, а навсякъде другаде — отчасти чрез спорадична употреба на машините и на машинния труд[8], отчасти чрез въвеждане на женския, детския и неквалифицирания труд като нова основа на разделението на труда. Противоречието между манифактурното разделение на труда и същността на едрата промишленост се проявява насилствено. То се проявява между другото в този ужасен факт, че голяма част от децата, които работят в съвременните фабрики и манифактури, приковани от най-крехка възраст към най-прости манипулации, по цели години биват експлоатирани, без да се научат на никаква работа, с която по-късно да могат да бъдат използвани поне в същата тази манифактура или фабрика. Така напр. в английските печатници по-рано е имало преминаване на чираците от по-леки към по-сложни работи, което отговаря на системата на старата манифактура и на занаятчийското производство. Те са преминавали един учебен курс, докато станат готови печатарски работници. За всички тях е било необходимо условие на занаята да могат да четат и пишат. Всичко това се е променило с въвеждането на печатарската машина. Тя използва два вида работници — един възрастен работник, надзирател на машината, и момчета при машината, повечето по на 11 — 17 години, работата на които се състои изключително в това, да подават на машината листа хартия или да изваждат от нея отпечатания лист. Те извършват тази мъчителна работа, особено в Лондон, по 14, 15, 16 часа непрекъснато в продължение на няколко дни от седмицата и често пъти по 36 часа непрекъснато, само с два часа почивка за ядене и сън![9]. Голяма част от тях не могат да четат и обикновено са съвсем подивели и ненормални същества.
«За да станат те способни за работата си, не се изисква никаква интелектуална подготовка; те имат малко случаи да проявят сръчност, а още по-малко — да преценяват; тяхната заплата, макар че е донякъде висока като за момчета, не расте пропорционално с тяхната възраст и голямото мнозинство от тях нямат никакви изгледи за по-доходния и по-отговорен пост на надзирателя-машинист, тъй като на всяка машина се пада само един надзирател, а често пъти 4 момчета»[10].
Щом станат твърде възрастни за своята детска работа, значи на около 17 години, уволняват ги от печатницата. Те стават кандидати за престъпници. Някои опити да им се намери работа другаде се разбиват о тяхното невежество, грубост, физическа и духовна занемареност.
Това, което важи за манифактурното разделение на труда в работилницата, важи и за разделението на труда в обществото. Докогато занаятът и манифактурата са общата основа на общественото производство, подчинеността на производителя изключително на един отрасъл от производството, разкъсването на първоначалното разнообразие в неговата професия[11] е необходим момент от развитието. Върху тази основа всеки отделен отрасъл от производството емпирично намира съответната си техническа форма, усъвършенствува я бавно и бърже я кристализира, щом е достигната известна степен на зрелост. Това, което тук-там предизвиква промени, е наред с доставяния от търговията нов работен материал още и постепенната промяна на работния инструмент. Но и той се вкостенява, щом чрез опит е намерена подходящата му форма, както това доказва неговото често пъти хилядолетно преминаване от ръцете на едно поколение в ръцете на друго. Характерно е, че до XVIII век и отчасти и през него отделните занаяти са били наричани mysteries (mysteres [тайни]), в чиито тъмнини е могъл да проникне само емпирически и професионално посветеният човек[12]. Едрата промишленост разкъса булото, което е скривало от хората техния собствен обществен производствен процес и е превръщало различните стихийно обособили се отрасли на производството в загадки един за друг и дори за посветения във всеки отделен отрасъл. Нейният принцип — сама по себе си и на първо време, без да държи каквато и да било сметка за човешката ръка, да разлага всеки производствен процес на съставните му елементи, създаде напълно модерната наука технология.
Пъстрите, наглед несвързани и вкостенели форми на обществения производствен процес са се разпаднали на съзнателно планомерни и — съобразно с желания полезен ефект — систематично обособени приложения на природознанието. Технологията откри също така и малкото големи основни форми на движението, в които въпреки всичкото разнообразие на употребяваните инструменти по необходимост протича всяка производителна дейност на човешкото тяло — също както механиката въпреки най-голямата сложност на машината не се заблуждава относно това, че всички те са постоянно повторение на простите механически сили. Съвременната промишленост никога не разглежда и не третира заварената форма на даден производствен процес като окончателна. Затова нейната техническа основа е революционна, докато тази на всички по- раншни начини на производство е била по същество консервативна[13]. С помощта на машините, на химическите процеси и на други методи тя постоянно извършва преврати в техническата основа на производството, а заедно с това и във функциите на работниците и в обществените комбинации на трудовия процес. С това тя също така постоянно революционизира разделението на труда вътре в обществото и непрекъснато прехвърля маса капитал и маса работници от един отрасъл на производството в друг. Така че природата на едрата промишленост обуславя смяна на труда, преливане на функциите, всестранна подвижност на работника. От друга страна, тя в своята капиталистическа форма възпроизвежда старото разделение на труда с неговите вкостенени специализации. Видяхме как това абсолютно противоречие премахва всяко спокойствие, стабилност и сигурност в жизненото положение на работника, постоянно го заплашва да изтръгне от ръцете му заедно със средството на труда и средствата му за живот[14] и заедно с неговата частична функция да направи излишен самия него; как това противоречие свирепствува в непрекъснатите хекатомби на работническата класа, в най-безмерното прахосване на работните сили и в извършваните от обществената анархия опустошения. Това е отрицателната страна. Но ако сменяването на труда сега се налага само като непреодолим природен закон и със сляпата разрушителна сила на природен закон, който навсякъде се натъква на пречки[15] — то самата едра промишленост със своите катастрофи поставя като въпрос на живот или смърт това — да се признае сменяването на труда, а с това и колкото може по-голямата многостранност на работника като общ обществен закон на производството, към нормалното осъществяване на който трябва да бъдат пригодени и отношенията. Тя поставя като въпрос на живот или смърт задачата: чудовищният факт, че съществува едно бедствуващо работническо население, държано на разположението на капитала като резерв за неговите променливи експлоататорски нужди — да бъде заменен с абсолютната пригодност на човека за променливите изисквания на труда; частичният индивид, простият носител на дадена частична обществена функция — да бъде заменен с всестранно развит индивид, за когото различните обществен!; функции са сменяващи се един с друг видове дейност. Един момент от тоя преобразователен процес, който се развива стихийно на основата на едрата промишленост, са политехническите и агрономическите училища, друг момент са «ecoles d’enseigne- ment professionnel» [професионални училища], в които децата на работниците получават известно обучение в технологията и практическото използване на различните оръдия за производство. Ако фабричното законодателство — като първа оскъдна отстъпка, изтръгната от капитала — съединява с фабричната работа само основно образование, не подлежи на никакво съмне ние, че неизбежното завладяване на политическата власт от работническата класа ще извоюва в работническите училища исъответното място за теорията и практиката на технологическо то обучение. Също така не подлежи на никакво съмнение, че капиталистическата форма на производство и съответните и икономически отношения на работниците се намират в най-диаметрално противоречие с такива ферменти на преврат и с тяхната цел — премахването на старото разделение на труда. Hi развитието на противоречията на дадена историческа форми на производството е единственият исторически път за нейното разлагане и за образуването на нова историческа форма. «Νι sutor ultra crepidam!», това пес plus ultra на занаятчийската мъдрост е станало ужасна дивотия от оня момент, когато часовникарят Уат изнамерил парната машина, бръснаря Аркрайт — предачната машина, бижутерийният работни Фултон — парахода[16].
Доколкото фабричното законодателство регулира труд във фабриките, манифактурите и т. н. — това отначало с явява само като намеса в експлоататорските права на капитала. Напротив, всяко регулиране на тъй нареченото домашно производство[17] тутакси се явява като пряка намеса в patri potestas [бащинското право], т. е. казано на съвременен език — като пряка намеса в родителската власт, като крачка, пред която дълго време афектирано се стъписваше изпълненият ( нежни чувства английски Парламент. Но силата на фактите най-сетне наложи да се признае, че едрата промишленост разрушава заедно с икономическата основа на старото семейство и със съответния му семеен труд още и самите стари семейни отношения. Трябваше да се провъзгласи правото на децата.
«За нещастие — казва заключителният отчет на «Child. Empl. Comm.» от 1866 г. — от всички свидетелски показания става ясно, че децата от двата пола имат най-голяма нужда от закрила срещу собствените си родители.» Системата на безгранична експлоатация на детския труд изобщо и особено на труда в домашното производство «се запазва поради това, че родителите съвсем необуздано и безконтролно упражняват своята произволна и пагубна власт над своите млади и нежни рожби. . . Родителите не бива да имат абсолютна власт да превръщат децата си в прости машини, за да изкарат от тях толкова и толкова седмична заплата. . . Децата и младежите имат право на законодателна закрила срещу злоупотребата с родителската власт, която преждевременно пречупва тяхната физическа сила и ги понижава в градацията на моралните и интелектуални същества»[18].
Но не злоупотребата с родителската власт е създала пряката или косвената експлоатация на незрели работни сили от страна на капитала, а, наопаки, капиталистическият начин на експлоатация е превърнал родителската власт в злоупотреба, като е премахнал съответната й икономическа основа. Колкото ужасно и отвратително да изглежда разложението на старото семейство при капиталистическата система, все пак едрата промишленост — чрез решаващата роля, която тя възлага на жените, младежите и децата от двата пола в обществено организирания производствен процес вън от сферата на домашното огнище — създава новата икономическа основа за една по-висша форма на семейството и на отношението между двата пола. Разбира се, еднакво нелепо е да се вземе за абсолютна както християнско-германската форма на семейството, така и староримскага или старогръцката, или ориенталската форма, които впрочем, свързани една с друга, образуват една историческа верига на развитие. Също така ясно е, че съставът на комбинирания работен персонал от лица от двата пола и от най-различни възрасти — макар че този състав в неговата стихийно образувала се брутална капиталистическа форма, при която работникът съществува за производствения процес, а не производственият процес за работника, е заразен източник на поквара и робство — при съответни условия непременно ще се превърне в източник на хуманно развитие[19].
Необходимостта да се превърне фабричният закон от закон изключително за предачните и тъкачните предприятия — тия първи формации на машинното производство — в закон за всяко обществено производство произлиза, както видяхме, от хода на историческото развитие на едрата промишленост, върху чийто фон напълно се преобразуват традиционните форми на манифактурата, занаята и домашното производство: манифактурата постоянно преминава във фабрика, занаятът — в манифактура, и най-сетне — сферите на занаятчийското и домашното производство в поразително късо време се превръщат в жалки вертепи, в които капиталистическата експлоатация свободно разиграва своите чудовищни, бесни оргии. Две обстоятелства решават накрай въпроса: първо, постоянно повтарящият се опит, че когато капиталът попадне под контрола на държавата само в отделни пунктове на обществената периферия, той още по-безскрупулно се обезщетява в другите пунктове[20], второ, повикът на самите капиталисти за равенство в условията на конкуренцията, т. е. за еднакви граници за експлоатацията на труда[21]. Да чуем две дълбоки въздишки по тоя повод. Господата У. Куксли (фабриканти на гвоздеи, вериги и т. и. в Бристол) доброволно въвели в предприятията си предписанията на фабричния закон.
«Тъй като старата, нерегулирана система продължава в съседките предприятия, те са изложени на неприятността да гледат как някое друго предприятие подмамва (enticed) младежите, които работят у тях, да продължават работата и след 6 часа вечер.» Естествено господа Куксли казват: «Това е несправедливо и загуба за нас, тъй като изчерпва част от силата на младежите, изгодите от която изцяло се падат на нас.»[22]
Господин Дж. Симпсън (фабрикант на книжни кутии в кесии) в Лондон заявява на членовете на «Children’s Empl Comm.»:
«Той бил готов да подпише всяка петиция за въвеждането на фабричните закони. При сегашните условия той винаги се е чувствувал неспокоен нощем («he always felt restless at night»), след затварянето на своята работилница, при мисълта, че други продължават да работят по-дълго и му отнемат поръчки изпод носа[23]. «Би било несправедливо по отношение на по-едрите работодатели — казва в заключение Комисията за разследване условията на детския труд — в техните фабрики да бъде въвеждана регулация, докато в собствения им бранш дребните предприятия не подлежат на никакво законно ограничение на работното време. Към несправедливостта от неравните условия в конкуренцията във връзка с работните часове — с изключение на малките работилници — за едрите фабриканти би се прибавила и друга една вреда — притокът на младежки и женски труд би се отклонил към пощадените от закона работилници. Най-сетне това би дало подтик към умножаването на малките работилници, които почти без изключение са най-неблагоприятни за здравето, удобствата, възпитанието и общото подобрение на положението на народа».[24]
В заключителния си отчет Комисията за разследване условията на детския труд предлага да се подчинят на фабричния закон над 1 400 000 деца, младежи и жени, от които приблизително половината се експлоатират от дребното предприятие и от домашното производство[25].
Комисията казва: «Ако Парламентът приеме нашето предложение в целия му обем, няма никакво съмнение, че такова законодателство ще упражни най-благотворно влияние не само върху младите и слабите, с които то се занимава преди всичко, но и върху още по-голямата маса възрастни работници, които пряко (жените) или косвено (мъжете) попадат под неговото действие. То би им наложило редовни и намалени работни часове; то би пестило и умножавало запаса от физическа сила, от който тъй много зависи тяхното собствено благополучие и това на страната; то би предпазило подрастващото поколение от преумора в ранната възраст, която [преумора] подкопава организма и го довежда до преждевременно отпадане; най-сетне, то би дало възможност за основно образование поне до 13-годишна възраст и с това би сложило край на невероятното невежество, което е така вярно описано в отчетите на комисията и което човек може да гледа само с най-мъчителни чувства и с дълбокото чувство на национално унижение»[26].
Правителството на торите обяви в тройното слово от февруари 1867 г., че е формулирало в «bills» [законопроект), предложенията на комисията по обследване на промишленост та[27]. За да стане това, нужен е бил още един двадесетгодишен experimentum in corpore vili. Още в 1840 г. е била назначен, парламентарна комисия за обследване на детския труд. Нейният отчет от 1842 г. разкрил, според думите на Н. У. Сенио, че
«Светът не е виждал по-ужасна картина на алчност, егоизъм и жестокост на капиталистите и родителите и на нищета, деградация и съсипват на децата и младежите. . . Някой може би ще си помисли, че отчетът показва ужасите на една минала епоха. За съжаление има сведения, че тия ужаси и досега продължават също тъй интензивно, както и преди. Една брошура, обнародвана от Хардуик преди две години, заявява, че заклеймяваните през 1842 г. злоупотреби напълно процъфтяват и сега ( 1863 г.). . . Този отчет (от 1842 г.) лежа непогледнат 20 години, в продължение на които се допусна да станат родители на днешното поколение ония деца, които са пораснали без ни най-малката представа за това, което ние наричаме морал, училищно образование, религия или естествена семейна любов»[28].
През това време общественото положение се беше изменило Парламентът не се осмеляваше да отклони исканията на комисията от 1863 г., както навремето отклони тези от 1842 г. Затова още в 1864 г., когато комисията беше обнародвала само част с своите отчети, бяха подчинени на закона, валиден за текстилната промишленост, още и производството на глинени произведения (включително грънчарството), фабрикацията на тапети кибрит, патрони, капсули, а също и стриженето на кадифе В тройното слово от 5 февруари 1867 г. тогавашният кабинет оповести и други bills [законопроекти], основани н заключителните предложения на комисията, която междувременно в 1866 г. вече бе привършила своята работа.
На 15 август 1867 г. Законът за разширение на фабрични! закони, а на 21 август Законът за регулиране на работилници получиха кралската санкция; първият закон регулира едрите а вторият — дребните предприятия.
Законът за разширение на фабричните закони регулира високите пещи, железните и медните заводи, леярните, машиностроителните фабрики, металните предприятия, фабриките за гутаперча, хартия, стъкло, тютюн, по-нататък печатниците и книговезниците и изобщо всички промишлени предприятия от тоя род, в които 50 или повече души работят едновременно най-малко 100 дни в годината.
За да дадем представа за размера на областта, обхваната от тоя закон, привеждаме тук някои от установените там дефиниции:
Занаят (в тоя закон) означава: каквато и да е ръчна работа, упражнявана като професия или за поминък при или по повод на изработването, изменяването, украсяването, поправката или доизкарването на какъвто и да било предмет или на части от предмет, предназначен за продажба
Работилница означава: каквато и да е стая или място, покрито или под открито небе, където един «занаят» се упражнява от някое дете, младеж или жена, и където онзи, който наема такова дете, младеж или жена, има право на вход и контрол.
Нает [на работа] означава: да работи някой «занаят» със заплата или без заплата под управлението на майстор или на едного от родителите, както по-долу е определено по-подробно.
Родители означава: баща, майка, настойник или друго лице, което има настойничеството или контрол над. . . някое дете или млад работник.»[29]
Параграф 7, който определя наказанието за наемане на деца, млади работници и жени противно на предписанията на закона, определя парични глоби не само за собственика на работилницата — все едно дали той е някой от родителите или не, — но и
за «родителите или други лица, които имат под свое настойничество детето, младия работник или жената или извличат пряка полза от техния труд»·
Законът за разширение на фабричните закони, който засяга едрите предприятия, далеч отстъпва пред фабричния закон с цяла редица мизерни изключения и подли компромиси с капиталистите.
Законът за регулиране на работилниците, жалък във всички свои подробности, си остана мъртва буква в ръцете на упълномощените за неговото прилагане градски и местни власти. Когато парламентът в 1871 г. им отне тези пълномощия, за да ги прехвърли върху фабричните инспектори, чийто район на надзор изведнъж се увеличи с повече от 100 000 работилници, между които само тухларниците бяха 300 — инспекторският персонал бе великодушно увеличен всичко с осем подинспектори, макар че той и преди това бе вече съвсем недостатъчен[30].
Тъй че това, което прави впечатление в английското законодателство от 1867 г., е, от една страна, наложената на парламента на господствуващите класи необходимост да приеме по принцип едни така изключителни и широки мерки против злоупотребите на капиталистическата експлоатация; от друга страна — половинчатостта, неохотността и mala fides [недобросъвестността], с които той действително създаде тези мерки.
Следствената комисия от 1862 г. предложи и ново регулиране на минната промишленост — промишленост, която се отличава от всички други по това, че в нея интересите на земевладелците и на промишлените капиталисти вървят ръка заръка. Противоположността между тия два интереса беше обла- гоприятствувала фабричното законодателство; липсата на такава противоположност е достатъчна, за да се обяснят протаканията и хитрините при въвеждане на минното законодателство.
Следствената комисия от 1840 г. е направила такива ужасни и възмутителни разкрития и предизвикала такъв скандал в цяла Европа, че парламентът трябвало да успокои съвестта си с издаването на закона за мините от 1842 г., в който се ограничил да забрани подземната работа за жени и за деца под 10 години.
След това в 1860 г. се появи закон за инспектиране на мините, по силата на който мините се инспектират от специално назначени държавни чиновници, а момчета между 10 и 12 години се допущат на работа само ако имат училищно свидетелство или посещават училището известен брой часове. Този закон изцяло е останал мъртва буква поради смешно малкия брой назначени инспектори, поради незначителните им права и по други причини, които ще станат ясни от по-нататъшното изложение.
Една от най-новите сини книги155 върху мините е «Report from the Select Committee on Mines, together with. . . Evidence, 23 July 1866». Тя е дело на комитет от членове на Камарата на общините, упълномощен да призовава и разпитва свидетели; тя е дебел том, in folio, а в него самият «Report» [«Отчет»] заема само пет реда, в които се говори, че комитетът няма какво да каже и че трябва да се разпитат повече свидетели!
Начинът за разпит на свидетелите напомня кръстосаните разпити в английските съдилища, където адвокатът с безочливи, объркващи, кръстосани въпроси се старае да забърка свидетеля и да изопачи неговите думи в собствената му уста. Адвокати тук са самите парламентски анкетьори, между които се намират собственици и експлоататори на мини; а свидетели са минни работници, повечето от каменовъглени мини. Целият фарс е толкова характерен за духа на капитала, че не мога да не приведа тук няколко извадки. За по-голяма прегледност привеждам резултатите от изследването и т. н. по рубрики. Напомням, че въпросите и задължителните отговори в английските сини книги са номерирани и че свидетелите, чиито показания се цитират тук, са работници от каменовъглени мини.
Работа на младежи от 10 години нагоре в мините. Работата, заедно с неизбежното отиване до мините и обратно, трае обикновено 14 до 15 часа, по изключение и повече, от 3, 4, 5 часа сутрин до 4, 5 часа вечер (№ 6, 452, 83). Възрастните работници работят на две смени, т. е. по 8 часа, но такива смени няма за младежите, за да се спестят разноските (№ 80, 203, 204). Малките деца се използват главно за отваряне и затваряне на вратите в разните отделения на мините, по-възрастните — за по-тежка работа: за транспорт на въглища и т. н. (№ 122, 739, 1747). Дългите работни часове под земята траят до 18- или 22-годишна възраст, когато настъпва преходът към същинската миньорска работа (№ 161). Децата и младежите днес биват съсипвани от работа по-сурово, отколкото през който и да е по-раншен период (№ 1663—1667). Минните работници почти единодушно искат парламентски закон за забрана на миньорската работа до 14-годишна възраст. Но ето че Хюси Вивиен (сам експлоататор на мина) пита:
«Не зависи ли това искане от по-голямата или по-малката бедност на родителите?» — А мистър Брюс: «Не би ли било жестоко, ако бащата е умрял или осакатен и т. н., да се лиши семейството от тези ресурси? Защото тук правилото сигурно ще бъде общовалидно. Във всички случаи ли искате да забраните подземната работа на деца до 14 години?» Отговор: <Във всички случаи» (№ 107 до 110). Вивиен: «Ако работата в мините бъде забранена до навършването на 14-годишна възраст, няма ли.родителите да пращат децата си във фабриките и т. н.?» — «Обикновено не» (№ 174). Един работник: «Отварянето и затварянето на вратите изглежда лека работа. Но това е много мъчително занятие. Независимо от постоянното течение момчето е затворено също като в тъмнична килия.» Буржоа- та Вивиен: «Не може ли момчето да чете на поста си при вратата, ако има свещ?» — «Първо, то би трябвало само да купува свещите; но освен това не биха му и позволили. То е поставено там, за да внимава в работата си, то има да изпълнява известно задължение. Аз никога не съм видял младеж да чете в мината» (№ 139, 141, 143, 158, 160).
Възпитание. Минните работници искат закон за задължително обучение на децата, както е във фабриките. Те заявяват, че онзи параграф на закона от 1860 г., според който за наемане на 10—12-годишни момчета се изисква училищно свидетелство, е напълно илюзорен. «Мъчителният» начин на водене на разпита от страна на капиталистическите следователи тук наистина става забавен.
«Против предприемачите ли е по-нужен законът или против родителите?» — «Против едните и другите» (№ 115). «Против едните ли повече, или против другите?» — «Как да отговоря на това?» (№ 116). «Проявяват ли предприемачите някакво желание да съгласуват работното време с посещаването на училищата?» — «Никога» (№ 137). «Минните работници подобряват ли после своето възпитание?» — «Обикновено стават по-лоши; те добиват лоши навици; предават се на пиянство, комар и др. т. и съвсем пропадат» (№ 211). «Защо да не се пращат децата във вечерни училища?» — «В повечето каменовъглени окръзи няма такива училища. Но главното е, че от дългата извънмерна работа децата са толкова изтощени, че очите им се затварят от умора» (№ 454). Буржоата заключава: «Значи вие сте против възпитанието?» — «Съвсем не, но» и т. н. «Нали законът от 1860 г. задължава собствениците на мини и т. н. да изискват училищни свидетелства, когато приемат на работа деца между 10 и 12 години?» — «Законът — да; но предприемачите не го правят.» «Според вашето мнение този параграф не се спазва навсякъде?» — «Той никак не се спазва» (№ 443, 444). «Много ли се интересуват минните работници от въпроса за възпитанието?» — «Почти всички» (№ 717). «Боят ли се, че законът ще остане неприложен?» — «Почти всички» (№ 718). «Защо тогава не наложат приложението му?» — «Някои работници издигат искането да не се допускат момчета без училищно свидетелство, но стават белязани хора (marked men)» (№ 720). «Белязани от кого?» — «От своя предприемач» (№ 721). «Вие да не би да мислите, че предприемачите биха преследвали някого за това, че той се подчинява на закона?» — «Аз мисля, че биха го сторили» (№ 722). «Защо работниците не откажат да работят с такива момчета?» — «Това не зависи от тях» (№ 723). «Вие искате намесата на парламента?» — «Ако трябва да се предприеме нещо ефикасно за възпитанието на децата на минните работници, то трябва да бъде направено задължително чрез парламентски закон» (№ 1634). «Това трябва ли да важи за децата на всички работници във Великобритания или само за минните работници?» — «Аз съм тук, за да говоря само от името на минните работници» (№ 1636). «Защо да се прави разлика между децата на минните работници и на другите?» — «Защото те са изключение» (№ 1638). «В какво отношение?» — «Във физическо» (№ 1639). «Защо възпитанието да е:по-ценно за тях, отколкото за момчета от други класи?» — «Аз не казвам, че за тях е по-ценно, но поради извънмерния им труд в мините те имат по-малко възможности за възпитание в дневни и неделни училища» (№ 1640). «Не е ли истина, че за такива въпроси не може да се приказва абсолютно?» (№ 1644). «Има ли достатъчно училища в окръзите?» — «Не» (№ 1646). «Ако държавата изиска всяко дете да се праща на училище, откъде ще се вземат училища за всички деца?» — «Аз вярвам, че щом обстоятелствата наложат, училищата ще изникнат от само себе си» (№ 1647). «Голямото мнозинство не само от децата, но и от възрастните минни работници не знаят нито да четат, нито да пишат» (№ 705, 726).
Женски труд. Наистина от 1842 г. работнички не се използват вече за работа под земята, но се използват над земята за товарене въглища и т. н., за влачене на вагонетки към каналите и железопътните вагони, за сортиране на въглищата и т. н. Използването на женския труд значително се е увеличило през последните 3—4 години (№ 1727). Това са повечето жени, вдовици и дъщери на минни работници на възраст от 12 до 50 и 60 години (№ 674, 1779, 1781).
«Какво мислят минните работници за използването на жени в мините?» — «Те общо го осъждат» (№ 648). «Защо?» — «Те смятат, че това е унизително за женския пол» (№ 649). «Те носят облекло, прилично на мъжкото. В много случаи се потъпква всякакъв срам. Някои жени пушат. Работата е също тъй мръсна, както и в самите мини. Между тях има много омъжени жени, които не могат да изпълняват своите домашни задължения» (№ 650—654, 701). «Могат ли вдовиците някъде другаде да намерят толкова доходна работа (8—10 шилинга в седмицата?)» — «Аз нищо не мога да кажа върху това» (№ 709, 708). «И все пак вие сте решени (какво каменно сърце!) да им прекъснете това препитание?» — «Без съмнение» (№ 710). «Откъде е това настроение у вас?» — «Ние, минните работници, храним твърде голямо уважение към прекрасния пол, така че не искаме да го гледаме осъден на работа в каменовъглените мини. . . Тази работа в повечето случаи е твърде тежка. Много от тия момичета вдигат дневно по 10 тона» (№ 1715, 1717). «Вярвате ли, че работничките, които работят в мините, са по-неморални от ония, които работят във фабриките?» — «Процентът на развалените е по-голям, отколкото между фабричните момичета» (№ 1732). «Но вие не сте доволни и от състоянието на морала във фабриките?» — «Не» (№ 1733). «Искате ли да се забрани женският труд и във фабриките?» — «Не, не искам» (№ 1734). «Защо не?» — «Той е по-достоен и по-подходящ за женския пол» (№ 1735). «Все пак вие мислите, че той е вреден за техния морал?» — «Не, съвсем не е така вреден, както работата в мините. Освен това аз говоря не само от гледна точка на морала, но и от физическа и социална гледна точка. Социалната деградация на момичетата е ужасна, крайна. Когато тези момичета стават съпруги на минните работници, мъжете дълбоко страдат от тази деградация и това ги гони навън от къщи и към пиянство» (№ 1736). «Но същото не важи ли и за жените, които работят в заводите за желязо?» — «Аз не мога да говоря за другите отрасли на производството» (№ 1737). «Но каква е разликата между жените, които работят в заводите за желязо, и ония, които работят в мините?» — «Не съм се занимавал с този въпрос» (№ 1740). «Можете ли да откриете някаква разлика между едната и другата категория?» — «Аз не съм установил нищо по това, но от посещения от къща в къща познавам позорното положение на нещата в нашия окръг» (№ 1741). «Нямате ли силно желание да премахнете женския труд навсякъде, където той оказва принизяващо действие?» — «Да. . . най-добрите си чувства децата получават само от майчиното възпитание» (№ 1750). «Но това се отнася и до жените, които работят в земеделието?» — «Тази работа продължава само два сезона, а у нас те работят през всичките четири сезона, понякога денем и нощем, измокрени до костите, с отслабнал организъм и прекършено здраве» (№ 1751). «Те често работят денем и нощем, измокрени до костите, техният организъм отслабва, здравето им се подкосява». «Не сте ли се занимавали с общо изучаване на този въпрос (за женския труд)?» — «Аз съм наблюдавал това, което става около мене, и мога да кажа, че никъде не съм намирал нищо, което да се равнява на женския труд в мините. Това е мъжка работа, и то работа за силни мъже» (№ 1753, 1793, 1794). «Най-добрата категория минни работници, онези, които се стараят да се издигнат и да се просветят, не само че не намират никаква подкрепа у жените си, но жените им ги теглят надолу» (№ 1808).
След като господа буржоата разпитват още надълго и нашироко, най-сетне излиза наяве тайната на тяхното «състрадание» към вдовиците, бедните семейства и т. н.:
«Собственикът на мината назначава определени джентълмени за главен надзор, а тяхната политика, за да заслужи похвала, се състои в това: да се постави всичко на колкото може по-икономична нога и затова наетите момичета получават дневно от 1 шилинг до 1 шилинг и 6 пенса докато на един мъж би трябвало да се плати 2 шилинга и 6 пенса» (№ 1816)
Заседатели за оглед на мъртъвци.
«По отношение на coroner’s inquests [държавни заседатели за причините на смъртта] във вашите окръзи — доволни ли са работниците от съдебната процедура, когато има нещастни случаи?» — «Не, не са» (№ 360). «Защо?» — «Особено затова, защото за заседатели се назначават хора. които нищо не разбират от мини. При това никога не привличат работници освен като свидетели. Обикновено вземат съседните бакали, а те се намират под влиянието на минопритежателите, които са техни клиенти, и дори не разбират техническите изрази на свидетелите. Ние искаме част от заседателите да са минни работници. Обикновено присъдите се намират в противоречие със свидетелските показания» (№ 378). «Не трябва ли заседателите да са безпристрастни?» — «Да» (№ 379). «А работниците биха ли били безпристрастни?» — «Аз не виждам мотиви да не бъдат безпристрастни. Те познават работата» (N® 380). «Но те няма ли да имат тенденция да произнасят несправедливо сурови присъди в интерес на работниците?» — «Не, не вярвам.»
Фалшиви мерки и теглилки и т. н. Работниците искат изплащането на заплатите да става седмично, а не на две седмици; въглищата да се измерват на тегло, а не по кубически обем на вагонетките; защита срещу употребата на фалшиви теглилки и т. н. (№ 1071).
«Но ако има измамническо увеличаване на вагонетките, нали работникът може да напусне мината, като предупреди за това 14 дни по- рано?» — «Но ако отиде на друго място, и там ще намери същото» (№ 1071). «Но нали може да напусне мястото, дето постъпват несправедливо?» — «Навред се върши все същото» (№ 1072). «Но нали работникът навсякъде може да напусне, като съобщи за това 14 дни по-рано?» — «Да». И толкова!
Минна инспекция. Работниците страдат не само от злополуките при избухването на газове.
«Ние се оплакваме също и от лошата вентилация в каменовъглените мини, дето хората едва могат да дишат; от това те стават неспособни за всякаква работа. Така напр. тъкмо сега отровният въздух на онази част от мината, където аз работя, е свалил мнозина на легло, болни за цели седмици. В главните проходи в повечето случаи е достатъчно проветрено, но съвсем не е така по местата, където работим. Ако работникът се оплаче до инспектора за вентилацията, уволняват го и той става «белязан» човек, който никъде не намира работа. Законът за минната инспекция от 1860 г. е просто книжен парцал. Инспекторът — а броят на инспекторите е твърде малък — прави формално посещение може би веднъж на 7 години. Нашият инспектор е съвсем неспособен, седемдесетгодишен човек, който инспектира повече от 130 каменовъглени мини. Освен от повече инспектори ние имаме нужда от подинспектори» (№ 234 и сл.) «Трябва ли тогава правителството да поддържа такава армия от инспектори, че те сами да могат да вършат всичко без информация от самите работници?» — «Това е невъзможно, но за събиране на информациите те трябва да идват в самите мини» (№ 280). «Не мислите ли, че резултатът от всичко това би бил да се прехвърли отговорността (!) за вентилацията и т. н. от минопритежателите върху правителствените чиновници?» — «По никой начин: тяхната работа трябва да се състои в това, да налагат изпълнението на вече съществуващите закони» (№ 285). «Когато говорите за подинспектори, подразбирате ли при това хора с по-малка заплата и по-слаби, отколкото сегашните инспектори?» — «Аз съвсем не желая по-слаби чиновници, ако вие можете да дадете по-добри» (№ 294). «Желаете ли повече инспектори или по- долна класа хора за инспектори?» — «Ние имаме нужда от хора, които сами да се навъртат в мините и да не треперят за кожата си» (№ 295). «Ако биха изпълнили вашето желание за инспектори от по-долен сорт, тяхното недостатъчно умение не би ли създало опасности и т. н.?» — «Не, работа на правителството е да назначи подходящи хора.»
Този вид разпит най-сетне дошъл до гуша дори на председателя на следствената комисия.
«Вие искате — намесва се той — практични хора, които сами да наблюдават мините и да докладват на инспектора, който тогава може да използва своите по-широки знания» (№ 298, 299). «Вентилацията на всички тези стари мини не би ли изисквала твърде големи разходи?» — «Да, разходи може да възникнат, но ще бъде защитен човешкият живот» (№ 531).
Един миньор протестира против параграф 17 на закона от 1860 г.
«При сегашното положение, ако инспекторът намери някоя част на мината в невъзможно за работа състояние, той трябва да съобщи за това на минопритежателя и на министъра на вътрешните работи. След това минопритежателят има 20 дни срок да размисли; след изтичане на тия 20 дни той може да откаже всяко изменение. Но ако постъпи така, той трябва да пише на министъра на вътрешните работи и да му предложи петима минни инженери, между които министърът трябва да избере арбитрите. Ние твърдим, че в такъв случай минопритежателят фактически сам назначава своите съдии» (№ 581).
Буржоата анкетьор, сам минопритежател, прибавя:
«Това е чисто умозрително възражение» (№ 586). «Вие значи имате много лошо мнение за почтеността на минните инженери?» — «Аз казвам, че това е много нередно и несправедливо» (№ 588). «Нямат ли минните инженери един вид обществен характер, който издига техните решения над пристрастността, от която се страхувате?» — «Аз отказвам да отговарям на въпроса за личния характер на тези хора. Аз съм убеден, че в много случаи те постъпват много пристрастно и че тази власт трябва да им се отнеме там, където е поставен на карта човешки живот.»
Същият буржоа има безсрамието да пита:
«Не мислите ли, че и минопритежателите имат загуби при експлозиите?»
Най-сетне:
«Не можете ли вие, работниците, сами да защищавате своите интереси, без да викате на помощ правителството?» — «Не» (№ 1042).
В 1865 г. във Великобритания е имало 3217 каменовъглени мини и. . . 12 инспектори. Един минопритежател от Йоркшайр («Times» от 26 януари 1867 г.) пресмята, че независимо от чисто бюрократическите работи на инспекторите, които поглъщат цялото им време, всяка мина би могла да бъде инспектирана само веднъж на 10 години. Няма нищо чудно, че през последните години (особено в 1866 и 1867 г.) катастрофите са се увеличили прогресивно по брой и размери (понякога с 200— 300 човешки жертви). Това са хубостите на «свободното» капиталистическо производство!
Във всеки случай законът от 1872 г., колкото недостатъци и да има, е първият закон, който регулира работните часове на заетите в мините деца и до известна степен държи отговорни за тъй наречените злополуки лицата, които притежават или експлоатират мините.
Кралската комисия от 1867 г. за обследване труда на децата, младежите и жените в земеделието обнародва няколко твърде важни отчета. Правени са различни опити за прилагане на принципите на фабричното законодателство, макар и в изменена
форма, и в земеделието, но досега всички те свършваха с пълна несполука. Онова, върху което аз трябва да обърна тук вниманието на читателя, е съществуването на една неотразима тенденция към всеобщо приложение на тия принципи.
Ако всеобщото разпространение на фабричното законодателство като средство за физическа и духовна защита на работническата класа е станало неизбежно, от друга страна, то, както посочихме по-горе, прави всеобщо и ускорява превръщането на разпръснатите трудови процеси от миниатюрни размери в комбинирани трудови процеси, водени в голям обществен мащаб, т. е. прави всеобща и ускорява концентрацията на капитала и самовластието на фабричния режим. То разрушава всички старомодни и преходни форми, зад които все още отчасти се прикрива господството на капитала, и ги замества с неговото пряко и открито господство. С това то придава всеобщ характер и на пряката борба против това господство. Като налага в индивидуалните работилници еднообразие, правилност, ред и икономия, то — благодарение на грамадния тласък, който ограничението и регулирането на работния ден налагат на техниката — умножава анархията и катастрофите на капиталистическото производство, взето изцяло, увеличава интензивността на труда и конкуренцията на машината с работниците. Заедно със сферите на дребното производство и на домашната промишленост то унищожава последните прибежища на «излишните» и с това унищожава досегашния предпазителен клапан на целия обществен механизъм. Заедно с материалните условия и обществената комбинация на производствения процес то води към назряване на противоречията и антагонизмите на неговата капиталистическа форма и затова същевременно и към назряване на елементите за образуване на едно ново общество и на моментите за преврат в старото общество.[31]
[1] «Children’s Employment Commission, 5th Report», p. XV, N° 72 и сл.
[2] «Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1865», p. 127.
[3] От опит е установено, че един здрав среден индивид консумира приблизително 25 кубически цола въздух при всяко вдишване от средна интензивност и че той прави около 20 вдишвания на минута. Въз основа на това един индивид консумира за 24 часа приблизително 720 000 куб. цола, или 416 куб. фута въздух. Известно е обаче, че въздух, който веднъж е вдъхнат, не може повече да послужи за същия процес, докато не се очисти във великата работилница на природата. Според опитите на Валентин и Брунер един здрав мъж издишва на час приблизително 1300 куб. цола въглена киселина; това би дало приблизително 8 унции твърди въглища, изхвърлени от белите дробове в 24 часа. «Всеки би трябвало да има поне 800 куб. фута въздух» (Huxley [«Lessons in Elementary Physiology». London, 1866, p. 105]).
[4] Според английския фабричен закон родителите не могат да пращат деца под 14 години в «контролираните» фабрики, ако едновременно не им осигурят основно образование. Фабрикантът е отговорен за спазването на закона. «Фабричното обучение е задължително и е условие на труда» («Reports of Insp. of Fact, or 31st October 1863», p. 111).
[5] За превъзходните резултати от свързването на гимнастиката (а за момчетата и на военните упражнения) със задължителното обучение на децата от фабриките и в училищата за бедни виж речта на Н. У. Сениор на седмия годишен конгрес на Националната асоциация за поощрение на обществените науки в «Report of Proceedings etc», London, 1863, c. 63. 64, а също и отчета на фабричните инспектори от 31 октомври 1865 г., с. 118, 119, 120, 126 и сл.
[6] «Reports of Insp. of Fact., for 31st October 1865», p. 118. Един наивен фабрикант на коприна заявява на следствения комисар на «Child. Empl. Comm.»: «Аз съм напълно убеден, че истинската тайна за създаване на добри работници е открита в съединяването на труда с обучението още от периода на детинството. Естествено работата не бива да бъде нито твърде тежка, нито противна или нездравословна. Аз бих желал моите собствени деца да имат работа и игра като почивка от училището» («Children’s Employment Commission. 5th Report», c. 82, № 36).
[7] Сениор, «Reports of Proceedings etc.», c. 66. Как едрата промишленост на известно стъпало, като извършва преврат в материалния начин на производството и в обществените производствени отношения, извършва преврат и в умовете — това ни показва нагледно едно сравнение на речта на Н. У. Сениор от 1863 г. с неговата филипика против фабричния закон от 1833 г. или едно сравнение на възгледите на поменатия конгрес с факта, че в известни селски части на Англия на бедни родители все ощч е забранено под страх на гладна смърт да дават на децата си образование. Така напр. г. Снел съобщава, че в Съмърсетшайр е обикновена практика, когато някой бедняк поиска помощ от енорията, да бъде принуден да прибере децата си от училището. Така г. Улестън, свещеник във Фелтам, разказва за случаи, когато на някои семейства е била отказвана всяка помощ, «защото пращат децата си на училище»!
[8] Там, където занаятчийски машини, движени с човешка сила. пряко или косвено конкурират развитите машини, които поради това вече имат като предпоставка механическа двигателна сила — там се извършва голяма промяна по отношение на работника, който движи машината. Първоначално парната машина е заменила този работник, а сега той трябва да я заменя. Затова напрягането и изразходването на неговата работна сила става чудовищно, особено пък за юношите, осъдени на тези изтезания! Така членът на комисията Лонг е намерил в Ковънтри и неговите околности момчета по на 10 до 15 години, използвани, за да въртят тъкачните станове за ширити, а още по-малки деца трябвало да въртят станове от по- малък размер. «Това е необикновено мъчна работа. Момчето е прост заместител на парната сила» («Children’s Employment Commission, 5th Report 1866», р. 114, № 6). За убийствените последици на «тая система на робство», както я нарича официалният отчет, виж пак там и сл. страници.
[9] «Children’s Employment Commission, 5th Report 1866», p. 3, № 24.
[10] «Children’s Employment Commission, 5th Report 1866», p. 7, № 60.
[11] «В някои части на Горна Шотландия. . . много овчари и ратаи с жените и децата си носели, съгласно статистическите отчети, обувки, които те сами си били направили от кожа, щавена от самите тях, и били облечени в дрехи, до които не се е докосвала друга ръка освен тяхната, и материала за които те сами са стригали от овцете, и лена който те сами са отгледали. В изготвянето на тия дрехи почти не е бил използван някой купен артикул освен шило, игла, напръстник и много малкото железни части, употребени при тъкането. Жените сами си правили боите от дървета, храсти, бурени и т. н.» (Dugald Stewart, «Works», ed. Hamilton, vol. VIII, p. 327—328).
[12] В прочутата «Livre des metiers» от Етиен Боало между другото се предписва на калфата, когато той бъде приеман за майстор, да дава клетва «братски да обича своите братя по занаят, да ги подкрепя, добро- волно да не издава тайните на занаята и дори в интерес на общността да не обръща вниманието на купувача върху недостатъците на чуждия продукт, за да препоръча своите стоки».
[13] «Буржоазията не може да съществува, ако постоянно не революционизира производствените инструменти, значи и производствените отношения, значи и всички обществени отношения. Първото условие за съществуването на всички по-раншни промишлени класи е било, напротив, неизменното запазване на стария начин на производство. Постоянни преврати в производството, непрекъснато разтърсване на всички обществени отношения, вечна несигурност и движение отличават буржоазната епоха от всички предишни епохи. Всички застинали, заръждавели отношения заедно с придружаващите ги, осветени от векове представи и възгледи се рушат, всички новосъздадени остаряват още преди да се вкостенят. Всичко съсловно и застояло се изпарява, всичко свято се осквернява и хората най- сетне са принудени с трезви очи да погледнат своето положение в живота, своите взаимни отношения» (Ф. Енгелс и К. Маркс. «Манифест на Комунистическата партия». Лондон, 1848, с. 5 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 4, с. 427]).
[14] «Вий вземате живота ми, когато ми вземате средствата за живот!» (Шекспир).
[15] Един френски работник след завръщането си от Сан Франциско пише: «Аз никога не бих повярвал, че съм годен да упражнявам всички ония професии, с които съм се занимавал в Калифорния. Аз бях твърдо убеден, че не ме бива за нищо друго освен за печатарска работа. . . Но когато попаднах сред този свят от авантюристи, които менят своя занаят по-лесно от ризата си, честна дума, и аз почнах както другите. Понеже работата в мините не се оказа достатъчно доходна, аз я напуснах и отидох в града, където поред бях печатар, работник по покривите, оловолеяр и т. н. Тъй като установих от опит, че съм годен за всяка работа, аз се чув- ствувам по-малко молюска и повече човек» (A. Corbon, «De PEnseignement proiessionnel, 2-erne ed.», p. 50).
[16] Джон Белърс, същински феномен в историята на политическат икономия, е разбрал с най-пълна яснота още в края на XVII век необходг мостта да се премахне сегашното възпитание и разделение на труда, които предизвикват, макар и в противоположна посока, хипертрофия и атрофи на двата полюса на обществото. Между другото той хубаво казва: «Без делното учене не е много по-добро от приучването към безделие. . . Физическият труд е първична божа наредба. . . Трудът е също тъй необходим за здравето на тялото, както храната — за неговия живот; защот ония болки, които човек избягва, когато безделничи — те ще му дойдат от болест. . . Трудът прибавя масло в лампата на живота, а мисълта я запалва. . . Детински глупавото занимание (това е пророческо възраженж против базедовците и техните модерни подражатели) оставя детския ум глупав» («Proposals for raising a College of Industry of all useful Trades an Husbandry», London 1696, p. 12, 14, 18).
[17] Впрочем това се извършва до голяма степен и в по-малки работилници, както видяхме при дантелената манифактура и плетенето н, слама, и особено — както би могло да бъде по-подробно показано — в металиите манифактури в Шефилд, Бирмингам и т. н.
[18] «Children’s Employment Commission, 5th Report», p. XXV, № 162 и 2nd Report, p. XXXVIII, № 285, 289, p. XXXV, № 191.
[19] «Фабричният труд би могъл да бъде също тъй чист и приятен, както домашният труд, а дори и по-чист, и по-приятен от него» («Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1865», p. 129).
[20] «Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1865», p. 27, 32.
[21] Многобройни доказателства за това в отчетите на фабричните инспектори.
[22] «Children’s Employment Commission, 5th Report», p. X, № 35. 31e) Пак там, c. IX, № 28.
[23] Пак там, с. 9, № 28
[24] Пак там, с. XXV, № 165—167. Срв. относно предимствата на едрото предприятие в сравнение с дребното: «Children’s Employment Commission, 3rd Report», p. 13, № 144, p. 25, № 121, p. 26. № 125, p. 27, № 140
[25] Отраслите на промишлеността, които се засягат, са: манифактурата на дантели, чорапното плетачество, плетенето на слама, манифактурата на Wearing Apparel с нейните многобройни подвидове, производството на изкуствени цветя, производството на обувки, шапки и ръкавици, шивачеството, всички метални фабрики от високите пещи до фабриките за игли и т. н., книжните фабрики, стъкларските манифактури, тютюневите манифактури, заводите за каучукови изделия, фабрикацията на нищелки (за тъкачеството), ръчното тъкане на килими, чадърените манифактури, фабрикацията на вретена и шпули, печатарството, книговезството, търговията с писмени принадлежности (Stationery, тук спада и производството на книжни кутии, карти, боядисване на хартия и т. н.), въжарството, манифактурите за украшения от ахат. тухларниците, ръчните копринени манифактури, производството на копринени ленти, предприятията за сол. за лоени свещи и за цимент, захарните рафинерии, производството на сухари и различните дървени и други комбинирани работи.
[26] «Children’s Employment Commission, 5th Report», p. XXV, № 169.
[27] Законът за разширение на фабричните закони е приет на 1: август 1867 г. Той регулира всички металолеярни, ковачници и металн манифактури, включително и машинните фабрики, сетне стъкларш книжни, гутаперчени, каучукови и тютюневи манифактури, печатнищ; книговезници и най-сетне — всички работилници, в които работят повеч от 50 души. — Законът за регулиране на работното време, прокаран на 17 август 1867 г., регулира по-малките работилници и така нареченото домашно производство.
Върху тия закони, върху новия закон за мините от 1872 г. и т. н ще се върна във втория том.
[28] Senior, «Social Science Congress», p. 55—58.
[29] An Act for regulating the Hours of Labour for Children, Young Persons, and Women employed in Workshops. Ред.
[30] Персоналът на фабричната инспекция се състоял от 2 инспектори, 2 помощник-инспектори и 41 подинспектори. Още 8 подинспектори са назначени в 1871 г. Общите разходи по изпълнение на фабричните закони в Англия, Шотландия и Ирландия са възлизали в 1871—1872 г. само на 25 347 фунта стерлинги, включително съдебните разноски при процесите против нарушения на закона.
[31] Роберт Оуен, бащата на кооперативните фабрики и магазини, който обаче, както вече отбелязахме, съвсем не е споделял илюзиите на своите подражатели относно значението на тези изолирани преобразователни елементи — не само на практика, в своите опити, е изхождал от фабричната система, но и теоретически я е провъзгласявал за изходна точка на социалната революция. Господин Висеринг, професор по политическа икономия в Лайденския университет, като че ли се досеща за това нещо, когато в своя «Handboek van Praktische Staatshishoudkunde», 1860— 1862, който излага всички пошлости на вулгарната икономия в най- съответната им форма — се горещи в полза на занаятчийското производство против едрата промишленост.
{Към четвъртото издание. «Новите юридически хитроумия» (с. 264) [с. 334 на настоящия том], създадени от английското законодателство чрез взаимно противоречащите си фабрични закони, закона за разширение на фабричните закони и закона за работилниците, станаха най-сетне непоносими и така се стигна до закона за фабриките и рабо тилниците от 1878 г., една кодификация на цялото законодателство по въпроса. Естествено тук не може да бъде направена подробна критик на този английски кодекс за промишлеността, който е в сила сега. Затова нека се задоволим със следните бележки: Този закон обхваща: 1) Текстил ните фабрики. Тук почти всичко си остава постарому: деца над 10 години могат да работят дневно по 5 1/2 часа или по 6 часа, но в такъв случай да бъдат свободни в събота; младежите и жените: по 10 часа през петте дни, а в събота най-много 6 1/2 часа. — 2) Нетекстилните фабрики: тук постановленията сега вече са по-приближени към тези под № 1, но все пак има някои благоприятни за капиталистите изключения, които в някои случаи могат да бъдат още повече разширени със специално разрешение на министъра на вътрешните работи. — 3) Работилниците, които са дефинирани приблизително така, както и в предишния закон; доколкото в тях работят деца и младежи или жени, работилниците са почти приравнени към нетекстилните фабрики, но пак с облекчения в подробностите. — 4) Работилниците, в които не работят деца и младежи, а само лица от двата пола над 18 години; за тази категория важат още по-големи облекчения. — 5) Домашните работилници, в които работят само членовете на семейството в жилището на семейството; още по-еластични постановления и същевременно ограничение, според което инспекторът, ако няма специално министерско или съдебно разрешение, може да посещава само такива помещения, които не служат едновременно и като помещения за живеене, и накрай — пълно освобождаване на плетенето на слама, правенето на дантели и шиенето на ръкавици вътре в семейството. При всичките си недостатъци този закон все пак представлява, наред с швейцарския федерален фабричен закон от 23 март 1877 г., далеч най-добрият закон по предмета. Сравняването на този закон с поменатия швейцарски федерален закон е от особен интерес, тъй като то твърде нагледно показва предимствата и недостатъците на двата законодателни метода — английския, «историческия», който се намесва от случай на случай, и континенталния метод, който е по-обобщаващ и е основан на традициите на Френската революция. За жалост, английският кодекс, в приложението му към работилниците, общо взето, все още си остава мъртва буква — поради недостатъчния инспекторски персонал. Ф. Е.}