Капиталът Критика на политическата икономия

Фабриката

В началото на тази глава ние разгледахме тялото на фабри­ката, разчленението на машинната система. След това видяхме как машините чрез присвояването на женския и детския труд увеличават човешкия материал за експлоатация от капитала, как те чрез безпределно удължаване на работния ден заграбват целия живот на работника и как най-сетне техният напредък, който позволява да се произвежда за все по-кратък и по-кратък период от време огромно нарастваща маса от продукти, служи като систематично средство, за да може в даден период от време да се привежда в движение все повече труд, т. е. да се експлоа­тира все по-интензивно работната сила. Сега ще се обърнем към фабриката като цяло, и то в най-развитата й форма.

таблица

(Виж Сините книги «Statistical Abstract for the United Kingdom», № 8 и № 13, London, 1861 и 1866.)

В Ланкшайр броят на фабриките се е увеличил между 1839 и 1850 г. само с 4%, между 1850 и 1856 с 19%, между 1856 и 1862 с 33%, докато и в двата единадесетгодишни периода броят на заетите лица абсолютно е нараснал, а относително е спаднал. Сравни «Reports of Insp. of Fact, for 31st Oct. 1862», c. 63. В Ланкшайр преобладават памучните фабрики. Но каква огромна относителна роля играят те във фабрикацията на прежди и тъкани изобщо, се вижда от това, че от общия брой такива фа­брики в Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия на памучните фабрика в Ланкшайр се падат 45,2%, от общия брой на вретената — 83,3%, о. общия брой на парните тъкачни станове — 81,4%, от общия брой на привеждащите ги в движение парни конски сили — 72,6%, и от общия 6poй на заетите лица — 58,2% (пак там, с. 62, 63).

Д-р Юър, този Пиндар на автоматичната фабрика, я опис­ва, от една страна, като «кооперация на различни категории работници, възрастни и непъл­нолетни, които с похватност и прилежание надзирават една система от производителни машини, непрекъснато поддържана в движение от една централна сила (от първичния двигател)», а от друга страна — като «грамаден автомат, съставен от безбройни механически и съзнателни органи, които действуват съгласувано и без прекъсване, за да произвеж­дат един и същ предмет, така че всички тези органи са подчинени на една двигателна сила, който се движи от само себе си.»

Тези два израза съвсем не са идентични. В първия комби­нираният сборен работник, т. е. общественият трудов орга­низъм, се явява като действуващ субект, а механическият авто­мат — като обект; във втория израз самият автомат е субект, а работниците само са придадени като съзнателни органи към неговите несъзнателни органи и заедно с тях са подчинени на централната двигателна сила. Първото определение важи за всички възможни случаи на прилагане на машини в голям ма­щаб, а второто характеризира тяхното капиталистическо при­лагане и следователно съвременната фабрична система. По­ради това Юър обича да изобразява централната машина, от която изхожда движението, не само като автомат, но и като автократ.

«В тези огромни работилници благодетелната сила на парата събира около себе си своите безбройни поданици.»[1]

Заедно с работното оръдие преминава от работника върху машината и виртуозността на боравенето с него. Производителността на оръдието става независима от личните граници н;; човешката работна сила. С това се премахва техническата осно­ва, на която почива разделението на труда в манифактурата. Затова на мястото на характерната за нея йерархия на специализираните работници в автоматичната фабрика идва тенденцията към изравняване или нивелиране на видовете труд, който трябва да извършват помощниците на машнните[2], на мястото на изкуствено създадените различия между частичните работници идват предимно естествените различия на възрастта и пола.

Доколкото в автоматичната фабрика наново се появява разделението на труда, то представлява преди всичко раз­пределение на работниците по специализираните машини и на работническите маси — които обаче не образуват вътрешно организирани групи — по различните отделения на фабриката, където те работят на наредени една до друга еднородни работни машини, т. е. където между тях има само проста кооперация. Разчленената група на манифактурата тук е заместена от връз­ката между главния работник и неколцината му помощници. Съществената разлика между работниците се състои в това, че едни действително работят на работните машини (към тях се прибавят и няколко работници за наблюдаване, респективно за подхранване на двигателната машина), а другите са прости помагачи на тези машинни работници (те са почти изключител­но деца). Към помагачите спадат повече или по-малко всички feeders (които само поднасят на машините работен материал). Наред с тия главни категории има и един количествено незна­чителен персонал, който се занимава с надзора над всички ма­шини и с постоянните им поправки, като инженери, механици, дърводелци и т. н. Това е един по-висш, отчасти научнообразован, отчасти занаятчийски работнически слой, който стои извън кръга на фабричните работници и е само присъединен към него[3]. Това разделение на труда е чисто техническо.

Всяка работа при машината изисква своевременна подго­товка на работника, за да може той да приспособи своето собствено движение към еднообразното непрекъснато движение на автомата. Доколкото съвкупността от машини сама съставя система от разнообразни, едновременно действуващи и комбинирани машини, дотолкова и основаната на тази система кооперация изисква разпределяне на разнородните работни групи между разнородните машини. Но машинното производство пре­махва необходимостта от манифактурно закрепяване на това разпределяне чрез постоянно приковаване на едни и същи работници към една и съща функция[4]. Тъй като движението на фабриката изобщо изхожда не от работника, а от машината, то тук може да става постоянна смяна на персонала, без да се прекъсва трудовият процес. Най-убедителното доказателство за това е Relaissystem [системата на смени], приложена през време на английския бунт на фабрикантите в 1848—1850 г. Най-сетне, скоростта, с която човек на младини може да се научи да работи на машината, също така премахва необходи­мостта да се подготвя особена категория изключително машин­ни работници[5]. А работата на простите подавачи във фабри­ката може отчасти да се замени с машини[6], а отчасти поради своята крайна простота допуска бърза и постоянна смяна на натоварените с нея лица.

Макар че машината технически събаря старата система на разделение на труда, тази система по навик продължава да се влачи във фабриката отначало като традиция от манифакту­рата, а по-сетне капиталът систематично я възпроизвежда и закрепява в още по-отвратителна форма като средство за екс­плоатация на работната сила. Доживотната специалност на работника да си служи с едно частично оръдие се превръща в доживотна специалност да служи на една частична машина. С машините се злоупотребява, за да бъде превърнат самият ра­ботник още от ранно детство в част от една частична маши­на[7]. По такъв начин не само значително се намаляват разхо­дите, необходими за неговото собствено възпроизвеждане, но същевременно получава завършен вид и неговата безпомощна зависимост от фабричното цяло, т. е. от капиталиста. Тук, както и навсякъде, трябва да се прави разлика между по-голя­мата производителност, която се дължи на развитието на об­ществения производствен процес, и по-голямата производител­ност, която се дължи на неговата капиталистическа експлоа­тация.

В манифактурата и в занаята работникът си служи с оръ­дието, а във фабриката той служи на машината. В първия случай движението на средството на труда изхожда от него, а във втория той трябва да следва неговото движение. В мани­фактурата работниците са членове на един жив механизъм. Във фабриката съществува независимо от тях един мъртъв ме­ханизъм и те биват прибавяни към него като негови живи при­датъци.

«Унилото еднообразие на безкрайната мъка все отново и отново трябва да се повтаря един и същ механически процес, прилича на мъките на Сизиф: бремето на труда, подобно на скала, винаги наново се стоварва върху изтощения работник.»[8]

Като напряга до крайност нервната система, машинната работа потиска многостранната игра на мускулите и отнема от човека всяка възможност за свободна физическа и духовна дей­ност[9]. Дори самото облекчаване на труда става средство за изтезаване, тъй като машината освобождава не работника от труда, а неговия труд от съдържание. Общо за всяко капита­листическо производство — доколкото то е не само трудов про­цес, но и процес на нарастване на капитала — е това, че не работникът използва трудовите условия, а, обратно, трудо­вите условия използват работника, но едва при машината това противоестествено отношение става технически осезателна действителност. Със своето превръщане в автомат средството на труда противостои на работника през време на самия тру­дов процес като капитал, като мъртъв труд, който подчинява живата работна сила и я изсмуква. Отделянето на интелектуал­ните сили на производствения процес от ръчния труд и превръ­щането им във власт на капитала над труда намира своя завършък, както вече споменахме по-рано, в едрата промишленост, изградена върху основата на машините. Частичката сръчност на отделния опустошен машинен работник изчезва като дребно странично нещо пред науката, пред грамадните природни сили и пред обществения масов труд, които са въплътени в машинната система и заедно с нея създават властта на «госпо­даря» (master). И затова този господар, в мозъка на когото машините неразривно са се сраснали с неговия монопол върху тях, в случай на конфликт с «ръцете» презрително им под­виква:

«Фабричните работници би трябвало добре да помнят факта, че тех­ният труд е всъщност долен вид сръчен труд; че никой друг труд не се усвоява по-леко и сравнително с качеството не се заплаща по-добре; че никой друг труд не може да се получи в толкова кратко време и в такова изобилие чрез краткотрайно обучение дори на най-неопитните. Машините на господаря играят всъщност много по-важна роля в делете на производството, отколкото трудът и сръчността на работника, които изискват само шестмесечно обучение и които може да научи всеки селски ратай.»[10]

Техническото подчиняване на работника на еднообразния ход на средството на труда и своеобразният състав на работния организъм от индивиди от двата пола и от най-различни възра­сти създават казармена дисциплина, която се разгъва до пълен фабричен режим и напълно развива споменатия вече по-рано труд на върховен надзор, и заедно с това разделението на ра­ботниците на физически работници и надзиратели, на прости промишлени редници и промишлени подофицери.

«Главната трудност в автоматичната фабрика. . . се състоеше. . . в дисциплината, която е необходима, за да се отучат хората от техните при­вички на нередовност в работата и да се уеднаквяват с неизменната равно­мерност на големия автомат. Но изнамирането на дисциплинарен кодекс, отговарящ на нуждите и на скоростта на автоматичната система, и успеш­ното му прилагане — една задача, достойна за Херкулес, — това е благородното дело на Аркрайт! Дори днес, когато тази система е организирана в цялото й съвършенство, е почти невъзможно да се намерят между работ­ниците, които са преминали възрастта на възмъжаването, полезни помощ­ници за автоматичната система»[11].

Фабричният кодекс, в който капиталът частноправно и самовластно формулира своята автокрация над своите работ­ници, без иначе толкова обичаното от буржоазията разделение на властите и без още по-обичаната от нея представителна си­стема — е само капиталистическа карикатура на общественото регулиране на трудовия процес, което става необходимо при кооперацията в голям мащаб и при употребата на общи сред­ства на труда и особено на машини. На мястото на камшика на робовладелеца идва наказателната книга на надзирателя. Всич­ки наказания са, разбира се, превърнати в парични глоби и удръжки от заплатата и законодателното остроумие на фабрич­ните ликурговци превръща нарушаването на техните закони дори в нещо по-доходно за тях, отколкото тяхното спазване[12].

Ние тук отбелязваме само материалните условия, при които се извършва фабричният труд. Всички сетивни органи еднакво страдат от изкуствено повишената температура, от атмосфера­та, наситена с частици от суровия материал, от оглушителния шум и т. и., независимо от опасността за живота между гъсто струпаните машини, които с последователността на годишните времена издават своите промишлени комюникета за убитите и ранените[13]. Икономисването на обществените средства за производство — което узрява като в парник едва при фабричната система — същевременно се превръща в ръцете на ка­питала в систематично ограбване на жизнените условия на работника през време на работата, ограбване на пространство, на въздух, на светлина и на личните предпазни средства против опасните за живота или нездравословните производствени про­цеси, съвсем да не говорим за приспособления, създаващи удоб­ства на работника[14]. Не е ли прав Фурие, когато нарича фа­бриките «смекчени затвори»?[15]

 


[1] Ure. «Philosophy of Manufactures», p. 18.

[2] Пак там, с. 31. Срв. Karl Marx, «Нищета на философията», Париж, 1847, с. 140, 141 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 4, с. 159—160].

[3] Характерно за преднамереността на статистическата измама, която би могла да се докаже и в подробности, е обстоятелството, че англий­ското фабрично законодателство изрично изключва от кръга на своето действие последната категория на споменатите в текста работници, като не ги признава за фабрични работници; а, от друга страна, обнародваните от парламента отчети също така изрично причисляват към категорията на фабричните работници не само инженерите, механиците и т. н., но и фабричните управители, служещите, разсилните, пазачите на складове, опаковачите и т. н., накъсо — всички с изключениея на самия собственик на фабриката.

[4] Юър признава това. Той казва, че работниците «в краен слу­чай» могат, по желанието на управителя, да бъдат преместени от една ма­шина на друга, и триумфално се провиква: «Такова преместване се на­мира в явно противоречие със старата рутина, която разделя труда и възлага на един работник да фасонира главичката на карфицата, а на друг — да изостря нейното връхче.» Той би трябвало по-скоро да се за­пита защо тази «стара рутина» се изоставя в автоматичната фабрика само «в краен случай»?136

[5] Когато липсват хора, както напр. през време на американската гражданска война, тогава буржоата по изключение използват фабричните работници за най-груби работи, като строеж на пътища и т. н. Англий­ските «ateliers nationaux» [«национални работилници»] от 1862 г. за без­работните памучни работници се различаваха от френските национални работилници от 1848 г. по това, че в последните работникът е трябвало да извършва за сметка на държавата непроизводителни работи, а в първите той трябваше да извършва в изгода на буржоата производителни градски работи, и то по-евтино от редовните работници, и по такъв начин той беше принуден да им прави конкуренция. «Физическият изглед на работ­ниците от памучните фабрики без съмнение се е подобрил. Това аз при­писвам. . . доколкото се отнася до мъжете, на работенето на открито при обществени строежи.» (Става дума за престонските фабрични работници, които са били пратени на работа при изсушаването на «Престонското блато») («Reports of Insp. of Fact. October 1863», p. 59).

[6] Пример: Различните механически апарати, които са въведени във вълнените фабрики за заместване на детския труд след издаването на закона от 1844 г. Когато дойде време и децата на самите господа фабри­канти да минават през «школата» на прости помощници във фабриката, тогава и този почти незасегнат отрасъл от механиката в скоро време ще има забележителен подем. Автоматичните предачни машини са може би едни от най-опасните машини. Повечето от нещастията се случват с деца, и то когато те се пъхат под машината, за да почистват пода през времето, когато машината е в движение. Някои «minders» (работници на мюлжине) са били дадени (от фабричните инспектори) под съд и осъдени на глоба за такива нарушения, но без всякакъв полезен резултат. Ако машиностроителите биха изнамерили някаква самометачка, с чиято употреба да се премахне необходимостта за тия малки деца да се пъхат под машината, това би било един щастлив принос към нашите предпазни мерки» («Reports of Insp. of Factories for 31st October 1866», p. 63).

[7] Оттук може да се прецени невероятната идея на Прудон, който «конструира» машините не като синтез на средства на труда, а като синтез на частични работи за самите работници.

[8] F. Engels. «Положението на работническата класа в Англия.

[9] Ф. Енгелс. Цит. съч., c. 216 [виж Κ· Маркс, Φ. Енгелс, Съч. Т. 2, с. 395].

[10] The Master Spinners’ and Manufacturers’ Defence Fund. Report of the Committee», Manchester, 1854, p. 17. По-късно ще видим, че «господарят» пее друга песен, щом е застрашен да загуби своите «живи» автомати.

[11] Ure. «Philosophy of Manufactures», p. 15. Който познава биогра­фията на Аркрайт, никога няма да прикачи на този гениален бръснар проз­вището «благороден». Измежду всички велики изобретатели на XVIII век той безспорно е бил най-големият крадец на чужди изобретения и най-долният тип.

[12] «Робството, в което буржоазията държи окован пролетариата, никъде не изпъква тъй явно, както във фабричната система. Тук всяка сво­бода изчезва и юридически, и фактически. Работникът е длъжен сутрин в 51/2 часа да бъде във фабриката; закъснее ли с няколко минути, глобяват го; ако закъснее 10 минути, съвсем не го пускат, докато не мине закуската, и той губи заплатата за четвърт ден. Той трябва по команда да яде, да пие и да спи. . . Деспотичният звънец го дига от леглото, извиква го от закуската и обеда. А какво става в самата фабрика. Тук фабрикантът е абсолютен законодател. Той издава такива фабрични правилници, каквито намери за добре; той изменя и допълва своя кодекс, както си пожелае; дори и ако вмъкне в него най-големите глупости, съдилищата казват на работниците: тъй като вие доброволно сте приели този договор, сега сте длъжни да го изпълнявате. . . Тези работници са осъдени от 9-годишна възраст до смъртта си да живеят под страха от духовната и физическата палка». (Ф. Енгелс. «Положението на работническата класа в Англия». Лайпциг, 1845, с. 217 и сл. [виж К. Маркс, ф. Енгелс. Съч., Том 2, с. 396]). Аз ще поясня с два примера какво «казват съдилищата». Еди­ният случай е от Шефилд, от края на 1866 г. Там един работник се наел в една метална фабрика за 2 години. Поради някакво скарване с фабри­канта той напуснал фабриката и заявил, че по никакъв начин не иска вече да му работи. Той бил даден под съд за нарушение на договора и бил осъден на два месеца затвор. (Ако фабрикантът наруши договора, той може да бъде привлечен към отговорност само по граждански ред и рискува само да плати парична глоба.) След като излежал двата месеца, работникът по­лучил от същия фабрикант покана да се върне във фабриката въз основа на стария договор. Работникът отговорил: не. Той вече си бил излежал нака­занието за нарушението на договора. Фабрикантът наново го дава под съд, съдът наново го осъжда, макар че един от съдиите — мистър Ший — публично заклеймил това като юридическа чудовищност, по силата на която човек може през целия си живот да бъде наказван все наново и наново за една и съща простъпка или престъпление. Тази присъда е била произнесена не от някой «Great Unpaid», от някой провинциален Догбъри, а в Лон­дон — от едно от най-висшите съдилища. (Към 4-то издание. Сега това е отменено. С изключение на само няколко случая — напр. при обществените газови заводи — в Англия сега при нарушения на контракта работникът е поставен наравно с господарите и може да бъде привлечен само към граж­данска отговорност. — Ф. Е.). Вторият случай се е разиграл в Уелтшайр в края на ноември 1863 г. Около 30 тъкачки на парни станове на работа у някой си Харуп, фабрикант на платове в Люърс Мил, Уестбъри Лей, обявили стачка, тъй като същият този Харуп имал милия навик да им удържа от заплатата за закъсняване сутрин, и то 6 пенса за 2 минути, 1 шилинг за 3 минути и 1 шилинг и 6 пенса за 10 минути. Това прави 9 шил. на час, или 4 ф. ст. и 10 шилинга на ден, докато тяхната средна годишна заплата никога не надминава 10—12 шилинга седмично. Харуп на­значил и един младеж да известява с тръба фабричния час, което той по­някога правел дори преди 6 часа сутринта, а ако «работните ръце» не се явели, преди още той да е престанал да тръби, вратите се затваряли и за­къснелите бивали наказвани с глоба; а тъй като във фабриката нямало часовник, нещастните «работни ръце» се намирали във властта на младия тръбач, който бил инспириран от Харуп. «Стачкуващите» ръце, майки на семейства и момичета, заявили, че са готови пак да почнат работата, ако тръбачът бъде заменен с часовник и бъде въведена по-разумна тарифа за глобите. Харуп дал под съд 19 жени и момичета за нарушение на договора. Те били осъдени по на 9 пенса глоба и 2 шилинга и 6 пенса съдебни разно­ски, при голямо възмущение на аудиторията. Пред съда една тълпа от народ изпратила Харуп с освирквания. — Една любима операция на фабрикантите е с удръжки от заплатата да наказват работниците за лошото качество на произведения от тях материал. Този метод предизвика в 1866 г. обща стачка в английските грънчарски окръзи. Отчетите на комисията за разследване условията на детския труд (1863—1866) привеждат случаи, ири които работникът, вместо да получи заплата, в резултат на своя труд и въз основа на системата на глобите дори става длъжник на своя дълбокоуважаван «господар». Поучителни черти от остроумието, с което фабричните автократи правят удръжки от заплатите, показа и послед­ната памучна криза. «Неотдавна аз сам трябваше — казва фабричният инспектор Р. Бейкър — да заведа дело против един фабрикант на памучни изделия, загдето той в това тежко и мъчително време удържаше на някои «младежи» (не повече от 13-годишни), които работеха у него, по 10 пенса за медицинско свидетелство за възраст, което му струва само 6 пенса и за което законът му позволява да удържа само 3 пенса, а обичаят не допу­ска никакви удръжки. . . Друг един фабрикант, за да постигне същата цел, без да влезе в конфликт със закона, налага на всяко от бедните деца, които работят при него, да плаща по 1 шилинг като такса, загдето го обу­чавал в предаческото изкуство и тайнство, щом медицинското свидетелство го обяви за достатъчно зряло за това занятие. Така че има течения под повърхността, които човек трябва да познава, за да може да разбере такива извънредни явления, каквито са стачките във времена като сегашното» (думата е за стачката на машинните тъкачи във фабриката в Дарвин през юни 1863). «Reports of Insp of Fact, for 30th April 1863», p. 50, 51. (Фабрич­ните отчети винаги отиват по-далеч от своята официална дата.)

[13] Законите за защита на труда от опасните машини са подейству- вали благотворно. «Но. . . сега за злополуките има нови причини, каквито не е имало преди 20 години, а именно — увеличената скорост на машините. Колелата, валяците, вретената и тъкачните станове се движат сега с уве­личена и постоянно растяща сила;· сега пръстите трябва по-бърже и по-уверено да улавят скъсаната нишка, защото ако работникът я хване колеб­ливо или невнимателно — те са пожертвувани. . . Голям брой злополуки се дължат на стремежа на работниците да извършват по-бързо своята работа. Трябва да се помни, че фабрикантите извънредно много държат на това, техните машини да бъдат постоянно в движение, т. е. да произвеждат прежда и тъкан. Всяко спиране за минута е не само загуба на двигателна сила, но и на производство. Затова надзиратели, заинтересовани от коли­чеството на продукта, подгонват работниците да държат машините в дви­жение; а това е не по-малко важно и за самите работници, които получават заплата по тегло или на парче. Затова, макар че в повечето фабрики е за­бранено да се чистят машините през време на движението им, тази практика е обща. Само тази причина е предизвикала през последните 6 месеца 906 злополуки. . . Макар че чистенето става всеки ден, обикновено съботата е определена за основно почистване на машините, и то в повечето случаи това става, когато те са в движение. . . За тази операция не се плаща и затова работниците се стараят да я свършат колкото може по-скоро. За­това броят на злополуките в петък и особено в събота е много по-голям, отколкото в другите дни на седмицата. В петък увеличението на злополу­ките над техния среден брой за първите 4 дена в седмицата е 12%, а в събо­та — 25% над техния среден брой за първите 5 дена; а ако вземем предвид, че в съботите се работи само по 7V2 часа, а през другите дни по 101/2 часа — увеличението се покачва на повече от 65%» («Reports of Insp. of Factories for 31st October 1866», London, 1867, p. 9, 15, 16, 17).

[14] В първия отдел на третата книга ще разкажа за похода, пред­приет в последно време от английските фабриканти против онези клаузи на фабричния закон, които целят предпазването на крайниците на «работните ръце» от опасните за живота машини. Тук нека се задоволим с един цитат от официален отчет на фабричния инспектор Леонард Хорнър: «Чувал съм фабриканти да говорят с непростимо лекомислие за някои злополуки, напр. за изгубването на пръст, като за дреболия. Животът и бъдещето на работника толкова много зависят от неговите пръсти, че за него една та­кава загуба е крайно сериозно събитие. Когато чувам такова необмислено бръщолевене, аз задавам въпроса: «Да речем, че имате нужда от допълни­телен работник и се явят двама, и двамата еднакво способни във всяко отно­шение, но единият без палец или показалец — кого бихте избрали?» Те никога нито за минута не се двоумят да предпочетат този с всички пръ­сти. . . Тези господа фабриканти имат лъжливи предубеждения против оно­ва, което те наричат псевдофилантропично законодателство» («Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1855»). Тези господа са «умни хора» и те не току-така симпатизираха на бунта на робовладелците!

[15] Във фабриките, които най-дълго време са били подчинени на фа­бричния закон с неговото задължително ограничение на работното време и с другите регулиращи клаузи, са изчезнали редица предишни недоста­тъци. Самото усъвършенствуване на машините изисква на известна степен «подобрена конструкция на фабричните здания», което е от полза за работ­ниците (срв. «Reports etc. for 31st October 1863», p. 109).