Капиталът Критика на политическата икономия

Двете основни форми на манифактурата – хетерогенна манифактура и органична манифактура

По своята структура манифактурата се разделя на две основни форми, които, макар и понякога да се срещат в смесен вид, все пак образуват два съществено различни вида и играят съвсем различни роли, особено при по-късното превръщане на манифактурата в едра машинка промишленост. Този двоен ха­рактер произтича от самата природа на продукта. Последният или се образува чрез чисто механично сглобяване на самостоя­телни частични продукти, или дължи своята готова форма на редица свързани помежду си процеси и манипулации.

Един локомотив напр. се състои от повече от 5000 самостоя­телни части. Само че той не може да служи за пример на първия вид манифактура, тъй като е създание на едрата промишленост. Но като прекрасен пример можем да вземем часовника, с който и Уилям Пети илюстрира манифактурното разделение на труда. От индивидуално произведение на един нюрнбергски занаятчия часовникът се е превърнал в обществен продукт на безброй ча­стични работници като: работник на недообработени механизми, работник на пружини, на циферблати, на спирали, на дупчени камъни и анкърови палети, на стрелки, на капаци, на винтчета, златар с много подразделения, като например работник на ко­лелца (и то поотделно на месингови и стоманени колелца), на пиньони, на механизма на стрелките, acheveur de pignon (прикрепява колелцата към зъбните лагери, полира фасетите), работник на игли-оси, planteur de finissage (поставя различните колела и лагери в механизма), finisseur de barillet (доизрязва зъбците, дава нужната ширина на дупките, здраво закрепява частите), работник на анкърови функции, а при цилиндровите функции — такъв и на цилиндрови функции, работник на ешапманни колела, на баланси, на ракети (механизма за регу­лиране на часовника), planteur d’echappement (същинския про­изводител на анкърови функции [начертава и поставя осите на ешапмана]), след това repasseur de barillet (окончателно до­вършва поставянето на пружините и на механизма), полировач на стоманените части, полировач на колелцата, полировач на винтчетата, рисувач на цифри, работник на циферблати (раз­топява емайла върху медната плочка), fabricant de pendants (прави само дръжката на капаците), finisseur de charniere (втиква месинговия шарниран щифт в кутията), faiseur de secret (поставя пружините, чрез освобождаването на които отскачат капаците), гравьор, ciseleur [резбар], polisseur de boite (поли­ровач на капаците) и т. н. и т. н. и най-накрая — repasseur, който сглобява целия часовник и го предава пуснат в ход. Само малко части от часовника минаЕат през различни ръце. И всички тези membra disjecta [разпръснати членове] се съби­рат в ония ръце, които най-сетне ги свързват в цялостен меха­низъм. Поради това чисто външно отношение на готовия про­дукт към неговите разнородни елементи тук, както и при други подобни произведения, комбинацията на частичните работници в една и съща работилница е нещо случайно. Самите частични работи пак могат да се упражняват като независими един от друг занаяти, както е в кантоните Во и Нюшател, докато напр. в Женева има големи часовникарски манифактури, т. е. непо­средствена кооперация на частични работници под командата на един капитал. Но и в последния случай циферблати, пру­жини и капаци рядко се изготвят в самата манифактура. Ком­бинираното манифактурно производство в този случай е доходно само при изключителни условия, тъй като между работниците, които работят в къщи, конкуренцията е най-голяма, раздро­бяването на производството на маса хетерогенни процеси дава слаба възможност за съвместно използване на средства на труда, а при разхвърляна фабрикация капиталистът пести разхода за работилници и т. н.[1] Впрочем и положението на тия частични работници, които работят в къщи, но не за себе си, а за даден капиталист (fabricant, etablisseur), е съвсем раз- лично от онова на самостоятелния занаятчия, който работи само за своите собствени клиенти[2].

Вторият вид манифактура, нейната завършена форма, про­извежда продукти, които преминават през много свързани помежду си фази на развитие, през редица последователни процеси, както напр. в манифактурата за шевни игли, в която телът преминава през ръцете на 72 и дори на 92 специфични частични работници.

Доколкото тази манифактура комбинира първоначално раз­пръснати занаяти, тя намалява пространственото разстояние между отделните производствени фази на продукта. Скъсява се времето за преминаването на продукта от един стадий в друг, както и трудът, нужен за тези преминавания[3]. По този начин се постига по-голяма производителност на труда в сравнение със занаята, като повишаването на производителността произ­тича от кооперативния характер на манифактурата изобщо. От друга страна, присъщият на манифактурата принцип на разделение на труда води към изолиране на различните произ­водствени фази, които се обособяват едни спрямо други като съответни видове частичен занаятчийски труд. Установяването и поддържането на взаимната връзка между изолираните функ­ции изисква постоянно пренасяне на продукта от едни ръце в други и от един процес в друг. От гледна точка на едрата про­мишленост това обстоятелство се явява като характерна за манифактурата ограниченост, която повишава разходите и про­изтича от самия принцип на манифактурата[4].

Ако разгледаме определено количество суров материал, снапр. парцали [в книжната манифактура] или тел [в игларската манифактура], ще видим, че в ръцете на различните частични работници този материал последователно преминава цяла ре­дица производствени фази, докато приеме окончателната си фор­ма. Ако, напротив, разгледаме работилницата като един цяло­стен механизъм, ще видим, че суровият материал едновременно се намира във всичките свои производствени фази. С една част от своите многобройни, въоръжени с инструменти ръце сборният работник — който е съставен от частични работници — изтегля тела, докато в същото време с други свои ръце и оръдия го изправя, с други го реже, изостря и т. н. От последователни по време различните степенувани процеси се превръщат в про­странствено паралелни процеси. Това позволява да се получи за едно и .също време повече готова стока[5]. Наистина спомена­тата по-горе едновременност произтича от общата кооперативна форма на целокупния процес, но манифактурата не само заварва в готов вид условията за кооперация, но и отчасти сама ги създава чрез разчленяването на занаятчийската дейност. От друга страна, тя постига тази обществена организация на тру­довия процес само чрез приковаване на един и същ работник към един и същ детайл.

Тъй като частичният продукт на всеки частичен работник е същевременно само отделен стадий от развитието на един и същ продукт, то един работник доставя на другия, или една група работници — на другата, нейния суров материал. Резултатът от труда на единия съставя изходен пункт за труда на другия. Така че в този случай един работник непосредствено дава работа на друг. Работното време, необходимо за постигане на набеля­зания полезен ефект във всеки частичен процес, се установява от опит и целокупният механизъм на манифактурата почива върху предпоставката, че в дадено работно време трябва да бъде постигнат даден резултат. Само при тази предпоставка раз­личните, допълващи се един друг трудови процеси могат да се извършват непрекъснато и паралелно по време и пространство. Ясно е, че тази непосредствена взаимна зависимост между от­делните работи, а следователно и между работниците заставя всеки отделен работник да употребява за своята функция самс необходимото работно време и по този начин създава съвсем друга непрекъснатост, еднообразност, правилност, ред[6] и особено интензивност на труда, отколкото при независимия занаят или дори при простата кооперация. Законът, според който за производството на дадена стока трябва да бъде израз­ходвано само обществено необходимото работно време, се проя­вява при стоковото производство изобщо като външна принуда на конкуренцията, защото, повърхностно казано, всеки отде­лен производител трябва да продава своята стока по нейната пазарна цена. Напротив, при манифактурата изготвянето на дадено количество продукт в дадено работно време става техни­чески закон на самия производствен процес[7].

Но различните операции изискват нееднакви периоди от време и затова в еднакви периоди от време доставят нееднакви количества частични продукти. Така че ако един и същ работ­ник трябва ден след ден да извършва постоянно една и съща операция, то за различните операции трябва да работят разли­чен брой работници. Така напр. в букволеярната манифактура леярят излива на час 2000 букви, друг изважда от формата 4000, а трети полира 8000 букви, така че на един полировач тряб­ва да има двама изваждачи и четирима леяри. Тук принципът на кооперацията се връща към своята най-проста форма, към едновременно прилагане на труда на много работници, изпълня­ващи еднородна работа, само че вече като израз на едно орга- нично съотношение. Така че манифактурното разделение на труда не само опростява и разнообразява качествено различните органи на обществения сборен работник, но създава и едно ма­тематически трайно съотношение между количествените размери на тези органи, т. е. между относителния брой на работниците или между относителната величина на работните групи за всяка отделна функция. Заедно с качественото разчленение то развива и количествените норми и пропорции на обществения трудов процес.

Щом за даден мащаб на производството е установено от опит най-подходящото числено съотношение на различните групи от частични работници, то този мащаб може да бъде разширен само като се вземе едно кратно число за всяка отделна група работници[8]. Към това се прибавя и фактът, че един и същ индивид еднакво добре може да изпълнява известни видове работи и в по-голям, и в по-малък обем — напр. труда на върхо­вен надзор, пренасянето на частични продукти от една производ­ствена фаза в друга и т. н. Така че обособяването на тези функ­ции или тяхното възлагане на специални работници става изгодно само при увеличение на броя на заетите работници, но това увеличение трябва веднага да обхване пропорционално всички групи.

Отделната група — известен брой работници, които из­пълняват една и съща частична функция — се състои от едно­родни елементи и образува особен орган на целокупния механизъм. Но в някои манифактури самата група е вече разчленен работнически организъм, докато целокупният механизъм се образува чрез повтарянето или умножаването на тези елемен­тарни производителни организми. Да вземем напр. манифакту­рата на шишета. Тя се разпада на три съществено различни фази. Първо, подготвителната фаза: приготвяне на стъклодо- бивна смес, притуряне на пясък, вар и т. н. и разтопяване на тази смес на течна стъклена маса[9]. В тая първа фаза са заети различни частични работници: същото е и в заключителната фаза — изваждането на шишетата от пещите, тяхното сортира­не, опаковането им и т. н. Между тези две фази се намира съ­щинското стъкларство, или обработването на течната стъклена маса. На един и същ отвор на една пещ работи една група, която в Англия се нарича «hole» (дупка) и се състои от един bottle maker [който прави шишета] или finisher [обработвач], един blower [надувач], един gatherer [събирач], един putter up или whetter off [нареждач] и един taker in [преносвач]. Тези петима частични работници образуват пет отделни органа на едно и също работно тяло, което може да действува само като един­ство, т. е. само чрез непосредствената кооперация на петимата. Ако един член от петчленното тяло липсва, то цялото тяло е парализирано. В една и съща стъклолеярна пещ има няколко отвора, в Англия напр. от 4 до 6, всеки от които съдържа по един глинен топилен тигел с разтопено стъкло и има своя ра- ботна група, съставена от същите пет специалности. Разчле­нението на всяка отделна група се основава тук непосредствено на разделението на труда, докато връзката между отделните еднородни групи е проста кооперация, предназначена за по- икономично използване на едно от средствата за производство, в даде чя случай стъклолеярната пещ. Такава стъкларска пещ с нейните 4—6 групи образува стъкларска работилница, а стъкларската манифактура обхваща няколко такива работил­ници заедно с техните приспособления и с работници за подгот­вителните и заключителните производствени фази.

Най-сетне, манифактурата — тъй като тя отчасти произлиза от комбинацията на различни занаятчии — може да се развие в комбинация от различни манифактури. Така напр. по-големите английски стъкларски фабрики сами фабрикуват своите глинени топилни тигели, защото от тяхното качество съществено зависи дали ще се получи сполучлив или несполучлив продукт. Тук манифактурата на едно от средствата за производство се свързва с манифактурата на продукта. И обратно, манифак­турата на продукта също тъй може да бъде свързана с манифактури, за които самият продукт наново служи като суров материал или впоследствие се съединява с техните продукти. Така напр. манифактурата на оловно стъкло се среща комбини­рана с шлифовалната на стъклото и с леярната на пиринч, като последната изготвя металически обковки на различни стъклени артикули. В такива случаи различните комбинирани манифактури образуват пространствено повече или по-малко разделени отделения на една целокупна манифактура и същевременно представляват независими един от друг производствени процеси, всеки от които си има свое собствено разделение на труда. Въпреки известните предимства, които предлага комбинира­ната манифактура, тя на собствена основа не постига действи­телно техническо единство. Такова единство възниква едва при превръщането й в машинно производство.

Манифактурният период, който бързо издига като съзна­телен принцип намалението на необходимото за производството на стоката работно време[10], развива спорадично и употребата на машини, особено за известни елементарни подготвителни процеси, които трябва да се извършват от много хора и при голямо изразходване на сила. Така напр. в книжната манифак­тура скоро започнали да смилат парцалите с мелници за хар­тия; а в металургията — да раздробяват рудите с механически трошачки[11]. В своята най-елементарна форма машината ни е завещана от римската империя в лицето на воденицата[12]. Занаятчийският период ни е завещал и великите открития на компаса, барута, книгопечатането и автоматичния часовник. Но и след това машината продължава, общо взето, да играе само оная второстепенна роля, която Адам Смит й отрежда на­ред с разделението на труда[13]. Много важна роля е изиграла спорадичната употреба на машините в XVII век, тъй като тя е давала на великите математици от онова време практически опорни точки и стимули за създаването на модерната меха­ника.

Специфичната машина на манифактурния период си остава самият сборен работник, комбиниран от множество частични работници. Различните операции, които производителят на една стока последователно извършва и които се сливат в едно цяло в процеса на неговия труд, изискват от него да прояви различни способности. В един случай той трябва да развие по-голяма сила, в друг — по-голяма сръчност, в трети — по-голямо вни­мание и т. н., но един и същ индивид не притежава всички тези качества в еднаква степен. След разделянето, обособяването и изолирането на различните операции работниците също се делят, класифицират и групират според техните преобладаващи способности. Докато техните природни особености образуват почвата, в която се вкоренява разделението на труда, то, от друга страна, манифактурата, веднъж въведена, развива ра­ботни сили, които по самата си природа са годни само за едно­странчиви специални функции. Сборният работник сега вече притежава всички производителни качества в еднакво висока степен на виртуозност и при това ги изразходва най-икономич- но, понеже всичките си органи, индивидуализирани в отделни работници или групи от работници, той употребява изклю­чително в техните специфични функции[14]. Едностранчивостта и дори несъвършенството на частичния работник образуват неговото достойнство като член на сборния работник[15]. Нави­кът към дадена едностранчива функция го превръща в неин орган, който работи с инстинктивна увереност, докато взаим- ната връзка на целокупния механизъм го заставя да работи с точността на машинна част[16].

Тъй като различните функции на сборния работник могат да бъдат по-прости или по-сложни, по-груби или по-деликатни, то и неговите органи, индивидуалните работни сили, се нуждаят от различна по степен подготовка и поради това имат твърде различни стойности. Така че манифактурата развива една йерар­хия на работните сили, на която отговаря цяла стълбица от ра­ботни заплати. Ако, от една страна, индивидуалният работник се приспособява към дадена едностранчива функция, с която се свързва за цял живот, то, от друга страна, различните ра­ботни операции също тъй се приспособяват към гореспоменатата йерархия на естествените и придобитите сръчности[17]. Но всеки производствен процес предполага известни прости движения, на които е способен всеки човек. И тези движения сега се от­късват от своята непостоянна връзка с по-съдържателните моменти на производствената дейност и се вкостеняват във вид на изключителни функции.

Затова манифактурата създава във всеки занаят, който тя обхваща, една класа на така наречените необучени работници, които организацията на занаятчийското производство строго е изключвала. Като развива до виртуозност едностранчивата специалност за сметка на способността към труд изобщо, мани­фактурата превръща в специалност и самата липса на всякакво развитие. Наред с йерархическото степенуване идва и простото деление на работниците на обучени и необучени. За последните отпадат разходите за обучение, а за първите тези разходи спа­дат в сравнение със занаятчията вследствие опростяването на функциите. И в двата случая спада стойността на работната сила[18]. Изключения има дотолкова, доколкото разлагането на трудовия процес създава нови свързващи функции, които при занаятчийското производство или никак не са съществували, или са съществували в ограничен размер. Относителното спа­дане на стойността на работната сила, което произлиза от отпа­дането или намалението на разходите за обучение, непосредстве­но означава по-голямо нарастване на стойността на капитала, защото всичко, което скъсява времето, необходимо за възпроиз­водството на работната сила, удължава частта на принадения труд.

 


[1] През 1854 г. Женева е произвела 80 000 часовника, което не прави дори една пета от часовникарското производство на кантона Нюшател. Само град Шодфон, който може да се разглежда като една часовникарска манифактура, произвежда годишно двойно повече часовници, отколкото Женева. От 1850 до 1861 г. Женева е произвела 750 000 часовника. Виж «Report from Geneva on the Watch Trade». «Reports by H. M.’s Secretaries of Embassy and Legation on the Manufactures Commerce etc., No 6, 1863.» Ако разпокъсаността на отделните процеси, на които се разпада производ­ството на такива комбинирани механически произведения, сама по себе си твърде много затруднява превръщането на такива манифактури в машинни предприятия на едрата промишленост, то при часовника се прибавят още две спънки: малкият размер и деликатността на неговите съставни елементи и неговият луксозен характер, а оттам и разнообразието в часовниковите форми, така че напр. в най-добрите лондонски фирми през цялата година едва ли се произвеждат една дузина часовници, които са напълно сходни помежду си. Часовникарската фабрика на Вашрон & Константин, която успешно използва машини, произвежда не повече от 3—4 вида часовници, различаващи се по големина и форма.

[2] В часовникарството, тоя класически пример на хетерогенна мани­фактура, може много точно да се проучи споменатата по-горе диференциа­ция и специализация на работните инструменти, която произтича от раз­лагането на занаятчийската дейност.

[3] «Когато хората работят тъй близо един до друг, транспортът не- •избежно се намалява» («The Advantages of the East-India Trade», p. 106).

[4] «Отделянето на различните производствени стадии в манифакту- .рата, което произтича от употребяването на ръчен труд, извънредно много увеличава производствените разходи; загубата произлиза главно от изо- лираността на отделните производствени процеси» («The Industry of Na­tions», London, 1855, Part. II, p. 200).

[5] «То (разделението на труда) причинява и спестяване на време, като разлага работата на различни операции, които могат да бъдат извърш­вани едновременно. . . Поради едновременното извършване на всичките различни операции, които единичният производител би трябвало да из­върши поотделно, става възможно да се произвеждат напр. голямо коли­чество игли за същото време, за което иначе би била отрязана или заостре­ла само една игла» (Dugald Stewart, цит. съч., с. 319).

[6] «Колкото по-голямо е разнообразието на работниците във всяка манифактура. . . толкова повече ред и правилност има във всяка работа. Последната трябва да се извърши за по-малко време и работата трябва да се намали» («The Advantages of the East-India Trade», London, 1720, c. 68).

[7] Впрочем в много отрасли на манифактурното производство тоя резултат се достига не напълно, тъй като то не умее със сигурност да кон­тролира общите химически и физически условия на производствения про­цес.

[8] «Щом опитът е посочил — съобразно с особената природа на про­дуктите на всяка манифактура — както най-изгодния начин да се раздели фабрикацията на частични операции, така и броя на работниците, необхо­дими за всяка от тези операции, то всички предприятия, които не се при­държат точно към кратните на тези числа, ще произвеждат с повече раз­ходи. . . Това е една от причините за колосалното разширение на про­мишлените предприятия» (Ch. Babbage, «On the Economy of Machinery», London, 1832, ch. XXI, p. 172, 173).

[9] В Англия топилната пещ е отделена от стъкларската пещ, в която се преработва стъклото, докато напр. в Белгия една и съща пещ служи и за двата процеса.

[10] Това може между другото да се види от трудовете на Уилям Пети,. Джон Белърс, Ендрю Ярантън, от «The Advantages of the East-India Trade» и от трудовете на Дж. Вендърлинт.

[11] Чак до края на XVI век във Франция са си служили с големи ха­вани и сита за раздробяване и промиване на рудата.

[12] Цялата история на развитието на машините може да се проследи по историята на мелниците за зърнени храни. На английски фабриката и досега все още се нарича mill [мелница]. В немски технологически съчине­ния от първите десетилетия на XIX век и изразът Miihle [мелница] се упо­требява не само за всяка движена с природни сили машина, но дори и за всички манифактури, които употребяват механически апарати.

[13] Както ще посочим по-подробно в четвъртата книга на това съчине­ние, Адам Смит не е установил нито едно ново положение върху разделе­нието на труда. Но онова, което го характеризира като политически ико­номист, който обобщава манифактурния период, е ударението, което той поставя върху разделението на труда. Подчинената роля, която той от­режда на машините, предизвиква с развитието на едрата промишленост полемиката на Лодърдейл, а в по-късната епоха — тази на Юър. А. Смит смесва и диференцирането на инструментите, при което голяма роля са играли самите частични работници на манифактурата, с изнамирането на машините. В последното са играли роля не манифактурните работници, а учени, занаятчии и дори селяни (Бриндли) и т. н.

[14] «Тъй като производството се разделя на множество различни опе­рации, всяка от които изисква различна степен на похватност и сила, го­сподарят на манифактурата може точно да си доставя онова количество сила и сръчност, което е необходимо за всяка операция. Ако би трябвало цялата работа да се извършва от един работник, то един и същ индивид би трябвало да притежава достатъчно сръчност за най-деликатните опера­ции и достатъчно сила за най-тежките» (Ch. Babbage, цит. съч., гл. XIX).

[15] Например едностранчиво развитие на мускулите, изкривяване на костите и т. н.

[16] На въпроса на следствения комисар, как се поддържа интензив­ността на труда сред работещите младежи, Уилям Маршал, главен упра­вител на една стъкларска манифактура, отговаря съвсем правилно: «Те и не могат да се отнасят нехайно към своята работа; почнали ли са веднъж да работят, те трябва да продължат, те са като части от една машина» («Children’s Employment Commission. Fourth Report», 1865, c. 247).

[17] Д-р Юър в своя апотеоз на едрата промишленост много по-ясно долавя специфичния характер на манифактурата, отколкото икономистите преди него, чужди на неговия полемически интерес, и дори отколкото него­вите съвременници, напр. Бебидж, който наистина го надминава като мате­матик и механик, но всъщност схваща едрата промишленост все пак само от гледна точка на манифактурата. Юър забелязва: «Приспособяването на ра­ботниците към всяка отделна операция съставя същността на разделението на труда.» От друга страна, той нарича това разделение «приспособяване на различните видове труд към различните индивидуални способности» и, най-сетне, характеризира цялата манифактурна система като «система от градации според степента на похватността», като «разделение на труда според различните степени на похватност» и т. н. (Ure, «Philosophy of Manufactures», p. 19—23, passium).

[18] «Всеки професионален работник, който. . . е получил възможност чрез упражнения да се усъвършенствува в дадена насока. . . е станал по- евтин работник» (Ure, «Philosophy of Manufactures», p. 19).