Капиталът Критика на политическата икономия

Изменен характер на формата на стойността

Сега стоките изразяват своите стойности: 1) просто, защото ги изразяват в една-единствена стока, и 2) еднородно, защото ги изразяват в една и съща стока. Тяхната стойностна форма е проста и обща за всички, затова е всеобща.

Формите I и II достигаха само до изразяване на стойността на една стока като нещо различно от нейната собствена потре­бителна стойност или от нейното стоково тяло.

Първата форма даваше стойностни уравнения като: 1 дре­ха = 20 аршина платно; 10 фунта чай = 1/2 тон желязо и т. н. Стойността на дрехата се изразява като нещо, равно на платно, стойността на чая — като нещо, равно на желязо и т. н., но изразите равно на платно и равно на желязо, тези стойностни изрази на дрехата и на чая, са също тъй различни, както плат­ното и желязото. Очевидно тази форма практически се среща само при наченките на размяната, когато продуктите на труда са се превръщали в стоки само при случайни и изолирани акто­ве на размяна.

Втората форма по-пълно от първата отделя стойността на една стока от нейната собствена потребителна стойност, защото стойността напр. на дрехата тук се противопоставя на своята натурална форма във всички възможни видове, като нещо равно на платно, на желязо, на чай и т. н. — на всичко друго освен на дреха. От друга страна, тук е съвсем изключен всеки общ стойностен израз на стоките, понеже в стойностния израз на всяка отделна стока всички други стоки сега се явяват само във формата на еквиваленти. Разгънатата стойностна форма се среща в действителност за пръв път тогава, когато даден продукт на труда, напр. добитък, се разменя с разни други стоки не вече по изключение, а по обичай.

Новополучената форма II изразява стойностите на стоковия свят в една и съща, излъчена от него стока, напр. в платно, и по този начин изразява стойностите на всички стоки чрез тяхното равенство с платното. Като нещо, равно на платното, стой­ността на всяка стока сега вече се различава не само от своята собствена потребителна стойност, но и от всяка потребителна стойност и именно с това тя изразява онова, което й е общо с всички стоки. Така че едва тази форма наистина отнася стоките една към друга като стойности или ги оставя да се проявяват една към друга като разменни стойности.

Двете по-раншни форми изразяват стойността на всяка стока било в една-единствена стока от друг вид, било в редица от множество различни от нея стоки. И в двата случая това е, тъй да се каже, частна работа на отделната стока да си даде стойностна форма ‘и тя постига това без помощта на другите стоки. Те играят спрямо нея само пасивната роля на еквива­лент. Напротив, всеобщата форма на стойността възниква само като общо дело на целия стоков свят. Една стока получава всеобщ стойностен израз само защото всички други стоки едно­временно изразяват своята стойност в същия еквивалент и всеки новопоявяващ се вид стока трябва да ги последва. По такъв начин проличава, че стойностната предметност на стоките — тъй като тя е само «общественото битие» на същите — може да бъде изразена само чрез тяхното всестранно обществено отношение и затова тяхната стойностна форма трябва да бъде общественовалидна форма.

Във формата на неща, равни на платното, всички стоки сега вече се явяват не само като качествено равни, като стойности изобщо, но същевременно и като количествено сравними вели­чини на стойността. Тъй като стоките отразяват величините на своята стойност в един и същ материал — в платното, то тези величини на стойността се отразяват взаимно. Напр. 10 фунта чай = 20 аршина платно, и 40 фунта кафе = 20 аршина платно; следователно 10 фунта чай = 40 фунта кафе, или в 1 фунт кафе се съдържа само 74 от субстанцията на стойността, от труда, който се съдържа в 1 фунт чай.

Всеобщата относителна стойностна форма на стоковия свят придава на излъчената от тоя свят еквивалентна стока, на платното, характера на всеобщ еквивалент. Неговата собствена натурална форма е общ стойностен образ за този стоков свят, затова платното е непосредствено разменимо с всички други стоки. Неговата телесна форма е видимото въплъщение, все­общата обществена обвивка на всеки човешки труд. Тъкачество­то, частният труд, който произвежда платно, се намира съще­временно и във всеобща обществена форма, във формата на ра­венство с всички други видове труд. Безбройните уравнения, от които се състои всеобщата форма на стойността, приравняват едно след друго реализирания в платното труд към труда, който се съдържа във всяка друга стока, и с това правят тъкачеството всеобща форма на проявление на човешкия труд изобщо. По този начин овещественият в стоковата стойност труд е не само отрицателно изразен като труд, от който са заличени всички конкретни форми и полезни свойства на разните видове действи­телен труд, но отчетливо изпъква и неговата собствена положи­телна природа. Тя представлява свеждането на всички видове действителен труд към техния общ характер на човешки труд, към изразходването на човешка работна сила.

Всеобщата форма на стойността, която представя продук­тите на труда само като безформен, неразличим човешки труд, показва със своята собствена структура, че тя е общественият израз на стоковия свят. С това тя разкрива, че вътре в този свят общочовешкият характер на труда съставя неговият специфичен обществен характер.