Капиталът Критика на политическата икономия

Присвояване на добавъчни работни сили от страна на капитала. Женски и детски труд

Изходен пункт на едрата промишленост образува, както показахме, революцията в средствата на труда, а преобразу­ваното средство на труда получава своята най-развита форма в разчленената система от машини във фабриката. Преди да видим как към тоя обективен организъм се присъединява човеш­кият материал, нека разгледаме някои общи въздействия на тая революция върху самия работник.

Доколкото машините правят мускулната сила ненужна, те стават средство за използване на работници без мускулна сила или с недостатъчно физическо развитие, но с по-голяма гъвкавост на членовете. Затова женският и детският труд е бил първата дума на капиталистическото прилагане на маши­ните! С това тези грандиозни средства за заместване на труд п на работници веднага се превърнали в средство. . . за увели­чаване на броя на наемните работници чрез подчиняване на лсички членове на работническото семейство, без разлика на пол и възраст, под непосредственото господство на капитала. При­нудителният труд в .полза на капиталиста узурпирал не само времето за детската игра, но и времето за обичайния свободен труд в домашния крът за нуждите на самото семейство[1].

Стойността на работната сила се определя не само от ра- ботното време, необходимо за издръжката на възрастния ра­ботник, но и от работното време, необходимо за издръжката на цялото работническо семейство. Като хвърлят всички чле­нове на работническото семейство на трудовия пазар, маши­ните разпределят стойността на работната сила на мъжа върху цялото негово семейство. Следователно те намаляват стойност­та на неговата работна сила. Купуването на семейство, раздро­бено напр. на 4 работни сили, струва може би по-скъпо, откол­кото преди е струвало купуването на работната сила на главата на семейството, но пък на мястото на един работен ден идат четири работни дни и тяхната цена спада в оная пропорция, в която четиримата дават повече принаден труд, отколкото единият работник. За да може едно семейство да живее, сега трябва четирима души да дават на капитала не само труд, но и принаден труд. Така машините заедно с човешкия материал за експлоатация — същинското поле на капиталистическата експлоатация[2]— увеличават същевременно и степента на експлоатацията.

Те също тъй революционизират из основи и формалния израз на капиталистическото отношение, договора между ра­ботника и капиталиста. На базата на стоковата размяна пър­вата предпоставка беше, че капиталистът и работникът си противостоят като свободни личности, като независими сто- копритежатели, единият — като притежател на пари и сред­ства за производство, другият — като притежател на работна сила. Но сега капиталът купува непълнолетни или малолетни. По-рано работникът е продавал своята собствена работна сила, с която той формално е разполагал като свободна личност. Сега той продава своята жена и своите деца. Той става търго­вец на роби[3]. Търсенето на детски труд често пъти и по форма прилича на търсенето на роби негри, което е обикновено явле­ние в обявленията на американските вестници.

«Моето внимание — казва напр. един английски фабричен инспек­тор — бе привлечено от едно обявление в местния вестник на един от най- големите манифактурни градове на моя окръг, което привеждам тук: «Търсят се 12 до 20 момчета на такава възраст, че да могат да минат за 13-годишни. Заплата 4 шилинга на седмица. За справка и т. н.»

Фразата «да могат да минат за 13-годишни» има този сми­съл, че според фабричния закон деца под 13 години могат да работят само 6 часа. Един официално признат лекар (certifying surgeon) трябва да удостоверява възрастта. Фабрикантът търси значи момчета, които да изглеждат така, като че ли са вече тринадесетгодишни. Понякога скокообразното намаление на броя на наетите от фабрикантите деца под 13 години, което изне­надва в английската статистика за последните 20 години, е било, според показанията на самите фабрични инспектори, в голяма степен дело на тези certifying surgeons, които подправяли въз­растта на децата съобразно с експлоататорските желания на капиталистите и нуждата родителите да продават труда на децата си. В прословутия лондонски квартал Бетнал Грпйн всеки понеделник и вторник сутринта има открит пазар, където деца от двата пола, от 9 години нагоре, сами се отдават под наем на лондонските копринарски манифактури. «Обикновените условия са 1 шилинг и 8 пенса на седмица (които се дават на родителите) и 2 пенса за мене самия, освен това и чай.» Дого­ворите важат само за една седмица. Сцените и езикът на тоя пазар са просто възмутителни. В Англия все още се случва жени «да вземат момчета от трудовия дом и да ги продават на първия срещнат купувач за 2 шилинга и 6 пенса седмично». Въпреки закона все още най-малко 2000 момчета във Велико­британия биват продавани от своите родители като живи ко­миночистачни машини (макар че за заместването им има маши­ни). Причинената на от машината революция в правното отно­шение между купувач и продавач на работна сила, която ли­шила цялата тази сделка дори от привидността на договор меж­ду свободни личности, е дала по-сетне на английския парла­мент юридическо оправдание за държавна намеса във фабричното дело. Винаги, когато фабричният закон ограничава дет­ския труд на 6 часа в дотогава още незасегнати отрасли на промишлеността, все отново се чува хленчът на фабрикантите, че част от родителите изтегляли децата от сега засегнатата промишленост само затова, за да ги продадат в такава промиш­леност, където още цари «свобода на труда», т. е. където деца под 13 години са заставени да работят като възрастни, а поради това и могат да бъдат продадени по-скъпо. Но тъй като капи­талът по своята природа е левелер, т. е. изисква като свое по­лучено по рождение човешко право равенство в условията на «експлоатиране на труда във всички производствени сфери, то законодателното ограничаване на детския труд в един про­мишлен отрасъл става причина за неговото ограничаване и в другите.

Ние още по-рано посочихме физическата деградация на децата и младежите, както и на жените на работниците, които машината подлага на експлоатацията на капитала, отначало пряко, във фабриките, изникващи на нейна основа, а после и косвено, във всички останали промишлени отрасли. Затова тук ще се спрем само на една точка — на грамадната смъртност на работническите деца през първите години на техния живот. В Англия има 16 регистрационни окръга, в които на 100 000 живи деца под една година се падат средно годишно само по 9085 смъртни случая (в един окръг само 7047); в 24 окръга се падат над 10 000, но под 11 000; в 39 окръга — над 11 000, но под 12 000; в 48 — над 12 000, но под 13 000; в 22 — над 20 000; в 25 — над 21 000; в 17 — над 22 000; в 11 — над 23 000; в окръ­зите Хуу, Уолвърхемптън, Ештън-ъндър-Лайн и Престън — лад 24 000; в окръзите Нотингем, Стокпорт и Бредфорд — над 25 000; в Уйзбич — 26 001 и в Манчестер — 26 125. Както локазва едно официално санитарно обследване в 1861 г., висо­кият процент на смъртността се дължи — като се оставят на­страна местните условия — предимно на работенето на май­ките вън от къщи и на произлизащото оттук занемаряване и лошо третиране на децата, между другото и на неподходяща храна, недостатъчна храна, тъпчене с упойки и т. н., а към това трябва да се прибави и неестественото отчуждаване на майките от техните деца и като последица от него умишленото изгладняване до смърт и отравяне на децата.[4] В такива земеделски окръзи, «където най-малко се прилага женският труд, процен­тът на смъртността е най-малък». Но анкетната комисия от 1861 г. дойде и до неочаквания извод, че в някои чисто земе­делски окръзи, разположени по брега на Северно море, процен­тът на смъртността на децата под една година почти достига този на най-компрометираните фабрични окръзи. Поради това д-р Джулиан Хънтър е бил натоварен да изследва това явление на самото място. Неговият отчет е включен в «Sixth Report on Public Health». Дотогава се предполагало, че малария и други болести, свойствени на ниски и блатисти места, покося- ват децата. Изследването показало тъкмо обратното, а именно

«че същата причина, която е прогонила маларията, т. е. превръща­нето на почвата (която зиме била тресавище, а лете — оскъдно пасбище) в плодородни ниви, е създала изключителната смъртност на бозайниче­тата».

70-те практикуващи лекари, които д-р Хънтър разпитал в тези окръзи, били «забележително единодушни» по тази точка. Работата е там, че с революционизирането на земеделието та.\ била въведена промишлената система.

«Омъжени жени работят на групи заедно с моми и момци; един човек; наречен «gangmeister» [«отговорник на групата»!, наема тия групи из­цяло и ги предава срещу известна сума на разположение на фермера. Тия групи често пъти ходят на работа много мили далеч от своите села; човек може да ги срещне сутрин и вечер по пътищата, жените в къси ризк и също такива поли и ботуши, а понякога панталони; много силни и здра­ви на вид, но покварени от моралната разпуснатост и безскрупулни къу. печалните последици, които предпочитането на такъв деен и независим жи­вот стоварва върху техните рожби, които гинат в къщи.»

В тези окръзи се повтарят всички явления на фабричните окръзи, а в още по-широки размери — замаскираното дете­убийство и храненето на децата с упойки[5].

«Това, което зная за злините, които причинява всяко масово’проми­шлено заангажиране на възрастни жени, казва д-р Саймън, служебен ле­кар на английския Таен съвет133 и главен редактор на отчетите за общест­веното здраве — трябва да оправдае дълбокото отвращение, с което гс наблюдавам». «Ще бъде истинско щастие за манифактурните окръзи на Англия — възклицава в един официален отчет фабричният инспектор Р. Бейкър, — ако на всяка омъжена жена, която има семейство, бъде забранено да работи в която и да е фабрика».

Моралното осакатяване, което произтича от капиталистиче­ската експлоатация на женския и детския труд, толкова изчер­пателно е описано от Ф. Енгелс в неговата книга «Положе­нието на работническата класа в Англия» и от други писатели, че аз тук само го припомням. Но интелектуалното опустоша­ване, което се създава изкуствено чрез превръщане на незрели хора в прости машини за фабрикуване на принадена стойност и което трябва да различаваме от онова първобитно невежество, което оставя ума неразработен, но не поврежда неговата спо­собност за развитие и неговата естествена плодовитост, застави най-сетне дори английския парламент да провъзгласи основното образование като задължително условие за «производ­ствената» употреба на деца под 14 години във всички отрасли на промишлеността, подчинени на фабричния закон. Духът на капиталистическото производство ясно пролича в небреж­ната редакция на така наречените клаузи за образованието във фабричните закони, в липсата на административен апарат, по­ради което това задължително обучение в повечето случаи пак става илюзорно, в опозицията на фабрикантите дори и против този закон за образованието и в техните извъртания и хитру- вания, с които го заобикалят на практика.

«За осъждане е само законодателната власт, защото е издала един фиктивен закон (delusive law), който под претекст, че се грижи за възпита­нието на децата, не съдържа нито едно-единствено постановление, с което да може да се осигури тази цел. Законът определя само това, че децата всеки ден трябва да бъдат затваряни за определено време (3 часа) между четирите стени на едно помещение, наречено училище, и че този, който е наел детето, трябва да получава всяка седмица удостоверение за това от едно лице, което с името си се подписва като учител или учителка».

Преди да бъде издаден поправеният фабричен закон от 1844 г., не са били рядко явление свидетелства за посещаване на училище, които учителят и учителката, като неграмотни, са подписвали с кръст.

«Когато посетих едно от училищата, което издаваше такива свиде­телства, аз бях дотолкова поразен от невежеството на учителя, че го попитах: «Кажете ми, моля ви, знаете ли да четете?» — «Общо взето, да (summat)» — отговори той. За свое оправдание той прибави: «Във всеки случай аз знам повече от моите ученици.»

През време на подготвянето на закона от 1844 г. фабричните инспектори разобличили мизерното състояние на заведенията, наречени училища, чиито свидетелства те по закон били длъжни да признават като напълно валидни. Но всичко, което те успели да постигнат, било това, че от 1844 г. нататък

«цифрите в училищните свидетелства трябва да бъдат попълнени с почерка на учителя, а името и презимето на учителя — да бъдат подписан! от самия него»[6].

Сър Джон Кинкейд, фабричен инспектор за Шотландия, разказва за подобни случаи от неговата служба.

«Първото училище, което посетихме, държеше някоя си мисис Ан Килин. Когато й предложих да каже името си буква по буква, тя веднага направи грешка, като почна с буквата С, но веднага се поправи, катс каза, че нейното име започва с К. Но като прегледах нейните подписи в книгата за училищните свидетелства, аз забелязах, че тя се подписва различно, а нейният почерк не остави никакво съмнение, че тя е негодна за учителка. Пък и тя самата призна, че не може да води дневника. . . В друго училище открих, че училищната стая има 15 фута дължина и 10 фута ширина и преброих в това помещение 75 деца, които крещяха нещо неразбрано». «Но не са само тия мизерни дупки, в които децата полу­чават училищни свидетелства, без да добиват училищно образование; съществуват много училища, в които учителят е подготвен, но неговите уси­лия почти изцяло се разбиват о умопомрачителния куп деца от всякаква възраст от 3 години нагоре. Неговият доход, който в най-добрия случай е твърде жалък, зависи напълно от онова количество пенси, които той може да получи, като натъпче колкото може повече деца в една стая. Към това се прибавя оскъдната училищна мобилировка, липсата на книги и други учебни помагала и потискащото действие на разваления и отвра­тителен въздух върху самите бедни деца. Аз бях в много такива училища, където видях маса деца, които абсолютно нищо не правеха; и това се удостоверява като посещаване на училище, а такива деца фигурират в официалната статистика като получили образование (educated).»

В Шотландия фабрикантите избягват да държат деца, които са задължени да ходят на училище.

«Това достатъчно доказва силното неразположение на фабрикантите спрямо клаузите за образованието».

Това състояние приема уродливо-ужасяващи форми в за­веденията за импримиране на басми и др., които се регулират от специален фабричен закон. Според постановленията на този закон

«всяко дете, преди да бъде наето в такова заведение, трябва да е посещавало училище поне 30 дни и не по-малко от 150 часа в течение на 6-те месеца, които непосредствено предшествуват първия ден на неговото· постъпване. През време на неговата работа в това заведение за имприми- ране то също така е длъжно да ходи на училище в течение на 30 дни, или 150 часа, през всяко полугодие. . . Посещението на училището тряб­ва да става между 8 часа сутринта и 6 часа след обед. Посещение, което продължава по-малко от 2V2 часа или повече от 5 часа на ден, не може да се зачита като част от 150-те часа. При обикновени условия децата ходят на училище преди обед и след обед, по 5 часа на ден в течение на 30 дни, а след изтичането на 30-те дни, когато бъде достигната изискваната от закона обща сума от 150 часа, когато децата — да се изразим на техния собствен език — свършват своята книга, те се връщат в заведението, където остават отново шест месеца, до настъпването на новия срок за ходене на училище, и пак остават там, докато пак свършат книгата. . . Много деца, които посещават училището в течение на предписаните 150 часа, след завръщането си от 6-месечната работа във фабриката знаят точно толкова, колкото са знаели от началото. . . Те, разбира се, са за­бравили всичко, което са учили при предишното посещение на училището. В други фабрики за импримиране на басми посещението на училището се намира в пълна зависимост от деловите съображения на фабриката. Изискваният брой часове се изпълва през всяко полугодие на части от по 3 до 5 часа наведнъж, които се разпределят за един период може би πο-дълъг от 6 месеца. Напр. децата посещават училището един ден от 8 до 11 часа сутринта, друг ден — от 1 до 4 часа след обед и след като детето няколко дена съвсем не се явява в училището, то изведнъж пак идва от 3 до 6 часа след обед; 3—4 дни или една седмица то се явява в училището редовно, след което пак изчезва за три седмици или за цял месец и се връща по за няколко часа в някои дни, когато няма работа, когато фабрикантът случайно няма нужда от него; и така детето го блъскат (buffet) от училището във фабриката, от фабриката в училището, докато се наберат 150-те часа»[7].

Като прибавя към комбинирания работен персонал пре­обладаващ брой жени и деца, машината най-сетне сломява съ­противата, която мъжът работник през време на манифактурата още е противопоставял на деспотизма на капитала[8].

 


[1]  През време на памучната криза, която съпровождала американ­ската гражданска война, английското правителство изпратило д-р Едуард Смит в Ланкшайр, Чешанр и други места, за да събере сведения за здравословното състояние на работниците от памучната промишленост. Между другото той съобщава: в хигиенично отношение кризата, независимо от изгонването на работниците отфабричната атмосфера, имала и много други предимства. Жените на работниците сега намирали необходимото време да накърмят децата си, вместо да ги тровят с cordial’a на Годфрей (опиумен препарат); те спечелили време да се учат да готвят. За нещастие това готварско изкуство им се е паднало в един момент, когато пък нямали какво да ядат. Но от това се вижда как капиталът узурпира в полза на свое­то самонарастване и труда, необходим за семейните нужди. Кризата била също използвана, за да могат дъщерите на работниците да се научат в специални школи да шият. Цяла американска революция и цяла световна криза са били нужни, за да могат работническите момичета, които предат прежда за целия свят, да се научат да шият!

[2] «Броят на работниците се е увеличил твърде много поради все повече нарастващото заместване на мъжки с женски труд и особено на труда на възрастните — с детски труд. Три момичета на 13-годишна въз­раст със заплата от 6 до 8 шилинга на седмица са изместили един мъж на зряла възраст със заплата между 18 и 45 шилинга» (Th. de Quincey. «The Logic of Political Economy», London, 1844, бележка към c. 157). Тъй като известни семейни функции, напр. гледане и кърмене на децата, не могат съвсем да се потъпчат, отнетите от капитала майки на семейства са принудени повече или по-малко да наемат свои заместници. Трудът, не­обходим за потреблението вътре в семейството, като шиене, кърпене и т. н.. трябва да бъде заместен с купуване на готови стоки. Следователно на на­маленото изразходване на домашен труд отговаря увеличение на парич­ните разходи. Така че производствените разходи на работническото семей­ство растат и покриват увеличения приход. Към това се прибавя и обстоя­телството, че икономията и целесъобразността при ползването и под­

[3] В противоположност на важния фактор, че ограничаването на женския и детския труд в английските фабрики е било наложено на капи­тала от възрастните работници мъже, ние дори и в последните отчети на Комисията по обследване на условията на детския труд намираме наистина възмутителни и напълно роботърговски черти у родителите работници по отношение на търговията с деца. А капиталистическият фарисей, както личи от същите «Reports», изобличава това създадено, увековечавано и експлоатирано от самия него зверство, което той иначе нарича «свобода на труда». «Детският труд е бил повикан на помощ. . . дори за добиване на собствения насъщен хляб. Без сили да издържат такъв непосилен труд, без да бъдат напътени за техния бъдещ живот, те са хвърлени в една физи­чески и морално покварена обстановка. Еврейският историк по повод разрушаването на Ерусалим от Тит забелязва, че не било чудно, дето гра­дът е бил подложен на такова страхотно унищожение, щом като една без­човечна майка е пожертвувала собственото си дете, за да утоли страстта на необуздания си глад» («Public Economy Concentrated», Carlisle, 1833, p. 66).

[4] «То (изследването от 1861 г.). . . освен това доказва, че, от една страна, при описаните обстоятелства децата гинат от занемаряване и лоши обноски, които се дължат на фабричния труд на техните майки, а, от друга страна, майките изгубват естествените чувства към своите рожби до такава степен, че обикновено тяхната смърт не ги засяга много, а понякога. . . направо вземат мерки, за да я ускорят» (пак там).

[5] Както във фабричните окръзи, така и в земеделските окръзи на Англия употребата на опиум от възрастните работници и работнички всеки ден се увеличава. «Да развият продажбата на опиума. . . съставлява главна цел на някои предприемчиви едри търговци. Дрогеристите го смя­тат за артикул, който най-много върви» (пак там, с. 459). Кърмачетата, които получават опиум, «се сгърчват като дребни старчета или малки май­муни» (пак там, с. 460). Ето как Китай и Индия си отмъщават на Англия!

[6] Леонард Хорнър в »Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1855», p. 18, 19.

[7] А. Редгрейв в «Reports of Insp. of Fact for 31st October 1857», p. 41, 42. В ония отрасли на английската промишленост, в които от по-дълго време господствува същинският фабричен закон (не закон за импри- мирането, за който току-що говорихме в текста), пречките против клау­зите за образованието през последните години са преодолени до известна· степен. Но в отраслите, конто не са подчинени на фабричния закон, още твърде много господствуват възгледите на фабриканта на стъкла Дж. Гедс, който така поучавал следствения комисар Уайт: «Доколкото разбирам, по-голямата част от образованието, което получава през последните години една част от работническата класа, е голямо зло. То е опасно, защото ги прави твърде независими» («Children’s Empl. Commission, 4th Report», London, 1865, p. 253).

[8] Г-н Е., фабрикант, ни съобщи, че при негозите механически тъкачни станове работят изключително жени; той предпочитал омъжените жени, особено такива, които в къщи имат семейства, чиято издръжка за­виси от тях; те са много по-внимателни и възприемчиви от неомъжените и са принудени до крайност да напрягат своите сили, за да добият необхо­димите средства за живот. Така добродетелите, присъщите добродетели на женския характер, се превръщат във вреда за жените; така всичко морал- но и нежно в тяхната природа става средство за тяхното поробване и за тяхното страдание» («Ten Hours’ Factory Bill. The Speech of Lord Ashley, 15th March», London, 1884, p. 20).