Капиталът Критика на политическата икономия

Компенсационната теория за изместените от машините работници

Цяла редица буржоазни икономисти, като Джеймс Мил, Маккулох, Торене, Сениор, Джон Стюърт Мил и др., твърдят, че всяка машина, която измества работници, винаги същевре­менно и по силата на необходимостта освобождава адекватен капитал за наемане на същите идентични работници[1].

Нека приемем, че един капиталист употребява 100 работ­ници, напр. в тапетна манифактура, всеки по за 30 ф. ст. годишно. Значи вложеният от него променлив капитал е 3000 ф. ст.

Да допуснем, че той уволни 50 работници, а останалите 50 ра­ботят на машини, които му струват 1500 ф. ст. За по-просто ние оставяме настрана постройките, въглищата и т. н. Да прие­мем по-нататък, че суровият материал, поглъщан Всяка година, струва, както и преди, 3000 ф. ст.[2] «Освободил» ли се е поради тази метаморфоза някакъв капитал? При стария начин на про­изводство вложената сума се е равнявала на 6000 ф. ст., съста­вена по наполовина от постоянен и променлив капитал. Сега тя се състои от 4500 ф. ст. постоянен капитал (3000 ф. ст. за суров материал и 1500 ф. ст. за машини) и 1500 ф. ст. промен­лив капитал. Вместо да съставя половината от целия капитал, променливата, или превърната в жива работна сила, част от капитала сега съставя само 1/4 от него. Тук се извършва не освобождаване, а обвързване на капитала във форма, в която той престава да се разменя срещу работна сила, т. е. извършва се превръщане на променлив в постоянен капитал. При неиз­менни други условия капиталът от 6000 ф. ст. сега в никакъв случай не може да заангажира повече от 50 работници. С всяко подобряване на машините той заангажира по-малко работници. Ако нововъведените машини струват по-малко, отколкото су­мата на работната сила и работните сечива, които машините са изтласкали, т. е. напр. вместо 1500 само 1000 ф. ст., тогава променлив капитал от 1000 ф. ст. би се превърнал в постоянен или обвързан, а капитал от 500 ф. ст. би бил освободен. По­следният — при предпоставяне на същата годишна заплата — съставлява фонд за заангажиране на около 16 работници — докато уволнените са 50 — и дори на по-малко от 16 работници, защото, за да се превърнат 500-те ф. ст. в капитал, трябва от­части пак да се превърнат в постоянен капитал и значи само отчасти могат да бъдат превърнати в работна сила.

Но дори ако допуснем, че изработването на новите машини дава работа на по-голям брой механици — това компенсация ли е за изхвърлените на улицата тапетни работници? В най- добрия случай тяхното изработване ще заангажира по-малко работници, отколкото измества тяхното прилагане. Сумата от 1500 ф. ст., която представляваше само работната заплата на уволнените тапетни работници, сега във вид на машини пред­ставлява: 1) стойността на необходимите за изработването на машините средства за производство; 2) работната заплата на механиците, които ги изработват; 3) принадената стойност, която се пада на техния «господар». По-нататък: веднъж готова, машината не се възобновява до самата й смърт. Така че за да се даде постоянна работа на добавъчния брой механици, всички фабриканти на тапети трябва един след друг да заместват ра­ботниците си с машини.

Всъщност горепосочените апологети и не мислят за този вид освобождаване на капитал. Те мислят за средствата за жи­вот на освободените работници. Не може да се отрече, че напр. в гореприведения случай машините не само освобождават 50 работници и с това ги оставят «на разположение», но в същото време премахва тяхната връзка със средства за живот на стой­ност 1500 ф. ст., като по този начин «освобождават» тия сред­ства за живот. Така че простият и съвсем не нов факт, че маши­ните освобождават работника от средства за живот, в иконо­мически смисъл гласи, че машините освобождават средства за живот за работника или ги превръщат в капитал за наемането му. Както виждаме, всичко е до израза. Nominibus mollire licet mala.

Според тази теория средствата за живот на стойност 1500 ф. ст. бяха капитал, който е увеличил стойността си чрез труда на 50-те уволнени тапетни работници. Следователно този капитал губи своето занятие, щом 50-те работници бъдат уволнени, и той не може да се успокои, докато не намери ново «пласиране», където споменатите 50 работници да могат наново да го потребяват производително. Така че рано или късно капиталът и работниците трябва пак да се срещнат и тогава компенсацията е готова. Значи и страданията на изместените от машините работници са също така преходни, както и богатствата на този свят.

Средствата за живот на стойност 1500 ф. ст. никога не са противостояли на уволнените работници като капитал. Това, което им е противостояло като капитал, са превърнатите сега: машини 1500 ф. ст. Разгледани по-отблизо, тези 1500 ф. ст. представляват само част от тапетите, произвеждани за една година от 50-те уволнени работници, която част те са получа­вали като заплата от своя предприемач — не в натура, а в парична форма. С тия тапети, превърнати в 1500 ф. ст., те са се купували средства за живот, възлизащи на същата сума. Така че последните са съществували за тях не като капитал, а като стоки, а те самите са съществували за тези стоки не като наемни работници, а като купувачи. Обстоятелството, че маши­ните са ги «освободили» от покупателни средства, ги превръща от купувачи в некупувачи. Оттук — намалено търсене на съответните стоки. Voila tout (Това е всичко.) Ако това нама­лено търсене не се компенсира с увеличено търсене, от друга страна, пазарната цена на стоките, търсенето на конто е нама­ляло, спада. Ако това продължава по-дълго и в по-големи раз­мери, започва уволнение на работниците, заети в производство­то на дадените стоки. Част от капитала, който преди е произ­веждал необходими средства за живот, се възпроизвежда под друга форма. През време на спадането на пазарните цени и на преместването на капитала и работниците, заети в производ­ството на необходимите средства за живот, биват «освободени» от една част от заплатата си. Така че вместо да докаже, че маши­ните, като освобождават работниците от средствата за живот, едновременно с това превръщат последните в капитал за нае­мане на първите — господин апологетът с помощта на своя изпитан закон за търсенето и предлагането доказва, напротив че машините изхвърлят работници на улицата не само в оня производствен отрасъл, където те са въведени, но и в производ­ствените отрасли, в които не са въведени.

Действителните факти, изопачени от икономическия опти­мизъм, са следните: работниците, които машините изместват, биват изхвърляни из работилницата на трудовия пазар и уве­личават там броя на работните сили, които вече се намират на разположение на капиталистическата експлоатация. В сед­мия отдел читателят ще види, че този ефект на машините, който тук ни се представя като компенсация за работническата класа, в действителност е най-страшен бич за работника. Тук ще отбе­лежим само следното: Изхвърлените от един отрасъл на про­мишлеността работници могат наистина да търсят работа в ня­кой друг отрасъл. Ако намерят такава и ако с това пак се въз­становява връзката между тях и освободените заедно с тях средства за живот — това става посредством нов, допълнителен капитал, който търси приложение, но в никакъв случай не ста­ва посредством капитала, който още по-рано е функционирал и сега е превърнат в машини. Но дори и да беше така, колко малки са изгледите на тия работници?! Осакатени от разделе­нието на труда, тези клетници имат толкова малка стойност вън от старата си трудова област, че за тях са достъпни само някои долни и затова постоянно препълнени и лошо платени отрасли на труда[3]. При това всеки отрасъл на промишле­ността всяка година привлича нов човешки поток, който му набавя необходимия контингент за редовното подменяне и растеж. Щом машините освободят част от работниците, зает; дотогава в определен клон на промишлеността, резервния отряд се разпределя наново и се поглъща от други отрасли на труда, докато първоначалните жертви в по-голямата си част пропадат и загиват през преходното време.

Несъмнен факт е, че машините сами по себе си не са отго­ворни за «освобождаването» на работниците от средства за живот. Те поевтиняват и увеличават производството в оня отрасъл, който те обхващат, и на първо време оставят без изме­нение масата средства за живот, които се произвеждат в друг отрасли на промишлеността. Така че и преди, и след тяхното въвеждане обществото притежава също толкова или повече сред­ства за живот за изместените работници, съвсем независимо от грамадната част от годишния продукт, която се пропилява от неработници. А тъкмо това е pointe [същността] на икономиче­ската апологетика! Неотделимите от капиталистическото при­ложение на машините противоречия и антагонизми не съще­ствували, тъй като те не възникват от самите машини, а от тях­ното капиталистическо приложение! А тъй като машината сама по себе си скъсява работното време, докато в своето ка­питалистическо приложение тя удължава работния ден; тъп като тя сама по себе си облекчава труда, а в своето капитали­стическо приложение повишава неговата интензивност: тъп като тя сама по себе си е победа на хората над природните сили, а в своето капиталистическо приложение покорява човека чрез природните сили; тъй като тя сама по себе си увеличава богат­ството на производителя, а в своето капиталистическо прило­жение го пауперизира, и т. н. — буржоазният икономист просто заявява; разглеждането на машината сама по себе си съвсем точно доказва, че всички онези осезателни противоречия са проста привидност на пошлата действителност, но сами по себе си, значи и на теория, съвсем не съществуват. Така той си спестява всяко по-нататъшно главоблъскане и освен това възлага на своя противник глупостта да се бори не против ка­питалистическото приложение на машината, а против самата машина.

Буржоазният икономист съвсем не отрича, че при това понякога се получават и временни неприятности; но къде е имало медал без обратна страна? Друго, некапиталистическо, използване на машината е за него нещо невъзможно. Така че експлоатацията на работника чрез машината за него е иден­тична с експлоатацията на машината от страна на работника. Затова този, който разкрива как действително стои работата с капиталистическото приложение на машината — той изобщо не желаел нейното приложение, той бил противник на социал­ния напредък![4] Точно такива са разсъжденията на знаме­нития главорез Бил Сайкс: «Господа съдебни заседатели! Наистина, гръклянът на този търговски пътник е прерязан. Но аз не съм виновен за това, виновен е ножът. Трябва ли заради такива временни неприятности да премахнем употребата на ножа? Помислете си само! Какво би станало със земеделието и занаятите без нож? Нима в хирургията той не е също тъй лечебен, както е важен в анатомията? И при това не е ли услуж­лив помощник на весел пир? Премахнете ножа — и вие ще ни хвърлите назад към най-дълбокото варварство.»[5]

Макар че машината неизбежно изтиква работници от ония отрасли на труда, където тя бива въведена, тя все пак може да предизвика увеличение на заетите работници в други отрасли на труда. Но този резултат няма нищо общо с тъй наречената ком­пенсационна теория. Тъй като всеки машинен продукт, напр. един аршин машинна тъкан, е по-евтин от изместения от него еднороден продукт на ръчния труд, като абсолютен закон след­ва: ако общото количество на машинно произведените стоки е равно на общото количество на заместените от тях занаят­чийски или манифактурно произведени стоки — общата сума на вложения труд се намалява. Увеличението на труда, необ­ходимо напр. за произвеждането на самите средства на тру­да — машините, въглищата и т. н., — трябва да бъде по-малко от намалението на труда, което се дължи на употребата на машините. Иначе машинният продукт би бил еднакво скъп или по-скъп от продукта на ръчния труд. Но всъщност общата маса на произвежданите с намален брой работници машинни стоки не само че не остава същата, както общата маса на изтиканите занаятчийски стоки, но и далеч я надминава. Да приемем, че 400 000 аршина машинна тъкан се изработват от по-малко ра­ботници, отколкото 100 000 аршина ръчна тъкан. В учетворения продукт се заключава четворно повече суров материал. Зна­чи — производството на суровия материал трябва да бъде учетворено. Колкото се отнася до погълнатите средства на тру­да — като здания, въглища, машини и т. н., — пределите, в които може да нараства необходимият за тях добавъчен труд, се менят заедно с разликата между масата на машинния про­дукт и масата на ръчния продукт, която може да бъде произве­дена от същия брой работници.

Затова с разпростирането на машинното производство в един отрасъл на промишлеността на първо време се увеличава и производството в другите отрасли, които му доставят него­вите средства за производство. До какъв размер нараства по тази причина масата на заетите работници — това зависи при дадена дължина на работния ден и интензивност на труда, от състава на употребения капитал, т. е. от съотношението между неговата постоянна и неговата променлива съставна част. Това съотношение от своя страна силно варира съобразно с размера, в който машината вече е завладяла или завладява тези производства. Броят на хората, на които е съдено да работят в каменовъглените и металните мини, показва огромно нарастване с напредъка на английското машинно производство, макар че през последните десетилетия употребата на нови машини в минното дело забавя това нарастване[6]. Заедно с машината се явява на бял свят и един нов вид работник — нейният про­изводител. Ние вече знаем, че машинното производство завла­дява и този производствен отрасъл във все по-масов мащаб[7].

Колкото до суровия материал[8] — там напр. не подлежи на никакво съмнение, че стремителният напредък на памукопредачеството е дал тласък на памучното производство на Съеди­нените щати, а заедно с това не само е ускорил като в парник африканската търговия с роби, но и същевременно е направил отглеждането на негри главно занятие на тъй наречените по­гранични робовладелски щати. Когато в 1790 г. е било напра­вено в Съединените щати първото преброяване на робите, тех­ният брой е бил 697 000, а в 1861 г. те са били около 4 милиона. От друга страна, не по-малко сигурно е, че процъфтяването на механическата вълнена фабрика е предизвикало не само про­гресиращо превръщане на обработваната земя в пасбища за овце, но и масово изпъждане на земеделски работници и пре­връщането им в «излишни». Ирландия и сега още преживява този процес, при който намалява своето население — вече намалено почти наполовина от 1845 г. насам — до размера, който точно отговаря на нуждите на нейните лендлордове и на господа английските вълнени фабриканти.

Когато машината завладее предварителни или междинни фази, през които трябва да мине даден предмет на труда до неговата завършена форма, заедно с работния материал се уве­личава и търсенето на труда в ония все още занаятчийски и манифактурни предприятия, в които влиза машинният фабри­кат. Така напр. машинното предачество е доставяло преждата толкова евтино и в такова изобилие, че ръчните тъкачи в нача­лото са могли да работят пълно време, без да увеличават разно­ските си. По този начин техният доход се е увеличил[9]. На това се дължи притокът от хора в памучното тъкачество, докато най-сетне 800 000-те памучни тъкачи, породени в Англия от тъкачните машини Jenny, Throstle и Mule, са били наново сма­зани от парния тъкачен стан. Също тъй заедно с изобилието на машинно произведените платове за дрехи е растял броят на кроячите, кроячките, шивачките и т. н., докато се появява шевната машина.

Съответно на нарастващата маса от сурови материали, по­луфабрикати, работни инструменти и т. н., които машинното производство доставя при сравнително по-малък брой работ­ници, обработването на тия сурови материали и полуфабри­кати се подразделя на многобройни подвидове, т. е. нараства разнообразието на отраслите на общественото производство. Машинното производство много повече, отколкото манифактурата задълбочава общественото разделение на труда, тъй като първото в несравнено по-висока степен увеличава производи­телната сила на завладените от него отрасли на производството.

Най-непосредственият резултат от машината е, че тя уве­личава принадената стойност, а заедно с това и масата от про­дукти, в които тя се изразява, значи — машината увеличава не само субстанцията, от която смучат класата капиталисти и нейната свита, но и самите тези обществени слоеве. Тяхното нарастващо богатство и относително постоянното спадане на броя на работниците, нужни за производството на необходимите средства за живот, създават не само нови потребности за лукс, но и нови средства за тяхното задоволяване. Все по-голяма част от обществения продукт се превръща в принаден продукт и все по-голяма част от принадения продукт се възпроизвежда и кон­сумира в по-изтънчени и по-разнообразни форми. С други думи, производството на луксозни предмети расте[10]. Разно­образяването на продуктите и произвеждането на по-изтънчени произтича също тъй и от новите отношения на световния пазар, които създава едрата промишленост. Вече не се разменят само чуждестранни средства за потребление срещу местни продукти, но и по-голяма маса чуждестранни сурови материали, съставни части, полуфабрикати и т. н. влизат в местната промишленост като средства за производство. Заедно с тия отношения на све­товния пазар нараства и търсенето на труда в транспортната промишленост и последната се разпада на многобройни нови подвидове[11]

Увеличаването на средствата за производство и на средства­та за живот при относително намаление на броя на работниците води към разширение на труда в такива промишлени отрасли, чиито продукти, като напр. канали, стокови пристанища, ту­нели, мостове и т. н., принасят плод едва в далечно бъдеще Или направо въз основа на машината, или въз основа на съот­ветния и общ промишлен преврат се развиват съвсем нови отрасли на производството, а значи и нови полета на труда. Но техният дял в общото производство е твърде незначителен дори и в най-развитите страни. Броят на заетите в тях работ­ници се покачва в същото съотношение, в което се възпроиз­вежда необходимостта от най-груб ръчен труд. Като главни индустрии от тоя род засега могат да се разглеждат заводите за светилен газ, телеграфът, фотографията, параходството и железниците. Преброяването от 1861 г. (за Англия и Уелс показва в газовата промишленост (заводи за светилен газ, производство на механически апарати, агенти на газови друже­ства и т. н.) 15 211 души, в телеграфа 2399, във фотографията 2366, в параходната служба 3570 и в железниците 70 599 души. от които около 28 000 души малко или много постоянно зает; «необучени» земекопачи, наред с целия административен търговски персонал. Така че общият брой на лицата в тия отрасъла на промишлеността е 94 145.

Най-сетне извънредно повишената производителна сила е сферите на едрата промишленост, съпровождана, както обик­новено се наблюдава, с интензивно и екстензивно увеличен;: експлоатация на работната сила във всички други сфери на производството, позволява непроизводителното използване на все по-голяма част от работническата класа и с това — все по-масовото възпроизвеждане на някогашните домашни роб;; под името «класа на прислужниците», като слуги, слугини, лакеи и т. н. Според преброяването от 1861 г. цялото населе­ние на Англия и Уелс е възлизало на 20 066 224 души, от които 9 776 259 мъже и 10 289 965 жени. Ако от това число се извадят всички ония, които са твърде стари или твърде млади за работа, всички «непроизводителни» — жени, младежи и деца, след това «идеологическите» съсловия, като правителство, попове, юристи, военни и т. н., след това всички, чието изключително занятие се състои в поглъщане на чужд труд под формата на поземлена рента, лихви и т. н., най-сетне — пауперите, скитни­ците, престъпниците и т. н., — остават кръгло 8 милиона души от двата пола и от най-различни възрасти, включително и всич­ки капиталисти, които по някакъв начин функционират в производството, търговията, финансите и т. н. Тия 8 милиона се разпределят:

Земеделските работници (включително овчарите и ратаите и ратайкините, които живеят у фермерите)

1 098 261 души

Всички лица, заети в памучните, въл­нените,  камгарните, ленените, конопените, копринените  и ютените фабрики и в механическите чорап­ни и дантелени фабрики 

[12] 642 507 души

Всички лица, заети в каменовъглените и металните мини

565 835 души

Заети във всички метални заводи (ви­соки пещи, валцови заводи
и т. н.) и в металните манифактури от вся­какъв вид

[13] 396 998 души

Класа на прислужниците

[14] 1 208 648 души

Ако съберем заетите въз всички текстилни фабрики с пер­сонала на каменовъглените и металните мини, ще получим 1 208 442 души; ако към първите прибавим персонала на всички метални фабрики и манифактури, ще получим общо 1 039 605 души — и в двата случая по-малко от броя на съвременните домашни роби. Какъв възвишаващ душата резултат от капи­талистическата експлоатация на машините!

 


[1] Рикардо отначало споделя този възглед, но после със свойстве­ното си научно безпристрастие и любов към истината изрично се отказва от него. Виж David Ricardo. «Principles of Political Economy», гл. XXXI. «За машините».

[2] Nota bene. Аз давам илюстрацията напълно по вкуса на горепоменатите икономисти.

[3] По този повод един рикардианец бележи следното срещу глупо­стите на Ж- Б. Сей: «При развито разделение на труда похватността на работниците е приложима само в специалния отрасъл, където те са се учили; самите те са един вид машини. Затова абсолютно никаква полза няма от папагалското бръщолевене, че нещата имали тенденцията да се уравновесяват. Достатъчно е да се огледаме наоколо и да видим, че те дълго време не могат да се уравновесят; че ако се спрат на едно равнище, то е по-ниско, отколкото в началото на процеса» («An Inquiry into those Principles respecting the Nature of Demand etc.», London, 1821, p. 72).

[4] Виртуоз в тоя претенциозен кретенизъм е между другите и Маккулох. «Ако е изгодно — казва той с афектираната наивност на осемго­дишно дете — да се развие все повече и повече сръчността на работника, така че той да стане способен да произвежда все по-нарастващо количество стоки със същото или по-малко количество труд, трябва също така да бъде изгодно той да си служи за съдействие с такива машини, които най-ефикасно ще го подкрепят за постигане на тоя резултат» (MacCuloch. «Prin. ciples of Political Economy», Edinburgh, 1830, p. 166).

[5] «Изобретателят на предачната машина е разорил индия, но това нас впрочем малко ни трогва» (A. Thiers. «De la Propriete [Paris, 1848, p. 275]). Господин Тиер тук смесва предачната машина с механиче­ския тъкачен стан, «но това нас впрочем малко ни засяга».

[6] Според преброяването от 1861 г. (т. II, Лондон, 1863) броят на работниците, заети в каменовъглените мини в Англия и в Уелс, е възлизал на 246 613, от които 73 546 под и 173 067 над 20 години. Към първата рубрика спадат 835 деца от 5 до 10 години, 30 701 от 10 до 15 години и 42 010 от 15 до 19 години. Броят на заетите в железни, медни, оловни, ка­лаени и всички други метални мини е бил 319 222.

[7] В Англия и Уелс в 1861 г. са били заети в производство на машини 60 807 души, включително фабрикантите, заедно с техните търговски служещи и т. н. ditto [а тъй също] и всички агенти и търговци в този бранш. Напротив, тук са изключени производителите на по-дребни машини, като шевни машини и т. н., също така и производителите на сечива за работните машини, като вретена и т. н. Броят на всички граждански инженери е възлизал на 3329.

[8] Тъй като желязото е един от най-важните сурови материали, тук нека отбележим, че в 1861 г. в Англия и Уелс е имало 125 771 железолеяри, от които 123 430 мъже и 2341 жени. От мъжете 30 810 под и 92 620 над 20 г.

[9] «Семейство от 4 възрастни лица (памукотъкачи) и две деца като winders [насуквачи] е получавало в края на миналия и в началото на сегаш­ния век 4 фунта стерлинги на седмица при 10-часов работен ден; ако рабо­тата е била бърза, те са могли да изкарат и повече. . . По-рано те винаги са страдали от недостатъчен приток на прежда» (Gaskell. Цит. съч., с. 22— 27).

[10] Ф. Енгелс в «Положението на работническата класа в Англия» изтъква печалното положение на голяма част именно от тия производители на луксозни предмети. Масови нови данни по този въпрос има в отчетите на «Комисията за разследване условията на детския труд».

[11] В 1861 г. в Англия и Уелс е имало 94 665 моряци, заети в търгов­ската флота.

[12] От тях само 177 596 от мъжки пол над 13 години.

[13] От тях от женски пол 30 501.

[14] от тях от мъжки пол 137 447. От числото 1 208 648 е изключен це­лият персонал, който не служи в частни къщи.


Добавка към второ издание. От 1861 до 1870 г. броят на мъжете слуги почти се удвоил. Той нараснал на 267 671. В 1847 г. е имало 2694 пазачи на дивеч (в аристократическите лозни паркове); в 1869 г. те са били вече 4921. — Младите момичета, които служат при лондонските дребни буржоа, на народен език се наричат «Litte slaveys», малки робини.