Капиталът Критика на политическата икономия

Метаморфозата на стоките

Видяхме, че процесът на размяната на стоките включва в себе си противоречиви и взаимно изключващи се отношения. Развитието на стоката не премахва тези противоречия, но съз­дава формата, в която те могат да се движат. Това е изобщо методът, по който се разрешават действителни противоречия. Напр. противоречие е, когато едно тяло постоянно пада върху друго и също тъй постоянно се отдалечава от него. Елипсата е една от формите на движението, в която това противоречие едно­временно се осъществява и се разрешава.

Доколкото процесът на размяната пренася стоките от ръце­те, за които те не са потребителни стойности, в ръцете, за които те са потребителни стойности, дотолкова той е обществена обмя­на на веществата. Продуктът на един вид полезен труд замества продукта на друг вид полезен труд. Веднъж достигнала мястото, където служи като потребителна стойност, стоката попада от сферата на стоковата размяна в сферата на потреблението. Тук нас ни интересува само първата сфера. Затова ние ще разгледаме целия процес само от гледна точка на формата, т. е. ще разгле­даме само смяната на формите, или метаморфозата на стоките, чрез която се извършва обществената обмяна на веществата.

Съвсем незадоволителното схващане на тази смяна на фор­мите се дължи — независимо от неизяснеността на самото по­нятие стойност — на обстоятелството, че всяко изменение на формата на една стока се извършва чрез размяната на две сто­ки — на една обикновена стока и на паричната стока. Ако се придържаме само към този веществен момент, т. е. само към раз­мяната на стоката срещу злато, изпускаме тъкмо онова, което трябва да видим, а именно онова, което става с формата. Изпу­скаме изпредвид, че златото като проста стока не е пари и че другите стоки в своите цени сами отнасят себе си към златото като към свой собствен паричен образ.

Стоките отначало влизат в разменния процес непозлатени, неподсладени, както ги е майка родила. Този процес поражда раздвояване на стоката на стока и пари — една външна противо­положност, в която стоките изразяват своята иманентна проти­воположност, между потребителна стойност и стойност. В тази противоположност стоките като потребителни стойности проти­востоят на парите като разменна стойност. От друга страна, и двете страни на тази противоположност са стоки, т. е. единства на потребителна стойност и стойност. Но това единство на раз­личията се представя противоположно на всеки от двата полю­са и затова то същевременно изразява тяхното взаимно отноше­ние. Стоката реално е потребителна стойност. Нейното стойност – но битие се проявява само мислено в цената, която изразява нейното отношение към противостоящото й злато като към реа­лен образ на нейната стойност. Наопаки, материалът на зла­тото важи само като материализация на стойността, т. е. като пари. Поради това то реално е разменна стойност. Неговата потребителна стойност засега само мислено се проявява в ре­дицата относителни стойностни изрази, в която то се отнася към противостоящите му стоки като към съвкупност на своите реални потребителни образи. Тези противоположни форми на стоките са действителните форми на тяхното движение в процеса на размяната.

Нека сега придружим някой стокопритежател, напр. на­шия стар познат тъкач на платно, на арената на разменния процес, т. е. на стоковия пазар. Цената на неговата стока, 20 аршина платно, е определена. Тя е 2 ф. ст. Той разменя стоката си срещу 2 ф. ст. и като човек от стария калъп отново разменя тези 2 ф. ст. срещу една семейна библия на същата цена. Плат­ното, което за него е само стока, носител на стойност, се отчуж­дава срещу злато, което е негов стойностен образ, и от този образ отново се отчуждава срещу друга стока, срещу библията, която обаче ще влезе в дома на тъкача вече като потребителен предмет, за да задоволява там душеспасителни потребности. Така че процесът на стоковата размяна се извършва в две про­тивоположни и взаимодопълващи се метаморфози — превръща­не на стоката в пари и нейното обратно превръщане от пари в стока.[1] Моментите на стоковата метаморфоза са същевременно сделки на стокопритежателя — продажба, размяна на стока срещу пари; покупка, размяна на пари срещу стока, и единство­то на тези два акта: продажба заради покупка.

Когато тъкачът погледне крайния резултат на сделката, ще види, че вместо платно притежава библия, вместо своята първо- начална стока — друга стока със същата стойност, но с различна полезност. По същия начин той присвоява и другите средства за живот и за производство. От негова гледна точка целият процес обслужва само размяната на продуктите на него­вия труд с продуктите на чуждия труд, т. е. обслужва размяната на продуктите.

Следователно процесът на размяната на стоката се извършва в следната смяна на формите:
Стока—Пари—Стока
С — П — С

По своето веществено съдържание това движение е С—С, т. е. размяна на стока срещу стока, обмяна на веществата на обществения труд, в резултат на който загасва и самият про­цес.

СП. Първа метаморфоза на стоката, или продажба. Скокът на стоковата стойност от стоковото тяло в тялото на зла­тото е, както казах на друго място, sal to mortale на стоката. Ако той не сполучи, стоката наистина няма да бъде измамена, но ще бъде измамен стокопритежателят. Общественото разделе­ние на труда прави неговия труд толкова едностранен, колкото прави разностранни неговите потребности. Тъкмо затова неговият продукт му служи само като разменна стойност. Но този продукт придобива всеобща обществено валидна еквивалентна форма само в парите — а парите се намират в чужд джоб. За да ги измъкне оттам, стоката трябва да бъде преди всичко потреби­телна стойност за притежателя на парите, т. е. изразходваният за нея труд трябва да бъде изразходван в обществено полезна форма или да се е утвърдил като брънка на общественото разде­ление на труда. Но разделението на труда е саморасъл произ­водствен организъм, чиито нишки са изтъкани и продължават да се тъкат зад гърба на стокопроизводителите. Стоката може да бъде продукт на някой нов вид труд, предназначен да задо­волява някоя нововъзникнала потребност или на свой риск се стреми тепърва да създаде потребност. Докато до вчера е била функция измежду многото функции на един и същ стокопроизво­дител — днес някоя отделна трудова манипулация може би се откъсва от тази връзка, става самостоятелна и именно затова изпраща на пазара своя частичен продукт вече като самостоя­телна стока. Условията за процеса на това отделяне могат да бъдат или да не бъдат назрели. Днес даден продукт задоволява дадена обществена потребност. Утре той може би ще бъде изцяло или отчасти изтикан от своето място от някой друг подобен про­дукт. И дори ако даден труд, напр. на нашия тъкач, е патенто­вана брънка в общественото разделение на труда, то това още съвсем не е гаранция, че именно неговите 20 аршина платно ще имат потребителна стойност. Ако обществената потребност от платно, която, както и всичко друго, има свои граници, е вече задоволена от конкурентите на тъкача, тогава продуктът на на­шия приятел става излишен, става ненужен и затова безполезен. Вярно е, че на харизан кон зъбите не се гледат, но нашият тъкач не е отишъл на пазара, за да прави подаръци. Да предположим, че потребителната стойност на неговия продукт се потвърди на дело и стоката привлече парите. Но сега се пита — колко пари? Наистина отговорът е вече предварително даден в цената на сто­ката, в показателя на величината на нейната стойност. Ние оставяме настрана възможните чисто субективни грешки в смет­ките на стокопритежатели, които на пазара незабавно обективно се коригират. Нека той да е изразходвал за своя продукт само средното обществено необходимо работно време. Следователно цената на стоката е само паричното наименование на овещественото в нея количество обществен труд. Но без разрешението и зад гърба на нашия тъкач традиционните производствени усло­вия на тъкачеството са навлезли в процес на изменение. Онова, което вчера без съмнение е било общественонеобходимо работно време за производството на един аршин платно, днес престава да бъде такова и притежателят на парите най-усърдно демон­стрира този факт посредством ценоразписите на различните конкуренти на нашия приятел. За негова беда на света има мно­го тъкачи. Нека най-сетне приемем, че всяко парче платно, което се намира на пазара, съдържа в себе си само обществено необходимото работно време. Въпреки това сборът от всички тия парчета може да съдържа в себе си излишно изразходвано ра­ботно време. Ако пазарният стомах не може да погълне цялото количество платно по нормалната цена от 2 шилинга за аршин, то това показва, че под формата на тъкане на платно е изразход­вана прекалено голяма част от целокупното работно време на обществото. Резултатът ще бъде същият, както и ако всеки отделен тъкач би изразходвал за произвеждането на своя инди­видуален продукт повече работно време от обществено необхо­димото. Тук се оправдава пословицата: Mitgefangen, mitgehangen [заедно заловени, заедно обесени]. Всичкото платно на пазара се взема за една стока, а всяко парче — само като съответна част от тая стока. И наистина стойността на всеки индивидуален аршин е само материализация на едно и също обществено опре­делено количество еднороден човешки труд.[2]

Както виждаме, стоката обича парите, но «the course of true love never does run smooth» [пътят на истинската любов никога не е равен]. Количествената структура на обществения производствен организъм, който показва своите membra disjecta (разпръснати членове] в системата на разделението на труда, е също така стихийна и случайна, както и качествената. Затова нашите стокопритежатели откриват, че същото разделение на труда, което ги прави независими частни производители, прави независими от самите тях и обществения производствен процес, и техните отношения в този процес; че независимостта на лицата едно от друго се допълва от една система на всестранна вещна зависимост.

Разделението на труда превръща продукта на труда в стока и с това прави необходимо неговото превръщане в пари. Съще­временно то прави успеха на това превръщане чисто случаен. Но тук това явление трябва да се разглежда в неговия чист вид, т. е. при предпоставката, че то протича нормално. Впрочем, ако този процес изобщо се извършва, т. е. ако стоката се про­дава, то винаги става превръщане на формата, макар че в не­нормални случаи при това превръщане на формата може да се намалява или увеличава субстанцията — стойностната вели­чина.

За единия стокопритежател злато замества неговата стока, а за другия — стока замества неговото злато. Видимото явление е, че стоката и златото, напр. 20 аршина платно и 2 ф. ст., се прехвърлят от ръка на ръка и от място на място, т. е. обменят се. Но срещу какво се разменя стоката? Срещу всеобщото въплъ­щение на своята собствена стойност. А златото? Срещу един особен вид от своята потребителна стойност. Защо златото про­тивостои на платното като пари? Защото самата цена на плат­ното, 2 ф. ст., т. е. неговото парично наименование, вече изра­зява неговото отношение към златото като към пари. Смъкването на първоначалната стокова форма се извършва чрез отчуждаване на стоката, т. е. в момента, когато нейната потребителна стой­ност действително привлича златото, което само мислено си представяме в нейната цена. Затова реализирането на цената или на чисто мисловната стойностна форма на стоката е, от друга страна, реализиране на чисто мисловната потребителна стойност на парите — превръщането на стоката в пари е същевременно превръщане на парите в стока. Този единен процес е двустранен процес: откъм полюса на стокопритежателя той е продажба, откъм противоположния полюс на притежателя на пари — по­купка. «Продажбата е покупка», С—П е същевременно П—С.[3]

Досега ние не познаваме някакво друго икономическо отно­шение между хората освен това на стокопритежатели — отно­шение, в което те присвояват продукт на чужд труд само като отчуждават свой собствен продукт. Следователно срещу един стокопритежател може да застане друг само като притежател на пари, било защото неговият продукт на труда притежава но природа парична форма, т. е. представлява паричен мате­риал, злато и т. н., било защото неговата собствена стока вече е сменила кожата си и е смъкнала първоначалната си потреби­телна форма. За да функционира като пари, златото трябва, разбира се, да се появи в някоя точка на стоковия пазар. Тази точка се намира в самия източник на неговото производство, където като непосредствен продукт на труда то се разменя е друг продукт на труда със същата стойност. Но от този момент то вече постоянно изразява реализирани стокови цени.[4] Ако оставим настрана размяната на златото срещу стока на място­то на неговото производство, то в ръцете на всеки стокопритежател златото е отделилият се образ на неговата отчуждена стока, продукт на продажбата, или на първата стокова метаморфоза С — П.[5] Златото става мислени пари, или мярка на стойността, защото всички стоки измерваха в него своите стойности и по такъв начин го правеха мислено представлявана противополож­ност на своя потребителен образ, свой стойностен образ. То става реални пари, защото стоките, по силата на своето всестран­но отчуждаване, го правят своя действително отделила се от тях, или превърната форма на своята потребителна стойност, и с това — свой действителен стойностен образ. В своя стойно­стен образ стоката смъква от себе си всяка следа от своята естествена потребителна стойност и от оня особен вид полезен труд, на който тя дължи своя произход, и е това се превръща в еднообразна обществена материализация на неразличим човеш­ки труд. Затова по самите пари не може да се види от какъв сорт е превърнатата в тях стока. В своята парична форма една стока напълно прилича на всяка друга стока. Следователно па­рите могат да бъдат и тор, макар че торът не е пари. Нека прие­мем, че двете златни монети, за които нашият тъкач отчужди своята стока, са превърната форма на един квартер пшеница. Продажбата на платното, С — П, е същевременно негова по­купка, П — С. Но като продажба на платното този процес за­почва едно движение, което завършва с неговата противополож­ност, с покупката на библия; а като покупка на платното той за­вършва едно движение, което е почнало с неговата противопо­ложност, с продажба на пшеницата. С — П (платно — пари), тази първа фаза на С — П — С (платно — пари — библия), е същевременно П — С (пари — платно), последната фаза на едно друго движение С — П — С (пшеница — пари — платно). Първата метаморфоза на една стока, нейното превръщане от стокова форма в пари, винаги е същевременно втора, противоположна метаморфоза на друга стока, нейното обратно пре­връщане от парична форма в стока.[6]

ПС. Втора, или заключителна метаморфоза на стоката: покупка. Парите са абсолютно отчуждаемата стока, защото те са образът на всички други стоки, който се е отделил от тях, или продуктът на тяхното всеобщо отчуждаване. Парите четат всич­ки цени в обратната посока и по този начин се отразяват във всички стокови тела като в покорен материал за своето собствено превръщане в стока. Същевременно цените, тези любовни по­гледи, с които стоките намигат на парите, показват и границата, до която парите могат да се превъплътят, а именно тяхното собствено количество. Тъй като стоките като такива изчезват, когато станат пари, то по парите не се познава по какъв начин те са дошли в ръцете на своя притежател или какво се е превър­нало в пари. Non olet [парите не смърдят] какъвто и да е тех­ният произход. Ако, от една страна, те представляват продадена стока, от друга страна, те са стоки, които могат да се купят.[7]

П — С, покупката, е в същото време продажба, С — П следователно последната метаморфоза на една стока е съще­временно първата метаморфоза на друга стока. За нашия тъкач жизненият път на неговата стока свършва с библията, в която той отново е превърнал двата фунта стерлинги. Но продавачът на библията превръща получените от тъкача 2 ф. ст. в ракия. П — С, заключителната фаза на СПС (платно — пари — библия), е същевременно и С — Я, първа фаза на СПС (библия — пари — ракия). Тъй като стокопроизводителят до­ставя само едностранен продукт, той често го продава в големи количества, докато неговите многостранни потребности го заста­вят постоянно да раздробява реализираната цена, или получе­ната парична сума, в многобройни покупки. Така че една про­дажба води към много покупки на различни стоки. Така заклю­чителната метаморфоза на една стока образува сбор от първи метаморфози на други стоки.

Ако разгледаме сега пълната метаморфоза на една стока, напр. на платното, най-напред ще видим, че тя се състои от две противоположни и взаимно допълващи се движения, СП и П — С. Тези две противоположни превръщания на стоката се извършват в два противоположни обществени акта на стокопритежателя и се отразяват в две противоположни негови икономически функции. Като извършител на продажбата той става продавач, а като извършител на покупката — купувач.

Но тъй като във всяко превръщане на стоката двете нейни форми, стоковата и паричната, съществуват едновременно, само че на противоположни полюси, то на един и същ стокопритежа­тел противостои: когато той е продавач — друг купувач, а ко­гато е купувач — друг продавач. Както една и съща стока из­вършва последователно двете противоположни превръщания — от стока в пари и от пари в стока, — така и един и същ стоко­притежател сменя ролите си на продавач и купувач. Така че тези функции не са твърдо установени, а в рамките на стоко­вото обръщение постоянно преминават от едно лице в друго.

В своята най-проста форма пълната метаморфоза на една стока предполага четири крайни точки и три personae dramatis [действуващи лица]. Най-напред парите противостоят на стока­та като неин стойностен образ, който «оттатък», в чуждия джоб, притежава вещно осезаема реалност. Следователно на стокопритежателя противостои притежателят на пари. Щом стоката се е превърнала в пари, последните стават нейна мимолетна екви­валентна форма, чиято потребителна стойност или съдържание съществува «отсам», в други стокови тела. Като крайна точка на първото превръщане на стоката парите са същевременно изходна точка на второто. Така продавачът от първото действие става купувач във второто, където му противостои като продавач един трети стокопритежател. [8]

Двете противоположни фази на движението на стоковата метаморфоза образуват кръгооборот: стокова форма, отхвърля­не на стоковата форма, връщане към стоковата форма. Наистина тук самата стока е определена по противоположен начин. В изходната точка тя не е потребителна стойност за своя притежа­тел, в крайната точка е потребителна стойност за него. Така и парите най-напред се явяват като твърд стойностен кристал, в който се е превърнала стоката, за да се разтопят след това в нейна мимолетна еквивалентна форма.

Двете метаморфози, които образуват кръгооборота на една стока, образуват същевременно противоположните частични метаморфози на две други стоки. Една и съща стока (платното) започва серията на своите собствени метаморфози и същевре­менно приключва пълната метаморфоза на друга стока (на пше­ницата). През време на своето първо превръщане, продажбата, тя лично изпълнява тези две роли. А като златен пашкул, в който тя сама изминава пътя на всяка плът, тя същевременно завършва първата метаморфоза на някоя трета стока. Така че кръгооборотът, който всяка стока описва при своите метаморфо­зи, неразривно се вплита в кръгооборотите на други стоки. Це­лият процес се представя като стоково обръщение.

Стоковото обръщение се различава не само формално, но и по същество от непосредствената размяна на продукти. Нека хвърлим още един поглед върху този процес. Тъкачът несъмнено е разменил платното срещу библия, собствена стока срещу чужда. Но това явление е вярно само за него. Продавачът на библията, който предпочита греяната ракия пред хладното платно, не е мислил да заменя библията срещу платно, както и тъкачът не знае, че за неговото платно е разменена пшеница, и т. н. Стоката на Б замества стоката на А, но и А, и Б не раз­менят взаимно своите стоки. Може наистина да се случи А и Б взаимно да купят един от друг, но такова случайно съвпаде­ние не е обусловено от общите условия на стоковото обръщение. От една страна, тук се вижда как стоковата размяна разкъсва индивидуалните и локалните граници на непосредствената раз­мяна на продуктите и развива обмяната на веществата на чо­вешкия труд. От друга страна, се развива цял комплекс от не­контролируеми от действуващите лица обществени връзки, които носят характер на природни отношения. Тъкачът може да продаде платното само защото селянинът вече е продал пшеницата, любителят на греяна ракия може да продаде биб­лията само защото тъкачът вече е продал платното, производи­телят на ракия може да продаде своето препечено питие само защото друг вече е продал питието на вечния живот и т. н.

Затова процесът на обръщението не се прекъсва — както става с непосредствената размяна на продуктите, — след като потребителните стойности са променили местата или притежа­телите си. Парите не изчезват от това, че в края на краищата излизат из редицата на метаморфозите на една стока. Те винаги се утайват в някоя точка на процеса на обръщението, освободена от една или друга стока. Напр. в общата метаморфоза на плат­ното: платно — пари — библия, най-напред излиза от обръще­нието платното, а парите заемат неговото място; след това библията излиза от обръщението и се замества пак от парите. Заместването на една стока с друга оставя паричната стока в трети ръце [9]. Обръщението постоянно отделя от себе си пари като пот.

Не може ла има нищо по-глупаво от догмата, че стоковото обръщение неизбежно създавало равновесие между продажбите и покупките, понеже всяка продажба е същевременно покупка и vice versa [обратно]. Ако това означава, че броят на действително извършените продажби се равнява на също такъв брой покупки, това е плоска тавтология. Но то иска да докаже, че продавачът довежда на пазара своя собствен купувач. Продажбата и покуп­ката са един и същ акт като взаимоотношение между две полярно противоположни лица, стокопритежател и притежател на пари. Но като действия на едно и също лице те образуват два полярно противоположни акта. Поради това тъждеството на продажбата и покупката означава, че стоката става безпо­лезна, ако тя, след като бъде хвърлена в алхимическата реторта на обръщението, не излезе оттам като пари, т. е. ако не бъде продадена от стокопритежателя и купена от притежателя на парите. Това тъждество предполага по-нататък, че ако процесът е бил успешен, той създава един момент на спокойствие, един повече или по-малко траен етап в живота на стоката. Тъй като първата метаморфоза на стоката е едновременно продажба и покупка, този частичен процес е същевременно самостоятелен процес. Купувачът има стока, продавачът има пари, т. е. такава стока, която запазва своята способна за обръщение форма не­зависимо от това, дали по-рано или по-късно отново ще се яви на пазара. Никой не може да продаде, без някой друг да купи. Но когато някой е продал, той не е длъжен веднага да купи. Обръщението на стоките разкъсва временните, местните и индивидуалните рамки на размяната на продуктите именно с това, че раздвоява наличната непосредствена тъждественост между отчуждаването на своя и получаването на продукта на чуждия труд на два противоположни акта — продажба и по­купка. Щом като тези самостоятелно противостоящи си процеси образуват известно вътрешно единство, то тъкмо това означава, че тяхното вътрешно единство се осъществява в движението на външни противоположности. Когато външното обособяване на вътрешно несамостоятелните, т. е. взаимно допълващите се процеси достигне известна точка, тяхното единство насилствено се налага във формата на криза. Иманентната на стоката про­тивоположност между потребителната стойност и стойността, противоположността в частния труд, който същевременно тряб­ва да се изразява като непосредствено обществен труд, в особе­ния конкретен труд, който същевременно има значение само като абстрактен всеобщ труд, противоположността между оли­цетворението на вещта и овеществяването на лицата — това иманентно противоречие получава в противоположностите на стоковата метаморфоза развити форми на своето движение. Поради това тези форми включват възможността за кризи — но само възможността. Превръщането на тази възможност в действителност изисква цял ред условия, които — от гледна точка на простото стоково обръщение — още съвсем не съще­ствуват. [10]

Като посредник в процеса на обръщението на стоките па­рите получават функцията на средство за обръщение.

 


[1] «От. . . огън става всичко и огън става от всичко, също както от златото стоки и от стоките злато» (F. Lassalle. «Die Philosophic Herakleitos des Dunklen», Berlin 1858, Bd. I, S. 222). Бележката на Ласал към това място, на с. 224, бел. 3, неправилно определя парите като прост стойно­стен знак.

[2] В едно писмо от 28 ноември 1878 г. до Η. Ф. Даниелсон (Нико­лай — он) — руския преводач на «Капиталът» — Маркс изменя послед­ното изречение, както следва: «И наистина стойността на всеки индиви­дуален аршин е само материализация на една част от изразходваното за общото количество аршини обществено количество труд.» — Рус. ред.

[3] «Всяка продажба с покупка» (Dr. Quesnay, «Dialogues sur le Com merce et les Travaux des Artisans», «Physiocrates», ed. Daire, partie I, Paris, 1846, p. 170), или както същият Кене казва: «Да се продава — значи да се купува».

[4] «Цената на една стока може да се плати само с цената на друга стока» (Mercier de la Riviere, «L’Ordre Naturel et Essentiel des Soci£t£s Politiques», «Physiocrates», ed. Daire, partie II, p. 554.).

[5] «За да имаш пари, трябва да си продал» (Пак там, с. 543).

[6] Както отбелязахме по-горе, изключение представлява производи­телят на злато, респ. на сребро, който разменя своя продукт, без по-рано да го е продавал.

[7] «Ако парите в нашите ръце представляват вещи, които можем да желаем да купим, те също тъй представляват и вещи, които сме продали сa тези пари» (Mercier de la Riviere. Цит. съч., с. 586).

[8] «Следователно има четири крайни точки и трима договарящи, от които единият действува два пъти» (Le Trosne. Цит. съч., с. 909).

[9] Бележка към второто издание. Колкото и да е очевидно това явление, то повечето пъти остава незабелязано от икономистите, особено от вулгарните поклонници на свободната търговия.

[10] Сравни моите бележки за Джеймс Мил в «Към критиката на политическата икономия», стр. 74—76 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 82—84]. Тук за метода на икономическата апологетика са ха­рактерни два пункта. Първо, отъждествява нето на стоковото обръщение и на непосредствената размяна на продукти чрез просто абстрахиране от техните различия. Второ, опитът да се отрекат противоречията на капи­талистическия производствен процес, като отношенията между агентите на неговото производство се сведат към простите отношения, които произ­тичат от стоковото обръщение. Но стоково производство и стоково обръще­ние са явления, които принадлежат на най-различни начини на производ­ство, макар и в различна степен и обхват. Така че ние още нищо не знаем за differentia specifica [характерните особености] на дадени начини на про­изводство и не можем да ги преценяваме, ако познаваме само техните общи, абстрактни категории на стоковото обръщение. В никоя наука освен в по­литическата икономия не господствува такова важничене с елементарни баналности. Напр. Жан Батист Сей си позволява да съди за кризите само ващото знае, че стоката е продукт.