Капиталът Критика на политическата икономия

Монетата. Стойностният знак.

От функцията на парите като средство за обръщение въз­никва тяхната монетна форма. Онази тегловна част злато, която си представяме в цената или в паричното название на стоките, трябва да им противостои в обръщението като едноименен къс злато или монета. Както установяването на мащаба на цените, така и насичането на монетите е право на държавата. В различ­ните национални униформи, които златото и среброто носят като монети, но които те отново събличат на световния пазар, се проявява разделението между вътрешните или националните сфери на стоковото обръщение и неговата всеобща сфера на световен пазар.

Следователно златната монета и златото на кюлче се разли­чават само по своята външност и златото постоянно може да бъде превърнато от едната форма в другата.[1] Но пътят навън от монетния двор е същевременно път към казана за претопяване. Защото в обръщението златните монети се изтъркват — една повече, друга по-малко. Златният знак и златната субстанция, номиналното съдържание и реалното съдържание започват по­степенно да се разделят. Едноименни златни монети придобиват различна стойност, защото имат вече различно тегло. Златото като средство за обръщение се отделя от златото като мащаб на цените, а с това и престава да бъде действителен еквивалент на стоките, чиито цени то реализира. Историята на възниква­щите оттук търкания съставя историята на монетното дело в течение на средните векове и на новото време чак до XVIII век. Естествената тенденция на процеса на обръщението да превърне златното битие на монетата в златна привидност, или монетата — в символ на нейното официално метално съдържание, е призната дори от съвременното законодателство: то определя онази степен на загуба на метал, която прави златната монета негодна за обръщение, т. е. демонетизира я.

Щом самото парично обръщение отделя реалното съдържа­ние на монетата от нейното номинално съдържание, нейното метално съществуване от функционалното й съществуване, то в него вече се съдържа латентно възможността да замести металните пари в тяхната функция на монети със знаци от друг материал или със символи. Техническите пречки за сечене на съвсем дребни по тегло части от златото, респ. от среброто, от една страна, и обстоятелството, че първоначално за стойностна мярка са служели по-прости метали вместо по-благородни — среброто вместо златото, медта вместо среброто — и следова­телно са се обръщали вече като пари в момента, когато по- благородният метал ги е детронирал, от друга, обясняват исто­рически ролята на сребърните и на медните знаци като замести­тели на златната монета. Те заместват златото в ония области на стоковото обръщение, в които монетата циркулира най-бързо и затова най-бързо се изхабява, т. е. където покупките и продажбите непрекъснато се подновяват в най-дребен мащаб. За да се попречи на настаняването на тези сателити на мястото на самото злато, определят се със закон много ниски пропорции, в които те при плащания трябва да бъдат приемани вместо злато. Разбира се, че особените области, в които се обръщат различните видове монети, се преплитат помежду си. Разменната монета се явява наред със златото за изплащане на дробни части от най- малката от златните монети; златото постоянно навлиза в об­ластта на обръщението на дребно, но също така бива постоянно изхвърляно навън от нея чрез разменянето му с дребни монети.[2]

Металното съдържание на сребърните или на медните знаци се определя произволно от закона. В обръщението те се изтърк­ват още по-бързо и от златната монета. Затова тяхната монетна функция става фактически съвсем независима от теглото им, т. е. от всяка стойност. Монетното съществуване на златото напълно се отделя от неговата стойностна субстанция. Следова­телно неща, които относително нямат стойност — листчета хартия, могат да функционират вместо него като монети. При металическите парични знаци техният чисто символичен харак­тер е до известна степен още скрит. При книжните пари той се проявява очебийно. Както виждаме, се n’est que le premier pas qui coiite [само първата крачка е мъчна].

Тук става дума само за държавните книжни пари с принуди­телен курс. Те израстват непосредствено от металическото обръ­щение. Напротив, кредитните пари предполагат условия, които от гледна точка на простото стоково обръщение са още съвсем непознати. Но нека само мимоходом отбележим, че както същин­ските книжни пари произтичат от функцията на парите като средство за обръщение, така кредитните пари имат естествения ви корен във функцията на парите като платежно средство.[3]

Държавата хвърля отвън в процеса на обръщението листче­та хартия, върху които са напечатани парични названия, като ф. ст., 5 ф. ст. и т. н. Доколкото те действително циркулират на мястото на едноименната златна сума, в тяхното движение се отразяват само законите на самото парично обръщение. Един специфичен закон за книжното обръщение може да въз­никне само от тяхното отношение към златото като негови пред­ставители. А този закон се състои просто в това, че издаването на книжни пари трябва да се ограничи до количеството, в което действително би трябвало да се обръща символично пред­ставеното от тях злато (респ. сребро). Наистина количеството злато, което сферата на обръщението може да погълне, постоянно се колебае над или под едно средно равнище. Но масата на средствата за обръщение в дадена страна никога не спада под известен минимум, който се определя въз основа на опита. Обстоятелството, че тази минимална маса непрекъснато променя своите съставни части, т. е. образува се постоянно от други късчета злато, не променя, разбира се, нищо в нейния размер и в постоянното й движение в сферата на обръщението. Затова тя може да бъде заменена с книжни символи. Напротив, ако днес всички канали на обръщението бъдат напълнени е книжни пари до предела на тяхната способност да поглъщат пари, то утре те могат да прелеят поради колебанията на «токовото обръщение. Загубва се всяка мярка. Но когато хартията пре­крачи границата на своята мярка, т. е. надхвърли количеството на едноименните златни монети, които действително биха могли да се намират в обръщение, то тя, независимо от опасността от общо дискредитиране, все пак представлява в рамките на сто­ковия свят само онова определено от иманентните на стоковия свят закони златно количество, което изобщо може да бъде представлявано. Ако масата от книжни листчета представлява номинално 2 унции злато, а реално замества 1 унция, то фак­тически 1 фунт стерлинг ще се превърне в парично наименование напр. на 1/8 унция злато вместо на 1/4 унция. Ефектът ще бъде същият, както ако бъде изменена функцията на златото като мярка на цените. Затова същите стойности, които по-рано са се изразявали в цена от 1 ф. ст., сега ще се изразяват в цена от 2 ф. ст.

Книжните пари са знаци на златото или парични знаци. Тяхното отношение към стоковите стойности се състои само в това, че последните мислено са изразени в същите количества злато, които получават в лицето на хартията сетивно възприе- маем символичен израз. Само доколкото книжните пари пред­ставляват определени златни количества, които, както всички други стокови количества, са и стойностни количества — само дотолкова те са знаци на стойността.[4]

Пита се, най-сетне, защо златото може да бъде заменено с прости свои знаци, които нямат никаква стойност? Обаче, както видяхме, то е заменимо само доколкото в своята функция като монета или средство за обръщение то се изолира и получава самостоятелност. Наистина, обособяването на тази функция не се отнася до отделните златни монети, макар и да се проявява във факта, че изтърканите златни монети продължават да остават в обръщение. Златните монети остават изключително монети или изключително средства за обръщение само дотогава, докогато действително се намират в обръщение. Обаче онова, което не важи за отделната златна монета, важи за минималната маса злато, която може да бъде заменена с книжни пари. Тя се на­мира постоянно в сферата на обръщението, функционира не­прекъснато като средство за обръщение и затова съществува изключително като носител на тази функция. Така че нейното движение представлява непрекъснато превръщане един в друг на противоположните процеси на стоковата метаморфоза С—П— С, в която срещу стоката застава нейният стойностен образ само затова, за да изчезне веднага отново. Самостоятелното изра­зяване на разменната стойност на стоката тук е само прехо­ден момент. Тя веднага бива заменена с друга стока. Затова е достатъчно и само символичното съществуване на парите в един процес, в който те непрекъснато преминават от едни ръце в други. Тяхното функционално съществуване поглъща, така да се каже, материалното им съществуване. Като преходно обективирано отражение на стоковите цени те функционират само като знаци на самите себе си и затова могат да бъдат за­местени и със знаци.[5] Само че знакът на парите се нуждае от своя собствена обективно-обществена валидност и книжният символ я получава чрез принудителния курс. Тази държавна принуда важи само във вътрешната или описана от границите на едно общество сфера на обръщение, но затова пък и само тук парите напълно се разтварят в своята функция като сред­ство за обръщение или монета и следователно могат да получат в книжните пари един чисто функционален начин на съществу­ване, външно отделен от тяхната метална субстанция.

Онази стока, която функционира като мярка на стойността, а поради това функционира — непосредствено или чрез замест­ници — и като средство за обръщение, е пари. Затова златото (респ. среброто) е пари. Като пари то функционира, от една страна, там, където трябва да се явява в своята златна (респ. сребърна) плът, следователно като парична стока, т. е. там, където не се явява само мислено, както във функцията на мярка на стойността, нито може да бъде заместено, както във функцията на средство за обръщение, от друга страна, златото функционира като пари там, където неговата функция — все едно дали то я изпълнява лично или чрез заместници — го фик­сира като единствен стойностен образ или единствено адекватно битие на разменната стойност срещу всички други стоки, които се явяват само като потребителни стойности.

 


[1] Естествено, разглеждането на подробности като монетното мито и др. съвсем не влиза в моята задача. Но срещу романтичния сикофант Адам Мюлер, който се възхищава от «великодушната щедрост», с която английското правителство «безплатно» сече монети, ще цитирам следната преценка на сър Дъдли Норт: «Среброто и златото имат, както и другите стоки, свои приливи и отливи. Когато пристигне от Испания известно количество сребро. . . то се изпраща в Тауър и се насича на монети. На­скоро след това се появява търсене на кюлчета за износ. А ако няма та­кива, тъй като всичко е насечено на монети — тогава какво? Пак ще го претопят; това ще представлява загуба, тъй като насичането не коства нищо на собственика на метала. Но нацията губи, защото трябва да пл аща пари за плетене на слама, с която сетне ще хранят магарета. Ако търгове­цът (самият Норт е бил един от най-големите тьргозци през времето на Чарлз II) би трябвало да плаща известна цена за насичанзто, той би се замислил сериозно, преди да изпрати среброто си в Тауър; и в такъз слу­чай насечените пари винаги биха имали по-висока сгоиногг, отколк ото среброто на кюлче» {North, цит. съч., с. 18).

[2] «Ако наличните сребърни монети никога не надвишават количе­ството, което е нужно за ио-дребни плащания, то те никога не могат да бъдат събрани в количества, достатъчни за по-едри плащания. . . Упо­требата на злато за едри плащания неизбежно включва и неговата употреба в търговията на дребно. Собствениците на златни монети ги използват и при по-дребни покупки и заедно с купената стока получават и остатъка в сребро; по този начин излишъкът от сребро, който иначе би тежал на дреб­ния търговец, се изтегля от него и се връща обратно във всеобщото обръ­щение. Но ако има такава сребърна наличност, че дребните плащания да могат да се извършват, без да се прибягва до златото, то за малки покупки търговецът на дребно ще получава сребро, което неизбежно ще се натрупа у него» (David Buchanan, «Inquiry into the Taxation and Commercial Policy of Great Britain», Edinburgh, 1844, p. 248, 249).

[3] Финансовият мандарин Ван Маоин дръзнал да предложи на сина на небето един проект, който скрито целел превръщането на китайските държавни асигнации в разменяеми банкноти. В отчета на асигнационния комитет от м. април 1854 г. той бил порядъчно наруган за това. Дали е получил и обичайните удари с бамбук — това не се съобщава. «Комите­тът — гласи накрай отчетът — прецени внимателно неговия проект и на­мира, че всичко в него е насочено в изгода на търговците и нищо — в из­года на короната» («Arbeiten der Kaiserlich Russischen Gesandtschaft zu Peking uber China». Превели от руски д-р Κ· Абел и Ф. К- Мекленбург; ч. 1, Berlin, 1858, с. 47 и сл.). За постоянната загуба на метал от злат­ните монети поради обръщението им един управител на Английската банка заявил като свидетел пред Комисията на Камарата на лордовете (по въпроса за «банковите закони»): «Всяка година нова група соверени (не в политически смисъл; соверен е наименованието на фунта стерлинг53) губят твърде много от своето тегло. Онези от тях, които в течение на го­дината са се обръщали като пълноценни, загубват от изтъркването достатъчно, за да се наклонят през следната година везните в тяхна вреда» (House of Lords Committee, 1848, № 429).

[4] Бележка към второто издание. Колко неясно схващат различните функции на парите дори най-добрите автори по въпроса за парите, показва напр. следното място от Фулартън: «Колкото се отнася до вътрешна търго­вия, то всички парични функции, които обикновено се изпълняват от златни или сребърни монети, могат еднакво успешно да бъдат изпълнявани чрез пускане в обръщение на необменяеми билети, които имат само фиктивна и условна стойност, установена от закона — факт, който, по мое мнение, не може да бъде отречен; една стойност от този род би могла да замести всички пълноценни монети и дори да изпълнява функцията на мащаб на стойностите и цените, стига само количеството на нейните емисии да се държи в подходящи граници» (Fullarton, «Regulation of Currencies», 2 ed. London, 1845, p. 21). Следователно, щом паричната стока може да бъде заменена в обръщението с прости стойностни знаци, то тя е излишна като мярка на стойностите и мащаб на цените!

[5] От това, че златото и среброто като монети, или изключително във функцията им като средство за обръщение, стават знаци на самите себе си, Николас Барбон извежда правото на правителствата «to raise money» [«да повишават стойността на монетите»], т. е. да дават напр. на едно количество сребро, което досега се е наричало грош, наименованието на едно по-голямо количество сребро, напр. талер, и по този начин да връщат на кредиторите грошове вместо талери. «Парите се изтъркват и стават по-леки от многократно броене. . . Хората в търговията държат на наимено­ванието и на курса, а не на количеството на среброто. . . Държавният авторитет прави от метала пари» (N. Barbon, цит. съч., с. 29, 30, 25).