Капиталът Критика на политическата икономия

Мярка на стойностите

За по-голяма простота аз навсякъде в това съчинение прие­мам, че парична стока е само златото.

Първата функция на златото се състои в това — да доставя на стоковия свят материал за неговия стойностен израз, т. е. да изразява стоковите стойности като едноименни величини, ка­чествено еднакви и количествено сравними. Така то функциони­ра като всеобща мярка на стойностите и преди всичко само бла­годарение на тази функция златото — тази специфична еквива­лентна стока — става пари.

Не парите правят стоките съизмерими. Наопаки. Тъй като всички стоки като стойности представляват овеществен човешки труд и по силата на това сами по себе си са съизмерими, те могат да измерват своите стойности с една и съща специфична стока и по този начин да я превърнат в обща мярка на своите стойности, или в пари. Парите като мярка на стойността са необходима форма на проявление на иманентната на стоките мярка на стойността — на работното време.[1]

Стойностният израз на една стока в злато: х стока А = у парична стока, е нейна парична форма, или нейна цена. Едно отделно уравнение като: 1 тон желязо = 2 унции злато, сега е достатъчно, за да се изрази обществено-валидно стойността на желязото. Уравнението няма вече нужда да се строява в обща редица със стойностните уравнения на другите стоки, тъй като еквивалентната стока, златото, вече притежава характера на пари. Така че всеобщата относителна стойностна форма на сто­ките сега отново има образа на своята първоначална, проста или единична относителна стойностна форма. От друга страна, раз­гънатият относителен стойностен израз, или безкрайният ред от относителни стойностни изрази, става специфична относител­на стойностна форма на паричната стока. Но този ред сега е вече обществено даден в стоковите цени. Прочетете някой ценоразпис отдясно наляво и ще намерите величината на стойността на па­рите, изразена във всевъзможни стоки. Парите, напротив, ня­мат никаква цена. За да могат да участвуват в тази единна отно­сителна стойностна форма на другите стоки, те би трябвало да се отнесат сами към себе си като към свой собствен еквивалент.

Следователно цената, или паричната форма на стоките, как­то и изобщо тяхната стойностна форма, е само мисловна или съществуваща само в представата форма, която се отличава от реалната телесна форма на стоките. Стойността на желязото, платното, пшеницата и т. н. съществува, макар и невидимо, в самите тези вещи; тя се изразява чрез тяхното равенство със златото, в едно отношение към златото, което, тъй да се каже, витае в техните глави. Поради това пазачът на стоките трябва да вмъкне своя език в техните глави или да прикачи на стоките книжни етикети, за да съобщи на външния свят тяхната цена.[2]

Тъй като изразяването на стоковите стойности в злато е мисловно, за тази операция може да бъде употребено само мисловно, съществуващо само в представата злато. Всеки стокопритежател знае, че той съвсем не е превърнал своите стоки в истинско злато, когато придава на тяхната стойност формата на цена, или на мислено представимо злато, и че не му е потребно нито зрънце действително злато, за да оцени в злато стокови стойно­сти за милиони. Затова в своята функция като мярка на стой­ността парите служат само като мислено представими, или мисловни пари. Това обстоятелство е дало повод за възниква­нето на най-невероятни теории.[3] Макар че във функцията на мярка на стойността служат само съществуващи в представата пари, цената напълно зависи от реалния паричен материал. Стойността, т. е. количеството човешки труд, който се съдържа напр. в един тон желязо, се изразява в мислено представимо количество от паричната стока, което съдържа също толкова труд. Следователно според това, дали за мярка на стойността служи злато, сребро или мед, стойността на един тон желязо се изразява в съвсем различни цени, или в съвсем различни коли­чества злато, сребро или мед.

Затова ако две различни стоки, напр. златото и среброто, едновременно служат за мерки на стойността, тогава всички стоки имат два различни израза на своите цени — цена в злато и цена в сребро, които спокойно съществуват една до друга, докато отношението между стойността на златото и среброто остава неизменно, напр. 1:15. Но всяка промяна на това стойностно отношение нарушава и отношението между цените на стоките в злато и в сребро, а това фактически доказа, че двой­ствеността на мярката на стойността противоречи на нейните функции.[4]

Всички стоки с определени цени се представят в такава фор­ма: а стока А = х злато; b стока В — у злато; с стока С = z зла­то и т. н., дето а, Ь, с представляват определени маси от стоките А, В, С, а х, у, z — определени маси злато. Следователно стоко­вите стойности са превърнати в мислени количества злато от различна величина, т. е. въпреки пъстрото разнообразие на -своите стокови тела те са превърнати в едноименни величини, във величини злато. Като такива различни величини злато сто­ковите стойности се сравняват помежду си, измерват се една друга и по този начин възниква техническата необходимост да бъдат отнесени към някое фиксирано количество злато като към тяхна единица мярка. Сама тази единица мярка чрез по-нататъшно деление на кратни части се доразвива в мащаб. Още преди да се превърнат в пари, златото, среброто, медта вече при­тежават такъв мащаб в подразделенията на своето тегло като метали, така че за единица мярка служи напр. фунтът, който в една посока се дели на унции и т. н., а в друга — се събира на центнери и т. н.[5] Затова при всяко обръщение на мета­лически пари съществуващите вече наименования на мащаба за тежина остават и като първоначални наименования на па­ричния мащаб, или на мащаба на цените.

Като мярка на стойностите и като мащаб на цените парите изпълняват две съвсем различни функции. Като обществено въплъщение на човешки труд те служат за мярка на стойности­те, а като установена тежест метал служат за мащаб на цените. Като мярка на стойността те служат за превръщане на стойно­стите на безкрайно разнообразните стоки в цени, в мислено представляващи количества злато; като мащаб на цените те измерват тези количества злато. Чрез мярката на стойностите стоките се измерват като стойности, а мащабът на цените, на­против, измерва различните количества злато чрез определено количество злато, а не стойността на едно количество злато чрез теглото на друго. За мащаба на цените трябва да бъде фиксирано като единица-мярка определено тегло злато. Тук, както и при всички други определения за мярка на едноименни величини, решаваща е стабилността на единицата мярка. Затова мащабът на цените толкова по-добре изпълнява своята функция, колкото по-неизменно едно и също количество злато служи за единица- мярка. Златото може да служи за мярка на стойностите само защото и то самото е продукт на труда и следователно потенци­ално променлива стойност.[6]

Преди всичко е ясно, че една промяна в стойността на зла­тото по никакъв начин не накърнява неговата функция като мащаб на цените. Както и да се изменя стойността на златото, различните количества злато остават във все същото стойностно отношение. Ако стойността на златото спадне с 1000%, то и тогава 12 унции злато ще имат 12 пъти по-голяма стойност, отколкото една унция злато, а при цените става въпрос само за отношението на различни количества злато помежду им. Тъй като, от друга страна, една унция злато при спадането или покачването на нейната стойност никак не изменя своето тегло, то също тъй не се изменя и теглото на нейните кратни части, така че златото — както и да се изменя.неговата стойност — ви­наги извършва все същата служба на фиксиран мащаб на це­ните.

Изменението на стойността на златото не пречи и на него- lата функция като мярка на стойността. Това изменение засяга едновременно всички стоки, следователно caeteris paribus [при равни други условия] техните взаимни относителни стойности остават непроменени, макар че всички те вече се изразяват в по-високи или по-ниски цени в злато, отколкото по-преди.

Както при изразяването на стойността на една стока в по­требителната стойност на някоя друга стока, така и при оцен­ката на стоките в злато се приема само това, че в дадено време произвеждането на определено количество злато струва дадено количество труд. Що се касае до движението на стоковите цени изобщо, остават в сила развитите по-горе закони на простия относителен стойностен израз.

Ако стойността на парите остане неизменна, всеобщо по­качване на стоковите цени може да настъпи само при покачване на стоковите стойности; а ако стоковите стойности остават не­изменни, то може да настъпи само когато стойността на парите спадне. И наопаки. Всеобщо спадане на стоковите цени, при неизменна стойност на парите, може да настъпи само при спа­дане на стоковите стойности; а при неизменни стокови стойно­сти — само когато се покачи стойността на парите. Оттук никак не следва, че покачването на стойността на парите обуславя пропорционално спадане на стоковите цени, а спадането на стойността на парите — пропорционално качване на стоковите цени. Това важи само за стоки с непроменена стойност. Напр. стоки, чиято стойност се показва равномерно и едновременно със стойността на парите, запазват същите цени. Ако тяхната стойност се покачва по-бавно или по-бързо от стойността на парите, спадането или покачването на техните цени се определя от разликата между движението на техните стойности и това на стойността на парите и т. н.

Да се върнем към разглеждането на ценовата форма.

Паричните названия на металните тежести постепенно се отделят от техните първоначални названия за тежест по различ­ни причини. Измежду тях исторически решаващи са: 1) Въвеж­дане на чуждестранни пари у по-малко развити народи. Така напр. в древния Рим сребърните и златните монети са цирку­лирали най-напред като чуждестранни стоки. Названията на тези чуждестранни пари се различават or местните названия за тежести. 2) С развитието на богатството по-благородният метал изтиква по-малко благородния от функцията му като мярка на стойността — среброто изтиква медта, златото изтиква сребро­то, колкото този ред и да противоречи ла всяка поетическа хро­нология.[7] Фунтът напр. е станал парично название на един действителен фунт сребро. Но когато златото изтикало среброто като мярка на стойността, същото название останало за 1/15 от фунта злато и т. н. — в зависимост от стойностното отношение на златото и среброто. Фунтът като парично название и фунтът като обикновено название за тежестта на златото сега не съвпа­дат.[8] 3) Фалшификацията на монетите, вършена от князете в продължение на цели векове, наистина е оставила от първоначалното тегло на монетите само названията.[9]

Тези исторически процеси превръщат в народна привичка отделянето на паричните названия на металните тежести от тех­ните обикновени названия като тежести. Тъй като паричният мащаб е, от една страна, чисто конвенционален, а, от друга страна, трябва да бъде общовалиден, то той в края на краищата се регулира със закон. Определено тегловно количество от бла­городния метал, напр. една унция злато, официално се поделя на кратни части, които получават законни кръщелни имена като фунт, талер и т. н. Такава кратна част, която добива валидност на същинска единица-мярка на парите, от своя страна се под­разделя на други кратни части със законни названия като ши­линг, пени и т. н.[10] Както и преди, за мащаб на металическите пари остават определени по тежест количества от метала. Изме­нили са се само подразделенията и названията.

И така, цените, или количествата злато, в които мислено са превърнати стойностите на стоките, сега вече се изразяват в па­рични названия, или в признати от закона сметни названия на златния мащаб. Така че вместо да каже: 1 квартер пшеница е равен на една унция злато, англичанинът ще каже, че той е равен на 3 ф. ст., 17 шилинга и 101/2 пенса. По този начин със -своите парични названия стоките взаимно си казват каква стой­ност имат, а парите служат като сметни пари винаги, когато стане нужда да се фиксира една вещ като стойност, т. е. в па­рична форма.[11]

Названието на една вещ няма нищо общо с нейната природа. Аз нищо не зная за даден човек, ако само зная, че той се казва Якоб. По същия начин и в паричните названия фунт, талер, франк, дукат и т. н. изчезва всяка следа от стойностното отноше­ние. Объркаността относно тайнствения смисъл на тези кабалистични знаци е още по-голяма, защото тези парични названия изразяват същевременно и стойността на стоките, и кратни ча­сти от дадена метална тежест от паричния мащаб.[12] От друга страна, стойността — за разлика от пъстрите тела на стоковия свят — е трябвало по необходимост да се развие до тази ирационално-вещна, но същевременно и чисто обществена форма.[13]

Цената е паричното название на овеществения в стоката труд. Следователно еквивалентността на стоката и на количест­вото пари, чието название е нейната цена, е тавтология[14], пък и изобщо относителният стойностен израз на една стока е винаги израз на еквивалентността на две стоки. Но ако цената като показател на величината на стойността на стоката е показател на нейното разменно отношение към парите, то от това не следва обратното, че показателят на нейното разменно отношение към парите е непременно и показател на величината на нейната стойност. Нека в 1 квартер пшеница и 2 фунта стерлинги (при­близително 1/2 унция злато) да се съдържа общественонеобходим труд от еднаква величина. Двата фунта стерлинги са паричният израз на величината на стойността на 1 квартер пшеница, или неговата цена. Но ако обстоятелствата позволяват да искаме за него 3 ф. ст. или налагат да го дадем срещу I ф. ст., то в такъв случай 1 ф. ст. е твърде малък, а 3 ф. ст. — твърде голям израз на величината на стойността на пшеницата, но все пак те са ней­ни цени, понеже — първо, те са нейна стойностна форма, пари, и второ — те са показатели на нейното разменно отношение към парите. При неизменни производствени условия или при неиз­менна производителна сила на труда за възпроизвеждането на един квартер пшеница трябва да бъде изразходвано същото ко­личество обществено работно време, както и преди. Това обстоя­телство не зависи нито от волята на производителя на пшеница­та, нито от волята на другите стокопритежатели. Така че вели­чината на стоковата стойност изразява едно необходимо отно­шение на стоката към общественото работно време, отношение, което е присъщо на процеса на нейното създаване. С превръща­нето на величината на стойността в цена това необходимо отно­шение се проявява като разменно отношение на една стока към съществуващата вън от нея парична стока. Но в това разменно отношение може да се изрази както величината на стоковата стойност, така и този плюс или минус, с който тя при дадени обстоятелства се отчуждава. Следователно възможността за количествено несъвпадение между цена и величина на стойност­та, или за отклонение на цената от величината на стойността, лежи в самата ценова форма. Това не е недостатък на тази форма, а напротив, я прави адекватна форма на такъв начин на произ­водство, при който правилото може да си пробие път през без­редния хаос само като сляпо действуващ среден закон.

Но ценовата форма допуска не само възможността за коли­чествено несъвпадение между величината на стойността и цената, т. е. между величината на стойността и нейния собствен па­ричен израз, но може да крие в себе си едно качествено противо­речие, вследствие на което цената изобщо престава да бъде израз на стойността, макар че парите представляват само форма на стойността на стоките. Неща, които сами по себе си не са стоки, напр. съвестта, честта и др., могат да бъдат продавани за пари от техните притежатели и така, чрез своята цена, да придобият стокова форма. Така че дадено нещо може формално да има цена, без да има стойност. Ценовият израз тук става имагинерен, както известни величини в математиката. От друга страна, и имагинерната ценова форма — напр. цената на неразработената земя, която няма стойност, понеже в нея не е овеществен човеш­ки труд — може да крие в себе си едно действително стойностно или производно от него отношение.

Както относителната стойностна форма изобщо, така и це­ната изразява стойността на една стока, напр. на един тон же­лязо, с това, че определено количество от еквивалента, напр. една унция злато, може непосредствено да бъде разменено с же­лязо, обаче от това не следва и обратното, т. е. че и желязото от своя страна може непосредствено да бъде разменено със злато. И така, за да се прояви практически като разменна стойност, стоката трябва да смъкне от себе си своето природно тяло и да се превърне от мислено злато в реално злато, макар че това превъплъщение може да излезе за нея «по-солено», отколкото за Хегеловото «понятие» — преходът от необходимостта към сво­бодата, или за рака — сменянето на черупката, или за свети Йероним — да смъкне от себе си стария Адам.[15] Наред със своя реален образ, напр. на желязо, стоката може да притежава в цената мисловен стойностен образ или съществуващ в предста­вата златен образ, но тя не може да бъде едновременно действи­телно злато и действително желязо. За да й се определи цена, достатъчно е да се приравни към нея представляваното злато. За да може да изпълни за своя притежател службата на всеобщ еквивалент, тя трябва да бъде заменена с действително злато. Ако напр. притежателят на желязо се срещне с притежателя на някоя весела стока и му посочи, че цената на желязото е вече парична форма, то срещналият го веселяк би му отговорил така, както св. Петър отговорил на Данте в небесата, когато той му прочел символа на вярата:

«Assai bene е traseorsa
D’esta moneta gia la lega e’l peso,
Ma dimmi se tu Thai nella tua borsa.» [16]

Ценовата форма включва в себе си отчуждаемостта на сто­ките срещу пари и необходимостта от това отчуждаване. От друга страна, златото функционира като мисловна мярка на стойността само защото в разменния процес то вече се движи като парична стока. Затова зад мисловната мярка на стойности­те дебне сухата пара.

 


[1] Въпросът, защо парите не представляват непосредствено самото работно време, така че напр. един книжен паричен знак да представлява х работни часове, се свежда просто към въпроса, защо върху основата на стоковото производство продуктите на труда трябва да приемат формата на стоки, тъй като тяхната стокова форма вече предполага тяхното раздвоя­ване на стока и парична стока. Или защо частният труд не може да бъде разглеждан като непосредствено обществен труд, т. е. като неговата соб­ствена противоположност. На друго място аз подробно съм разгледал повърхностната утопичност на «трудовите пари» при наличността на стоко­вото производство (Карл Маркс, «Към критиката на политическата ико­номия», с. 61 и сл. [виж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 69 и сл.]). Тук ще забележа още, че напр. «трудовите пари» на Оуен са толкова «пари», колкото, да кажем, и един театрален билет. Оуен приема непо­средствено обобществен труд, т. е. една форма на производство, която е диаметрално противоположна на стоковото производство. Трудовата кви­танция констатира само индивидуалния дял на производителя в общия труд и неговото нндивидуално право върху предназначената за потребле­ние част от общия продукт. Но Оуен не е и мислил да взема за предпоставка стоковото производство и в същото време чрез парични фокуси да се стреми да отстрани неговите неизбежни условия.

[2] Дивакът или полудивакът си служат със своя език малко по-другояче. Капитан Пери разказва напр. за жителите на западния бряг на Ба- финовия залив: «В този случай (при размяна на продукти). . . те го облиз­ват (това, което им се предлага) два пъти с езика си, след което очевидно смятат сделката за задоволително сключена.»42 Също така и източните ескимоси винаги лижат при размяната получавания предмет. Щом като на север за орган на присвояването служи езикът, то не е чудно, че на юг коремът се смята като орган на натрупаната собственост, така че кафрите съдят за богатството на човека по дебелината на неговия търбух. Кафрите са твърде разумни хора, защото докато официалният британски отчет за състоянието на народното здраве през 1864 г. се оплаква от липса на тлъстинни вещества в храната на голямата част от работническата класа, някой си д-р Харвей, макар и да не е открил кръвообръщението, през същата година направи кариера със своите шарлатански рецепти, които обещаваха на буржоазията и аристокрацията да ги избавят от товара на излишната тлъстина.

[3] Виж Карл Маркс. «Към критиката на политическата икономия». «Теория за измеренията на паричната единица», с. 53 и сл. [виж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 63 и сл.].

[4] Бележка към второто издание. «Там, където златото и среброто паралелно функционират като законни пари, т. е. като мярка на стой­ността, винаги е бил правен безуспешният опит да бъдат разглеждани и двете като една и съща материя. Ако се приеме, че едно и също работно време трябва неизменно да се овеществява в еднакви пропорции злато и сребро, то значи всъщност да се приеме, че златото и среброто са една и съща материя и че определена маса от по-малоценния метал, от среброто, съставлява неизменна чгст ст определена маса злато. Още от управлението на Едуард III до времето на Джордж II историята на английското парично дело представлява непрекъсната редица от смущения, произлизащи от несъответствието между установеното със закон отношение между стойно­стите на златото и среброто и действителните колебания на техните стой­ности. Ту златото е било оценявано много високо, ту среброто. По-ниско оцененият метал е бивал изтеглян от обръщението, претопяван и експор­тиран. След това отношението между стойностите на двата метала е било изменено отново по законодателен път, обаче новата номинална стойност скоро е влизала в същия конфликт с действителното отношение между стой­ностите, както и старата. — В наше време слабото и временното спадане на стойността на златото спрямо среброто, дължащо се на засиленото тър­сене на сребро от страна на Индия и Китай, предизвика във Франция същото явление, и то в най-голям мащаб, а именно — износ на среброто « изтласкването му от обръщението от златото. През годините 1855, 1856 и 1857 вносът на злато във Франция надвишаваше износа на злато от Франция с 41 580 000 ф. ст., докато износът на сребро надвишаваше вноса на сребро с 14 704 000 ф. ст. В страните, където и двата метала са по закон мерки на стойността и затова и двата трябва да бъдат приемани задължи­телно като платежно средство — но всеки може да плати по желание в този или онзи метал, — металът, чиято стойност се покачва, фактически носи и както всяка друга стока измерва цената си в надценения метал, а този последният служи като единствена мярка на стойността. Целият истори­чески опит в тази област се свежда просто до това, че там, където две стоки по закон изпълняват функцията на мярка на стойностите, фактически ви­наги само една се затвърдява като такава» (Карл Маркс, «Към критиката на политическата икономия», с. 52, 53 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 60—61]).

[5]  Бележка към второто издание. Странното обстоятелство, че ун­цията злато като единица мярка на паричния мащаб в Англия не се поделя на кратни части, се обяснява по следния начин: «Нашата монетна система е била пърззначално нагодена само за употреба на сребро — затоза една унция сребро винаги може да бъде разделена на известен съответен брой монети; а тьй като златото е било възедено по-късно в монетната система, нагодена civto за среброто, то унцията злато не може да бъде насечена на съответния брай монети» (Maclaren, «History of the Currency», London 1858, p. 16).

[6] Бележка към второто издание. В английските съчинения цари не­въобразима обърканост относно понятията за мярка за стойностите (measure of value) и мащаб на цените (standard of value). Функциите им — а поради това и техните наименования — посгоянно се смесват.

[7]  Впрочем тази хронология не се среща у всички народи.

[8] Бележка към второто издание. Така английският фунт сега пред­ставлява по-малко от една трета от своето първоначално тегло; шотланд­ският фунт — преди обединението44 — само 1/36; френската ливра — х/?4* испанският мараведи — по-малко от χ/1000; португалският рейс — една още по-малка част.

[9] Бележка към второто издание. «Онези монети, чиито имена днес са само мисловни, са най-старите монети у всички народи; но всички имена са били известно време реални и тъкмо защото са били реални, хората са смятали с тях» (Galiani, «Della Moneta», p. 153).

[10] Бележка към второто издание. Господин Дейвид Ъркърт нарича в своите «Familiar Words» чудовищен (!) факта, че в днешно време фунтът (фунт стерлинг), единицата на английския паричен мащаб, е равен прибли­зително на 1/4 от унцията злато: «Това е фалшификация на една мярка, а не установяване на един мащаб.» В това «фалшиво название» на теглото на златото той вижда, както и във всичко друго, фалшифициращата ръка на цивилизацията.

[11] Бележка към второтоиздание. «Когато попитали Анахарсис за какво употребяват елините парите, той отговорил: за смятане» (Athenaeus. «Deiphosophistarum [libri quindecim]», I, IV, 49, v. II, ed. Schweighauser, 1802 р.120.

[12]  Бележка към второто издание. «Тъй като парите като мащаб на цените се явяват със същите сметни названия, както и цените на стоките — напр. една унция злато се изразява, също както и един тон желязо, с 3 ф. ст., 17 шилинга и 10 1/2 пенса, — тези техни сметни названия се прие­мат като цена на самите монети. Поради това е възникнала странната представа, че златото (респективно среброто) изразява своята стойност в своя собствен материал и за разлика от всички други стоки получава от държавата фиксирана цена. Установяването на сметни наименования за определени тегла злато погрешно се смята като установяване на стойността на тези тегла (Карл Маркс «Към критиката на политическата икономия», стр. 52 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч., т. 13, с. 59.]).

[13] Сравни «Теориите за единицата мярка на парите» в «Към крити­ката на политическата икономия», стр. 53 и сл. [виж К- Маркс, Ф. Енгелс, Съч., т. 13, стр. 60]. Всички фантазии относно покачването или спадането на «монетната цена» се свеждат до това, щото законните парични названия за фиксирани от закона тежести злато или сребро да бъдат пренесени от държавата върху по-големи или по-малки тежести и според това напр. от 1/4 унция злато занапред да се секат не 20, а 40 шилинга. Всички тези фантазии, доколкото те са нескопосни финансови машинации, насочени против държавните и частните кредитори, а имат за цел да търсят иконо­мически «чудотворни лекарства», са така изчерпателно разгледани от Пети в «Quantulumcumque concerning Money. To the Lord Marquis of Halifax», 1682, че дори неговите непосредствени приемници сър Дъдли Норт и Джон Лок — за по-сетнешните съвсем и да не говорим — са могли само да го вулгаризират. «Ако богатството на една нация — казва той между дру­гото — би могло да се удесетори чрез една правителствена наредба, чудно е, че машите правителства отдазна не са издали такива наредби» (Цит. съч., с. 36).

[14] «Или пък ще трябва да признаем, че един милион в пари има по- голяма стойност, отколкото същата стойност в стоки» (Le Trosne, цит. съч., с. 919), т. е. че «една стойност е по-голяма от друга, която й е равна».

[15] Ако Йероним на млади години е трябвало да води тежка борба със своята материална плът, както това показва неговата борба в пустинята с прекрасни женски видения — то пък на старини той е трябвало да се бори с духовната плът. «Пристори ми се — казва той напр., — че се явявам пред съдника на света.» «Кой си ти?» — попитал един глас. «Аз съм хри­стиянин.» «Лъжеш», прогърмял съдникът на света. «Ти си само цицеронианец!»

[16] «Съвсем добре са известни съставът и тежестта на тази монета, но кажи ми дали я имаш в кесията си.»