Капиталът Критика на политическата икономия

Процес на нарастване на стойността

Продуктът — собствеността на капиталиста — е потреби­телна стойност: прежда, обуща и т. н. Но макар че напр. обу­щата представляват до известна степен основата на обществения напредък и нашият капиталист е решително напредничав чо­век, той все пак фабрикува обущата не заради тях самите. Изобщо потребителната стойност в стоковото производство не е нещо, qu’on aime pour luimeme [което обичат заради самото не­го]. В стоковото производство потребителните стойности се произвеждат изобщо само затова и дотолкова, защото и докол­кото те са материален субстрат, носители на разменна стойност. А нашият капиталист е заинтересован в две неща. Първо, той иска да произведе потребителна стойност, която да има разменна стойност, да произведе предмет, предназначен за продан, стока. И, второ, той иска да произведе стока, чиято стойност да бъде по-висока от сбора от стойностите на стоките, нужни за нейното производство, на средствата за производство и на работната сила, за които той е авансирал на стоковия пазар хубавите си пари. Той иска да произведе не само потребителна стойност, но и стока, не само потребителна стойност, но и стойност, и не само стойност, но и принадена стойност.

И наистина, тъй като тук става въпрос за стоково производ­ство, ние досега очевидно сме разглеждали само едната страна на процеса. Както самата стока е единство на потребителна стой­ност и стойност, така и нейният производствен процес трябва да бъде единство на трудов процес и на процес на образуване на стойност.

Да разгледаме сега производствения процес и като процес на образуване на стойност.

Ние знаем, че стойността на всяка стока се определя от ко­личеството на материализирания в нейната потребителна стой­ност труд, т. е. от общественонеобходимото за нейното произ­веждане работно време. Това важи и за продукта, който нашият капиталист получава като резултат на трудовия процес. Така че преди всичко трябва да се изчисли овещественият в този про­дукт труд.

Нека той бъде напр. прежда.

За произвеждане на преждата е бил нужен най-напред нейният суров материал, напр. 10 фунта памук. Няма нужда да се изследва каква е стойността на памука, тъй като капита­листът го е купил на пазара по неговата стойност, напр. за 10 шилинга. В цената на памука необходимият за неговото произвеждане труд вече е изразен като среден обществен труд. Да приемем по-нататък, че изхабеното за преработката на памука количество вретена, които за нас представляват и всички други употребени средства на труда, притежават стойност от 2 шилин­га. Ако количеството злато от 12 шилинга съставя продукта на 24 работни часа, или на два работни дни, от това следва преди всичко, че в преждата са овеществени два работни дни.

Обстоятелството, че памукът е променил своята форма и че количеството похабени вретена са съвсем изчезнали, не бива да ни въвежда в заблуждение. Например, ако стойността на 40 фунта прежда е равна на стойността на 40 фунта памук + стойността на едно цяло вретено, т. е. ако се изисква едно и също работно време за произвеждането на двете части на това уравнение, то според общия закон за стойността 10 фунта преж­да са еквивалент на 10 фунта памук + 1/4 вретено. В този случай това едно и също работно време се изразява веднъж в потре­бителната стойност прежда, а втори път — в потребителните стойности памук и вретено. Следователно за стойността е без­различно дали тя се проявява в прежда, вретено или памук. Обстоятелството, че вретеното и памукът, вместо да лежат мирно едно до друго, влизат в процеса на преденето във взаимна връзка, която изменя техните потребителни форми и ги пре­връща в прежда, не засяга тяхната стойност, също както тя не би била засегната, ако те биха били заменени чрез проста раз­мяна срещу един еквивалент от прежда.

Работното време, необходимо за произвеждането на памука, е част от работното време, необходимо за произвеждането на преждата, суровият материал за която е памукът, и затова то се съдържа в преждата. Същото се отнася и за работното време, необходимо за произвеждането на онова количество вретена, без чието изхабяване или потребление памукът не може да бъде изпреден.[1]

И така, доколкото е въпрос за стойността на преждата, т. е. за работното време, необходимо за нейното произвеждане, то различните особени, разделени по време и пространство трудови процеси, които трябва да бъдат извършени, за да се произведат самият памук и изхабената маса вретена и за да се произведе най-сетне прежда от памука и вретената — тези трудови процеси могат да бъдат разгледани като различни и последователни фази на един и същ трудов процес. Целият труд, който се съдържа в преждата, е минал труд. Обстоятелството, че работното време, необходимо за произвеждането на нейните съставни елементи, е изтекло по-рано и че се намира в отдавна минало време, докато

трудът, който е изразходван непосредствено в заключителния процес на преденето, стои по-близо до сегашното време и се намира в минало свършено време, няма абсолютно никакво значение. Ако за построяването на една къща е необходимо опре­делено количество труд, напр. 30 работни дни, то общото коли­чество на вложеното в къщата работно време никак не се изменя от това, че 30-ият работен ден е влязъл в производството цели 29 дни след първия работен ден. И така работното време, което се съдържа в материала на труда и в средствата на труда, може да се разглежда така, като че ли е било изразходвано просто в един по-раншен стадий на процеса на преденето, преди труда, прибавен на края във формата на преденето.

Така че стойностите на средствата за производство, на па­мука и вретената, изразени в цената 12 шилинга, образуват съставните части на стойността на преждата, или на стойността на продукта.

Само две условия трябва да се изпълнят. Първо, памукът и вретената трябва наистина да са послужили за произвеждането на известна потребителна стойност. В нашия случай те трябва да са станали прежда. За стойността е безразлично коя потре­бителна стойност е неин носител, но той във всеки случай трябва да бъде някаква потребителна стойност. Второ, приема се, че е изразходвано само онова работно време, което е необходимо при дадените обществени условия на производство. Следователно, ако е бил необходим само 1 фунт памук, за да се изпреде 1 фунт прежда, то за създаването на 1 фунт прежда трябва да се упо­треби само 1 фунт памук. Същото се отнася и до вретената. Ако нашият капиталист има фантазията да употребява златни вретена вместо железни, то въпреки това в стойността на преж­дата ще влезе само общественонеобходимият труд, т. е. работно­то време, необходимо за произвеждането на железни вретена.

Сега знаем каква част от стойността на преждата образуват средствата за производство, памукът и вретената. Тя е равна на 12 шилинга, или на материализацията на два работни дни. Следователно сега става въпрос за оная част от стойността, която самият труд на предача прибавя към памука.

Сега трябва да разгледаме този труд от съвсем друга гледна точка в сравнение с оная, от която разглеждахме трудовия процес. Там ставаше въпрос за целесъобразната дейност, необ­ходима за превръщането на памука в прежда. Колкото по- целесъобразен е трудът, толкова по-добра ще бъде — при равни други условия — преждата. Трудът на предача беше специфич­но различен от всеки друг вид производителен труд и това раз­личие се проявяваше субективно и обективно в особената цел на преденето, в особения характер на неговите операции, в осо­бената природа на неговите средства за производство, в особе­ната потребителна стойност на неговия продукт. Памукът и вретената са необходими на предачния труд, но от тях не могат да се правят топове с нарязани цеви. Напротив, доколкото трудът на предача създава стойност, т.е. доколкото той е източ­ник на стойност, той никак не се различава от труда на пробивача на оръдейни цеви или, което е по-близо до нашия пример, от труда на производителите на памук и вретена, който е овеществен в средствата за производство на преждата. Само поради тази тъждественост добиването на памука, произвеждането на вретената и преденето могат да образуват части от една и същ? обща стойност, от стойността на преждата, които се различават помежду си само количествено. Тук не става дума вече за ка­чеството, за свойствата и съдържанието на труда, а само за неговото количество. Последното може просто да се пресметне. Ние приемаме, че преденето е прост труд, среден обществен труд. По-късно ще видим, че противоположната предпоставка никак не изменя работата.

През време на трудовия процес трудът минава постоянно от формата на активност (Unruhe) във формата на битие, от фор­мата на движение във формата на предметност. В края на всеки час движението предене се изразява в известно количество прежда и следователно определено количество труд — един работен час — се оказва овеществено в памук. Ние казваме ра­ботен час, т. е. изразходването на жизнената сила на предача в продължение на един час, тъй като трудът на преденето тук се взема само доколкото той е изразходване на работна сила, а не доколкото е специфичният труд предене.

От решаващо значение е, щото през времетраенето на про­цеса, т. е. през време на превръщането на памука в прежда, да бъде изразходвано само общественонеобходимото работно време. Ако при нормални, т. е. при средни обществени условия на производството, а фунта памук се превръщат за един работен час в b фунта прежда, то за 12-часов работен ден се смята само такъв работен ден, който превръща 12Ха фунта памук в 12Хb фунта прежда. Защото при образуването на стой­ността се смята само общественонеобходимото работно време.

Тук и суровият материал, и продуктът, а също и самият труд се явяват в съвсем друга светлина, отколкото от гледна точка на самия трудов процес. Суровият материал тук важи само доколкото всмуква определено количество труд. Чрез това всмукване той наистина се превръща в прежда, защото по; формата на преденето е била изразходвана и прибавена към него

работна сила. Но продуктът, преждата, служи сега само като мярка на всмукания от памука труд. Ако в продължение на 1 час е изпреден 12/3 фунта памук, или е превърнат в 12/3 фунт; прежда, то 10 фунта прежда изразяват 6 всмукани работни часа. Определени и установени чрез опита количества продукт представляват сега само определени количества труд, определе­на маса кристализирано работно време. Те са вече само материализация на един час, на два часа, на един ден овеществен труд.

Обстоятелството, че трудът е бил именно предачен труд, че неговият материал е бил памукът, а негов продукт — преждата, няма тук никакво значение, както и обстоятелството, че и самият предмет на труда е вече продукт, т. е. суров материал. Ако ра­ботникът беше зает в каменовъглена мина вместо в предачница. предметът на труда, въглищата, щеше да бъде даден от при­родата. Въпреки това определено количество от изкопаните от мината въглища, напр. един центнер, би представлявало опре­делено количество всмукан труд.

При продажбата на работната сила ние приехме, че нейната еднодневна стойност е равна на 3 шилинга, че в последните са въплътени 6 работни часа и че следователно това количество труд е необходимо за произвеждането на средното количество средства за живот на работника за един ден. Ако нашият предам превърне в продължение на един работен час 12/3 фунта памук в 12/3 фунта прежда[2], то за 6 часа той ще превърне 10 фунта памук в 10 фунта прежда. Следователно през времетраенето на предачния процес памукът всмуква 6 работни часа. Същото работно време се изразява в едно количество злато от 3 шилинга. И така, преденето е прибавило към памука една стойност от 3 шилинга.

Да разгледаме сега общата стойност на продукта, т. е. на 10-те фунта прежда. В тях са овеществеии 21/2 работни дни: 2 работни дни се съдържат в памука и вретената, a 1/2 работен ден е всмукан през време на предачния процес. Същото работно време се изразява в едно количество злато от 15 шилинга. Сле­дователно цената на 10 фунта прежда, която е адекватна на тяхната стойност, е 15 шилинга, а цената на 1 фунт прежда — 1 шилинг и 6 пенса.

Нашият капиталист е смутен. Стойността на продукта е равна на стойността на авансирания капитал. Авансираната стойност не е нараснала, не е създала принадена стойност, сле­дователно парите не са се превърнали в капитал. Цената на тези 10 фунта прежда е равна на 15 шилинга, а 15 шилинга са били изразходвани на стоковия пазар за елементите, които образу­ват продукта, или, което е същото, за факторите на трудовия процес: 10 шилинга за памук, 2 шилинга за изхабената маса вретена и 3 шилинга за работната сила. Увеличената стойност на преждата нищо не помага, тъй като нейната стойност пред­ставлява само сумата на стойностите, които по-рано са били разпределени между памука, вретената и работната сила, а от такова просто събиране на налични стойности никога не може да възникне принадена стойност.[3] Всички тези стойности сега са концентрирани в една вещ, но те са били също така концен­трирани в паричната сума от 15 шилинга, преди тя да се е раз­паднала поради покупката на трите стоки.

Сам по себе си този резултат не е учудващ. Стойността на един фунт прежда е 1 шилинг и 6 пенса, така че за 10 фунта прежда нашият капиталист би трябвало да заплати на стоковия пазар 15 шилинга. Дали той ще купи своята частна къща готова на пазара, или ще я строи сам — нито една от тези операции не ще увеличи количеството на парите, изразходвани за придо­биване на къщата.

Капиталистът, който е запознат с вулгарната икономия, може би ще каже, че е авансирал своите пари с намерението да направи от тях повече пари. Но пътят към ада е покрит с добри намерения и капиталистът би могъл да има намерение да при­добива пари, без нищо да произвежда.[4] Той заплашва. Вече нямало да могат да го подведат. В бъдеще щял да купува сто­ката готова на пазара, вместо да я фабрикува сам. Но ако всич­ки негови събратя капиталисти постъпят по същия начин, тогава къде ще намери той стока на пазара? А пари не може да яде. Той започва да чете проповеди. Трябвало да се вземе предвид неговото въздържание. Той бил могъл да прахоса своите 15 шилинга. Вместо това той ги е потребил производи­телно и е направил от тях прежда. Но пък затова сега има пре­жда, а не угризения на съвестта. Той, за бога, не бива да се връща към ролята на събирача на съкровища, който ни показа към какво води аскетизмът. Пък, освен това, където няма нищо, там и царят губи своите права. Каквато и да е заслугата на не­говото въздържание, не се получава нищо, за да бъде то спе­циално възнаградено, тъй като стойността на продукта, който излиза от процеса, е равна само на сбора от хвърлените в него стокови стойности. Нека той се успокои с това, че добродетелта се възнаграждава с добродетел. Но вместо това капиталиста става натрапчив. Преждата му е непотребна. Той я е произвел за продан. Тогава нека я продаде или, още по-просто, нека занапред произвежда само неща за свое собствено потребле­ние — рецепта, която неговият домашен лекар Маккулох вече му е предписал като изпитано средство против епидемията на свръхпроизводството. Но капиталистът дръзко се наежва. Да не би работникът да може само с голи ръце да направи от нищо нещо, да произведе стоки? Нима той, капиталистът, не му е дал материала, с който и в който работникът може да въплъти своя труд? И тъй като обществото в най-голямата си част се състои от такива голтаци — нима той, капиталистът, със своите средства за производство, със своя памук и своите вре­тена не е оказал неизмерима услуга на обществото и на самия работник, когото той на всичко отгоре е снабдил и със средства за живот? Нима няма право той да му пресметне тази услуга. Но пък нима и работникът не му е оказал от своя страна услуга, като е превърнал памука и вретената в прежда? Освен това тук не става въпрос за услуги.[5] Услугата е само полезно действие на дадена потребителна стойност — било на стоката, било на труда.[6] Но тук работата е в разменната стойност. Капитали­стът е заплатил на работника стойността от 3 шилинга. Работ­никът му е върнал един точен еквивалент в прибавената към стойността на памука стойност от 3 шилинга, върнал му е стой­ност за стойност. Нашият приятел, който току-що се перчеше със своя капитал, изведнъж заема непретенциозния вид на свой собствен работник. А нима той [капиталистът] сам не е работил? Нима наблюдението и върховният надзор над предача не е труд? Нима този труд не образува също стойност? Собственият надзи­рател и собственият директор на капиталиста свиват рамене. Но през това време той с весела усмивка отново е приел своята предишна физиономия. С всичките си опявания той само ни бил баламосвал. Той пет пари не дава за тях. Всички тези и подобни на тях празни извъртания и кухи брътвежи той предо­ставя на специално плащаните за тази цел професори по поли­тическа икономия. Сам той е практичен човек, който наистина не всякога обмисля това, което казва вън от сделките, но вся­кога знае какво върши в областта на сделките.

Да се вгледаме по-отблизо. Еднодневната стойност на ра­ботната сила възлизаше на 3 шилинга, защото в самата нея е овеществен половин работен ден, т. е. защото средствата за жи­вот, необходими всекидневно за произвеждането на работната сила, струват половин работен ден. Но миналият труд, който се съдържа в работната сила, и живият труд, който тя може да извърши, т. е. нейните всекидневни средства за издръжка и нейното всекидневно изразходване, са две съвсем различни ве­личини. Първата определя нейната разменна стойност, а вто­рата образува нейната потребителна стойност. Обстоятелството, че за поддържането на живота на работника в продължение на 24 часа е нужен половин работен ден, никак не му пречи да ра­боти цял ден. Следователно стойността на работната сила и стойността, създавана в процеса на нейното потребление, са две различни величини. Именно тази разлика в стойността е имал предвид капиталистът, когато е купувал работната сила. Ней­ното полезно свойство да произвежда прежда или обуща е било само conditio sine qua non [условие, без което не може], тъй като трудът трябва да бъде изразходван в полезна форма, за да образува стойност. Решаваща е била обаче специфичната потребителна стойност на тази стока — нейното свойство да бъде източник на стойност, и то на повече стойност, отколкото тя са­мата има. Това е специфичната услуга, която капиталистът очак­ва от нея. И при това той постъпва съобразно с вечните закони на стоковата размяна. И наистина продавачът на работната сила, както и продавачът на всяка друга стока, реализира ней­ната разменна стойност и отчуждава нейната потребителна стойност. Той не може да получи едната, без да даде другата. Потребителната стойност на работната сила, самият труд, не принадлежи на своя продавач, също както потребителната стойност на продаденото дървено масло не принадлежи на тър­говеца на масло. Притежателят на пари е заплатил еднодневната стойност на работната сила; затова на него принадлежи нейното потребление в течение на един ден, еднодневният труд. Обстоя­телството, че еднодневната издръжка на работната сила струва само половин работен ден, макар че тя може да действува, да работи цял ден, че поради това стойността, която създава ней­ното потребление в продължение на един ден, е два пъти по-голяма от нейната собствена еднодневна стойност, е особено щастие за купувача, но съвсем не е несправедливост спрямо продавача.

Нашият капиталист е предвидил този случай, който го раз­смива. Затова работникът намира в работилницата всички средства за производство, необходими не само за шестчасов, но и за дванадесетчасов трудов процес. Ако десет фунта памук всмукваха 6 работни часа и се превръщаха в 10 фунта прежда, то 20 фунта памук ще погълнат 12 работни часа и ще се превър­нат в 20 фунта прежда. Да разгледаме продукта на удължения трудов процес. В 20 фунта прежда сега са овеществени 5 работ­ни дни — 4 в употребения памук и вретена и 1 погълнат от па­мука през време на процеса на преденето. Но паричният израз на 5 работни дни е 30 шилинга, или 1 фунт стерлинги и 10 ши­линга. Следователно това е цената на 20 фунта прежда. Фунтът прежда струва, както и преди, 1 шилинг и 6 пенса. Но сбо­рът от стойностите на хвърлените в процеса стоки е сега 27 ши­линга. Стойността на преждата е 30 шилинга. Стойността на продукта е пораснала с 1/9 над стойността, авансирана за него­вото производство. Ето как 27 шилинга се превърнаха в 30 ши­линга. Те донесоха принадена стойност от 3 шилинга. Най-сетне фокусът сполучи. Парите се превърнаха в капитал.

Всички условия на проблемата са решени и законите на стоковата размяна никак не са нарушени. Еквивалент бе раз­менен срещу еквивалент. Капиталистът като купувач заплати всяка стока — памука, вретената, работната сила — по нейната стойност. След това той постъпи тъй, както постъпва и всеки друг купувач на стоки. Той консумира тяхната потребителна стойност. Процесът на потреблението на работната сила, който същевременно е и процес на производство на стоката, даде един продукт от 20 фунта прежда на стойност 30 шилинга. Капита­листът сега се връща на пазара и продава стока, след като бе купил стока. Той продава фунта прежда за 1 шилинг и 6 пенса, нито стотинка по-горе или по-долу от нейната стойност, и въпреки това той извлича от обръщението 3 шилинга повече, отколкото първоначално е пуснал в него. Целият този процес, превръщането на неговите пари в капитал, се извършва в сфе­рата на обръщението и не се извършва в него. Той се извършва чрез посредничеството на обръщението, тъй като е обусловен от покупката на работната сила на стоковия пазар. И не се извърш­ва в обръщението — тъй като то само подготвя процеса на уве­личаването на стойността, който се извършва в сферата на про­изводството. Така че «tout pour le mieux dans le meilleur des mondes possibles.»

Като превръща пари в стоки, които служат като материал за един нов продукт или като фактори на трудовия процес, като прибавя към тяхната мъртва предметност живата работна сила, капиталистът превръща стойност, минал, овеществен, мъртъв труд — в капитал, в самонарастваща стойност, в одушевено чудовище, което започва «да работи» като обзето от страст.

Ако сравним сега процеса на образуване на стойност и про­цеса на нарастване на стойността, ще видим, че процесът на нарастване на стойността е само процес на образуване на стой­ност, продължен отвъд известна точка. Ако последният трае само до тази точка, когато платената от капиталиста стойност на работната сила е заместена с един нов еквивалент — той ще бъде прост процес на образуване на стойност. Ако продължи и отвъд тази точка — той става процес на нарастване на стой­ността.

Ако по-нататък сравним процеса на образуване на стойност с трудовия процес, ще видим, че последният се състои в полез­ния труд, който произвежда потребителни стойности. Тук движението се разглежда качествено, откъм страната на особе­ния му характер, откъм неговата цел и съдържание. В процеса на образуване на стойност същият трудов процес се представя само откъм своята количествена страна. Тук вече става въпрос само за времето, което е необходимо на труда за неговото функ­циониране, или за времетраенето, през което работната сила се изразходва полезно. Тук и стоките, които влизат в трудовия процес, не важат вече като функционално определени веществе­ни фактори на целесъобразно действуващата работна сила. Те вече се вземат предвид само като определени количества овеществен труд. Дали се съдържа в средствата за производство, или се прибавя от работната сила, трудът вече се взема предвид само в неговото количество по време. Той възлиза на толкова часове, дни и т. н.

Но той се взема предвид само доколкото времето, израз­ходвано за произвеждането на потребителната стойност, е обществено необходимо. Това включва различни неща. Работ­ната сила трябва да функционира при нормални условия. Ако обществено господствуващото средство на труда в предачеството е предачната машина, в ръцете на работника не бива да се дава чекрък. Вместо памук от нормално качество той не бива да по­лучава боклук, който се къса всеки миг. В двата случая той би употребил за произвеждането на един фунт прежда повече работно време от общественонеобходимото работно време, но това допълнително време няма да произведе стойност или пари. Нормалният характер на материалните фактори на труда зависи обаче не от работника, а от капиталиста. По-нататъшно условие е нормалният характер на самата работна сила. В специалността, в която се прилага, тя трябва да притежава господствуващата средна степен на сръчност, умение и пъргавина. Но нашият капиталист е купил на трудовия пазар работна сила от нормално качество. Тази сила трябва да се изразходва при обикновената средна мярка на напрежение, в обществено приетата степен на интензивност. При това капиталистът най-зорко следи да не се прахосва никакво време без работа. Той е купил работната сила за определен срок. Той държи да си получи своето. Той не иска да го окрадат. И най-сетне — и за това същият господин има свой собствен code реnа! [наказателен кодекс] — не бива да се допуска никакво нецелесъобразно из­разходване на сурови материали и на средства на труда, тъй като прахосаните материали или средства на труда представля­ват излишно изразходвани количества овеществен труд, следователно не се вземат предвид и не вземат участие в образуването на стойността на продукта[7].

Виждаме, че изведената по-рано при анализа на стоката разлика между труда, доколкото той създава потребителна стойност, и същия труд, доколкото той създава стойност, сега се изразява като разлика между различните страни на производ­ствения процес.

Като единство на трудовия процес и на процеса на образу­ване на стойност производственият процес е процес на производ­ство на стоки; като единство на трудовия процес и на процеса на нарастване на стойността той е капиталистически производ­ствен процес, капиталистическа форма на стоковото производ­ство.

По-горе беше вече отбелязано, че за процеса на нарастване на стойността е съвсем безразлично дали присвоеният от капита­листа труд е прост, среден обществен труд или по-сложен труд, труд с по-високо относително тегло. Трудът, който в сравнение със средния обществен труд важи като по-висш, по-сложен труд, е проява на такава работна сила, създаването на която изисква по-големи разходи и чието произвеждане струва повече работно време и която затова има по-голяма стойност от тази на простата работна сила. Ако стойността на тази сила е по-голяма, то тя се проявява в по-висококачествен труд и поради това — при равни периоди от време — се овеществява в сравнително по-високи стойности. Но каквато и да бъде степенната разлика между труда на предача и труда на бижутера, частта труд, с която работникът-бижутер замества само стойността на своята соб­ствена работна сила, качествено с нищо не се различава от до­пълнителната част труд, с която той създава принадена стойност. И тук принадената стойност се получава само от един коли­чествен превес на труда, от удълженото времетраене на един и същ трудов процес: в единия случай процес на предачното про­изводство, в другия случай процес на бижутерийното произ­водство[8]

От друга страна, във всеки процес на образуване на стой­ност по-висшият труд винаги трябва да бъде сведен към среден обществен труд, напр. един ден по-висш труд към х дни прост труд[9]. Следователно ние ще спестим една излишна операция и ще опростим анализа, като приемем, че използваният от ка­питала работник изпълнява прост, среден обществен труд.

 


[1] «Не само трудът, приложен непосредствено за произвеждането на стоките, влияе върху тяхната стойност, но и трудът, който е бил употребен за оръдия, сечива и постройки, които участвуват в процеса на производ­ството» (Ricardo. «The Principles of Political Economy», 3 ed., London, 1821, p. 16).

[2] Цифрите тук са съвсем произволни.

[3] Това е основното положение, върху което се основава учението на физиократите за непроизводителността на всеки неземеделски труд, и то е необоримо за икономиста по прзфзсия. Този начин да се прибавя към една единствена вещ стойността на много други вещи (напр. към платното — издръжката на тъкача на платното), да се наслагат, така да се каже, ня­колко стойности върху една единствена стойност води към нарастване на последната в съответния размер. . . Терминът събиране твърде добре озна­чава начина, по който се образува цената на продуктите на труда: тази цена е само общият сбор на няколко стойности, употребени и събрани заедно: но събиране не значи умножение (Mercier de la Riviere, цит. съч., с. 599).

[4] Така напр. в 1844—1847 г. той бе изтеглил част от своя капитал от производството, за да я изгуби при спекула с железопътни акции. Така през време на американската гражданска война той бе затворил фабри­ката и бе изхвърлил фабричния работник на улицата, за да играе на Ливерпулската памучна борса.

[5] «Хвали се, кичи се и се украсявай. . . Но който взема повече или по-добро (от това, което е дал) — той е лихварин, а това значи, че той при­нася не услуга, а вреда на своя ближен, както прави крадецът и разбойни­кът. Не всичко, което се нарича услуга и благодеяние, е услуга и благодея­ние на ближния. Защото прелюбодеецът и прелюбодейката си оказват един на друг голяма услуга и удоволствие. Един рицар прави на подпал­вача и на убиеца голяма рицарска услуга, като им помага да разбойничествуват по пътищата и да нападат селата и хората. Папистите правят на на­шите голяма услуга с това, че не издавят, не изгарят, не избиват всички, не ги оставят да изгният в затворите всички до един, а оставят някои и да живеят, като само ги изпъждат или им отнемат целия имот. Сам дяволът прави на своите служители велика, неизмерима услуга. . . Общо взето, светът е преизпълнен с големи, превъзходни всекидневни услуги и благо­деяния» (Martin Luther, «An die Pfarrherrn, wider den Wucher zu predigen etc.». Wittenberg, 1540 [S. 8—9]).

[6] Аз отбелязвам по този въпрос в «Към критиката на |политическата икономия», Берлин, 1859, с. 14 [Бълг. изд., с. 27], между другото: «понятно е каква «услуга» трябва да оказва категорията «услуга» (service) на икономисти от рода на Ж· Б. Сей и Ф. Бастиа» [виж К. Маркс, Ф. Ен­гелс, Съч., т. 13, с. 25].

[7] Това е едно от обстоятелствата, които поскъпяват основаното на робство производство. При него работникът, според сполучливия израз на древните автори, се различава само като instrumentum vocale [оръдие, надарено с говор] от животното, което е instrumentum semivocale [оръдие, надарено с глас], и от мъртвото средство на труда, което е instrumentum mutum [нямо оръдие]. Но работникът сам дава на животните и на сред­ствата на труда да почувствуват, че той не е подобен на тях, а е човек. Той стига до съзнанието, че се различава от тях, като ги третира лошо и ги опропастява con атоге [с увлечение]. Затова като икономически принцип на този начин на производство се смята употребата само на най- груби и най-недодялани оръдия на труда, които обаче именно поради своята грубост по-малко са изложени на развала. До избухването на гражданската война в робовладелските щати, разположени около Мекси­канския залив, са се употребявали рала от старокитайска конструкция, които разравят земята както свинете или къртиците, а не я порят и не я преобръщат. Сравни J. Е. Cairnes, «The Slave Power», London. 1862, p. 46 sqq. В книгата си «Sea Board Slave States» Олмстед между другото разказва: «Показваха ми сечива, които у нас нито един разумен човек не бй дал на наемния си работник; тяхната извънредна тежина и грубост прави по мое мнение труда с тях поне с 10% по-мъчен, отколкото със сечивата, които обикновено се употребяват у нас. Но както ме уверяват, при трома­вия и нехаен начин, по който робите си служат със сечивата, не е възможно да им се поверяват по-леки и по-малко груби сечива; такива сечива, каквито ние постоянно поверяваме на нашите работници и при това извли­чаме добра печалба, не биха просъществували нито ден на една нива във Виржиния, макар че почвата там е по-лека и не е така камениста, както у нас. Също така на моя въпрос, защо навсякъде конете са заменени с мулета, ми посочиха като първа и най-убедителна причина, че конете не могат да понасят тормоза, на който постоянно ги подлагат негрите. Последните винаги осакатявали конете и ги пребивали от бой, докато му­летата понасят бой, издържат с недостатъчно храна, без това да е същест­вено вредно за тях. При това те не настиват и не се разболяват, когато бъдат оставени на произвола или бъдат претоварени с прекомерна работа. Впрочем достатъчно е да погледна през прозореца на стаята, в която пиша, за да наблюдавам почти всеки път такова отношение към добитъка, което на север сигурно би накарало всеки фермер да уволни работника* [с. 46, 47].

[8] Разликата между сложния и простия труд. «skilled» и «unskilled labour» [квалифициран и неквалифициран труд], се основава отчасти само на илюзии или поне на различия, които отдавна са престанали да бъдат реални и продължават да съществуват само като традиционни условности; отчасти — на по-безпомощното положение на известни слоеве от работни­ческата класа, което не им позволява, както другите, да наложат да им бъде заплатена напълно стойността на тяхната работна сила. Случайни обстоя­телства играят при това такава голяма роля, че едни и същи видове труд често менят своето място. Например там, където физическата субстанция на работническата класа е отслабнала и е относително изтощена, както е случаят във всички страни с развито капиталистическо производство, гру­бите работи, които изискват голяма мускулна сила, се превръщат, общо взето, в по-висш[труд в сравнение с много по-фини работи, които се свеждат до степента на прост труд. Така напр. трудът на един bricklayer (зидар) заема в Англия много по-високо стъпало, отколкото трудът на един спе­циалист по тъкане на дамаска. От друга страна, трудът на един fustian’ cutter (стригач на кадифе), при все че изисква голямо физическо усилие и освен това е много нездравословен, фигурира като «прост труд». Впро­чем не трябва да си въобразяваме, че така нареченият «skilled labour» [квалифициран труд] заема количествено значително място в националния труд. Ланг пресмята, че в Англия (и Уелс) съществуването на повече от 11 млн. души се базира на простия труд. След като се извадят един милион аристократи и един и половина милиона паупери, скитници, престъпници, проститутки и т. н., от 18-те милиона население на страната по времето, когато той е писал своето съчинение, остават 4 650 000 души от средната класа, в която са включени дребните рентиери, чиновниците, писателите,. художниците, учителите и т. н. За да получи тези 42/3 милиона, той причи­слява към работещата част на средната класа освен банкерите и т. н. и всички по-добре платени «фабрични работници». Дори и bricklayers [зи­дарите] не липсват у него между «работниците на сложния труд». Така му остават гореказаните 11 милиона (S. Laing, «National Distress etc.»r London, 1844 [p. 51—52]). Голямата класа, която не може да даде срещу средствата за живот нищо освен прост труд, съставлява голямата маса на народа» (James Mill в статията «Союпу». Добавка към «Encyclopaedia Britannica», 183.).

[9] «Когато се спомене труд в значението на мярка на стойността, по необходимост се подразбира труд от даден вид. . . отношението, в което другите видове труд се намират спрямо него, лесно може да бъде опреде­лено» ([/. Cazenove] «Outlines of Political Economy», London, 1832, p. 22, 23).