Капиталът Критика на политическата икономия

Недостатъци на пълната, или разгънатата форма на стойността

Първо, относителният стойностен израз на стоката е неза­вършен, тъй като редицата от изрази на нейната стойност е безкрайна. Веригата, която се образува от стойностните уравне­ния, може непрекъснато да бъде продължена с всеки новопоявил се вид стока, който дава материал за нов стойностен израз. Второ, тя образува пъстра мозайка от разпадащи се и разно­родни стойностни изрази. И ако, най-сетне — както трябва да стане, — относителната стойност на всяка стока бъде изра­зена в тази разгъната форма, то относителната стойностна форма на всяка стока ще бъде безкраен ред от стойностни изра­зи, различен от относителната стойностна форма на всяка друга стока. Недостатъците на разгънатата относителна форма на стой­ността се отразяват върху съответната й еквивалентна форма. Тъй като натуралната форма на всеки отделен вид стока се явява тук като отделна еквивалентна форма наред с безброй други отделни еквивалентни форми, то съществуват изобщо само ограничени еквивалентни форми, всяка от които изключва другите. Също така и определеният, конкретният вид полезен труд, който се съдържа във всеки отделен стоков еквивалент, се явява само като отделна, неизчерпателна форма на проявление на човешкия труд. Последният наистина притежава своята пълна, или изчерпателна форма на проявление в цялата съвкупност на тези отделни форми на проявление. Но тук той няма единна форма на проявление.

Впрочем разгънатата относителна форма на стойността се състои само от сбор от прости относителни стойностни изрази или от уравнения от първата форма като:

20 аршина платно = 1 дреха,
20 аршина платно = 10 фунта чай и т. н.

Но всяко от тези уравнения съдържа в себе си и обратното равнозначно уравнение:

1 дреха = 20 аршина платно,
10 фунта чай = 20 аршина платно и т. н.

И наистина: ако един човек разменя своето платно с много други стоки и с това изразява неговата стойност в цяла редица други стоки, то тогава и многото други стокопритежатели трябва по необходимост също да разменят своите стоки с плат­ното и следователно да изразяват стойностите на своите различ­ни стоки в една и съща трета стока, в платно. — И тъй, ако преобърнем реда: 20 аршина платно = 1 дреха, или = 10 фунта чай, или = и т. н., т. е. ако изразим обратното отношение, което по същество вече се съдържа в този ред, ще получим:

20-arshina