Капиталът Критика на политическата икономия

Обръщението на парите

Смяната на формите, в която се извършва обмяната на веществата на продуктите на труда, СП—С, предполага, че една и съща стойност образува като стока изходната точка на процеса и отново се връща на същата точка като стока. Така че това движение на стоките представлява кръгооборот. От друга страна, същата тази форма изключва кръгооборота на парите. Неин резултат е постоянно отдалечаване на парите от тяхната изходна точка, а не връщането им към нея. Докато продавачът задържа превърнатата форма на своята стока, па­рите, стоката се намира в стадия на първата метаморфоза или е преминала само първата половина на своето обръщение. Ако процесът — продажба за покупка — е завършен, тогава и па­рите на свой ред са се отдалечили от ръцете на своя първонача­лен притежател. Наистина, ако тъкачът, след като е купил библията, отново продаде платно, то и парите пак се връщат в неговите ръце. Но те се връщат не вследствие на обръщението на първите 20 аршина платно, чрез което те, напротив, от ръцете на тъкача са се отдалечили в ръцете на продавача на библията. Те се връщат само вследствие на това, че нова стока възобновява или повтаря същия процес на обръщение, който завършва със същия резултат, както и първият. Така че фор­мата на движение, която стоковото обръщение непосредствено придава на парите, се състои в постоянното им отдалечаване от изходната точка, в преминаването им от ръцете на един стокопритежател в ръцете на друг, или в тяхното обръщение (currency, cours de la monnaie).

Обръщението на парите е постоянно, монотонно повтаряне на един и същ процес. Стоката винаги се намира на страната на продавача, парите — винаги на страната на купувача като по­купателно средство. Те функционират като покупателно сред­ство, като реализират цената на стоката. Реализирайки я, те пренасят стоката от ръцете на продавача в ръцете на купувача, докато те самите същевременно се отдалечават от ръцете на купувача в ръцете на продавача, за да повторят същия процес с някоя друга стока. Фактът, че тази едностранна форма на паричното движение възниква от двустранната форма на движение на стоката, остава замаскиран. Самата природа на стоковото обръщение поражда една противоположна привидност. Първата метаморфоза на стоката още по своя външен вид е не само движение на парите, но и собствено движение на самата стока, а нейната втора метаморфоза се представя само като движение на парите. В първата половина на своето обръщение стоката сменя мястото си с парите. Едновременно с това нейният потре­бителен образ излиза от обръщението и влиза в потреблението.[1] На нейно място идва нейният стойностен образ, или нейната парична маска. Втората половина на своето обръщение тя пре­минава не вече в своята собствена натурална кожа, а в своята златна обвивка. Така че непрекъснатостта на движението е свойствена само на парите и същото движение, което за стоката се разпада на два противоположни процеса, представлява като собствено движение на парите винаги един и същ процес, в който парите разменят мястото си с все нови и нови стоки. Поради това резултатът на стоковото обръщение — замества­нето на една стока с друга стока — изглежда обусловен не от собствената метаморфоза на стоката, а от функцията на парите като средство за обръщение, което привежда в обръщение не­подвижните сами по себе си стоки, прехвърля ги от ръцете, в които те не са потребителни стойности, в ръцете, в които те са потребителни стойности, и при това винаги в посока, противоположна на собственото движение на парите. Парите постоянно отстраняват стоките от сферата на обръщението, като сами зае­мат тяхното място в тази сфера и с това се отдалечават от своята собствена изходна точка. Поради това, макар че движението на парите е само израз на стоковото обръщение, изглежда обратното — че стоковото обръщение е само резултат на паричното движение.[2]

От друга страна, парите имат функцията на средство за обръщение само защото са стокова стойност, която е придобила самостоятелно съществуване. Така че движението на парите като средство за обръщение е наистина само движение на фор­мата на самите стоки. Ето защо това движение трябва и видимо да се отразява в обръщението на парите. Така напр. платното най-напред превръща своята стокова форма в своята парична форма. Вторият полюс на неговата първа метаморфоза С—Я, паричната форма, става тогава пръв полюс на неговата последна метаморфоза П—С, на неговото обратно превръщане в библия. Но всяко от тези две превръщания на формата се извършва чрез размяна между стоката и парите, чрез тяхната взаимна размяна на местата. Едни и същи пари попадат в ръцете на про­давача като отчужден образ на стоката и излизат от тях като абсолютно отчуждаем образ на стоката. Те два пъти сменят мястото си. Първата метаморфоза на платното докарва тези пари в джоба на тъкача, а втората пък ги изважда оттам. По този начин двете противоположни промени на формата на една и съща стока се отразяват в двукратното преместване на парите в противоположна посока.

Ако, напротив, се извършват само едностранни стокови метаморфози, все едно дали само продажби или само покупки, то едни и същи пари променят мястото си само веднъж. Тяхното второ преместване винаги изразява втората метаморфоза на стоката, нейното обратно превръщане от пари. В честото повта­ряне на преместването на едни и същи пари се отразява не само редицата от метаморфози на една отделна стока, но и преплита­нето на безбройните метаморфози на стоковия свят изобщо.

Впрочем от само себе си се разбира, че всичко това важи само за разглежданата тук форма на простото стоково обръщение.

Всяка стока при първата си крачка в процеса на обръще­нието, при първата смяна на своята форма, излиза от обръще­нието, в което на нейно място винаги влиза нова стока. Обаче парите като средство за обръщение постоянно пребивават в сфе­рата на обръщението и постоянно се въртят в нея. Оттук въз­никва въпросът, колко пари може да поглъща постоянно тази сфера.

Във всяка страна всеки ден се извършват многобройни, едновременни и затова пространствено паралелно протичащи едностранни стокови метаморфози, или с други думи: от една страна, само продажби, от друга — само покупки. В своите цени стоките вече са приравнени към определени мислени количества пари. Тъй като разглежданата тук непосредствена форма на обръщението всякога веществено противопоставя стоката на парите — стоката на полюса на продажбата, парите на противо­положния полюс на покупката, — то масата на средствата за обръщение, нужни за процеса на обръщението на стоковия свят, е вече определена от сбора на цените на стоките. И наистина парите само представляват реално оня сбор от злато, което вече мислено е изразено в сбора на стоковите цени. Поради това равенството на тези сборове се разбира от само себе си. Но ние знаем, че при неизменни стойности на стоките техните цени се променят с променянето на стойността на златото (на паричния материал): съответно се покачват, когато тя спада, и спадат, когато тя се покачва. При такова покачване или спадане на сбора на стоковите цени трябва да се покачва или да спада в същата пропорция и масата на обръщащите се пари. Наистина тук изменението на масата на средствата за обръщение произ­тича от самите пари, но не от тяхната функция като средство за обръщение, а от тяхната функция като мярка на стойността. Най-напред цената на стоките се изменя обратнопропорционално на стойността на парите, а след това масата на средствата за обръщение се изменя правопропорционално на цената на сто­ките. Съвсем същото явление би станало, ако напр. нямаше спадане на стойността на златото, а среброто го заместеше като мярка на стойността, или ако нямаше покачване на стойността на среброто, а златото го изтикаше от функцията като мярка на стойността. В единия случай би трябвало да циркулира повече сребро, отколкото преди злато, а в другия — по-малко злато, отколкото преди сребро. И в двата случая би се изменила стой­ността на паричния материал, т. е. на стоката, която функцио­нира като мярка на стойностите, а значи би се изменил и цено­вият израз на стоковите стойности, а оттам и масата на обръща­щите се пари, които служат за реализирането на тези цени. Видяхме, че сферата на обръщението на стоките има един отвор, през който в нея влиза злато (или сребро, накъсо — паричният материал) като стока с дадена стойност. Наличността на тази стойност се предполага още при функцията на парите като мярка на стойността, следователно при определянето на цените. Ако напр. спадне стойността на самата мярка на стойността, това ще се прояви преди всичко в изменението на цените на ония стоки, които при самите източници на производството на благородните метали непосредствено се разменят с тях като със стоки. Обаче особено при по-слабо развити условия на буржоазното общество голяма част от другите стоки още дълго време ще се оценява по старата, станала вече илюзорна мярка на стойността. Но една стока заразява друга чрез своето стойностно отношение към нея, цените на стоките в злато или в сребро постепенно се изравняват според пропорциите, определени от техните собствени стойности, докато най-сетне всички стокови стойности започнат да се оценяват според новата стойност на паричния метал. Този изравнителен процес е придружен от не­прекъснатото нарастване на количеството на благородните ме­тали, които се вливат за заместване на пряко разменяните срещу тях стоки. Така че в същата степен, в която се разпространяват поправените цени на стоките, т. е. в която техните стойности се оценяват по новата, спаднала и до известна точка продължаваща да спада стойност на метала, се намира вече налице добавъчната маса метал, необходима за реализиране на тия нови цени. Едностранчивото наблюдение на фактите, настъпили след откри­ването на новите златни и сребърни източници, е подвело през XVII и особено през XVIII век към погрешното заключение, че цените на стоките се били покачили, защото като средство за обръщение функционирали повече злато и сребро. Оттук ната­тък ще приемаме стойността на златото като дадена, както тя наистина е дадена в момента на определянето на цените.

И така, при тази предпоставка масата на средствата за обръ­щение се определя от сбора на стоковите цени, които трябва да се реализират. Ако предположим още, че и цената на всяка стока е дадена, тогава сборът от цените на стоките очевидно зависи от количеството на стоките, които се намират в обръщение. Няма нужда много да си блъскаме главата, за да разберем, че ако 1 квартер пшеница струва 2 ф. ст., 100 квартера ще струват 200 ф. ст., 200 квартера — 400 ф. ст., и т. н., така че с нарастването на масата на пшеницата трябва да расте и масата на парите, които при продажбата й разменят мястото си с нея.

Ако приемем, че стоковата маса е дадена, масата на намира­щите се в обръщение пари ще се увеличава и намалява заедно с колебанията на стоковите цени. Тя се покачва и спада, защото сборът на стоковите цени се увеличава или намалява поради тях­ното изменение. При това съвсем не е необходимо цените на всички стоки едновременно да се покачват или да спадат. Покач­ването на цените на известен брой решаващи стоки, от една страна, и спадането им — от друга, е достатъчно, за да се покачи или спадне подлежащият на реализация сбор на цените на всич­ки обръщащи се стоки, а следователно и за да се пуснат в обръ­щение повече или по-малко пари. Независимо от това, дали изменението на стоковите цени отразява действителни стойност­ни изменения или прости колебания на пазарните цени, влия­нието върху масата на средствата за обръщение си остава едно и също.

Нека вземем известен брой несвързани помежду си про­дажби или частични метаморфози, които се извършват едновре­менно и пространствено протичат паралелно, напр. продажбите на 1 квартер пшеница, 20 аршина платно, 1 библия, 4 галона ракия. Ако цената на всяка от тези стоки е 2 ф. ст. и следова­телно целият сбор на цените, който трябва да се реализира, е 8 ф. ст., тогава в обръщението трябва да влезе една парична маса от 8 ф. ст. Но ако същите тези стоки образуват звена на познатия ни ред от метаморфози: 1 квартер пшеница — 2 ф. ст., 20 аршина платно — 2 ф. ст., 1 библия — 2ф. ст., 4 галона ра­кия — 2 ф. ст., то тогава едни и същи 2 ф. ст. привеждат последо­вателно всичките тези стоки в обръщение, като последователно реализират техните цени, следователно реализират и ценовия сбор от 8 ф. ст., за да си отдъхнат накрая в ръцете на кръчмаря. Те извършват четири оборота. Това повтарящо се преместване на едни и същи пари изразява двойната промяна на формата на стоката, нейното движение през двата противоположни стадия на обръщението и сплитането на метаморфозите на различни стоки.[3] Противоположните и взаимно допълващи се фази на този процес не могат да протичат пространствено една до друга, а трябва да преминават последователно една след друга. Затова промеждутъците от време образуват мярката на продължител­ността на този процес, или броят на оборотите на едни и същи парични единици в дадено време измерва скоростта на паричното обръщение. Нека процесът на обръщението на гореказаните четири стоки да трае напр. един ден. Тогава ценовият сбор, който трябва да се реализира, е 8 ф. ст., количеството на обръще­нията на едни и същи пари през деня — 4, и масата на обръща­щите се пари — 2 ф. ст., или за даден промеждутък от време от процеса на обръщението:

на парите, функциониращи като средство за обръщение. Този закон е общовалиден. Наистина процесът на обръщението в дадена страна, в даден период от време обхваща, от една страна, множество разпокъсани, едновременни и пространствено пара­лелно протичащи продажби (респ. покупки) или частични мета­морфози, в които едни и същи пари само един път сменят мястото си или извършват само един оборот; и от друга страна — мно­жество по-дълги или по-къси вериги от метаморфози, отчасти паралелни, отчасти преплитащи се помежду си, в които едни и същи пари извършват по-голям или по-малък брой обороти. Но общият брой на оборотите на всички едноименни парични единици, които се намират в обръщение, представлява средният брой на оборотите на отделната единица, или средната ско­рост на паричното обръщение. Паричната маса, която напр. в началото на еднодневния процес на обръщението бива хвърляна в него, се определя естествено от сбора на цените на стоките, които се обръщат едновременно и паралелно една на друга. Но вътре в процеса всяка парична единица става, така да се каже, отговорна за останалите. Ако едната увеличи скоростта на своето обръщение, то тя забавя скоростта на обръщението на друга или съвсем я изхвърля от сферата на обръщението, тъй като последната може да погълне само такава маса злато, която, умножена със средния брой на оборотите на отделните й елементи, се равнява на сбора на цените, които трябва да бъдат реализирани. Поради това, ако броят на оборотите на парите нараства — намалява се тяхната обръщаща се маса. Ако броят на техните обороти се намали, нараства тяхната маса. Тъй като при дадена средна скорост на обръщението масата на парите, която може да функционира като средство за обръщение, е дадена, то достатъчно е да се пусне в обръщение определено количество банкноти, напр. еднофунтови, за да се изхвърли от него същото количество златни соверени — фокус, добре познат на всички банки.

Ако в паричното обръщение изобщо се проявява само про­цесът на обръщението на стоките, т. е. техният кръгооборот по пътя на противоположни метаморфози, то в скоростта на парич­ното обръщение се проявява скоростта на сменяването на фор­мите, непрекъснатото преплитане на метаморфозните редове, стремителността на тази обмяна на веществата, бързото изчез­ване на стоките от сферата на обръщението и също така бързото им заместване с нови стоки. Така че в скоростта на паричното обръщение се проявява текущото единство на противоположните и допълващи се една друга фази — превръщането на потребител­ния образ в стойностен образ и, обратно, превръщането на стойностния образ в потребителния образ — или единството на двата процеса: продажбата и покупката. Обратно, в забавянето на паричното обръщение се проявява разделянето и противоположното обособяване на тези процеси във вид на два противо­положни полюса, застоят в превръщането на формите, а следо­вателно и в обмяната на веществата. Откъде произлиза този застой — това естествено не може да се види от самото обръще­ние. Обръщението показва само самото явление. Обикновеният възглед, че при забавяне на паричното обръщение парите за­почват все по-рядко да се явяват и изчезват във всички точки на периферията на обръщението, естествено идва до извода, че това явление се обяснява с недостатъчното количество на средствата за обръщение.[4]

И тъй, общото количество на парите, функциониращи във всеки период от време като средства за обръщение, се определя, от една страна — от сбора на цените на всички обръщащи се стоки, а от друга страна — от по-бързото или по-бавното про­тичане на техните противоположни процеси на обръщение, от което зависи каква част от общия сбор на цените може да бъде реализирана с едни и същи пари. Но сборът на стоковите цени зависи както от масата, така и от цената на всеки отделен вид стока. Трите фактора: движението на цените, обръщащата се стокова маса и най-сетне скоростта на паричното обръщение, могат да се изменят в различни посоки и в различни пропорции, затова сборът от цените, който трябва да бъде реализиран, а следователно и обуславяната от него маса на средствата за обръ­щение могат да претърпяват многобройни комбинации. Ние тук ще изброим само ония, които играят най-важна роля в исто­рията на стоковите цени.

При неизменни стокови цени масата на средствата за обръ­щение може да расте, защото масата на обръщащите се стоки нараства или пък скоростта на паричното обръщение се нама­лява, или пък и двете действуват заедно. Обратно, масата на средствата за обръщение може да се намали, ако се намалява масата на стоките или расте скоростта на тяхното обръщение.

При всеобщо покачване на стоковите цени масата на сред­ствата за обръщение може да остане неизменна, ако масата на обръщащите се стоки се намалява в същата пропорция, в която се увеличава тяхната цена, или ако скоростта на паричното обръщение се увеличава еднакво бързо с покачването на цените, докато обръщащата се стокова маса остава постоянна. Масата на средствата за обръщение може да се намали, ако стоковата маса се намалява или скоростта на обръщението се увеличава по-бързо от цените.

При всеобщо спадане на стоковите цени масата на средства­та за обръщение може да остане неизменна, ако стоковата маса се увеличава в същата пропорция, в която спада нейната цена, или ако скоростта на паричното обръщение се намалява в съща­та пропорция, както и цените. Тя може да расте, ако стоковата маса расте по-бързо или скоростта на обръщението се намалява по-бързо, отколкото спадат стоковите цени.

Вариациите на различните фактори могат взаимно да се компенсират, така че въпреки тяхната постоянна нестабилност, общата сума на стоковите цени, която трябва да бъде реализи­рана, а следователно и масата на обръщащите се пари остава постоянна. Затова, особено при разглеждане на по-дълги пе­риоди, ние наблюдаваме много по-постоянно средно равнище на обръщащата се във всяка страна парична маса и — с изключение на големи пертурбации, които периодично възникват от промиш­лените и търговските кризи, а по-рядко от изменения в стойност­та на самите пари — много по-слаби отклонения от това средно равнище, отколкото би могло да се очаква на пръв поглед.

Законът, според който количеството на средствата за обръ­щение се определя от сбора на цените на обръщащите се стоки и от средната скорост на паричното обръщение[5], може да бъде изразен така, че при даден сбор от стойностите на стоките и при дадена средна скорост на техните метаморфози количеството на парите в обръщение или на паричния материал зависи от неговата собствена стойност. Илюзията, че става обратното, т. е. че стоковите цени се определят от масата на средствата за обръщение, а пък тя от своя страна — от масата на намиращия се в дадена страна паричен материал[6], се корени у нейните първи представители в глупавата хипотеза, че в процеса на обръ­щението стоките влизали без цена, а парите — без стойност, и че след това в този процес известна част от стоковата каша се разменяла със съответна част от металическия куп.[7]

 


[1] Даже ако стоката многократно се препродава — явление, което за нас засега още не съществува, — все пак тя с последната окончателна про­дажба преминава от сферата на обръщението в сферата на потреблението, за да послужи тук като средство за живот или като средство за производ­ство.

[2] «Те (парите) нямат друго движение освен онова, което им придават .продуктите» (Le Trosne. Цит. съч., с. 885).

[3] «Продуктите са, които ги (парите) привеждат в движение и ги карат да се обръщат, и т. н. Скоростта на движението им (на парите) замества тяхното количество. Когато е нужно, те минават от ръка на ръка, без да се спират нито за миг» (La Trosne. Цит. съч., с. 915, 916).

[4] «Тъй като парите са. . . общоприетата мярка за покупка и продаж­ба, всеки, който има нещо за продаване, а не може да намери купувач, веднага е склонен да мисли, че недостигът на пари в страната или в областта е причината, поради която неговите стоки не намират пласмент; оттук обичайните жалби против «липсата на пари»; но това е голямо заблужде­ние. .. От какво се нуждаят тези хора, които крещят за пари?. . . Аренда­торът [farmer] се оплаква. . . той мисли, че ако в страната би имало повече пари, той би получил добра цена за своите продукти. . . Така че той оче­видно има нужда не от пари, а от добра цена за своето жито и своя добитък, които той би искал да продаде, но не може. . . Защо той не може да получи добра цена?. . . 1) Или в страната има премного жито и добитък, така че повечето, които идват на пазара, също като него имат нужда да продадат, а малцина имат нужда да купят, или 2) обикновеният износ зад граница е в застой. . . или 3) потреблението се намалява, напр. когато поради обед­няване хората не могат да харчат за домакинството си колкото преди — така че не увеличаването количеството на парите би могло да засили про­дажбата на стоките на арендатора, а премахването на една от тези три при чини, които действително потискат пазара. . . В същия смисъл имат нужда от пари и търговецът, и бакалинът, т. е. тъй като пазарите са в застой, а те се нуждаят от пласмент на стоките, с които търгуват. Нацията най- много процъфтява тогава, когато богатствата бързо преминават от ръка в ръка» (Si’ Dudley Norl, «Discourses upon Trade», London, 1691, 11—15 passim)·. Всичките шарлатански изобретения на Хереншванд се свеждат към това, че противоречията, които произтичат от природата на стоката и поради това се проявяват в стоковото обръщение, можели да бъдат премахнати с увеличаването на количеството на средствата за обръщение. Впрочем от обстоятелството, че приписването на застоя в процеса на произ­водството и обръщението на липсата на средства за обръщение е само попу- лярна илюзия, съвсем не следва обратното — че действителна липса на средства за обръщение напр. поради официалните машинации с «regulation of currency» [регулиране на паричното обръщение] не може от своя страна да предизвика застой.

[5] «Съществува определено количество или пропорция на парите, необходими, за да се поддържа в ход търговията на една нация; всичко в повече или в по-малко би й вредило. Също така, както за един малък ма­газин на дребно е необходимо определено количество фартинги за размяна на сребърните монети и за извършване на плащания, които не могат да се извършват и с най-малките сребърни монети. . . И както численото отношение на фартингите, необходими за търговията, зависи от броя на купувачите, от броя на техните покупки и преди всичко от стойността на най-дребните сребърни монети — също така и съотношението на насече­ните пари (злато или сребро), необходими за нашата търговия, се определя от броя на разменните актове и от размера на платежите» (William Petty, «А Treatise on Taxes and Contributions». London, 1667, p. 17). А. Йънг в своята «Political Arithmetic», London, 1774, в която има специална глава: «Цените зависят от количеството на парите», с. 122 и сл., защитава теорията на Юм срещу нападките на Дж. Стюърт и др. Аз отбелязвам в «Към критиката на политическата икономия» на с. 149 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 13, с. 151 —152]: «Той (А. Смит) тихомълком премахва въпроса за количеството на намиращите се в обръщение монети, като съв­сем погрешно разглежда парите само като стока.» Това е вярно само до­колкото А. Смит разглежда парите ех officio [специално]. Обаче в отделни случаи, напр. в критиката на предишните системи на политическата икономия, той се изказва правилно: Количеството на насечените пари във всяка страна се определя от стойността на стоките, за чието обръщение парите трябва да посредничат. . . Стойността на стоките, които всяка година се купуват и продават в една страна, изисква определено количество нари за тяхното обръщение и разпределение между съответните потреби­тели, но не може да създаде приложение за повече пари. Каналът на обръщението привлича по необходимост такава парична сума, която е достатъчна, за да го напълни, и никога не поема повече» («Wealth of Nations», IV, eh. I). По същия начин А. Смит ex officio започва своето съчинение ε един апотеоз на разделението на труда, а в последната си книга за из­точниците на държавните приходи той на места възпроизвежда критиката на разделението на труда на своя учител А. А. Фергюсън.

[6] «Цените на стоките на всяка нация сигурно ще се покачват в същия размер, в който нараства количеството на златото и среброто у хората; следователно, ако у някоя нация се намали количеството на зла­тото и среброто, трябва да спаднат и цените на всички стоки съответно на едно такова намаление на количеството на парите» (Jacob Vanderlint, «Монеу answers all Things», London, 1734, p. 5). Едно по-подробно съпо­ставяне на Вандърлинт и «Essays» на Юм не оставя у мене ни най-малко съмнение, че Юм е познавал и е използвал това — впрочем твърде забе­лежително — съчинение на Вандърлинт. Схващането, че цените се опреде­лят от масата на средствата за обръщение, намираме и у Барбон, и у много по-етари автори. «От свободата на търговията — казва Вандърлинт — не може да възникне никакво неудобство, а само голяма полза. . . за­щото ако тя намали количеството на наличните пари на нациите — а тъкмо това целят да предотвратят митническите ограничителни мерки, — то нациите, у които отиват наличните пари, сигурно ще установят, че це­ните на всички стоки се качват в размера, в който у тия нации нараства количествотв на парите. . . И нашите манифактурни продукти, и всички други стоки скоро ще станат толкова евтини, че търговският баланс пак ще ее обърне в наша полза и по такъв начин парите ще се стекат обратно у нас» (цит. съч., с. 43, 44).

[7] От само себе си се разбира, че цената на всеки отделен вид стока съставя елемент от сбора на цените на всички обръщащи се стоки. Но съв­сем не ое разбира как нееъизмерими помежду си потребителни стойности могат в своята обща маса да се разменят с намиращата се в дадена страна маоа от злато и сребро. Ако чрез някакъв фокус превърнем стоковия свят в една-единствена съвкупна стока, като всяка отделна стока предотавлява само съответна част от нея, то ще стигнем до следната забавна аритметична сметка: съвкупна стока — х центнера злато, стока А = съответна част от съвкупната стека «= съшата съответна част от х центнера злато. Монтекьо казва буквално сгшото: «Ако сравним масата на наличното в света «лато н сребро със сбора на наличните стоки, тогава^безусловно можем да сравним всяко отделно произведение, респ. стока, с известна част от па­рите. Да предположим, че на света има само едно-единствено произведение, респ. една-единствена стока, или че хората купуват само една стока и че тя е делима също като парите: в такъв елучай известна част от тази стока ще отговаря на дадена част от паричната маса; половината от цялото коли­чество стоки — на половината от цялата парична маса. . . определянето иа стокввите цени винаги ще зависи в основата си от отношението на общото ивличеетво стоки към общото количество парични знаци» (Mon­tesquieu, цит. съч., т. III, с. 12, 13). За доразвиването на тази теория у Рикардо и неговите ученици Джеймс Мил, лорд Овърстон и др. сравни «Към критиката на политическата икономия», с. 140—146 и с. 150 и сл. [виж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 143, 149, 152 и сл.]. Го- впвдин Джон Стюарт Мил еъс свойствената си еклектическа логика успява да бъде на мнението на баща си, Джеймс Мил, и същевременно иа нроти- воположното мнение. Ако сравним напр. текста на неговото ръководство «Principles Political Economy» c предговора (на първото издание), в който той сам се провъзгласява за съвременен Адам Смит, то не знаем иа кое повече да се учудваме — на наивността на този човек ли или на тазм на публиката, която най-доверчиво го прие за Адам Смит, макар че раз­ликата между него и Адам Смит е приблизително такава, каквато е напр. между генерал Уилям Каре Карски и херцог Уелингтън. Оригиналните изследвания на господин Дж. Ст. Мил в областта на политическата ико­номия, които не са нито обширни, нито съдържателни, се съдържат изцяло в излязлото нрез 1844 г. негово книжле: «Some Unsettled Questions of Political Economy». Лок направо говори за връзката между липсата на стойност на златото и среброто и определянето на тяхната стойност чрез количеството. «Тъй като хората са се споразумели да придадат на златото н среброто една въображаема стойност. . . вътрешната стойност, която се забелязва у тези метали, не е нищо друго освен тяхното количество» («Some Considerations on the Consequences of the Lowering of Interest», 1691 r., «Works» ed 1777, vol. II, 15).