Капиталът Критика на политическата икономия

Обратно въздействие на фабричното производство върху манифактурата и домашното производство

С развитието на фабричното дело и на придружаващия го преврат в земеделието не само се разширява мащабът на произ­водството във всички други клонове на промишлеността, но се изменя и самият им характер. Принципът на машинното произ­водство да разлага производствения процес на неговите съставни фази и да разрешава възникващите по този начин проблеми чрез приложение на механиката, химията и т. и., накъсо чрез приложение на природните науки — тоя принцип става опре­делящ навсякъде. Поради това машината скоро се вмъква ту в този, ту в онзи частичен процес на манифактурите. С това се разпада здравата кристализация на техния строеж, произли­заща от старото разделение на труда, и отстъпва място на не­прекъснати изменения. Вън от това претърпява коренно из­менение съставът на сборния работник или на комбинирания работен персонал. В противоположност на манифактурния период планът за разделението на труда сега се основава върху приложението на женския труд, на труда на децата от всички възрасти и на труда на необучени работници, където това е възможно, накъсо — на «cheap labour», на евтиния труд, както характерно го нарича англичанинът. Това важи не само за всяко производство, комбинирано в голям мащаб, все едно дали то употребява машини или не — но и за тъй наречената домашна промишленост, все едно дали тя се упражнява в частни квар­тири или в малки работилници. Тази така наречена съвременна домашна промишленост освен названието няма нищо друго общо със старинната домашна промишленост, която предполага независим градски занаят, самостойно селско стопанство и преди всичко — една къща за работническото семейство. Сега тя е превърната във външно отделение на фабриката, на ма­нифактурата или на стоковия склад. Наред с фабричните ра­ботници, манифактурните работници и занаятчиите, които капиталът концентрира пространствено на големи маси и пряко ги командува, той чрез невидими нишки движи и друга една армия от домашни работници, разпръснати в големите градове и по селата. Пример: фабриката за ризи на господа Тили в Лондондери в Ирландия има 1000 фабрични работници и 9000 пръснати по селата домашни работници[1]

Експлоатирането на евтини и незрели работни сили се практикува в съвременната манифактура по-безсрамно, от­колкото в същинската фабрика, тъй като там в повечето случаи липсва съществуващата във фабриката техническа основа, заместване на мускулната сила с машини и лекота на труда, а при това в манифактурата женският или още незакрепналият организъм е най-безсъвестно излаган на действието на отровни вещества и т. н. В така наречената домашна промишленост това експлоатиране става по-безсрамно, отколкото в манифак­турата, тъй като съпротивителната способност на работниците се намалява с тяхното разпръскване, цял ред грабливи паразити се вмъкват между същинския работодател и работника, домашната промишленост навсякъде се бори с машинното или поне с манифактурното производство в същия производствен клон, мизерията на работниците ги лишава от най-необходимите тру­дови условия — от достатъчно място, светлина, вентилация и т. н., нередовността на заетостта им се увеличава и, най-сетне, конкуренцията между работниците по необходимост достига своя максимум в тези последни прибежища за всички, които поради едрата промишленост и едрото земеделие са станали «излишни». Икономисването на средствата за производство — за пръв път системно организирано едва от машинното произ­водство, — което поначало е едновременно и най-безскрупулно прахосване на работната сила и ограбване на нормалните предпоставки за трудовата функция, сега толкова повече по­казва тази своя антагонистична и човекоубийствена страна, колкото по-малко в даден отрасъл на промишлеността са раз­вити обществената производителна сила на труда и техническата основа на комбинираните трудови процеси.

 


[1] «Children’s Employment Commission. 2nd Report», 1864, p. LXVIII, № 415.