Капиталът Критика на политическата икономия

Образуване на съкровища

Непрекъснатият кръгооборот на двете противоположни сто­кови метаморфози, или постоянната смяна на актовете на про­дажба и покупка, се проявява в безспирното обръщение на па­рите или в тяхната функция като perpetuum mobile [неправилно действуващ механизъм] на обръщението. Те се мобилизират или, както казва Боагилбер, се превръщат от meuble в immeuble [от движимо в недвижимо имущество], от монета в пари, щом бъде прекъсната редицата от метаморфози и продажбата не бъде допълнена чрез последваща покупка.

Още със самите първи наченки на стоковото обръщение се развива необходимостта и страстта да се задържа продуктът на първата метаморфоза, превърнатият образ на стоката, т. е. нейният златен пашкул.[1] Стока се продава не за да се купи друга стока, а за да се замести стоковата форма с парична фор­ма. От просто посредствуващо звено при обмяната на вещества­та тази смяна на формата става самоцел. Отчуждената форма на стоката бива възпрепятствувана да функционира като нейна абсолютно отчуждаема форма или като нейна само мимолетна парична форма. С това парите се вкаменяват във вид на съкро­вище, а продавачът на стоки става събирач на съкровища.

В самия начален период на стоковото обръщение само изли­шъкът от потребителни стойности се превръща в пари. Така златото и среброто от само себе си стават обществен израз на излишъка или на богатството. Тази наивна форма на натрупване на съкровища се увековечава у ония народи, у които на тради­ционния и насочен за задоволяване на собствените нужди начин на производство отговаря един твърдо установен кръг от потреб­ности. Така е у азиатците, особено у индусите. Вандерлинт, който си въобразява, че стоковите цени се определят от нами­ращата се в дадена страна маса от злато или сребро, се пита защо индийските стоки са толкова евтини. Отговор: защото индусите заравят в земята своите пари. От 1602—1734 г. — казва той — те са заровили 150 милиона фунта стерлинги сре­бро, което първоначално е било докарано от Америка в Евро­па.[2] От 1856 до 1866 г., т. е. за 10 години, Англия е изнесла за Индия и Китай (изнесеният за Китай метал отново се насочва в по-голямата си част пак за Индия) сребро на стойност 120 милиона фунта стерлинги. Това сребро е било преди това раз­менено срещу австралийското злато.

При по-развито стоково производство всеки стокопроизво­дител трябва да си осигури nexus rerum, известен «обществено признат залог»[3]. Неговите потребности непрестанно се възоб­новяват и непрестанно го подбуждат да купува чужди стоки, докато производството и продажбата на неговата собствена стока струват време и зависят от случайности. За да купи, без да про­даде, той трябва по-рано да е продал, без да е купил. Тази опе­рация, извършена във всеобщ мащаб, изглежда да противоречи сама на себе си. Но при източниците на тяхното производство благородните метали се разменят направо с други стоки. Там става продажба (от страна на стокопритежателите) без покупка (от страна на притежателите на злато и сребро)[4]. А други по- късни продажби без допълващи ги продукти само способствуват за по-нататъшното разпределение на благородните метали ме­жду всички стокопритежатели. По този начин по всички точки на обръщението се образуват златни и сребърни съкровища най-различни размери. Заедно с възможността да се задържа стоката като разменна стойност или разменната стойност да се задържа като стока се пробужда жаждата за злато. Заедно с разширяването на стоковото обръщение расте властта на парите, на тази абсолютно обществена форма на богатството, която ви­наги се намира в състояние на боева готовност. «Златото е чу­десно нещо! Който го притежава, той е господар на всичко, каквото пожелае. Чрез златото човек може дори да настани души в рая.» (Колумб, в писмо от Ямайка, 1503 г.) Тъй като по парите не се познава какво се е превърнало в тях, то всичко, било то стока или не, се превръща в пари. Всичко става предмет на продажба и покупка. Обръщението става голямата общест­вена реторта, в която попада всичко, за да излезе отново от нея като паричен кристал. На тази алхимия не могат да проти­востоят дори мощите на светците, да не говорим за по-малко грубите res sacrosanctae, extra commercium hominum [свещени предмети, свети неща, които стоят извън човешката търговия].[5] Както в парите е заличена всяка качествена разлика на стоките, така и те от своя страна заличават като радикален левелер [уравнител] всички различия.[6] Обаче парите са сами стока, нещо външно, което може да стане частна собственост на все­киго. Така обществената сила става частна сила на частното лице. Затова античното общество ги заклеймява като монета, срещу която се разменя целият икономически и нравствен по­рядък.[7] Съвременното общество, което още в детските си години «изтегля за косите Плутон от недрата на земята»[8],приветствува чудотворното злато като блестящо въплъщение на своя собствен житейски принцип.

Стоката като потребителна стойност задоволява някоя отделна потребност и образува определен елемент на веществе­ното богатство. Но стойността на стоката измерва степента на своята притегателна сила по отношение на всички елементи на вещественото богатство, а следователно измерва и общественото богатство на своя притежател. За варварски примитивния стокопритежател, дори за западноевропейския селянин, стойността е неразделна от стойностната форма, затова за него натрупване­то на златно и сребърно съкровище е натрупване на стойност. Наистина стойността на парите се изменя — било поради про­мяна на тяхната собствена стойност, било поради промяна на стойността на стоките. Но това не пречи, щото, от една страна, 200 унции злато, както и по-рано, да съдържат повече стойност, отколкото 100 унции, а 300 — повече, отколкото 200 и т. н., а, от друга страна — металната натурална форма на тази вещ да остане всеобща еквивалентна форма на всички стоки непо­средствено обществено въплъщение на всеки човешки труд. Стремежът към натрупване на съкровища е по самата си при­рода безграничен. Качествено или по своята форма парите са неограничени, т. е. те са всеобщ представител на вещественото богатство, защото могат да бъдат превърнати непосредствено във всяка стока. Но същевременно всяка реална парична сума е количествено ограничена, т. е. представлява покупателно средство с ограничено действие. Това противоречие между ко­личествената граница и качествената неограниченост на парите тласка събирача на съкровища все повече и повече към сизифовския труд на натрупването. С него става същото, както със завоевателя на света, който с всяка нова страна завладява само една нова граница.

За да бъде задържано златото като пари, т. е. като елемент на образуване на съкровища, трябва да се попречи да цирку­лира, т. е. да се превръща от средство за покупки в средства за потребление. Затова оня, който трупа съкровище, жертвува на златния фетиш желанията на своята плът. Той сериозно при­лага евангелието на въздържанието. От друга страна, той може да изтегли от обръщението във вид на пари само онова, което му дава във вид на стока. Колкото повече произвежда, толкова повече ще може да продаде.· Затова трудолюбието, пестеливостта и скъперничеството са неговите основни добродетели, а цялата негова политическа икономия се състои в това — много да про­дава и малко да купува.[9]

Наред с непосредствената форма на съкровището съществу­ва и неговата естетична форма, притежаването на златни и сре­бърни стоки. То расте заедно с богатството на буржоазното об­щество. «Soyons riches ou paraissons riches» [«Да бъдем богати или да изглеждаме богати»] (Дидро). Така се образува, от една страна, един все по-разширяващ се пазар за злато и сре­бро, който не зависи от техните парични функции, и, от друга страна, един латентен източник за черпене на пари, който функ­ционира особено в периоди на обществени бури.

Натрупването на съкровища изпълнява различни функции в икономиката на металическото обръщение. Най-близката му функция произтича от условията на обръщение на златната или сребърната монета. Видяхме, че постоянните колебания на раз­мерите на стоковото обръщение, колебанията на цените и ско­ростта на обръщението са свързани с непрекъснати приливи и отливи на масата на парите, намиращи се в обръщение. Сле­дователно тя трябва да бъде способна да се свива и разпуска. Трябва ту да се привличат пари като монети, ту да се отблъскват монети като пари. За да може действително намиращата се в обръщение парична маса винаги да отговаря на степента на на­сищане на сферата на обръщението — намиращото се в дадена страна количество злато или сребро трябва да бъде по-голямо от онова, което се намира в монетна функция. Това условие се изпълнява благодарение на превръщането на парите в съкро­вища. Резервоарите на съкровищата служат същевременно като отводни и приводни канали на циркулиращите пари, които по­ради това никога не препълват каналите на обръщението.[10]

 


[1] «Едно богатство в пари е само. . . богатство от продукти, пре­върнати в пари» (Mercier de la Riviere, цит. съч., с. 573). «Една стойност, изразена в продукти, е променила само формата си» (пак там, с. 486).

[2] «Благодарение на този обичай те държат всичките си стоки и манифактурни произведения на толкова ниски цени» (Vanderlint, цит. съч., с. 95, 96).

[3] «Парите са залог» (John Belters, «Essays about the Poor, Manufac- t ures, Trade, Plantations, and Immorality»; London, 1699, p. 13).

[4] Покупката в строгия смисъл на думата предполага, че златото и среброто представляват вече превърната форма на стоката, или продукт на продажбата.

[5] Хенрих III, най-христолюбивият крал на Франция, ограбва ре­ликвите от манастири и пр., за да ги осребрява. Знае се каква роля е изиграло в гръцката история ограбването на съкровището на храма в Делфи от фокийците. Както е известно, у древните народи храмовете са служели за седалище на бога на стоките. Храмовете са били «свещени банки». Финикийците, народ par excellence [търговски], са схващали парите като отчуждена форма на всички вещи. Затова си е било в реда на нещата, че девиците, които се отдавали на чужденците през празниците на богинята на любовта, принасяли в жертва на богинята получената в награда монета.

[6] «А, злато? Жълто, лъскаво, скъпо злато?
Ей толковка превръща черния в бял,
и грозен в хубав, долен в благороден,
страхлив във смел, стар в млад и зъл в добър.
О, богове! Защо? Защо така?
Това примамва жреца ви от храма,
изтръгва дръзко сънната възглавка
на спящия; все този жълт слуга
злодейци благославя; той сковава
и дълг, и чест; нагиздя зла проказа;
крадци издига и им дава титли,
поклони, чест, сенаторски кресла;
женихи води на сбабени вдовици.
Проклет метал,
държанка обща на човешкия род!»
          Шекспир.
Timon of Athens [IV. 3. 26]

[7]«От всичко по света, което има власт,
най-зло е златото, че то държави срива,
и зло прогонва хората от техния дом,
и чистите сърца променя често и
обръща ги в поквара и порок,
и учи хората безсрамно да се мамят,
да вършат най-безбожните безчинства.»
          Софокъл
«Антигона»

[8] «Алчността се надява да изтегли от недрата на земята самия Плу­тон.» (Athenaeus. «Deipnosophistarum [libri quindecim», I, VI, 23, v. II, ed. Schweighauser, 1802, p. 397].)

[9] «Да се увеличава колкото се може броят на продавачите на всяка стока, да се намалява колкото се може броят на купувачите — това е основният въпрос, към който се свеждат всички мерки на политическата икономия» (Verri, цит. съч., с. 52).

[10] «За водене търговията на всяка нация е неебходима определена еума металически пари (of specific money), която се променя г някога · по-голяма, а някога по-малка, в зависимост от обстоятелствата. . . Тези приливи и отливи на парите се регулират сами, без някаква вомощ от страна на правителствата. . . Кофите работят на смени: когато не достигат парите — насичат се кюлчета на монети, когато не достигат кюлчета — иретапят се монети» (North, цит. съч., послепис, стр. 3). Джон Стюърт Мил, бивш дългогодишен чиновник на Източноиндийската компания, потвърждава, че в Индия сребърните украшения все още функционират непосредствено като съкровище. «Хората донасят сребърните украшения за насичане на монети, когато лихвата е висока; връщат ги назад, когато лихвата спада» (Показания на Дж. Ст. Мил в «Reports on Bank Acts 1857», № 2084 и 2101). Според един парламентарен документ от 1863 г. върху вноса и изноеа на злато и сребро в Индия през 1864 г. вносът иа злато и сребро е надхвърлил износа с 19 367 764 ф. ст. През последните 8 години преди 1864 г. излишъкът на вноса на благородни метали над износа е пред­ставлявал 109 652 917 ф. ст. През текущото столетие в Индия са били насечени на монети много повече от 200 000 000 ф. ст.