Капиталът Критика на политическата икономия

Отблъскване и привличане на работници във връзка с развитието на машинното производство. Кризи в памучната индустрия

Всички незагубили ума си представители на политическата икономия признават, че въвеждането на нови машини действува като чума върху работниците от ония традиционни занаяти и манифактури, които тя най-напред започва да конкурира. Почти всички те хленчат против робството на фабричния ра­ботник. А кой е големият коз, с който те си служат? Това, че машината, след ужасите от периода на нейното въвеждане и развитие, в края на краищата увеличава робите на труда, вме­сто най-сетне да намали техния брой! Да, политическата ико­номия изпада в опиянение пред отвратителната теорема — отвратителна за всеки «филантроп», които вярва във вечността и природната необходимост на капиталистическия начин на производство, — теорема, според която дори основаната на машинно производство фабрика след известен период на растеж, след по-късо или по-дълго «преходно време» измъчва пове­че работници, отколкото първоначално е изхвърлила на ули­цата![1]

Наистина някои примери, напр. от английските камгарни и копринени фабрики, показаха, че на известно стъпало от развитието необикновеното разширение на фабричните от­расли може да бъде свързано не само с относително, но и с абсолютно намаление на броя на заетите работници. В 1860 г., когато по нареждане на парламента бе предприето специал­но преброяване на всички фабрики в Обединеното кралство, в отредената на фабричния инспектор Р. Бейкър част от фабрич­ните окръзи Ланкшаир, Чешайр и Йоркшаир са били преброе­ни 652 фабрики; 570 от тях са имали: 85 622 парни тъкачни ста­на, 6 810 146 вретена (с изключение на тези за дублиране), 27 439 конски сили на парните машини и 1360 на водните колела, зае­ти лица 94 119. А в 1865 г. същите фабрики са имали: 95 163 тъка­чни стана, 7 025 031 вретена, 28 925 конски сили на парните ма­шини и 1445 на водните колела, заети лица 88 913. Така че от 1860 до 1865 г. тия фабрики са имали следния прираст: парни тъкачни станове — с 11%, вретена — с 3%, парни конски сили — с 5%, докато броят на заетите работници е спаднал с 5,5%[2]. Между 1852 и 1862 г. е станало значително нарастване на англий­ското производство на вълнени платове, докато броят на нае­тите работници е останал почти неизменен. «Това показва в какви големи размери нововъведените машини са изтикали труда от миналите периоди.»[3] В случаите, когато се наблюда­ва увеличение на заетите фабрични работници, това увеличение е често само привидно, т. е. не се дължи на разширяване на почиващата вече върху машинно производство фабрика, а на постепенното присъединяване на странични отрасли. Напр. увеличението на механичните тъкачни станове и на фабричните работници, които работят на тях, от 1838 до 1858 г. се дължи в памучните фабрики (в Англия) просто на разширението на този отрасъл на промишлеността, докато в другите фабрики то се дължи на новото приложение на парната сила при тъкач­ните станове за килими, ширити, платно и т. н., които преди са били движени с човешка мускулна сила[4]. Увеличението на тези фабрични работници значи е било само израз на едно намаление на общия брой заети работници. Ние тук оставяме съвсем настрана и това, че навред, с изключение на металните фабрики, далеч преобладаващ елемент на фабричния персонал са младежите (под 18 години), жените и децата.

Но понятно е, че въпреки масата работници, фактически изтиквани и потенциално замествани от машините, броят на фабричните работници вследствие нарастването на самото машинно производство, изразено в увеличения брой еднородни фабрики или в разширяване размерите на вече съществуващите фабрики, може в края на краищата да бъде по-голям от изти­каните от тях манифактурни работници или занаятчии. Нека седмично употребяваният капитал от 500 ф. ст. при стария на­чин на производство да се състои напр. от 2/6 постоянна и 3/6 променлива съставна част, т. е. 200 ф. ст. да се вложени в сред­ства за производство и 300 ф. ст. в работна сила, да речем, по 1 ф. ст. на работник. С възникването на машинното производ­ство съставът на целокупния капитал се изменя. Сега той се разпада напр. на 4/6 постоянна и 1/в променлива съставна част, или за работна сила вече се употребяват само 100 ф. ст. Значи 2/3 от заетите дотогава работници сега се уволняват. Ако това фабрично производство се разшири и ако вложеният общ капи­тал, при еднакви други производствени условия, нарасне οι 500 на 1500 — сега ще бъдат заети 300 работника, също толкова, колкото и преди индустриалната революция. Ако вложеният капитал нарасне по-нататък на 2000, ще бъдат на работа 400 работника, т. е. с 1/8 повече, отколкото при стария начин на производство. Броят на заетите работници е нараснал абсолютно със 100, но относително, т. е. по отношение на цели авансиран капитал, той се е намалил с 800, тъй като при стари? начин на производство един капитал от 2000 ф. ст. би заангажи­рал 1200, а не 400 работника. Така че относителното спадай на броя на заетите работници е съвместимо с неговия абсолютен прираст. Ние приехме по-горе, че с нарастването на целокупния капитал неговият състав остава постоянен, тъй като и про­изводствените условия остават същите. Но ние вече знаем, ч с всеки напредък на машинното дело постоянната част на капитала, която се състои от машини, сурови материали и т. н нараства, докато променливата част, изразходвана за работна сила, спада, и същевременно знаем, че при никой друг начин на производство усъвършенствуванията не са така постоянни следователно и съставът на общия капитал не е така променлив както при машинното производство. Но тези постоянни изменения са също така постоянно прекъсвани от моменти на спокойствие и от чисто количествено разширение върху дадената техническа основа. Поради това расте броят на заетите работници. Така в 1835 г. броят на всички работници в памучните вълнените, ленените и копринените фабрики на Съединено кралство е възлизал само на 354 684 души, докато в 1861 г. броят само на работниците на парни тъкачни станове (от двата пола и от най-различни възрасти от 8 години нагоре) е възлизал на 230 654 души. Наистина тоя прираст изглежда не толкова голям, като си припомним, че дори в 1838 г. броят на англий­ските ръчни памукотъкачи заедно със заангажираните от тях семейства е възлизал на 800 000 души[5], без да се броят тия, които са били изтикани в Азия и на европейския континент.

В няколкото бележки, които още трябва да се направят по тази точка, ние засягаме отчасти чисто фактически взаимо­отношения, до които самото наше теоретично изложение още не ни е довело.

Дотогава, докато машинното производство в някой клон на индустрията се разширява за сметка на традиционния за­наят или на манифактурата, неговите успехи са така сигур­ни, както напр. успехът на една армия, въоръжена с иглянки пушки, срещу армия от стрелци с лък. Този пръв период, през който машината все още завладява своята сфера на действие, е от решаващо значение поради извънмерните печалби, които се произвеждат с нейна помощ. Те не само че сами по себе си образуват източник на ускорено натрупване, но и привличат към облагодетелствуваната сфера на производството голяма част от постоянно новообразуващия се и дирещ нови пласменти до­пълнителен обществен капитал. Особените предимства на пър­вия период на бурни устреми се повтарят постоянно в ония от­расли на производството, в които се въвежда машината. Но щом фабричното дело достигне известно разпространение и определена зрелост и особено щом неговата собствена техниче­ска основа, машината, сама вече се произвежда с машини, щом бъде революционизиран добивът на въглища и желязо, а също и обработването на металите и транспортното дело, изобщо щом като бъдат създадени общите производствени условия, коит отговарят на едрата промишленост — този начин на производство добива една еластичност, една внезапна, скокообразна разширимост, която среща предели само в суровия материал и в пазара за пласмент. От една страна, машината предизвиква пряко увеличение на суровия материал, както например cottongin е увеличила производството на памук[6] , От друга страна, евтинията на машинния продукт и превратът в транспортното и съобщителното дело са оръжия за завладя­ване на чужди пазари. Като съсипва тяхното занаятчийско производство, машинното производство принудително ги пре­връща в производствени полета на своя суров материал. Така Източна Индия е била принудена да произвежда за Велико­британия памук, вълна, коноп, юта, индиго и т. н.[7] Постоянното превръщане на работниците в страните на едрата про­мишленост в «излишни» работници поражда усилена емигра­ция и води до колонизиране на чужди страни, които се пре­връщат в източници за производство на сурови материали за метрополията, както напр. Австралия е източник на въл­на[8] . Създава се ново, съответствуващо на главните средища на машинното производство международно разделение на труда, което превръща една част от земното кълбо в предимно земеделско производствено поле за другата част, която е пре­димно промишлено производствено поле. Тази революция е свързана с превратите в земеделието, които тук още няма да бъдат разгледани по-подробно[9] .

По инициатива на г. Гладстон камарата на общините предписа на 17 февруари 1867 г. да се съберат статистически данни за вноса в Съединеното кралство и износа от него от 18311 до 1866 г. на всякакъв вид зърнени храни, жита и брашно. По- долу давам заключителния резултат. Брашното е сведено към квартери жито.

Грамадната скокообразна разширимост на фабричното Дело и неговата зависимост от световния пазар по необходимост създават трескаво производство и следващо го препълване на пазарите, при свиването на които настъпва парализ. Животът на промишлеността се превръща в поредица от периоди, на средна оживеност, на просперитет, на свръхпроизводство на криза и на стагнация. Несигурността и нетрайността, на които машинното производство подхвърля заангажираността, а с това и самия живот на работника, стават нормални при тази смяна на периоди на промишления цикъл. Като се изключат периодите на просперитет, между капиталистите бушува най-остра борба за техния индивидуален обсег на пазара. Размерът на този обсег е право пропорционален на евтинията на продукта. Освен пре­дизвикваното по този начин съперничество в прилагането на усъвършенствувани машини, заместващи работна сила, и на нови производствени методи — всеки път настъпва момент, когато се цели поевтиняване на стоката чрез насилствено пони­жаване на работната заплата под стойността на работната сила[10].

Износ на зърнени храни и т. н. от Съединените щати за Великобритания
(в квинтали):
Износ на зърнени храни

Така че нарастването на броя на фабричните работници е обусловено от относително много по-бърз растеж на вложения във фабриките целокупен капитал. Но този процес се извършва само през приливните и отливните периоди на промишления цикъл. При това той постоянно бива прекъсван от технически* напредък, който ту замества работниците потенциално, ту ги изтиква фактически. Това качествено изменение в машинното производство постоянно отстранява работници от фабриката или затваря нейната порта пред новия поток от новобранци — докато простото количествено разширение на фабриките по­глъща не само изхвърлените контингенти, но и нови такива. Работниците по този начин постоянно биват привличани и отблъсквани, биват прехвърляни насам-натам и всичко това става при постоянни изменения във възрастта, дола и сръч­ността на вербуваните работници.

Един бегъл преглед на съдбините на английската памучни промишленост най-добре илюстрира съдбините на фабричния работник.

От 1770 до 1815 г. памучната промишленост е в депресии или застой — общо 5 години. През този пръв 45-годишен период английските фабриканти са владеели монопола на машините и на световния пазар. От 1815 г. до 1821 г. — депресия. През 1822 и 1823 г. — просперитет. През 1824 г. — отмяна на зако­ните за забрана на работническите сдружавания145, всеобщо и голямо разпространяване на фабриките. През 1825 г. — криза. През 1826 г. — голяма мизерия и вълнения между памучните работници. През 1827 г. — леко подобрение. През 1828 г. — голямо нарастване на броя на парните тъкачни станове и на износа. През 1829 г. — износът, особено за Индия, надхвърля всички предишни години. През 1830 г. — препълнени пазари, голяма мизерия. През 1831 —1833 г. — продължаваща се депре­сия, отнема се от Източноиндийското дружество монополът на търговията с Източна Азия (Индия и Китай). През 1834 г. — голямо нарастване на броя на фабриките и на машините, не­достиг от работни ръце. Новият закон за бедните стимулира преселването на селските работници във фабричните окръзи. Децата са просто ометени от селските графства. Търговия с бели роби. През 1835 г. — голям просперитет. Едновременно с него ръчните памукотъкачи са доведени до гладна смърт. През 1836 г. — голям просперитет. През 1837 и 1838 г. — депресия и криза. През 1839 г. — съживяване. През 1840 г. — голяма депресия, вълнения, намеса на войската. През 1841 и 1842 г. — страшни страдания на фабричните работници. В 1842 г. фа­брикантите разпущат работниците от фабриките, за да наложат отменяване на житните закони. Работниците на многохилядни тълпи се стичат към Йоркшайр, отдето ги разгонват с вой­ска, а техните водачи изправят пред съда в Ланкастър. През 1843 г. — голяма мизерия. През 1844 г. — съживяване. През 1845 г. — голям просперитет. През 1846 г. — отначало продъл­жаващ се възход, след това симптоми на реакция. Отменяване на житните закони. През 1847 г. — криза. Общо намаление на работната заплата с 10% и повече — за слава на «big loaf» [«големия самун»]. През 1848 г. — непрекъсната депресия. Манчестър под военна охрана. През 1849 г. — съживяване. През 1850 г. — просперитет. През 1851 г. спадане на цените на стоките, ниска работна заплата, чести стачки. През 1852 г. — начало на подобрение. Стачките продължават, фабрикантите заплашват, че ще докарат чуждестранни работници. През 1853 г. износът се увеличава. Осеммесечна стачка и голяма мизерия в Престън. През 1854 г. — просперитет, препълване на пазарите. През 1855 г. от Съединените щати, Канада, от източноазиатските пазари нахлуват сведения за банкрути. През 1856 г. — голям просперитет. През 1857 г. — криза.

През 1858 г. — подобрение. През 1859 г. — голям просперитет. Фабриките се умножават. През 1860 г. — апогей на англий­ската памучна индустрия. Индийските, австралийските и други пазари са така препълнени, че едва през 1863 г. са по­гълнали всичките тия залежали стоки. Търговски договор с Франция. Грамадно разрастване на фабриките и на производ­ството на машини. През 1861 г. известно време подемът про­дължава, реакция, американска гражданска война, недостиг на памук. От 1862 до 1863 г. — пълен крах.

Историята на памучната криза е твърде характерна, така че трябва за момент да се поспрем на нея. От кратките указания за състоянието на световния пазар от 1860 до 1861 г. се вижда, че недостигът на памук е дошъл тъкмо навреме за фабрикантите и че отчасти е бил изгоден за тях — факт, който е признат в от­четите на Манчестърската търговска камара, заявен в парла­мента от Палмерстън и Дерби и потвърден от събитията. Наистина в 1861 г. между 2887-те памучни фабрики на Съе­диненото кралство е имало множество дребни фабрики. Според отчета на фабричния инспектор А. Редгрейв, чийто район включ­ва 2109 от 2887-те фабрики, 392, или 19%, от тях са употребя­вали само под 10 парни конски сили, 345, или 16% — между 10 и 20, а 1372 — 20 и повече конски сили. Повечето от дреб­ните фабрики са били тъкачници, основани в периода на про­сперитета след 1858 г. най-вече от спекуланти, от които един е доставял преждата, друг — машините, трети — постройките, а управители са били бивши overlookers [надзиратели] или дру­ги хора без средства. Тези дребни фабриканти в повечето случаи са пропаднали. Същата съдба би им приготвила и търговската криза, която е била осуетена от памучния глад. Макар че те са съставяли 1/3 от общия брой на фабрикантите, в техните фабрики е намерила приложение несравнено по-малка част от капитала, вложен в памучната промишленост. Колкото се отнася до размерите на парализа според автентични оценки през октомври 1862 г. не са работили 60,3% от вретената и 58% от тъкачните станове. Това се отнася до целия даден отрасъл на промишлеността и естествено е показвало твърде големи раз­личия в отделните окръзи. Само твърде малко фабрики са ра­ботили пълно време (60 часа на седмица), останалите — с пре­късвания. Дори за ония работници, които са работили пълно време и с обичайната заплата на парче, седмичната заплата по необходимост се е намалила поради замяната на по-добрия па­мук с по-долен: на памука Sea Island [от тихоокеанските остро­ви] — с египетски (в предачниците), на американския и еги­петския памук — с памук сурат (индийски) и на чист памук — със смеси от памучни отпадъци със сурат. По-късото влакно на памука сурат, неговата нечистота, по-голямата слабост на влакната му, заместването на колата за мазане на основата с всевъзможни тежки прибавки и т. н. са намалили скоростта на машините или броя на тъкачните станове, които може да наглежда един тъкач, умножили са труда, нужен за изправяне на недостатъците в работата на машините, и заедно с намале­нието на масата на продукта са намалили и заплатата на парче. При употребата на сурат и при пълна работа загубата на ра­ботника е възлизала на 20,30 и повече процента. А повечето от фабрикантите намалили и нормата на заплатата на парче с 5, 71/2 и 10%. Така че човек може да си представи положе­нието на ония, които са работели само по 3, З1/2, 4 дни седмично или само по 6 часа на ден. След като в 1863 г. вече беше на­стъпило относително подобрение, седмичната заплата на тъка­чи, на предачи и т. н. е възлизала на 3 шилинга и 4 пенса, 3 шилинга и 10 пенса, 4 шилинга и 6 пенса, 5 шилинга и 1 пенс и т. н. Дори при това мъчително положение изобретателният дух на фабрикантите не дремеше по въпроса за удръжки от заплатата. Такива били налагани отчасти като глоби за дефекти в продукта, които се дължат на лошия памук, неподходящи ма­шини и т. н. А пък където фабрикантът бил и собственик на работническите жилища, той сам си плащал наема за кварти­рата с удръжки от номиналната работна заплата. Фабричният инспектор Редгрейв разказва за selfacting minders (те надзира­ват по два selfacting mules [селфактора]), които

«след две седмици пълна работа получавали по 8 шилинга и 11 пенса и от тая сума им бил удържан наемът, но фабрикантът им връщал поло­вината от него като подарък, така че тези minders занасяли в къщи всичко 6 шилинга и 11 пенса. Седмичната заплата на тъкачите през последните месеци на 1862 г. беше от 2 шилинга и 6 пенса нагоре».

Наемът често пъти е бил удържан от работната заплата дори и когато работниците са работили само късо време. Не е чудно, че в някои места на Ланкшайр избухна нещо като гладен тиф! Но по-характерно от всичко това беше, че револю­ционизирането на производствения процес се       извършваше за сметка на работника. Това бяха същински experimenta in corpore vili [експерименти върху живо тяло без стойност], каквито правят анатомите над жабите.

«Макар че аз — казва фабричният инспектор Редгрейв — посочих истинските доходи на работниците в много фабрики, от това не бива да се заключи, че те получават тая сума всяка седмица. Доходите на работниците са подложени на най-големи колебания поради постоянното експеримен­тиране («experimentalizing») на фабрикантите. . . техните доходи спадат и се качват с качеството на памучната смес; те ту само с 15% се различават от по-раншните им доходи, ту пък след една-две седмици спадат с 50 до 60% .

Тези експерименти са ставали не само за сметка на сред­ствата за живот на работниците. Работниците трябвало да пла­щат с всичките си пет сетива.

«Заетите с очистване на памука ми съобщиха, че от непоносимата воня им прилошава. . . В помещенията за влачене и кардиране дигнатият прах и мръсотия дразнят всички отвори на главата на заетите работници, при­чиняват кашлица и затрудняват дишането. . . Поради късите влакна на памука при колосването му се слага много кола, и то всевъзможни заме­стители вместо по-рано употребяваното брашно. Оттам и повръщанията и диспепсиите у тъкачите. Поради праха е разпространен бронхит, също и възпаление на гърлото, а също тъй и една кожна болест, която се дължи на раздразняването на кожата от мръсотията в памука сурат.»

От друга страна, сурогатите на брашното са били за господа фабрикантите Фортунатова кесия, защото увеличават теглото на преждата. Благодарение на тях «фабрикантите правят от 15 фунта суров материал, след като той бъде изтъкан — 26 фунта». В отчета на фабричните инспектори от 30 април 1864 г. четем:

«Промишлеността сега използва този спомагателен източник в на­истина неприлични размери. Зная от авторитетен източник, че осемфунтова тъкан се приготвя от б1/2 фунта памук и 23/4 фунта кола. Друга тъкан, тежка 51/4 фунта, съдържаше два фунта кола. Това бяха обикновени пла­тове за горни ризи за експорт. На други видове понякога притурят по 50% кола и затова фабрикантите могат да се похвалят и действително се хвалят, че забогатяват, като продават тъканите по-евтино, отколкото номинално им е струвала преждата, която се съдържа в тях».

Но работниците са страдали не само от експериментите на фабрикантите вътре във фабриките и на общинските власти вън

от фабриките, не само от намаляването на работната заплата и от безработицата, от недоимъка и от подаянията, от хвалеб­ствените речи на лордовете и на членовете на камарата на об­щините.

«Нещастни жени, останали без работа поради памучната криза, ста­наха отрепки на обществото и си останаха такива. . . Броят на младите проститутки се е увеличил повече, отколкото през последните 25 години».[11]

И така през първите 45 години на британската памучна промишленост, от 1770 до 1815 г., ние намираме само 5 години криза и застой, но това е бил периодът на нейния световен мо­нопол. Вторият 48-годишен период от 1815 до 1863 г. наброява само 20 години съживяване и просперитет, срещу 28 години депресия и застой. От 1815—1830 г. започва конкуренцията с континентална Европа и Съединените щати. От 1833 г. се налага насилствено разширяване на азиатските пазари чрез «разру­шаване на човешкия род». От отменяването на житните за­кони, от 1846 до 1863 г., на всеки 8 години средна оживеност и просперитет се падат 9 години депресия и застой. За положе­нието на възрастните памучни работници мъже дори в период на разцвет може да се съди по приведеното по-долу[].

 


[1] Ганил, напротив, смята за окончателен резултат на машинното производство абсолютното намаление на броя на робите на труда, за сметка на които се храни един нараснал брой «gens honnets» [«почтени хора»}, които развиват своята известна «perfectibilite perfectible» [«способна на усъвършенствуване способност за усъвършенствуване»]. «Колкото и малко да разбира движението на производството, той поне чувствува, че машината е твърде фатална институция, щом като нейното въвеждане превръща заети работници в паупери, а нейното развитие създава повече роби на труда, отколкото е унищожило. Кретенизмът на неговото собствено гледи­ще може да се изрази само с неговите собствени думи: «Класите, които са прокълнати да произвеждат и да потребяват, намаляват, а класите, кои­то управляват труда и подкрепят, утешават и просвещават цялото насе­ление, се умножават. . . и присвояват всички предимства, които произти­чат от намаляването на производствените разходи от изобилието на стоки и евтината цена на предметите за потребление. По този начин човешкият род се издига до най-възвишените творения на гения, прониква в най- съкровените глъбини на религията, издига спасителни принципи на мора­ла» (който се състои в «присвояване на всички блага и т. н.»), «закони за закрила на свободата» (свобода за «класите, които са прокълнати да произвеждат» ли?) «и на властта, на послушанието и справедливостта, на дълга и човещината». Този брътвеж се намира в книгата на Ch. Ganilh. «Des Systemes d’Economie Politique etc»., 2eme ed., Paris,1811, t. I, p. 224. Срв. пак там, c. 212.

[2] Reports of Insp. of Fact. For 31st October 1865», p. 58 sq. Ho същевременно е била създадена и материалната база за заангажиране на растящ брой работници — в 110 нови фабрики с 11 625 парни тъкачни ста­на, 628 756 вретена, 2695 парни и водни конски сили (пак там).

[3] «Reports etc. for 31st October 1862», p. 79.

Добавка към 2-porno издание. В края на декември 1871 г. фабричният инспектор А. Редгрейв казва в една лекция, четена в «New Mechanics’ Insti­tution» в Бредфорд: «Това, което ме порази от известно време, е съвсем измененият вид на вълнените фабрики. По-рано те бяха препълнени с жени и деца, сега като че ли машината върши всичко. На моя въпрос един фабрикант ми даде следното обяснение: «При старата система аз наемах 63 души, след въвеждането на подобрени машини аз намалих моите работни ръце на 33; а напоследък вследствие на нови големи промени бях в състояние да ги намаля от 33 на 13.»»

[4] «Reports etc. for 31st October 1856», p. 16.

[5] «Страданията на ръчните тъкачи (на памук и на материи, счгсени с памук) станаха предмет на изследване от една кралска комисия, но макар че тяхната мизерия бе призната и оплакана, подобрението (!) на тяхното положение бе предоставено на случайността и на времето, и можем да се надяваме, че тия страдания сега (след 20 години!) почти (nearly) са изчез­нали, за което по всяка вероятност е допринесло сегашното широко раз­пространение на парните тъкачни станове» («Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1856», p. 15).

[6] Други методи, чрез които машината въздействува върху произ­водството на суровите материали, ще бъдат посочени в третата книга.

[7] Износ на памук от Индия за Великобритания:
1846 г.: 34 540 143 фунта,
1860 г.: 204 141 168 фунта,
1865 г.: 445 947 600 фунта.

Износ на вълна от Индия за Великобритания:
1846 г.: 4 570 581 фунта,
1860 г.: 20 214 173 фунта,
1865 г.: 20 679 111 фунта.

[8] Износ на вълна от нос Добра Надежда за Великобритания:
1846 г.: 2 958 457 фунта,
1860 г.: 16 574 345 фунта,
1865 г.: 29 920 623 фунта.

Износ на вълна от Австралия за Великобритания:
1846 г.: 21 789 346 фунта,
1860 г.: 59 166 616 фунта,
1865 г.: 109 734 261 фунта.

[9] Самото икономическо развитие на Съединените щати е продукт на европейската, по-точно на английската едра промишленост. В днешния им вид (1866 г.) Щатите все още трябва да се разглеждат като европейска коло­ния. (Към 4 издание: «Оттогава те се развиха до положението на втора про­мишлена страна на света, но не са съвсем загубили колониалния си харак­тер.» Ф. Е.)

Износ на памук от Съединените щати за Великобритания (във фунтове):

1846 г.: 401 949 393

1852 г.: 765 630 544

1859 г.: 961 707 264

1860 г.: 1 115 890 608

[10] В един позив на работниците, изхвърлени на улицата чрез «ло- каут» от лейстърските фабриканти на обуща, до професионалните друже­ства в Англия от юли 1866 г. между другото се казва: «От около 20 години насам производството на обуща в Лейстър претърпя преврат поради въвеж­дане на клечките вместо шева. Тогава можеше да се получават добри за­плати. Скоро това ново производство силно се разпространи. Почна се силна конкуренция между различните фирми — коя ще може да достави най-изящен артикул. Но скоро след това възникна един лош вид конку­ренция — всички да се надпреварват да продават на пазара по-евтино (undersell). Пакостните последици скоро се проявиха в намаляван^ на надницата и това спадане на цената на труда беше така стремглаво, че много фирми сега плащат само половината от първоначалните надници. И въпреки това, макар че надниците падат все по-долу и по-долу, печал­бите като че ли нарастват при всяка промяна на надничната тарифа.» — Фабрикантите използват дори неблагоприятните периоди на Промишле­ността, за да натрупат извънредни печалби с прекалено понижаване на надниците, т. е. с проста кражба на най-необходимите средства за живот на работника. Един пример. Думата е за кризата в копринотъкачеството в Ковънтри: «От сведения, които получих както от фабриканти, тъй и от работници, несъмнено следва, че надниците са били намалени в по-голям размер, отколкото са налагали конкуренцията на чуждестранните про­изводители и други обстоятелства. Мнозинството от тъкачите работят с надница, намалена от 30 до 40%. Едно парче ширит, за което тъкачът преди пет години е получавал 6 или 7 шилинга, сега му донася само 3 шил. и 3 пенса или 3 шил. и 6 пенса; друга работа, която по-рано е била заплаща­на с 4 шилинга или 4 шил. и 3 пенса, сега се заплаща само с 2 шил. или 2 шил. и 3 пенса. Намаляването на работната заплата е по-голямо, от­колкото е нужно за оживяване на търсенето. И наистина за много видове ширити намаляването на работната заплата не беше придружено от ка­квото и да било намаляване на цената на артикула» (Отчет на члена на комисията Ф. Д. Лондж в «Children’s Employment Commission 5th Report», 1866, p. 114, № 1).

[11] Из писмото на шефа на полицията Харис от Болтън, цитирано в «Reports of Insp. of Fact, for 31 st October 1865», p. 61, 62.

[12] В един позив, издаден през пролетта в 1863 г. от памучните ра­ботници за образуване на емиграционно дружество, между другото се казва: «Малцина ще отрекат, че сега е абсолютно необходима значителна емиграция на фабрични работници. Но следните факти доказват, че и във всяко време е необходим постоянен емиграционен поток, без който при обикновени условия не ни е възможно да поддържаме нашето положение. В 1814 г. официалната стойност (която е само показател на количеството) на изнесените памучни изделия се равняваше на 17 665 378 ф. ст., а тях- ната действителна пазарна стойност — на 20 070 824 ф. ст. В 1858 г. офи­циалната стойност на изнесените памучни изделия възлизаше на 182 221 681 ф. ст., а тяхната действителна пазарна стойност — само на 43 001 322 ф. ст., тъй че удесеторяването на количеството е дало малко повече от удвояване на еквивалента. Този резултат, толкова гибелен изобщо за страната и особено за фабричните работници, бе предизвикан от съчетание­то на различни причини. Една от най-очебийните е.постоянният излишък на труд, необходим за този клон от промишлеността, който под страх на унищожение се нуждае от постоянно разширение на пазара. Нашите па­мучни фабрики могат да бъдат спрени от периодическия застой в търговията, който при сегашната организация е също тъй неизбежен, както самата смърт. Но човешкият изобретателен дух не спира. Макар че през последните 25 години са напуснали страната, по най-ниска оценка, 6 ми­лиона души, все пак, поради постоянното изтикване на работници с цел да се поевтини продуктът, голям процент от възрастните· мъже дори във време на най-голям просперитет не могат да намерят във фабрйките каквато и да било работа при каквито и да било условия» («Reports of Insp. of Fact, for 30th April 1863», c. 51, 52). В една от следващите глави чита­телят ще види как господа фабрикантите през време на памучната ката­строфа са се стараели с всички средства да попречат на емигрирането на фабричните работници, дори с помощта на държавната власт.