Капиталът Критика на политическата икономия

Отношение между развитието на относителната форма на стойността и развитието на еквивалентната форма

На степента в развитието на относителната форма на стой­ността отговаря степента в развитието на еквивалентната форма. Но — и това е важно да се отбележи — развитието на еквива­лентната форма е само израз и резултат на развитието на отно­сителната форма на стойността.

Простата, или единичната, относителна форма на стойност­та на една стока превръща друга стока в отделен еквивалент. Разгънатата форма на относителната стойност — това изразя­ване на стойността на една стока във всички други стоки — им придава формата на разнообразни отделни еквиваленти. Най- сетне, даден отделен вид стока получава форма на всеобщ екви­валент, тъй като всички други стоки обръщат тази стока в ма­териал на своята единна всеобща стойностна форма.

Но в същата степен, в която се развива стойностната форма изобщо, се развива и противоположността между двата нейни полюса — между относителната форма на стойността и еквива­лентната форма.

Още първата форма — 20 аршина платно = 1 дреха — съ­държа тази противоположност, но не я фиксира. Според това, дали четем уравнението отляво надясно или обратно, всяка от двете стокови крайности, като платно и дреха, се намира ту в относителна форма на стойността, ту в еквивалентна форма. Тук е все още мъчно да се установи полярната противополож­ност.

Във формата II само един вид стока може винаги напълно да разгъне своята относителна стойност и самата тя притежава разгъната относителна форма на стойността само защото и до­колкото всички други стоки й противостоят в еквивалентна форма. Тук вече не можем да разместим двете части на стой­ностното уравнение, като напр.: 20 аршина платно = 1 дреха, или = 10 фунта чай, или — 1 квартер пшеница, или = и т. н. — без да променим целия му характер и без да го превърнем от пълната във всеобщата форма на стойността.

Последната форма, форма III, придава най-сетне на стоко­вия свят всеобщата и обществена относителна форма на стой­ността, защото и доколкото всички стоки, които влизат в стоко­вия свят — с едно-единствено изключение, — са изключени от всеобщата еквивалентна форма. Дадена стока, напр. платното, се намира във формата на непосредствена разменимост с всички други стоки, или в непосредствена обществена форма, защото и доколкото всички други стоки не се намират в нея. [1]

Наопаки, стоката, която фигурира като всеобщ еквивалент, е изключена от единната и затова всеобща относителна форма на стойността на стоковия свят. За да може платното или изобщо някоя стока, която се намира във форма на всеобщ еквивалент, да участвува едновременно и във всеобщата относителна форма на стойността, тя би трябвало да служи сама на себе си за екви­валент. Тогава бихме получили: 20 аршина платно = 20 аршина платно, тавтология, в която не е изразена нито стойност, нито величина на стойността. За да изразим относителната стойност на всеобщия еквивалент, ние трябва да обърнем формата III. Всеобщият еквивалент няма никаква обща с всички други стоки относителна стойностна форма, а неговата стойност се изразява относително в безкрайния ред на всички други стокови тела. Така че разгънатата относителна форма на стойността» или формата II, сега се явява като специфична относителна фор­ма на стойността на стоката еквивалент.

 


[1]От самата форма на всеобщата непосредствена разменимост всъщ­ност ни най-малко не личи, че тя е противоречива стокова форма, също тъй неразделно свързана с формата на непосредствената разменимост, както положителният полюс на магнита е свързан с отрицателния. Затова човек може да си въобрази, че на всички стоки би могло едновременно да се тури печатът на непосредствена разменимост, както може и да си въобрази, че всички католици могат да бъдат направени папи. За дребния буржоа, който вижда в стоковото производство пес plus ultra [връх] на човешката свобода и на личната независимост, би било, разбира се, много желателно да от­страни свързаните с тази форма недостатъци, особено недостатъка на сто­ките да не могат непосредствено да се разменят. Разкрасяването на тази филистерска утопия съставя Прудоновият социализъм, който, както по­казах на друго място, няма дори заслугата да бъде оригинален, а много години преди Прудон и много по-добре е бил развит от Грей, Брей и др. Това обаче не пречи на такава мъдрост да избуява в днешни дни в известни среди под името «наука». Никога една школа не е употребявала толкова много думата «наука», както школата на Прудон, защото «Понятия, където не достигат, там думата навреме се явява».