Капиталът Критика на политическата икономия

Относителната форма на стойността

а) Съдържание на относителната форма на стойността
б) Количествена определеност на относителната форма на стойността

 


 

а) Съдържание на относителната форма на стойността

За да изясним по какъв начин простият стойностен израз на една стока се съдържа в стойностното отношение между две стоки, трябва най-напред да разгледаме това отношение съвсем независимо от неговата количествена страна. В повечето случаи постъпват тъкмо наопаки и в стойностното отношение виждат само пропорцията, в която са приравнени определени коли­чества от два различни вида стоки. Изпускат предвид, че ве­личините на различни неща стават количествено сравними едва след като бъдат сведени към известно единство. Само като изра­зи на известно единство те са едноименни, а затова и съизмерими величини.[1]

Независимо от това, дали 20 аршина платно = 1 дреха или = 20, или = х дрехи, т. е. дали дадено количество платно е равностойно на много или малко дрехи, всяка такава пропор­ция винаги предполага, че платното и дрехите като стойностни величини са изрази на едно и също нещо, нещо от една и съща природа. Платно = дреха е основата на това уравнение.

Но двете качествено приравнени стоки не играят една и съща роля. Изразена е само стойността на платното. И то как? Чрез неговото отнасяне към дрехата като към негов «еквива­лент.», като към нещо «разменимо» с него. В това отношение дрехата фигурира само като форма на съществуване на стойност­та, като нещо стойностно, защото само като такова тя е тъж­дествена с платното. От друга страна, тук се проявява или по­лучава самостоен израз собственото стойностно битие на плат­ното, защото само като стойност то има отношение към дрехата като към нещо равностойно, като към нещо разменимо с него. Така мастната киселина и пропилният формиат на мравчената киселина са различни вещества. Но и двете са съставени от едни и същи химически елементи — от въглерод (С), водород (Н) и кислород (О), и то дори в еднакъв процентен състав, а именно С4Н802. И ако пропилният формиат бъде приравнен към мастната киселина, тогава в това уравнение, първо, про­пилният формиат би фигурирал само като форма на съществу­ване на С4Н802 и, второ, с това би се изразило, че и мастната киселина се състои от С4Н802. Следователно чрез приравнява­нето на проиилния формиат към мастната киселина ще бъде изразена тяхната химическа субстанция за разлика от тяхната физическа форма.

Когато казваме: като стойности стоките са просто безформен човешки труд, нашият анализ ги свежда към абстрактната стой­ност, но не им придава никаква друга стойностна форма, различна от техните натурални форми. Другояче стои работата със стойностното отношение на една стока към друга. Нейният стой­ностен характер тук се разкрива в нейното собствено отношение към другата стока.

Например, като се приравни дрехата като нещо стойностно [Wertding] към платното, с това и съдържащият се в нея труд се приравнява към труда, който се съдържа в платното. Наистина шивачеството, което произвежда дрехата, е конкретен труд, раз­личен от тъкачеството, което произвежда платното. Но прирав­няването на шивачеството към тъкачеството фактически го свежда към онова, което е действително еднакво в двата вида труд, към техния общ характер на човешки труд. И тъй, по тоя околен път е изразено, че и тъкачеството, доколкото то тъче стойност, по никакви признаци не се различава от шивачеството, т. е. представлява абстрактен човешки труд. Само изразяването на еквивалентността на разнородните стоки разкрива специ­фичния характер на труда като създател на стойността, тъй като фактически свежда различните видове труд, който се съдържа в разнородните стоки, към тяхното общо съдържа­ние — към човешки труд изобщо.[2]

Но не е достатъчно да се изрази само специфичният харак­тер на оня труд, от който се състои стойността на платното. Човешката работна сила в текущо състояние, т. е. човешкият труд, създава стойност, но сам трудът не е стойност. Той става стойност само когато е в застинало състояние, в предметна фор­ма. За да изразим стойността на платното като безформен чо­вешки труд, трябва да я изразим като «предметност», вещно различна от самото платно и в същото време обща на него и на друга стока. Тази задача е вече решена.

В стойностното отношение към платното дрехата фигурира като качествено равна на него, като нещо от същия род, тъй като дрехата е стойност. Значи тук фигурира като нещо, в което се проявява стойността или което в своята сетивна, натурална форма представлява стойност. Само че дрехата, тялото на сто- ката-дреха, е само потребителна стойност. Една дреха също така малко изразява стойност, както и който и да било къс платно. Това доказва само, че в рамките на стойностното отно­шение към платното дрехата важи повече, отколкото вън от него, също както някои хора важат повече в обшити със злато мундири, отколкото без тях.

В производството на дрехата действително е изразходвана човешка работна сила под формата на шивашки труд. Следова­телно в нея е натрупан човешки труд. Откъм тази страна дрехата е «носител на стойност», макар че това й свойство не се вижда дори и през най-протритото й място. И в стойностното отноше­ние на платното дрехата фигурира само откъм тази си страна, т. е. като въплътена стойност, като стойностно тяло. Въпреки че дрехата се явява в закопчан вид, платното е узнало в нея сродната, прекрасна стойностна душа. Но дрехата не може да представлява стойност по отношение на платното, ако съще­временно стойността не приеме за платното формата на дреха. Така индивидът А не може да се държи към индивида В като към величество, ако за величеството не приеме същевременно и телесния вид на В, и затова чертите на лицето, косата и много други неща се променят заедно с всяка смяна на владетеля на една страна.

Следователно в стойностното отношение, в което дрехата образува еквивалент на платното, формата на дреха важи като форма на стойността. По този начин стойността на стоката платно се изразява в тялото на стоката дреха, стойността на една стока — в потребителната стойност на друга стока. Като потребителна стойност платното е нещо, което е сетивно различно от дрехата; като стойност то е «нещо еднакво на дрехата» и затова изглежда като дреха. По този начин платното получава една стойностна форма, различна от неговата натурална форма. Неговото стойностно битие се проявява в неговото равенство с дрехата, също както овчата природа на християнина се проявява в неговото подобие на божия агнец.

Както виждаме, всичко онова, което ни бе казал по-преди анализът на стоковата стойност, ни го казва и самото платно, щом то влезе в сношение с друга стока, с дрехата. Само че то открива своите мисли на единствено достъпния му език, на сто­ковия език. За да каже, че трудът в своето абстрактно качество на човешки труд образува неговата собствена стойност, платното казва, че дрехата, доколкото тя е равна на него, т. е. доколкото е стойност, се състои от същия труд, както и самото платно. За да каже, че неговата възвишена стойностна предметност е различна от неговото кораво платнено тяло, платното казва, че стойността има вид на дреха и че затова самото то като нещо стойностно прилича на дрехата, както едно яйце прилича на друго. Впрочем и стоковият език — освен еврейския — има още много други повече или по-малко правилни наречия. Така например немското «Wertsein» не изразява тъй точно както ла­тинският глагол valere, valer, valoir обстоятелството, че при­равняването на стоката В към стоката А е израз на стойността на самата стока A. Paris vaut bien une messe![3].

И тъй, чрез стойностното отношение натуралната форма на стоката В става стойностна форма на стоката А, или тялото на стоката В става огледало за стойността на стоката Л. Стоката А,като се отнася към стоката В като към стойностно тяло, като към материализация на човешки труд, превръща потре­бителната стойност В в материал за изразяване на своята соб­ствена стойност. Стойността на стоката А, изразена по такъв начин в потребителната стойност на стоката В, притежава фор­мата на относителна стойност.

б) Количествена определеност на относителната форма на стойността

Всяка стока, чиято стойност трябва да бъде изразена, е предмет за потребление, даден в известно количество, например 15 шефела пшеница, 100 фунта кафе и т. н. Това дадено коли­чество стока съдържа в себе си определено количество човешки труд. Следователно формата на стойността трябва да изразява не само стойност изобщо, но количествено определена стойност, или величина на стойността. Затова в стойностното отношение на стоката А към стоката В, на платното към дрехата, стоката дреха не само качествено се приравнява към платното, като стойностно тяло изобщо, но и определено количество от стой­ностното тяло, от еквивалента, напр. една дреха, се приравнява към определено количество платно, напр. към 20 аршина платно.

Уравнението: «20 аршина платно = 1 дреха, или: 20 аршина платно имат стойността на една дреха», има за предпоставка, че в 1 дреха се съдържа точно толкова стойностна субстанция, колкото и в 20 аршина платно, т. е. че и двете количества стоки струват еднакво количество труд, или еднакво количество работно време. Но работното време, необходимо за произвеждането на 20 аршина платно или на 1 дреха, се изменя заедно с всяко изменение на производителната сила на тъкаческия или шиваш­кия труд. Сега да разгледаме по-отблизо влиянието на такива изменения върху относителния израз на величината на стой­ността.

I. Нека стойността на платното[4] се изменя, докато стой­ността на дрехата остава постоянна. Ако работното време, което е необходимо за произвеждането на платното, се удвои, напр. поради прогресивно намаляване на плодородността на засятата с лен земя, удвоява се и стойността на платното. Вместо 20 аршина платно = 1 дреха ние ще имаме: 20 аршина платно = 2 дрехи, тъй като 1 дреха съдържа сега в себе си само половината от работното време, което се съдържа в 20 аршина платно. Наопаки, ако работното време, което е необходимо за произвеж­дането на платното, се намали наполовина, например поради усъвършенствуване на тъкачните станове, стойността на плат­ното ще спадне наполовина, така че сега: 20 аршина платно =  1/2 дреха. Относителната стойност на стоката А, т. е. нейната стойност, изразена в стоката В, се покачва или спада право пропорционално на стойността на стоката А, щом стойността на стоката В остава неизменна.

II. Нека стойността на платното остане постоянна, докато стойността на дрехата се изменя. Ако при тези обстоятелства работното време, което е необходимо за произвеждането на дрехата, се удвои, напр. поради неблагоприятен добив на вълна, тогава вместо 20 аршина платно = I дреха, ще имаме: 20 аршина платно = V2 дреха. Наопаки, ако стойността на дрехата спадне наполовина, тогава 20 аршина платно = 2 дрехи. И така, при неизменна стойност на стоката А нейната относителна стойност, изразена в стоката В, се покачва или спада обратно пропорцио­нално на изменението на стойността на В.

Ако сравним случаите I и II, ще видим, че една и съща про­мяна във величината на относителната стойност може да произ­лиза от съвсем противоположни причини. Така уравнението: 20 аршина платно = 1 дреха, се превръща: ]) в уравнение 20 арши­на платно = 2 дрехи, било защото стойността на платното се е увеличила 2 пъти, било защото стойността на дрехата е спаднала наполовина, и 2) в уравнение 20 аршина платно = 1/2 дреха, било защото стойността на платното е спаднала наполовина, било защото стойността на дрехата се е покачила двойно.

III. Нека количествата труд, които са необходими за про­извеждането на платно и дреха, да се изменят едновременно, в една и съща посока и в еднаква пропорция. В този случай ще имаме, както и преди, 20 аршина платно = 1 дреха, колкото и да са се изменили техните стойности. Промяната в тяхната стойност се открива само когато ги сравним с трета стока, стойността на която е останала неизменна. Ако стойностите на всички стоки се покачеха или спаднеха едновременно и в еднаква пропорция, техните относителни стойности щяха да останат без промяна. Действителната промяна на техните стойности бихме могли да забележим само по това, че за все същото работно време сега изобщо ще се изработва по-голямо или по-малко количество стоки, отколкото преди.

IV. Нека количествата труд, които са необходими за произ­веждането на платно и дреха, а следователно и техните стойно­сти, да се изменят едновременно в еднаква посока, но не в еднак­ва степен, или пък да се изменят в противоположни посоки и т. н. Влиянието на всички такива възможни комбинации върху относителната стойност на дадена стока се определя просто чрез прилагане на случаите I, II и III.

Така че действителните промени във величината на стой­ността не се отразяват достатъчно ясно и изчерпателно в нейния относителен израз, или във величината на относителната стой­ност. Относителната стойност на една стока може да се изменя, макар нейната стойност да остава постоянна. Нейната относи­телна стойност може да остава неизменна, макар нейната стой­ност да се изменя, и, най-сетне, съвсем не е нужно да съвпадат едновременните промени във величината на стойността и в отно­сителния израз на тази величина на стойността.[5]

 


[1] Малцината икономисти, които като С. Бойли са се занимавали с анализ на стойностната форма, не са могли да дойдат до никакъв резултат, първо, защото смесват формата на стойността със самата стойност, второ, защото под грубото влияние на практичния буржоа те от самото начало имат предвид изключително само количествената определеност на раз­менното отношение. «Властта над количеството… образува стойността» (Money and its Viсi ssitvdes. London, 1837, p. 11). Автор C. Бейли.

[2] Бележка към второто издание. Един от първите икономисти, който след Уйлям Пети е прозрял природата на стойността, прочутият Франклин, казва: «Тъй като търговията е изобщо само размяна на един труд срещу друг труд, стойността на всички неща може да бъде най-правил- но оценена в труд» («The Works of В. Franklin etc. edited by Sparks». Boston, 1836, v. II, p. 267). Франклин не съзнава, че като оценява стойността на всички предмети «в труд», той се абстрахира от различието между разните видове разменян труд и по този начин ги свежда към еднакъв човешки труд. Но при все че не съзнава това, той го казва. Той най-напред говори за «един труд», сетне за друг «труд» и най-сетне за «труд» без по-нататъшно определение, като за субстанция на стойността на всички неща.

[3] До известна степен с човека става същото както със стоката. Тъй като той не се ражда нито с огледало в ръка, нито като фихтеански фило­соф: «Аз съм Аз», то той на първо време се оглежда в някой друг човек. Само чрез своето отношение към човека Павел като към свой подобен човекът Петър се отнася към самия себе си като към човек. А по този начин Павел, какъвто си е той в своята кожа и косми, в своята павеловска телесност, става за Петър форма на проява на рода «човек».

[4] Тук, както и на някои места по-горе, употребявам израза «стой­ност» за означаване на количествено определена стойност, т. е. за величина на стойността.

[5] Бележка към второто издание. Със свойственото си остроумие вулгарната политическа икономия се възползва от това несъответствие на величината на стойността с нейния относителен израз. Напр.: «Приемете само, че А пада, защото В, с което то се разменя, се покачва, макар за А и сега да не е изразходван по-малко труд — и вашият общ принцип на стойността пропада. Ако приемем, че стойността на В пада по отношение на А, защото стойността на А се качва по отношение на В — с това се уни­щожава самата основа, върху която Рикардо издига своя велик закон, че стойността на една стока винаги се определя от количеството на въплъте­ния в нея труд; защото ако една промяна в производствените разходи на А изменя не само неговата собствена стойност по отношение на В, с което то се разменя, но и стойността на В по отношение на тази на А, макар и да не е станала никаква промяна в количеството на труда, необходим за произвеждането на В — тогава пропада не само доктрината, която уверява, че стойността на даден артикул се определя от количеството изразходван за него труд, но и доктрината, според която стойността на даден артикул се регулира от неговите производствени разходи» (J. Broadhurst. «Political Economy», London, 1824, p. 11, 14).
Със същото право г. Бродхърст би могъл да каже: да се вгледаме в отношението между числата 10/20, 10/50, 10/100 и т. н. Числото 10 остава неизменно и все пак неговата относителна величина, неговата величина по отношение на знаменателите 20, 50, 100, постоянно се намалява. Сле­дователно пропада великият принцип, че величината на едно цяло число, като например 10, се «регулира» от количеството на единиците, които се съдържат в него.