Капиталът Критика на политическата икономия

Платежно средство

В разглежданата досега непосредствена форма на стоковото обръщение една и съща стойностна величина винаги съществу­ваше двойно — стока на единия полюс, пари на противополож­ния полюс. Затова стокопритежателите влизаха в контакт по­между си само като представители на двустранно съществуващи еквиваленти. Но с развитието на стоковото обръщение се раз­виват отношения, при които отчуждаването на стоката се разде­ля по време от реализирането на нейната цена. Достатъчно е тук да посочим най-елементарните от тези отношения. Един вид стока изисква за своето произвеждане по-дълъг, друг — по-къс период от време. Производството на различни стоки е свър­зано с различните годишни времена. Една стока се ражда там, където е нейният пазар, друга трябва да пътува до далечни па­зари. Затова един стокопритежател може да се яви като продавач, преди другият да се е явил като купувач. При постоянно повтаряне на едни и същи сделки между едни и същи лица усло­вията за продажбата на стоките се регулират според условията за тяхното производство. От друга страна, използването на известен вид стоки, напр. на една къща, се продава за опреде­лен промеждутък от време. Едва след изтичането на срока ку­пувачът действително получава потребителната стойност на сто­ката. Затова той я купува, преди да я заплати. Един стокопритежател продава налична стока, друг купува само като пред­ставител на пари или като представител на бъдещи пари. Про­давачът става кредитор, купувачът — длъжник. Тъй като тук се променя метаморфозата на стоката, или развитието на ней­ната стойностна форма, то и парите добиват една друга функция Те стават платежно средство.[1]

Ролята на кредитор или длъжник възниква тук от простото стоково обръщение. Промяната на неговата форма слага този нов печат върху продавача и купувача. Първоначално тези роли са също така бързопреходни и се играят на смени от едни и същи агенти на обръщението, също както ролите на продавач и ку­пувач. Но сега тяхната противоположност още от самото; си начало не носи толкова наивен характер и е способна към по- трайна кристализация.[2] Но същите роли могат да възникнат и независимо от стоковото обръщение. Така напр. в античния свят класовата борба се води главно във формата на борба между кредитора и длъжника и завършва в Рим с гибелта на длъж­ника плебей, който бива заместен от роба. В средните векове борбата завършва е гибелта на длъжника феодал, който загубва своята политическа власт заедно с икономическата й основа. Впрочем тук паричната форма — а отношението между кредитор и длъжник има формата на парично отношение — отразява само антагонизма на по-дълбоко лежащи икономически условия на живота.

Нека се върнем към сферата на стоковото обръщение. Едно­временното появяване на еквивалентите стока и пари на двата полюса на процеса на продажбата е престанало. Парите сега функционират, първо, като мярка на стойността при определя­нето на цената на продадената стока. Нейната договорно опре­делена цена измерва задължението на купувача, т. е. паричната сума, която той трябва да заплати в определен срок. Второ, те функционират и като мислено покупателно средство. Макар че съществуват само в паричното обещание на купувача, те осъ­ществяват преминаването на стоката от ръце в ръце. Едва след настъпването на платежния срок платежното средство действи­телно влиза в обръщението, т. е. преминава от ръцете на купу­вача в тези на продавача. Средството за обръщение се превръ­щаше в съкровище, защото процесът на обръщението се е пре­къснал в първата фаза, т. е. парите — превърнатата форма на стоката — са били изтеглени от обръщението. Платежното сред­ство влиза в обръщението, но едва тогава, след като стоката вече е излязла от него. Парите вече не посредничат при процеса. Те самостоятелно го приключват като абсолютно битие на раз­менната стойност или като всеобща стока. Продавачът превръ­щаше стоката в пари, за да задоволи една потребност чрез па­рите, събирачът на съкровище — за да консервира стоката в парична форма, а купувачът длъжник — за да може да плати. Ако не плати, имуществото му ще бъде продадено принудително. И така, стойностният образ на стоката, парите, става сега самоцел на продажбата по силата на една обществена необходи­мост, произтичаща от отношенията на самия процес на обръще­нието.

Купувачът превръща парите обратно в стока още преди да е превърнал стоката в пари, или извършва втората стокова мета­морфоза преди първата. Стоката на продавача влиза в обръще­ние, обаче реализира своята цена само във формата на частно­правен паричен иск. Тя се превръща в потребителна стойност, преди да се е превърнала в пари. Нейната първа метаморфоза се осъществява допълнително.[3]

За всеки даден период от процеса на обръщението задълже­нията, на които е настъпил платежният срок, представляват сбор от цените на ония стоки, продажбата на които е породила тези задължения. Паричната маса, която е необходима за реа­лизиране на този сбор от цени, зависи преди всичко от скоростта на обръщението на платежните средства. Тя се обуславя от две обстоятелства: от верижното свързване на отношенията между кредитори и длъжници, така че А, който получава пари от своя длъжник В. ги плаща по-нататък на своя кредитор и т. н., — и от продължителността на времето между различните срокове на плащане. Този верижен процес от плащания или от допълни­телно осъществявани първи метаморфози съществено се разли­чава от разгледаното по-горе преплитане на редовете от метамор­фози. В движението на средството за обръщение не само се изра­зява връзката между продавачите и купувачите. Самата връзка се създава едва в паричното обръщение и заедно с него. А обръ­щението на платежното средство изразява една обществена връз­ка, която е съществувала в завършен вид още преди него.

Едновременното и паралелно извършване на продажбите ограничава възможността да бъде компенсирана монетната ма­са чрез скоростта на обръщението. Напротив, то образува един нов лост за икономия на платежните средства. С концентрацията на платежите на едно и също място се развиват по естествен начин особени учреждения и методи за тяхното взаимно пога­сяване. Такава роля са играли напр. virements [вирментите] в средновековния Лион. Трябва само да бъдат съпоставени взе­манията на А от В, на В от С, на С от А и т. н., за да се уни­щожат взаимно до известна степен като положителни и отрица­телни величини. И остава да се изплати само салдото от баланса на дълговете. Колкото по-масова е концентрацията на платежи­те, толкова по-малко е салдото, следователно и масата на нами­ращите се в обръщение платежни средства.

Функцията на парите като платежно средство съдържа в себе си едно непосредствено противоречие. Доколкото платежи­те се изравняват, парите функционират само мислено като смет­ни пари, или мярка на стойността. А доколкото трябва да се извършват действителни платежи, парите действуват не като средство за обръщение, не като само преходна и посредничеща форма на обмяната на веществата, а като индивидуално въплъ­щение на обществения труд, като самостоятелно битие на раз­менната стойност, като абсолютна стока. Това противоречие изпъква с особена сила в онзи момент на производствените и търговските кризи, който се нарича парична криза.[4] Тя е възможна само там, където са напълно развити верижният процес на платежите и изкуствената система на тяхното изравняване. При общи разстройства на този механизъм, откъдето и да произ­лизат те, парите изведнъж и непосредствено се превръщат от своя само мислен образ на сметни пари в звонкови пари. Те вече не могат да бъдат заместени с обикновени стоки. Потреби­телната стойност на стоката губи своето значение, а нейната стойност изчезва пред лицето на нейната собствена форма па стойността. Още до вчера буржоата, опиянен от разцвета на про­мишлеността, обявяваше парите за празна измислица: «Само стоката е пари.» «Само парите са стока!» — крещят сега същите тези буржоа по целия световен пазар. Както еленът жадува за прясна вода, така буржоазната душа жадува сега за пари, за това единствено богатство.[5] В период на криза противополож­ността между стоката и нейния стойностен образ, парите, се засилва до абсолютно противоречие. Затова формата на проявле­ние на парите тук е безразлична. Гладът за пари си остава съ­щият, независимо от това, дали трябва да се плаща в злато или в кредитни пари, напр. банкноти.[6]

Ако разгледаме сега общия сбор на намиращите се в обръ­щение в даден период пари, ще видим, че този сбор — при дадена скорост на обръщение на средствата за обръщение и на платеж­ните средства — е равен на сбора на стоковите цени, които трябва да се реализират, плюс сбора на платежите, на които настъпил срокът, минус взаимно изравняващите се платежи, минус, най-сетне, броят на оборотите, в които едни и същи пари функционират последователно ту като средство за обръщение, ту като платежно средство. Напр. селянинът продава своята пшеница за 2 ф. ст., които в случая служат като средство за обръщение. С настъпването на срока на платежа той заплаща с тях платното, което по-рано му е доставил тъкачът. Същите ф. ст. сега функционират като платежно средство. Тъкачът пък купува една библия в брой и същите 2 ф. ст. функционират отново като средство за обръщение и т. н. Затова дори при дадени цени, скорост на паричното обръщение и икономичност на пла­тежите паричната маса, която се намира в обръщение през даден период от време, напр. един ден, вече не се покрива с намиращата се в обръщение стокова маса. Намират се в обръще­ние пари, които представляват стоки, отдавна изтеглени от про­цеса на обръщението. Намират се в обръщение стоки, чийто па­ричен еквивалент ще се появи едва в бъдеще. От друга страна, сключваните всеки ден и погасяваните през същия ден платежи са изобщо несъизмерими величини.[7]

Кредитните пари възникват непосредствено от функцията на парите като платежно средство, тъй като за прехвърляне на вземанията влизат в обръщение самите кредитни документи, получени срещу продадени стоки. От друга страна, с разширя­ването на кредита се разширява и функцията на парите като платежно средство. Като такова те придобиват собствени форми на съществуване, в които те се движат в сферата на едрите тър­говски сделки, докато златните и сребърните монети се изтикват главно в сферата на дребната търговия.

На известно стъпало на развитие и обем на стоковото произ­водство функцията на парите като платежно средство излиза извън границите на сферата на стоковото обръщение. Парите стават всеобщата стока на договорите.104) Рентите, данъците и т. н. се превръщат от натурални доставки в парични плащания. Колко много възможността за такова превръщане е обусловена от общия характер на производствения процес, доказва напр. провалилият се на два пъти опит на Римската империя да събира всички данъци в пари. Страшната мизерия на френското селя­чество при Людовик XIV, която така красноречиво е заклеймена от Боагилбер, маршал Вобан и др., се е дължала не само на ви­соките данъци, но и на превръщането на натуралния данък в паричен данък.105) В Азия, където натуралната форма на поземлената рента, представляваща същевременно и главният елемент на държавните данъци, се основава върху такива производствени условия, които се възпроизвеждат с неизменността на естестве­ни отношения, тази платежна форма укрепва със своето обратно въздействие старите производствени форми. Тя съставя една от тайните за самосъхранението на Турската империя. Ако нало­жената от Европа на Япония външна търговия доведе до пре­връщане на натуралната рента в парична рента, то ще настъпи краят на образцовото земеделие на Япония. Неговата тясна икономическа жизнена база ще се разложи.

Във всяка страна се установяват известни общи платежни срокове. Като оставим настрана другите циклични фактори на възпроизводството, тези срокове се основават отчасти върху смяната на годишните времена, с която са свързани природните условия на производството. Те също така регулират ония пла­тежи, които не произлизат направо от стоковото обръщение, като данъци, ренти и т. н. Паричната маса, която в определени дни на годината е нужна за тези разпръснати по цялата страна платежи, предизвиква периодични, но съвсем повърхностни пертурбации в икономиката на платежните средства.[8] От закона за скоростта на обръщението на платежните средства следва, че за всички периодични плащания, от какъвто източник и да са те, необходимата маса платежни средства е право[9] пропорционална на продължителността на платежните периоди.[10]

Развитието на парите като платежно средство изисква на­трупвания на пари преди сроковете на платежите. Докато съби­рането на съкровища като самостоятелна форма на забогатяване изчезва заедно с развитието на буржоазното общество, то, от друга страна, расте под формата на натрупване на резервни фондове от платежни средства.

 


[1] Лутер прави разлика между парите като покупателно средство к парите катв платежно средство. «Ти ми причиняваш двойна вреда — тук не мога да платя, там не мога да купя. (Martin Luther. «An die Pfarrherm, wider den Wucher zu predigen», Vittenberg, 1540.)

[2] За отношенията между длъжници и кредитори, сред английските търговци в началото на 18 век: «Между търговците тук, в Англия, госиод- ствува такъв дух на жестокост, какъвто не може да се срещне в никой друг обществен слой и в никоя друга страна на света» («An Essay on Credit and the Bankrupt Act.» London, 1707, p. 2).

[3] Бележка към второто издание. От следващия^цитат, извлечен из издаденото през 1859 г. мое съчинение, ще се види защо в текста аз не взи­мам под внимание една противоположна форма: «Обратно, в процеса П—С парите могат да бъдат отчуждени като действително покупателно средство и по този начин цената на стоката да се реализира, преди още да бъде реализирана потребител мата стойност на парите иЛи да бъде отчуж­дена стоката. Това става напр. във всекидневната форма на предплащания­та или във формата, в която английското правителство купува опиума от районите в Индия. Обаче парите действуват така само в познатата вече форма на покупателно средство. . . Разбира се, има авансиран капитал и във форма на пари. Обаче тази гледна точка не спада към хоризонта на простото обръщение («Към критиката на политическата икономия», Бер­лин, 1859, с. 119, 120 [виж К- Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 124]).

[4] Паричната криза, която е определена в текста като особена фаза на всяка всеобща производствена и търговска криза, трябва да се разли­чава от специалния вид криза, която също се нарича парична криза, но може да се появи самостоятелно, така че само чрез своите отражения да засегне промишлеността и търговията. Това са кризи, чийто двигателен център е паричният капитал, и затова тяхната непосредна сфера са бан­ките, борсите, финансите. (Бележка на Маркс към третото издание.)

[5] «Това внезапно преминаване от кредитната система към моне­тарна система прибавя теоретически ужас към практическата паника и агентите на обръщението изтръпват пред непрогледната тайна на своите собствени отношения» (Карл Маркс, «Към критиката на политическата икономия», Берлин, 1859, стр. 126 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс, Съч. Т. 13, с. 130]). «Бедните нямат работа, защото богатите нямат пари, за да им дадат работа, макар че притежават същите земи и същите работни сили, както и по-рано, за да турят в ход производството на средства за живот и на дрехи; а тъкмо последните, а не парите съставят истинското богатство на нациите» (John Belters. «Proposals for Raising a College of Industry», London, 1696, p. 3).

[6] Ето как «amis du commerce» [«приятелите на търговията»] изпол­зуват такива моменти: «По някакъв повод» (през 1839 г.) «един стар алчен банкер» (от Сити) «отворил в частния си кабинет капака на писалищната маса, до която седял, и показал на своя приятел пачки с банкноти; с дъл­боко задоволство той заявил, че това били 600 000 ф. ст., които той за­държал в себе си, за да изостри нуждата от пари, и че всички тия пари щели да бъдат пуснати на пазара след 3 часа същия ден» ([Н. Roy.] «The Theory of the Exchanges. The Bank Charter Act of 1844», London, 1864, p. 81). Полуофициалният орган «The Observer» отбеляза в броя си от 24 април 1864 г.: «Разпространяват се редица твърде странни слухове относно средствата, които се прилагат с намерение да се предизвика недостиг на банкноти. . . Колкото и да изглежда съмнително да се приема, че се при­бягва към подобни трикове, съобщенията за това бяха толкова широко разпространени, че наистина заслужава да бъдат споменати.»

[7] «Сумата на продажбите и договорите, които се сключват пр«а един определен ден, не влияе върху количеството на парите, които еа в обръщение през същия ден, но в повечето случаи тези нродажби и договори ще се изразят в тегленето на многобройни полици за сметка на онова количество пари, което ще бъде в обръщение през следващите по-близки или по-далечни дни. . . Не е необходимо подписаните днес полици от­критите днес кредити да имат каквото и да е сходство — било по коли­чество, било по обща сума, било по срок — с ония полици и кредити, които ще бъдат подписани или открити утре или в други ден; напротив много от днешните полици и кредити съвпадат по своя срок с множество задължения, които произхождат от по-раншни, съвсем неопределени дати. Полици със срокове от 12, 6, 3 месеца или 1 месец често пъти съвпадат и така особено мжего увеличават задълженията, платими в един и същ ден». (The Currency Theory Reviewed; in a Letter to the Scottish People. By a Banker in England», Edinburgh, 1845, p. 29, 30, на разни места.)

[8] «На петдесетница 1824 г. — разказва г. Крейг пред парламен­тарната следствена комисия през 1826 г. — в Единбург имаше такова грамадно търсене на банкноти, че към 11 часа ние вече нямахме нито една банкнота в нашето хранилище. Ние се обърнахме подред към различните банки, за да вземем в заем няколко банкноти, но не можахме нищо да по­лучим и много сделки можаха да се уредят само със «slips of paper» [раз­писки]. Но още към 3 часа след обед всички банкноти се бяха върнали в банките, от които бяха изчезнали. Те само бяха преминали през няколко ръце.» Макар че действителното средно банкнотно обръщение в Шотлан­дия възлиза на по-малко от 3 милиона ф. ст., все пак през някои платежни дни на годината влизат в действие всички банкноти, намиращи се у банке­рите, или всичко на всичко приблизително 7 милиона ф. ст. При такива случаи банкнотите изпълняват само една-единствена специфична функция и щом тя бъде изпълнена, те се стичат обратно към респективните банки, от които са излезли (John Fullarton. «Regulation of Currencies», 2 nd. ed. London, 1845, p. 85, заб.). Нека за пояснение прибавим, че в Шотландия по времето, когато се е появило съчинението на Фулартън, срещу влоговете са бивали издавани не чекове, а само банкноти.

[9] В оригинала е казано: обратно, което е очевидно ръкописна греш­ка. Бележка на редакцията на немското издание 1951 г. на Dietz Verlag.

[10] На въпроса, «дали при годишен стокооборот от 40 милиона ще бъдат достатъчни едни и същи 6 милиона (злато) за всичките обороти в търговията?», Пети отговаря с характерното си майсторство: «Аз отгова­рям: да. За платежи в размер на 40 милиона биха били достатъчни дори 40/52 от 1 милион, ако оборотите се извършваха в къси срокове, напр. една седмица, както това става между бедни занаятчии и работници, които всяка събота получават пари и плащат. Но ако сроковете са тримесечни, както у нас се изплащат рентите и данъците, тогава са нужни 10 милиона. Следователно, ако приемем, че, общо взето, плащанията стават на различни срокове между 1 и 13 седмици, трябва да съберем 10 милиона с 40/52 и да вземем половината, което прави около 51/2 милиона, така че 51/2 милиона ще бъдат достатъчни» (William Petty, «Political Anatomy of Ireland 1672», edit. London, 1691, p. 13, 14)58.