Капиталът Критика на политическата икономия

Двата полюса на стойностния израз: относителна форма на стойността и еквивалентна форма

х от стоката А —у от стоката В, или: х от стоката А е рав­ностойна на у от стоката В (20 аршина платно = 1 дреха, или: 20 аршина платно са равностойни на една дреха).

Двата полюса на стойностния израз: относителна форма на стойността и еквивалентна форма

Тайната на всяка форма на стойността се крие в тази проста форма на стойността. Поради това нейният анализ представлява главната трудност.

Две разнородни стоки А и В, в нашия пример платното и дрехата, явно играят тук две различни роли. Платното изразява своята стойност в дрехата, а дрехата служи за материал на този стойностен израз. Първата стока играе активна роля, а вто­рата — пасивна. Стойността на първата стока е изразена като относителна стойност, или се намира в относителна форма на стойността. Втората стока функционира като еквивалент, или се намира в еквивалентна форма.

Относителната форма на стойността и еквивалентната форма са моменти, които са свързани помежду си, обуславят се взаимно и са неразделни, но същевременно са взаимно изключващи се или противоположни крайности, т. е. полюси на един и същ стойностен израз; те винаги се разпределят между различните стоки, които стойностният израз поставя във взаимна връзка. Аз не мога например да изразя стойността на платното в платно. 20 аршина платно = 20 аршина платно не е никакъв стойностен израз. Това равенство, напротив, показва, че 20 аршина платно не са нищо друго освен 20 аршина платно, определено коли­чество от потребителния предмет платно. Следователно стой­ността на платното може да бъде изразена само относително, т. е. в друга стока. Поради това относителната форма на стой­ността на платното предполага, че някоя друга стока се намира в еквивалентна форма спрямо него. От друга страна, тази друга стока, която фигурира като еквивалент, не може същевременно да се намира и в относителна стойностна форма. Ке тя изразява своята стойност. Тя само доставя материал за изразяване на стойността на друга стока.

Разбира се, изразът: 20 аршина платно = 1 дреха, или 20 аршина платно са равностойни на една дреха, съдържа в себе си и обратното отношение: 1 дреха = 20 аршина платно, или 1 дреха е равностойна на 20 аршина платно. Но в такъв случай, за да изразя относително стойността на дрехата, аз трябва да преобърна уравнението — а щом направя това, платното става еквивалент вместо дрехата. Следователно една и съща стока не може в един и същ стойностен израз да се явява едновременно в двете форми. Напротив, те полярно се изключват една друга.

И така, дали една стока се намира в относителна форма на стойността или в противоположната й еквивалентна форма — това зависи изключително от мястото, което тя заема всеки път в стойностния израз, т. е. зависи от това, дали тя е стока, стой­ността на която се изразява, или стока, в която се изразява стойността.