Капиталът Критика на политическата икономия

„Последният час“ на Сениор

В едно прекрасно утро през 1836 г. Насау У. Сениор, про­словут по своите икономически познания и по своя прекрасен стил, тъй да се каже цял Клаурен сред английските икономисти, бил повикан от Оксфорд в Манчестер, за да се научи там на по­литическа икономия, вместо да я преподава в Оксфорд. Фабри­кантите го отредили за свой борец против неотдавна издадения фабричен закон и против агитацията за 10-часовия работен ден, която отивала още по-далеч. С привичната си практическа проницателност те разбрали, че г. професорът «wanted a good deal of finishing» [«още имал нужда от добра шлифовка»]. За­това си го изписали в Манчестер. Господин професорът от своя страна стилизирал лекцията, която му изнесли манчестерските фабриканти, в своя памфлет: «Letters on the Factory Act as it affects the cotton manufacture», London, 1837. Там човек между другото може да прочете следните поучителни редове:

«При сегашния закон нито една фабрика, в която работят лица, по- млади от 18 г., не може да работи по-дълго от 111/2 часа дневно, т. е. 12 часа през първите 5 дни и 9 часа в събота. Следващият анализ (!) ни показва, че в една такава фабрика цялата чиста печалба произхожда от последния час. Даден фабрикант изразходва 100 000 ф. ст. — 80 000 ф. ст. за фабрични зда­ния и машини, 20 000 ф. ст. за суров материал и работна заплата. При предпоставка, че капиталът прави един оборот годишно и че брутопечалбата е 15%, годишният оборот на фабриката трябва да възлиза на стоки със стойност 115 000 ф. ст. . . . Всеки от 23-те половин работни часа про­извежда всекидневно ^/116, или 1/23, от тези 115 000 ф. ст. От тези23/аз, които съставляват целите 115 000 ф. ст. >(constituting the whole 115 000 >Pfd. St.), м/>£S>, т. >e. 100 000 ф. ст. от >115 000-те ф. ст., заместват само капитала; 2/23>, или 5000 ф. ст. от 15 000-те ф. ст. брутопечалба (1), заместват износ­ването на фабриката и машините, Останалите 2/23, т. е. двата последни получаса от всеки ден, произвеждат чистата печалба от 10%. Затова, ,ако при неизменни дени фабриката би имала право вместо по II1/, часа да ра­боти по 13 часа дневно, то при увеличение на оборотния капитал с около· 2600 ф. ст. чистата печалба би се увеличила повече от два пъти. От друга страна, ако броят на работните часове би се намалил дневно с 1 час, то чистата печалба би изчезнала, а при намаление с I1/, часа би изчезнала и брутопечалбата ».[1]

И това г. професорът нарича «анализ»! Ако той наистина е повярвал на плача на фабрикантите, че работниците прахосват най-доброто време от деня за произвеждането, а следователно и за възпроизвеждането, или за заместването, на стойността на зданията, машините, памука, въглищата и т. н. — тогава всеки анализ е бил излишен. Той просто трябваше да отговори: «Го­спода! Ако заповядате да се работи по 10 часа вместо по 11 ½  всекидневното потребление на машини, памук и т. н. ще се намали — при равни други условия — с 1½  часа. Следователно вие ще спечелите точно толкова, колкото ще загубите. Вашите работници в бъдеще ще прахосват l½  часа по-малко за въз­производство, или заместване на авансираната капиталова стой­ност.» Ако ли пък Сениор не им е повярвал, а като вещо лице е сметнал за необходимо да направи анализ, той би трябвало преди всичко да помоли господа фабрикантите — по един въпрос, който се отнася изключително до отношението на чистата пе­чалба към величината на работния ден, да не смесват безраз­борно машините, фабричните постройки, суровите материали и труда, а да благоволят да турят на една страна постоянния капитал, който се съдържа във фабричните постройки, маши­ните, суровите материали и т. н., а на друга страна — аванси­рания за работна заплата капитал. И ако тогава се окажеше, че според сметките на фабрикантите работникът в 2/2 часа, или в един час, възпроизвежда, или замества, работната заплата, аналитикът трябваше да продължи така:

Според вашите данни работникът произвежда в предпослед­ния час своята работна заплата, а в последния — вашата прина­дена стойност, или чиста печалба. Тъй като той в еднакви пе­риоди от време произвежда еднакви стойности, продуктът на предпоследния час има същата стойност, каквато има и този на последния. При това той произвежда стойност само при усло­вие, че изразходва труд, а количеството на неговия труд се измерва с неговото работно време. Според вашите данни то въз­лиза на 11 ½    часа на ден. Една част от тези 111/2 часа той упо­требява за произвеждане, или за заместване, на своята работна заплата, а другата част — за произвеждане на вашата чиста печалба. Друго той не прави през работния ден. Но тъй като според вашите данни неговата заплата и доставяната от него принадена стойност са еднакво големи стойности, очевидно той произвежда своята работна заплата в 53/4 часа и вашата чиста печалба в другите 53/4 часа. Тъй като, по-нататък, стойността на преждата, произведена за 2 часа, е равна на сбора от стой­ността на неговата работна заплата плюс стойността на вашата чиста печалба, то стойността на тази прежда трябва да се из­мерва с 11½  часа труд, т. е. продуктът на предпоследния час трябва да се измерва с 5 ¾  работни часа, а продуктът на послед­ния час — ditto [също]. С това стигаме до един щекотлив пункт. И тъй, внимание! Предпоследният работен час е също такъв обикновен работен час, както и първият. Ni plus, ni moins [ни повече, ни по-малко]. Как може тогава предачът в един работен час да произведе прежда на стойност, представляваща 53/4 работни часа? Всъщност той и не извършва такова чудо. Потребителната стойност, която той произвежда в един работен час, е определено количество прежда. Стойността на тази прежда се измерва с 53/4 работни часа, от които 43/4 се съдържат вече без всякакво съдействие от негова страна в потребените за един час средства за производство, в памука, машините и т. н., а 4/4, или един час, са прибавени от самия него. И тъй неговата работна заплата се произвежда в 53/4 работни часа, а преждата — продукт на един час предене, също така съдържа 53/4 работни часа. Следователно няма никаква магия в това, че новата стой­ност, произведена от него за 53/4 часа предачен труд, е равна на стойността на продукта на един час предене. Но вие сте на съв­сем крив път, ако мислите, че той изразходва макар и един атом време от своя работен ден за възпроизвеждане, или «заместване», на стойността на памука, машините и т. н. Благодарение на това, че неговият труд прави от памука и вретената прежда, благодарение на това, че той преде, стойността на памука и вретената от само себе си преминава върху преждата. Това се дължи на качеството на неговия труд, а не на неговото коли­чество. Наистина в един час той ще пренесе повече памучна стойност и т. н. върху преждата, отколкото в х/2 час, но това се дължи само на обстоятелството, че той за един час изприда по­вече памук, отколкото за 1/2 час. И тъй, да сме наясно: вашият израз, че работникът произвежда в предпоследния час стой­ността на своята работна заплата, а в последния — чистата печалба, означава само, че в преждата, представляваща про­дукта на два часа от неговия работен ден, все едно дали това са първите или последните часове, са въплътени 11V2 часа труд, т. е. точно толкова часа, колкото наброява целият негов работен ден. А твърдението, че той в първите 53/4 часа произвежда своята работна заплата, а в последните 53/4 часа вашата чиста печалба, също тъй означава само това, че за първите 53/4 часа вие плащате, а за последните 53/4 часа не плащате. Аз говоря за заплащане на труда вместо за заплащане на работната сила, за да се изразя на вашия жаргон. Но ако вие, господа, сравните отношението на работното време, за което плащате, с онова работно време, за което не плащате, ще намерите, че то е отношение на половин ден към половин ден, т. е. 100%, а това все пак е твърде приличен процент. При това не подлежи на никакво съмнение, че ако вие заставите вашите «работни ръце» да ви работят по 13 часа вме­сто по 111/2 и прибавите допълнителните 11/2 часа към принаде­ния труд, което би подхождало напълно на вашия манталитет, то последният ще порасне от 5 ¾  часа на 7 ¼  часа, а нормата на принадената стойност — от 100% на 126 2/23%. Но вие ще се окажете твърде безумни сангвиници, ако се надявате, че с при­бавянето на 11/2  часа тя ще порасне от 100% на 200%, пък дори и на повече от 200%, т. е. че ще стане «повече от двойно по- голяма». От друга страна — чудно нещо е човешкото сърце, особено когато човек носи сърцето си в кесията! — вие сте съвсем безразсъдни песимисти, ако се опасявате, че с намаляването на работния ден от 11 ½  часа на 10 ½  часа щяла да пропадне цялата ваша чиста печалба. Ей богу, не! Ако предположим, че всички други условия останат неизменни, принаденият труд ще спадне от 5 ¾ на 4 ¾  часа, което все пак ще ви даде порядъчна норма на принадената стойност, а именно 82 14/23%. Но съдбоносният «последен час», за който съчинявате повече басни, отколкото хилиастите75 за края на света, е «all bosh» [празни приказки]. Неговата загуба не ще лиши нито вас от «чистата печалба», нито пък децата от двата пола, които вие съсипвате, от тяхната «душевна чистота».[2]

Когато наистина удари вашият «последен час», спомнете си за оксфордския професор. А сега, до скоро приятно виждане в един по-добър свят. Addio!. . . [Довиждане!][3] В своята по­лемика против десетчасовия работен ден един от главните икономически мандарини, Джеймс Уилсън, наново даде на 15 април 1848 г. в лондонския «Economist» сигнал за «последния час», открит от Сениор още в 1836 г.

 


[1] Senior, «Letters on the Factory Act etc.», London, 1837, p. 12, 13. Ние не се спираме на някои куриози, които за нас тук са безразлични — напр. твърдението, че фабрикантите причисляват заместването на стой­ността на износените машини и т. н., т. е. една от съставните части на капитала, към печалбата, все едно бруто или нето, обща или чиста. Не се спираме и на правотата или лъжливостта на цифровите данни. Че и те не струват нещо повече от така наречения «анализ», това доказа Леонард Хорнър в своето «А Letter to Mr. Senior etc.», London, 1837 [p. 30—42]. Леонард Хорнър, един от членовете на комисията през 1833 г. за изслед­ване фабричните условия и фабричен инспектор, всъщност фабричен цен­зор до 1859 г., има безсмъртни заслуги към английската работническа класа. През целия си живот той е водил непрекъсната борба не само с озлобените фабриканти, но и с министрите, за които е било много по-важно да броят «гласовете» на фабрикантите в долната камара, отколкото работ­ните часове на «работните ръце» във фабриката.

Добавка към бележка 32. Съвсем независимо от неверността на съдър­жанието изложението на Сениор е и объркано. Ето какво е искал да каже той всъщност: фабрикантът дава всекидневно работа на работниците в про­дължение на II1/,, или 23/2 часа. Работната година, както и всеки работен ден, се състои от по 11 1/2, или 23/2 часа (умножени с броя на работните дни през годината). При тази предпоставка 23/2 работни часа произвеждат годишен продукт за 115 000 ф. ст.; 1/2 работен час произвежда 1/23Х 115 000 ф. ст.; 20/2 работни часа произвеждат 20/23Х 115 000 ф. ст. = 100 000 ф. ст., т. е. заместват само авансирания капитал. Остават 3/2 работни часа, които произвеждат 3/23X 115 000 ф. ст. = 15 000 ф. ст., т. е. брутопечалбата. От тези работни часове V, работен час произвежда 1/23Х 115 000 ф. ст. = = 5000 ф. ст., т. е. произвежда само заместването на износената част от фабриката и машините. А последните два работни получаса, т. е. послед­ният работен час, произвеждат 2/23X 115 000 ф. ст. = 10 000 ф. ст., т. е. чистата печалба. В текста Сениор превръща последните 2/23 от продукта в части на самия работен ден.

[2]  Докато Сениор доказва, че от «последния работен час» зависи чистата печалба на фабрикантите, съществуването на английската памучна индустрия и значението на Англия на световния пазар, д-р Андрю Юър пък доказва76, че ако фабричните деца и младежи под 18 г. не бъдат за­пирани по цели 12 часа в топлата и нравствено чиста атмосфера на фабричното помещение, а бъдат изхвърлени «един час» по-рано в бездушния и разпуснат външен свят, то безделничеството и пороците ще погубят ду­шевното им здраве. От 1848 г. насам фабричните инспектори в своите полу­годишни «Reports» [отчети] никога не изпускат случая да дразнят фабри­кантите с «последния час», със «съдбоносния час». Така например г. Хоуел в своя фабричен отчет от 31 май 1855 г. казва: «Ако следното остроумно изчисление (той цитира Сениор) би било правилно, то всяка памучна фа­брика в Съединеното кралство от 1850 г. насам би работила със загуба» («Reports of the Inspection of Factories for the half year, ending 30 th April 1855», p. 19, 20). Когато в 1848 г. законът за десетчасовия работен ден ми­нал през парламента, фабрикантите от ленопредачниците, разпръснати в селските райони между графствата Дорсет и Съмърсет, изнудили няколко работници, засегнати от нормировката на работния ден, да подадат една петиция против този закон, в която между другото се казва: «Ние, проси­телите родители, мислим, че добавеният свободен час ще има за последица само деморализирането на нашите деца, защото безделничеството е начало на всички пороци». Към това фабричният отчет от 31 октомври 1848 г. забелязва: «Атмосферата в ленопредачниците, в които работят децата на тези добродетелно нежни родители, е така пропита с безбройни прашин­ки и влакънца от суровия материал, че е извънредно неприятно да се пре­кара в предачните помещения дори само 10 минути, защото там човек не може да стои без неприятното усещане, че очите, ушите, ноздрите и устата веднага се изпълват с цели облаци ленен прах, от които няма спасение. Самият труд поради трескавата бързина на машините изисква голяма ловкост и непрестанно движение под контрола на неотслабващо внимание и изглежда твърде жестоко да се карат родителите да употребяват думата «лентяйство» спрямо собствените си деца, които, като се извади времето за хранене, в течение на цели 10 часа са приковани към такова занятие, в такава атмосфера. . . Тези деца работят по-дълго време, отколкото ратаите в съседните села. . . Такива безсърдечни брътвежи за «безделничество и пороци» трябва да бъдат заклеймени като най-чиста клевета и най-без- срамно лицемерие. . . Оная част от обществото, която преди около 12 години бе възмутена от самоувереността, с която публично и сериозно се заявяваше под санкцията на висок авторитет, че цялата «чиста печал­ба» на фабриканта произтичала от «последния час» и че затова намалява­нето на работния ден с един час щяло да унищожи чистата печалба — тази част от обществото надали ще повярва на очите си, когато види, че оригиналното откритие на добродетелите на «последния час» е оттогава насам дотолкова усъвършенствувано, че сега еднакво включва в себе си и «мо­рал», и «печалба»; така че ако продължителността на детския труд бъде намалена до цели 10 часа, заедно с чистата печалба на фабрикантите щяла да отиде по дяволите и нравствеността на децата, тъй като и едната, и другата зависели от този последен, от този съдбоносен час» («Reports of insp. of Fact, for 31 st Oct. 1848», p. 101). Същият фабричен отчет след това привежда образци от «нравствеността» и «добродетелите» на тези господа фабриканти, от всички коварства, хитрувания, подлъгвания, за­плашвания, фалшификации и т. н., с които те са си послужили, за да накарат няколко свои съвсем пропаднали работници да подписват такива петиции и после да ги поднасят на парламента като петиции от цял отра­съл на промишлеността, от цели графства. Във висша степен характерен за днешното състояние на така наречената икономическа «наука» е фак­тът, че нито самият Сениор, който за негова чест по-късно стана енергичен защитник на фабричното законодателство, нито неговите първоначални и по-късни противници не можаха да се ориентират в софизмите на «оригиналното откритие». Те апелираха към фактическия опит. Но why и wherefore [как и защо] — това си остана за тях тайна.

[3] Впрочем г. професорът все пак извлякъл известна полза от своята манчестерска разходка! В «Letters on the Factory Act» целият чист доход — «печалбата» и «лихвата», и дори «something more» [нещо повече] — зависи от единия незаплатен за работника работен час! Една година преди това в своите «Outlines of Political Economy», съчинени, за да ползват оксфорд­ските студенти и образованите филистери, той, в противовес на Рикардо- вото определение на стойността с работното време, «открил», че печалбата произхожда от труда на капиталиста, а лихвата — от неговия аскетизъм, от неговото «въздържание» [«Abstinenz»]. Самата измислица е стара, но думата «Abstinenz» [«въздържание»] била нова. Господин Рошер правилно я превежда на немски с думата «Enthaltung» [«въздържание»]. Но разните виртовци, шулцовци и други михеловци, по-малко подковани в латинския език, превърнаха въздържанието в калугерското «Entsagung» [само- отречение].