Капиталът Критика на политическата икономия

Постоянен капитал и променлив капитал

Различните фактори на трудовия процес вземат различно участие в образуването на стойността на продукта.

Работникът придава на предмета на труда нова стойност, като прибавя определено количество труд, независимо от кон­кретното съдържание, цел и технически характер на неговия труд. От друга страна, ние отново намираме стойностите на из­разходваните средства за производство като съставни части на стойността на продукта, напр. стойностите на памука и врете­ната — в стойността на преждата. Следователно стойността на средствата за производство се запазва чрез пренасянето й върху продукта. Това пренасяне се извършва през време на превръ­щането на средствата за производство в продукт, през време на трудовия процес. То се извършва чрез труда. Но как?

Работникът не работи двойно в едно и също време: веднъж, за да прибави със своя труд стойност към памука, и втори път, за да запази старата му стойност, или, което е същото, за да пренесе върху продукта, т. е. върху преждата, стойността на памука, който той преработва, и на вретеното, с което той ра­боти. Той запазва предишната стойност с просто прибавяне на нова стойност. Но тъй като прибавянето на нова стойност към предмета на труда и запазването на старите стойности в про­дукта представляват два съвсем различни резултата, които ра­ботникът постига в едно и също време, макар че през това време той работи само веднъж, то тази двустранност на резултата оче­видно може да бъде обяснена само с двустранността на самия негов труд. В един и същ момент трудът чрез едното свое ка­чество трябва да създава стойност, а чрез другото — да запазва стойността или да я пренася.

По какъв начин всеки работник прибавя работно време, а следователно и стойност? Винаги само във формата на своя своеобразен производителен начин на работа. Предачът прибавя работно време само като преде, тъкачът— като тъче, ковачът — като кове. А чрез целесъобразната форма, в която те изобщо прибавят труд, а следователно и нова стойност, чрез преденето, тъкането, коването, средствата за производство — памукът и вретената, преждата и тъкачният стан, желязото и наковал­нята — стават елементи за образуването на продукт на нова потребителна стойност.[1] Старата форма на тяхната потребител­на стойност изчезва, но само за да премине в нова форма на потребителна стойност. Но още при разглеждането на процеса на образуване на стойност се оказа, че доколкото една потре­бителна стойност се поглъща целесъобразно за произвеждането на нова потребителна стойност, работното време, което е необ­ходимо за създаването на употребената потребителна стойност, съставя част от работното време, необходимо за създаването на новата потребителна стойност, т. е. то е работно време, което се пренася от потребените средства за производство върху новия продукт. Така че работникът запазва стойностите на потребе­ните средства за производство или ги пренася като стойностни съставни части върху продукта не като прибавя труд изобщо, а чрез особения полезен характер, чрез специфично производи­телната форма на този прибавен труд. Като такава целесъобраз­на производителка дейност, като предене, тъкане, коване, тру­дът само чрез своя контакт със средствата за производство ги възкресява от мъртвите, одухотворява ги като фактори на тру­довия процес и се съединява с тях в продукти.

Ако специфичният производителен труд на работника не беше предачество, той нямаше да превръща памука в прежда и следователно нямаше да пренася стойностите на памука и вре­тената върху преждата. Но ако същият работник смени занаята си и стане столар, той, както и преди, ще прибавя чрез своя ра­ботен ден стойност към своя материал. Следователно той я прибавя чрез своя труд не доколкото този труд е предачески труд или столарски труд, а доколкото е абстрактен, обществен труд изобщо; работникът прибавя определена стойностна величина не защото неговият труд има особено полезно съдържание, а защото той трае определено време. Така че в своето абстрактно общо качество, като изразходване на човешка работна сила, трудът на предача прибавя към стойностите на памука и врете­ната нова стойност, а в своето конкретно, особено, полезно ка­чество на предачен процес той пренася стойността на тези сред­ства за производство върху продукта и по този начин запазва тяхната стойност в продукта. Оттук двустранността на резул­тата на труда, извършван в един и същ момент.

С чисто количественото прибавяне на труд се прибавя нова стойност, а с качеството на прибавения труд предишните стой­ности на средствата за производство се запазват в продукта. Това двустранно действие на един и същ труд като следствие на неговия двустранен характер нагледно проличава в раз­лични явления.

Да приемем, че някакво откритие даде възможност на пре­дача да изпреде за 6 часа толкова памук, колкото преди е изпридал за 36 часа. Силата на неговия труд, като целесъобразно полезна, производителна дейност, се е увеличила шест пъти. Неговият продукт е шест пъти повече, 36 фунта прежда вместо 6 фунта. Но 36 фунта памук всмукват сега само толкова работно време, колкото преди са всмуквали 6 фунта. Към тях сега се прибавя шест пъти по-малко нов труд, отколкото при стария метод, а това значи — само една шеста част от предишната стой­ност. От друга страна, сега в продукта, в 36-те фунта прежда, се съдържа в шесторен размер стойността на памука. В 6-те часа предене се запазва и се пренася върху продукта шест пъти по-голяма стойност на суров материал, макар че към същия този суров материал се прибавя шест пъти по-малка нова стой­ност. Това показва колко съществено се различава свойството на труда, с което той през времето на един и същ неделим про­цес запазва стойности, от неговото свойство, с което той създава стойност. Колкото повече необходимо работно време отива през време на предачния процес върху едно и също количество па­мук, толкова по-голяма е новата стойност, която се прибавя към памука, но колкото повече фунта памук се изпридат в едно и също работно време, толкова по-голяма е старата стойност, която се запазва в продукта.

Да приемем, обратно, че производителността на предачния труд остава неизменна, така че на предача е потребно същото количество време, за да превърне един фунт памук в прежда, както и преди. Но нека разменната стойност на самия памук се измени, нека цената на един фунт памук сега да е шест пъти по-голяма или по-малка от преди. И в двата случая предачът продължава да прибавя към същото количество памук същото количество работно време, т. е. същата стойност, и в двата слу­чая той в едно и също време произвежда едно и също количество прежда. И все пак стойността, която той пренася от памука вър­ху преждата, върху продукта, единия път е шест пъти по-малка, а другия — шест пъти по-голяма, отколкото е била преди. Същото става, когато средствата на труда поскъпват или поевти­няват, но оказват все същите услуги в трудовия процес.

Ако техническите условия на предачния процес останат непроменени и ако също така не се измени стойността на него­вите средства за производство, тогава предачът, както и по- рано, ще употребява в еднакво работно време еднакво коли­чество суров материал и машини, стойността на които остава същата. В този случай стойността, която той запазва в продукта, е правопропорционална на новата стойност, която той прибавя. За две седмици той прибавя към продукта двойно повече труд, отколкото за една седмица, следователно двойно по-голяма стой­ност, и същевременно потребява двойно повече материал с двой­но по-голяма стойност, изхабява двойно повече машини с двойно по-голяма стойност, така че в двуседмичния продукт той запазва двойно по-голяма стойност, отколкото в продукта на една сед­мица. При дадени неизменящи се производствени условия работникът запазва толкова по-голяма стойност, колкото по- голяма стойност той прибавя; но той запазва по-голяма стойност не защото прибавя по-голяма стойност, а защото я прибавя при неизменящи се и независими от неговия собствен труд условия.

Наистина в известен относителен смисъл може да се каже, че работникът винаги запазва предишните стойности в същата пропорция, в която той прибавя нова стойност. Дали памукът се покачва от 1 шилинг на 2 шилинга, или пада на 6 пенса — работникът запазва в продукта на един час винаги само поло­вината стойност на памука — както и да се изменя тя — от стой­ността на памука в продукта на два часа. По-нататък, ако се измени производителността на неговия собствен труд, все едно дали тя се покачи или спадне, той напр. в един работен час ще изпреде повече или по-малко памук, отколкото преди, и съот­ветно с това ще запази повече или по-малко от стойността на памука в продукта на един работен час. Но при всичко това той ще запази за два работни часа двойно повече стойност, отколкото за един час.

Стойността, като оставим настрана нейния чисто символи­чен израз в стойностния знак, съществува само в някоя потре­бителна стойност, в някоя вещ. (Самият човек, разгледан като просто битие на работната сила, е природен предмет, вещ, макар и жива, съзнателна вещ, а самият труд е вещна проява на тазr сила.) Затова, ако изчезне потребителната стойност, изчезва и стойността. А средствата за производство не губят своята стой­ност едновременно със своята потребителна стойност, тъй като вследствие на трудовия процес те наистина губят първоначалната форма на своята потребителна стойност само за да придо­бият в продукта формата на друга потребителна стойност. Нс колкото е важно за стойността да съществува в някоя потреби­телна стойност, толкова безразлично е за нея, както показва това стоковата метаморфоза, в коя именно потребителна стой­ност тя съществува. От това следва, че в трудовия процес стой­ността преминава от средството за производство върху продукта само доколкото средството за производство заедно със своята самостойна потребителна стойност губи и своята разменна стой­ност. То предава на продукта само оная стойност, която губи като средство за производство. Но в това отношение различните материални фактори на трудовия процес се проявяват различно- Каменните въглища, които се горят в машината, изчезват безследно, също и маслото, с което се смазва оста на колелото,, и т. н. Боите и други спомагателни материали изчезват,, но се проявяват в свойствата на продукта. Суровият материал обра­зува субстанцията на продукта, но изменя своята форма. Така че суровият материал и спомагателните материали губят само­стоятелната форма, с която са влезли в трудовия процес като потребителни стойности. Другояче стои работата със средствата на труда в собствения смисъл на думата. Един инструмент, една машина, едно фабрично здание, един съд и т. н. служат в трудо­вия процес само докогато могат да запазят своята първоначална форма и да продължават да участвуват в трудовия процес в същата форма, както досега. Както в течение на своя живот т. е. в течение на трудовия процес, те и след своята смърт за­пазват по отношение на продукта своята самостоятелна форма. Труповете на машини, инструменти, работилници и т. н. про­дължават да съществуват отделно от продуктите, за чието обра­зуване те са спомагали. Ако разгледаме целия период, в течение на който е служило едно такова средство на труда — от деня на неговото влизане в работилницата до деня на неговото захвър­ляне в бараката за непотребни вещи, — ще видим, че в течение на този период неговата потребителна стойност напълно е била. погълната от труда и затова неговата разменна стойност напълно е преминала върху продукта. Ако напр. една предачна ма­шина е завършила след 10 години своя живот, то през 10-годишния трудов процес цялата нейна стойност е преминала върху 10-годишния продукт. Така че жизненият период на средството на труда обхваща по-голям или по-малък брой от постоянно повтарящи се с негова помощ трудови процеси. Pi със средството на труда става същото, както и с човека. Всеки човек умира всекидневно с по 24 часа. Но нито на един човек не личи с колко дни той вече е умрял. Това обаче не пречи на оси­гурителните дружества да правят от средната продължителност на човешкия живот твърде правилни и, което е много по-съществено, твърде изгодни за себе си заключения. Така е и със сред­ството на труда. От опит е известно колко време, средно взето, може да просъществува едно средство на труда, напр. известен вид машина. Да приемем, че потребителната й стойност в тру­довия процес трае само 6 дни. В такъв случай тя всеки работен ден губи средно по 1/6 от своята потребителна стойност и поради това предава 1/в от своята стойност на всекидневния продукт. По такъв начин се пресмята износването на всички средства на труда, т. е. тяхната всекидневна загуба на потребителна стой­ност и съответното всекидневно предаване на тяхната стойност върху продукта.

Оттук се вижда напълно ясно, че едно средство за произ­водство никога не предава на продукта повече стойност, откол­кото то губи в трудовия процес чрез унищожението на своята собствена потребителна стойност. Ако то нямаше стойност, т. е. ако то самото не беше продукт на човешки труд, то не би предало никаква стойност на продукта. То би служило като създател на потребителна стойност, но не и като създател на разменна стойност. Такъв е случаят с всички средства за производство, които са дадени от природата и без съдействието на човека — земята, водата, вятъра, самородното желязо, дървото в само­раслата гора и т. н.

Тук пред нас изпъква друго интересно явление. Нека стой­ността на дадена машина е напр. 1000 ф. ст. и нека тя се изха­бява за 1000 дни. В този случай всекидневно 1/1000 от стой­ността на машината преминава от самата нея върху нейния все­кидневен продукт. Но през това време цялата машина, макар и с отслабваща жизнена сила, продължава да функционира в тру­довия процес. Оказва се, че един фактор на трудовия процес, едно средство за производство, изцяло влиза в трудовия процес, но само отчасти — в процеса на нарастване на стойността. Раз­ликата между трудов процес и процес на нарастване на стой­ността се отразява тук върху техните материални фактори, тъй като едно и също средство за производство като елемент на тру­довия процес изцяло влиза в производствения процес, а като елемент на създаване на стойност — само на части[2].

От друга страна, средството за производство може, обратно, изцяло да влезе в процеса на нарастване на стойността, макар и да влиза само отчасти в трудовия процес. Да приемем, че при изпридането на памука всекидневно от 115 фунта отпадат 15 фунта, които не образуват прежда, а само devil’s dust [дяволски прах, т. е. памучен прах]. Въпреки това, ако този отпадък от 15% е нормален, ако той е неразделен от средната обработка на памука, стойността на тези 15 фунта памук, които не влизат в преждата, изцяло влиза в стойността на преждата, точно както и стойността на 100-те фунта, които съставят нейната субстан­ция. Потребителната стойност на 15-те фунта памук трябва да се превърне в прах, за да се направят 100 фунта прежда. Така че пропадането на този памук е производствено условие за про­изводството на преждата. Тъкмо затуй той предава своята стой­ност на преждата. Това се отнася до всички отпадъци от трудо­вия процес поне доколкото тези отпадъци не образуват наново средства за производство и не образуват нови самостоятелни потребителни стойности. Така в големите машинни фабрики в Манчестер има планини от железни отпадъци, нарязани като талаш от циклопични машини; всяка вечер те в големи коли оти­ват от фабриката в железолеярната, за да се върнат на другата сутрин от железолеярната във фабриката като масивно желязо.

Средствата за производство пренасят стойност върху новата форма на продукта само доколкото във формата на своите пре­дишни потребителни стойности губят стойност през време на трудовия процес. Максималната загуба на стойност, която те могат да понесат в трудовия процес, е очевидно ограничена от първоначалната величина на стойността, с която те са влезли в трудовия процес, т. е. от работното време, необходимо за тяхното собствено производство. Така че средствата за производ­ство никога не могат да прибавят към продукта повече стойност, отколкото те притежават, независимо от трудовия процес, който обслужват. Колкото и полезен да е известен материал на труда, известна машина, известно средство за производство, все пак, ако то струва 150 ф. ст., да речем 500 работни дни, то никога не прибавя повече от 150 ф. ст. към целокупния продукт, за чието производство служи. Неговата стойност се определя не от тру­довия процес, в който то влиза като средство за производство, а от трудовия процес, от който то е излязло като продукт. Вътре в трудовия процес то служи само като потребителна стой­ност, като нещо с полезни свойства, и затова не би предало на продукта никаква стойност, ако нямаше стойност преди влиза­нето си в процеса[3].

Докато производителният труд превръща средства за про­изводство в елементи за образуване на нов продукт, с тяхната стойност става нещо като преселение на душата. Тя преминава от потребеното тяло в новосъздаденото тяло. Но това преселение на душата се извършва сякаш зад гърба на действителния труд. Работникът не може да прибавя нов труд, следователно не може и да създава нова стойност, без да запазва стари стойности, за­щото той винаги трябва да прибавя труда в определена полезна форма, а не може да го прибавя в полезна форма, ако не пре­връща продуктите в средство за производство на нов продукт и ако с това не пренася техните стойности върху новия продукт. Следователно да запазва стойност, като прибавя стойност — това е природен дар на действуващата работна сила, на живия труд, природен дар, който нищо не струва на работника, но донася много нещо на капиталиста — донася му запазването на наличната стойност на капитала[4]. Докато работите вървят добре, капиталистът е твърде много погълнат в извличането на печалба, та не забелязва този безплатен дар на труда. Насил­ствените прекъсвания на трудовия процес, кризите, го карат осезателно да забележи този безплатен дар[5].

Онова, което изобщо се потребява от средствата за произ­водство, това е тяхната потребителна стойност, чрез чието по-требяване трудът създава продукти. Тази тяхна стойност всъщ­ност не се потребява[6], затова не може да бъде и възпроизведе­на. Тя се запазва, но не поради някаква операция, която се извършва с нея самата в трудовия процес, а защото потребител­ната стойност, в която тя първоначално съществува, наистина изчезва само в друга потребителна стойност. Затова стойността на средствата за производство наново се появява в стойността на продукта, но, точно казано, тя не се възпроизвежда. Про­извежда се само новата потребителна стойност, в която предиш­ната разменна стойност наново се появява[7].

Иначе стои работата със субективния фактор на трудовия процес, с действуващата работна сила. Докато трудът в своята целесъобразна форма пренася върху продукта стойността на средствата за производство и я запазва в него, всеки момент от неговото движение създава допълнителна стойност, нова стой­ност. Да приемем, че производственият процес се прекъсва в онази точка, когато работникът е произвел еквивалента на стойността на своята собствена работна сила, напр. когато с шестчасовия си труд е прибавил стойност от 3 шилинга. Тази стойност представлява превес на стойността на продукта над ония нейни съставни части, които произхождат от стойността на средствата за производство. Този превес е единствената нова стойност, която е създадена вътре в този процес, единствената част от стойността на продукта, която е произведена чрез самия процес. Наистина тя замества само парите, които капиталистът е авансирал при купуването на работната сила и които самият работник е изразходвал за средства за живот. По отношение на изразходваните 3 шилинга новата стойност от 3 шилинга из­глежда само като възпроизводство. Но тя е действително въз­произведена, а не само привидно, както стойността на средствата за производство. Заместването на една стойност с друга тук става посредством създаването на нова стойност.

Но ние вече знаем, че трудовият процес продължава и отвъд онази точка, до която би бил възпроизведен и прибавен към предмета на труда само еквивалентът на стойността на работната сила. Вместо 6 часа, които са достатъчни за това, трудовият процес продължава напр. 12 часа. Така че работната сила със своето действие не само възпроизвежда своята собствена стой­ност, но произвежда и една добавъчна стойност. Тази принадена стойност образува превеса на стойността на продукта над стой­ността на елементите, които са потребени за образуването на продукта, т. е. над стойността на средствата за производство и на работната сила.

Като описахме различните роли, които играят разните фактори на трудовия процес при образуването на стойността на продукта, ние всъщност характеризирахме функциите на различните съставни части на капитала в неговия собствен про­цес на нарастване на стойността. Превесът на общата стойност на продукта над сбора от стойностите на образуващите го.еле­менти е превес на нарасналия по стойност капитал над първоначално авансираната капиталова стойност. Средствата за про­изводство, от една страна, и работната сила — от друга, са само различните форми на съществуване, които беше приела първоначалната стойност на капитала при събличане на паричната й форма и превръщането й във фактори на трудовия процес.

И така, онази част на капитала, която се превръща в сред­ства за производство, т. е. в суров материал, спомагателни материали и средства на труда, не променя величината на своята стойност в производствения процес. Затова аз я наричам постоянна част на капитала, или по-накратко: постоянен капи­тал.

А онази част на капитала, която се превръща в работна сила, изменя в производствения процес своята стойност. Тя възпроизвежда своя собствен еквивалент и един превес свръх него, принадена стойност, която на свой ред може да се изменя, да бъде по-голяма или по-малка. От постоянна величина тази част на капитала постоянно се превръща в променлива. Затова аз я наричам променлива част на капитала, или по-кратко: про­менлив капитал. Същите съставни части на капитала, които от гледна точка на трудовия процес се различават като обективни и субективни фактори, като средство за производство и работна сила — от гледна точка на процеса на нарастването на стой­ността се различават като постоянен капитал и променлив капитал.

Понятието за постоянния капитал в никой случай не из­ключва една революция в стойността на неговите съставни ча­сти. Да приемем, че един фунт памук днес струва 6 пенса и че поради слабата реколта на памука неговата цена утре ще се покачи на 1 шилинг. Старият памук, който продължава да се обработва, е купен на стойност 6 пенса, но сега прибавя към продукта една стойностна част от 1 шилинг. А вече изпреденият и може би вече намиращ се в обръщение на пазара във вид на прежда памук също така прибавя към продукта двойно повече от своята първоначална стойност. Но ясно е, че тези стойностни изменения не зависят от нарастването на стойността на памука в самия предачен процес. Ако старият памук не беше вече вля­зъл в трудовия процес, той сега би могъл да бъде продаден за 1 шилинг вместо за 6 пенса. И обратно, през колкото по-малко трудови процеси е преминал той, толкова по-сигурен е този резултат. Затова законът на спекулацията е такъв: при подобни революции в стойността да се спекулира със суровия материал в неговата най-малко обработена форма, т. е. по-скоро с преж­дата, отколкото с тъканта, и по-скоро със самия памук, откол­кото с преждата. Изменението на стойността възниква тук в процеса, който произвежда памука, а не в процеса, в който па­мукът функционира като средство за производство и следова­телно като постоянен капитал. Наистина, стойността на една стока се определя от количеството на съдържащия се в нея труд, но самото това количество е обществено определено. Ако се е изменило времето, което е обществено необходимо за нейното производство — а едно и също количество памук при неблаго­приятни реколти представлява напр. по-голямо количество труд, отколкото при благоприятни, — то това оказва обратно действие върху старата стока, която винаги се взема само като отделен екземпляр от своя вид[8], стойността на който винаги се определя от общественонеобходимия, т. е. от необходимия при дадените обществени условия труд.

Както се изменя стойността на суровия материал, така може да се изменя и стойността на вече служещите в производ­ствения процес средства на труда, стойността на машините и т. н., следователно и онази част от стойността, която част те предават на продукта. Ако напр. поради някакво ново изобре­тение машини от един и същ вид могат да бъдат възпроизведени с по-малък разход на труд, старите машини се повече или по- малко обезценяват и затова пренасят и съответно по-малка стойност върху продукта. Но и тук изменението на стойността става вън от производствения процес, в който машините функ­ционират като средство за производство. В този процес те ни­кога не предават повече стойност, отколкото притежават неза­висимо от този процес.

Както едно изменение в стойността на средствата за произ­водство, дори и когато действува обратно върху тях след тяхното влизане в процеса, не променя техния характер на постоянен капитал, така също и едно изменение в съотношението между постоянния и променливия капитал не засяга тяхното функционално различие. Напр. техническите условия на трудовия про­цес могат да бъдат преобразувани дотолкова, че там, където по-рано 10 работници с 10 евтини оръдия са преработвали сравни­телно малко количество суров материал, сега 1 работник с една скъпа машина преработва стократно повече суров материал. В този случай постоянният капитал, т. е. стойностната маса на прилаганите средства за производство, би нараснал значително, а променливата част от капитала, авансирана за работна сила, би спаднала значително. Но това изменение засяга само съотно­шението между величините на постоянния и променливия капи­тал, т. е. съотношението, в което целият капитал се разпада на постоянна и променлива съставна част, но не засяга различието между постоянния и променливия капитал.

 


[1] «Трудът създава ново творение на мястото на унищоженото» («An Essay on the Political Economy of Nations», London, 1821, p. 13).

[2] Тук не става въпрос за поправките на средствата на труда, маши­ните, постройките и т. н. Една машина, която се намира на поправка, функционира не като средство на труда, а като материал на труда. С нея не работят, а тя самата бива обработена, за да се отстранят дефектите в нейната потребителна стойност. Такива поправки ние с оглед на нашата задача винаги можем да смятаме за включени в труда, който е необходим за произвеждане на средството на труда. В текста става дума за такова износване, което никакъв лекар не може да излекува и което постепенно води към смърт, за «такъв вид износване, което не може да бъде поправяно от време на време и което напр. докарва ножа до такова състояние, че ножарят да каже за него: «Не си струва да му се туря ново острие.» В тек­ста видяхме, че напр. една машина влиза изцяло във всеки отделен трудов процес, но само отчасти в едновременния процес на нарастване на стой­ността. Въз основа на това можем да преценим следното смесване на понятия: «Рикардо говори за количеството труд, което машиностроителят е вложил в произвеждането на една машина за плетене на чорапи», като такова, което се съдържа напр. в стойността на един чифт чорапи. «Но целият труд, който е произвел всеки отделен чифт чорапи. . . включва целия труд на машиностроителя, а не само част от него; защото една ма­шина наистина прави много чифтове, но нито един от тези чифтове не може да бъде произведен без цялата машина» («Observations on certain verbal disputes in Political Economy, particularly relating to Value, and to Demand and Supply», London, 1821, p. 54). Авторът, един необикновено самодово­лен «wiseacre» [умник], в своята обърканост, а поради това и в своята по­лемика е прав само в този смисъл, че нито Рикардо, нито някой друг ико­номист преди или след него не са разграничавали ясно двете страни на труда и затова още по-малко са анализирали тяхната различна роля при образуването на стойността.

[3] Затова е лесно да се разбере безсмислицата на глупавия Ж. Б. Сей, който иска да изведе принадената стойност (лихвата, печалбата, рен­тата) от «services productifs» [«производителните услуги»], които средствата за производство — земята, оръдията, обработените кожи и т. н. — оказват със своите потребителни стойности в трудовия процес. Господин Вилхелм Рошер, който току-тъй не изпуска случай да зарегистрира черно на бяло своите ловки апологетични измислици, възклицава: «Ж. Б. Сей много правилно забелязва (Traite, t. I, ch. 4): «Стойността, произведена от една маслобойна, след като се приспаднат всички разноски, е нещо ново, съ­ществено различно от труда, с който е била произведена самата маслобой­на». («Die Grundlagen der Nationalokonomie», 3 Aufl., 1858, S. 82, бележ­ката.) Много право! «Маслото», което е произведено в маслобойната, е нещо твърде различно от труда, изразходван за постройката на масло­бойната. Под «стойност» г. Рошер разбира нещо като «масло», тъй като «маслото» има стойност, а тъй като в «природата» се намира минерално масло, макар и сравнително не «твърде много», то той прави несъмнено по този повод друга забележка: «Разменни стойности тя (природата!) почти никак не произвежда!» (Пак там, с. 79.) На Рошеровата природа й върви с разменната стойност, както на неразумната мома, която родила детенце, но то било «съвсем мъничко». Същият «учен» («savant serieux») забелязва по горепоменатия повод още и това: «Школата на Рикардо свежда и капитала към понятието труд като «спестен труд». Това е неспо­лучливо (!), понеже (!) собственикът на капитала (!) все пак (!) е напра­вил повече (!) от простото (?!) производство (?) и (??) запазване на съ­щия (на кого?): именно (?!?) въздържането от собствени наслаждения, за което той напр. (!!!) иска лихва» (пак там). Колко «сполучлив» е този «ана- томо-физиологичен метод» на политическата икономия, който извежда «стойността» направо от простото «искане»!

[4] Измежду всички оръдия в занаята на земеделеца човешкият труд. . . е онова, от което най-много зависи възстановяването на неговия капитал. Другите две — работният добитък и. . . каруците, плуговете, мотиките и т. н. — са нищо, ако няма известно количество от първото» (Edmund Burke, «Thoughts and Details cn Scarcity, originally presented to the Right Hon. W. Pitt in the Month of November 1795», edit. London, 1800, p. 10).

[5] B «Times» от 26 ноември 1862 г. един фабрикант, в чиято предачна фабрика са заети 800 работници и която поглъща седмично средно 150 бали остиндийски или около 130 бали американски памук, се оплаква пред пуб­ликата от разходите, които ежегодно му създава спирането на работата във фабриката. Той ги изчислява на 6000 ф. ст. Между тези непроизводителни разходи се намират много пера, които тук не ни интересуват, като позем­лена рента, данъци, осигурителни премии, заплати на годишно ангажи­рани работници, директор, книговодители, инженери и т. н. Но след това той прибавя 150 ф. ст. за въглища, за да се затопля от време на време фабриката и понякога да се поставя в движение парната машина, а освен това и заплатите на временни работници, които от време на време поддър­жат машините в изправност». И, най-сетне, 1200 ф. ст. за износване на машините, тъй като «атмосферните влияния и природният закон за разру­хата не прекъсват своето действие поради това, че парната машина е пре­станала да се върти». Той изрично отбелязва, че тази сума от 1200 ф. ст. е пресметната толкова ниско, защото машините били вече доста изхабени.

[6] «Производително потребление: когато потреблението на една стока съставя част от производствения процес. . . В тези случаи няма потребление на стойността» (S. P. Newman, цит. съч., с. 296).

[7] В един северноамерикански наръчник, който е претърпял може бй 20 издания, четем: «Няма значение в каква форма капиталът се появява наново». След едно словоохотливо изброяване на всички възможни про­изводствени елементи, чиято стойност отново се появява в продукта, на края се казва: «Различните видове храна, дрехи и жилище, необходими за съществуването и удобствата на човека, също претърпяват промени. Те се изразходват от време на време и тяхната стойност се появява отново в новата сила, която те дават на неговото тяло и дух, и по този начин обра­зува нов капитал, който отново се употребява в производствения процес» (F. Wayland, цит. съч., с. 31, 32). Като оставим настрана всички други странни неща, ще отбележим, че не е напр. цената на хляба, която отново се появява в подновената сила, а неговите хранителни субстанции. А това, което се появява отново като стойност на силата, не са средствата за живот, а тяхната стойност. Същите средства за живот, ако струват наполовина по-евтино, пак произвеждат също толкова мускули, кости и т. н., накъсо — същата сила, но не сила на същата стойност. Това превръщане на «стой­ност» в «сила» и цялата тази фарисейска неопределеност прикриват впро­чем съвсем напразния опит да се изкалъпи принадена стойност само въз основа на новото появяване на авансирани стойности.

[8] «Всички продукти от един вид образуват всъщност само обща маса, чиято цена се определя общо и без оглед на особените условия» (Le Trosne, цит. с., стр. 893).