Капиталът Критика на политическата икономия

Двата фактора на стоката: потребителна стойност и стойност (субстанция на стойността, величина на стойността)

Богатството на обществата, в които господствува капита­листически начин на производство, се явява като «грамадно натрупване на стоки»[1] а отделната стока — като негова еле­ментарна форма. Поради това нашето изследване започва с ана­лиза на стоката.

Стоката е преди всичко външен предмет, нещо, което със своите свойства задоволява човешки потребности от някакъв вид. Природата на тези потребности, все едно дали те имат за източник напр. стомаха или фантазията, никак не изменя същ­ността на работата.[2] Тук не става дума и за това, как даденото нещо задоволява човешката потребност: дали пряко, като сред­ство за живот, т. е. като предмет за потребление, или по околен път, като средство за производство.

Всяко полезно нещо, като желязо, хартия и т. н., трябва да се разглежда от двояка гледна точка — от качествена и коли­чествена гледна точка. Всяко такова нещо е съвкупност от мно­го свойства и затова може да бъде полезно откъм различни страни. Разкриването на тези различни страни, а следователно и на разнообразните начини на употреба на нещата е дело на историческото развитие[3]. Така е с намирането на обществени мерки за количеството на полезните предмети. Различията в стоковите мерки произлизат отчасти от различната природа на измерваните предмети, а отчасти са условни.

Полезността на един предмет го прави потребителна стой­ност.[4] Но тази полезност не виси във въздуха. Обусловена от свойствата на стоковото тяло, тя не съществува вън от него. Поради това самото стоково тяло, напр. желязото, пшеницата, диамантът и т. н., е потребителна стойност, или благо. Този характер на стоковото тяло не зависи от това, дали присвоя­ването на неговите потребителни свойства струва на човека много или малко труд. При разглеждане на потребителните стойности винаги се предпоставя тяхната количествена опреде­леност, напр. една дузина часовници, един аршин платно, един тон желязо и т. н. Потребителните стойности на стоките съста­вят предмет на една специална дисциплина — стокознанието.[5] Потребителната стойност се реализира само в потреблението, или в консумацията. Потребителните стойности съставят ве­щественото съдържание на богатството, каквато и да е неговата обществена форма. При тази обществена форма, която имаме да разглеждаме тук, те същевременно са и веществените носи­тели на разменната стойност.

Разменната стойност се явява преди всичко като количе­ствено съотношение, като пропорция, в която потребителни стойности от един вид се разменят с потребителни стойности от друг вид[6] — съотношение, което постоянно се изменя с мястото и времето. Поради това разменната стойност изглежда като нещо случайно и чисто относително, така че една вътрешна, присъща на стоката разменна стойност (valeur intriseque) е contradictio in adjecto [противоречие в определението][7]. Нека разгледаме това по-отблизо.

Известна стока, напр. един квартер пшеница, се разменя срещу х боя за обуща или у коприна, или z злато и т. н., с една дума — в най-разнообразни пропорции срещу други стоки. Следователно пшеницата има не една, а много разменни стой­ности. Но тъй като х боя за обуща, както и у коприна, z злато и т. н. са разменната стойност на един квартер пшеница, то л; боя за обуща, у коприна, z злато трябва да бъдат заменими една с друга, или еднакви по величина разменни стойности. От това следва, първо, че валидните разменни стойности на една стока изразяват нещо еднакво, и, второ, че разменната стойност изоб­що може да бъде само начин на изразяване, «форма на проявле­ние» на някакво друго, различно от нея съдържание.

Сега нека вземем две стоки, напр. пшеница и желязо. Как­вото и да бъде тяхното разменно отношение, то винаги може да се изрази чрез едно уравнение, в което дадено количество пше­ница се приравнява към някакво количество желязо, напр. 1 квартер пшеница = а центнера желязо. Какво означава това уравнение? Че нещо общо от една и съща величина съществува в две различни неща, в 1 квартер пшеница и в а центнера же­лязо. Значи и двете са равни поотделно на нещо трето, което само по себе си не е нито едното, нито другото. И така всяко от тези две неща, доколкото то е разменна стойност, трябва да може да бъде сведено към това трето.

Нека един прост геометрически пример нагледно покаже това. За да определим и сравним лицата на всички праволинейни фигури, ние ги делим на триъгълници. Самият триъгълник се свежда до един израз, съвсем различен от неговата видима фи­гура — половината от произведението на основата по височи­ната. Също така и разменните стойности на стоките трябва да бъдат сведени към нещо общо за тях, от което те представляват по-големи или по-малки величини.

Това общо не може да бъде някое геометрическо, физическо, химическо или някакво друго природно свойство па стоките. Техните телесни свойства могат изобщо да се имат предвид само доколкото правят стоките полезни предмети, т. е. потре­бителни стойности. Но, от друга страна, тъкмо абстрахирането от техните потребителни стойности очевидно характеризира разменното отношение на стоките. В рамките на това разменно отношение една потребителна стойност означава точно толкова, колкото и всяка друга, стига да е налице в нужната пропорция. Или както казва старият Барбон:

«Един вид стока е също тъй добър както друг вид, щом техните разменни стойности са еднакви. Няма разлика или различие между неща с еднаква разменна стойност.»[8]

Като потребителни стойности стоките са преди всичко раз­лични по качество; като разменни стойности те могат да бъдат различни само по количество, следователно не съдържат нито атом потребителна стойност.

Ако оставим настрана потребителната стойност на стоковите тела, ще им остане само едно свойство, а именно, че са продукти на труда. Но и продуктът на труда е вече променен. Щом се абстрахираме от неговата потребителна стойност, ние се абстра­хираме и от телесните съставни части и форми, които го правят потребителна стойност. Той не е вече маса или къща, или прежда, или друг някакъв полезен предмет. Всички негови свойства, които могат да бъдат сетивно възприети, са заличени. Той вече не е и продукт на столарския, зидарския, предачния или друг някой определен производителен труд. Заедно с по­лезния характер на продуктите на труда изчезва и полезният характер на въплътените в тях видове труд, т. е. изчезват и различните конкретни форми на тези видове труд; те вече не се различават един от друг, а всички се свеждат към еднакъв чо­вешки труд, към абстрактен човешки труд.

Да разгледаме сега този residium [остатък] от продуктите на труда. От тях не остана нищо освен една еднообразна призрачна предметност, една проста, безформена маса от неразличим човешки труд, т. е. от изразходване на човешка работна сила без оглед на формата на нейното изразходване. Тези неща изразяват вече само това, че при тяхното производство е израз­ходвана човешка работна сила, че в тях е натрупан човешки труд. Като кристали на тази обща за всички тях обществена суб­станция те са стойности — стокови стойности.

В самото разменно отношение на стоките тяхната разменна стойност ни се явяваше като нещо съвсем независимо от техните потребителни стойности. И ако ние действително се абстрахи­раме от потребителната стойност на продуктите на труда, ще получим тяхната стойност, както току-що я определихме. Така че онова общо, което се изразява в разменното отношение или в разменната стойност на стоките, е тяхната стойност. По-нататъшното изследване ще ни върне пак до разменната стойност като необходим начин на изразяване или форма на проява на с\\\\тойността, която обаче засега трябва да бъде разгледана неза­висимо от тази форма.

И така, дадена потребителна стойност, или благо, има стойност само защото в нея е овеществен, или материализиран, абстрактен човешки труд. Но как да се измери величината на нейната стойност? Чрез количеството на съдържащата се в нея «субстанция, създаваща стойност», чрез количеството на труда. Количеството на самия труд се измерва с неговата продължи­телност, с работното време, а работното време се измерва с опре­делени части от времето като час, ден и т. н.

Щом като стойността на стоката се определя чрез количе­ството на труда, изразходван през време на нейното производ­ство, би могло да се помисли, че колкото човек е по-мързелив или по-несръчен, толкова по-голяма стойност има неговата сто­ка, понеже толкова повече време му трябва, за да я изработи. Обаче трудът, който образува субстанцията на стойностите, е еднакъв човешки труд, е изразходване на една и съща човешка работна сила. Целокупната работна сила на обществото, която се изразява в стойностите на стоковия свят, важи тук като една и съща човешка работна сила, макар че се състои от безброй много индивидуални работни сили. Всяка една от тези индиви­дуални работни сили е същата човешка работна сила, както и всички други, доколкото тя носи характер на една обществена средна работна сила и действува като обществена средна работна сила, т. е. употребява за произвеждането на някоя стока само средно необходимото, или общественонеобходимото работно време. Общественонеобходимо работно време е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производството и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност. Напр. след въвеждането на парния тъкачен стан в Англия е бил достатъчен може би само половината от предишния труд за преработката на дадено количество прежда в тъкан. Всъщност английският ръчен тъкач и след това е имал нужда за тази преработка от същото работно време, както и по-преди, но продуктът на неговия индивидуален работен час вече е представлявал само половин обществен ра­ботен час и затова стойността на този продукт е спаднала на­половина.

Следователно само количеството на общественонеобходи-мия труд, или общественонеобходимото работно време, за произвеждането на една потребителна стойност определя вели­чината на нейната стойност.[9] Отделната стока тук изобщо се взема като среден екземпляр от своя вид.[10] Затова стой­ността на стоки, в които се съдържат еднакви количества труд или които могат да бъдат произведени за едно и също ра­ботно време, е една и съща по величина. Стойността на една сто­ка се отнася към стойността на всяка друга стока, както работното време, необходимо за произвеждането на едната стока, се отнася към работното време, необходимо за произвеждането на другата. «Като стойности всички стоки са само определени количества от кристализирано работно време.»[11]

И така, величината на стойността на една стока щеше да бъде постоянна, ако необходимото за нейното произвеждане работно време оставаше постоянно. Но то се променя заедно с всяка промяна в производителната сила на труда. Производи­телната сила на труда се определя от разнообразни условия, между другото — от средното равнище на сръчността на работ­ниците, от степента на развитието на науката и на нейната технологическа приложимост, от обществената комбинация на производствения процес, от размера и ефективността на сред­ствата за производство и от природните условия. Едно и също количество труд се изразява напр. в 8 бушела пшеница при благоприятна година и само в 4 бушела — при неблагоприятна. Едно и също количество труд дава повече метал в богати руд­ници, отколкото в бедни, и т. н. Диаманти се срещат рядко в земната кора и затова намирането им струва средно много работно време. Следователно те в малък обем представляват много труд. Джейкъб се съмнява дали златото някога се е изплащало по своята пълна стойност. Това важи още повече за диаман­тите. Според Ешвеге в 1823 г. цената на целия продукт oт осемдесетгодишната разработка на бразилските диамантени мини още не била достигнала средната цена на 1 1/2 -годишния продукт на бразилските захарни или кафеени плантации, ма­кар първият да представлявал много повече труд, а следова­телно и много повече стойност. При по-богати мини същото количество труд би се изразило в повече диаманти и стойността им би спаднала. Ако се постигне превръщането с малко труд на въглищата в диаманти, стойността на диамантите може да падне по-долу от тази на тухлите. Изобщо: колкото по-голяма е производителната сила на труда, толкова по-малко е работното време, необходимо за произвеждането на даден артикул, тол­кова по-малка е кристализираната в него маса труд, толкова по-малка е неговата стойност. Напротив, колкото по-малка е производителната сила на труда, толкова по-голямо е работното време, необходимо за произвеждането на даден артикул, толкова по-голяма е неговата стойност. Следователно величината на стойността на дадена стока се изменя правопропорционално на количеството и обратнопропорционално на производителната сила на осъществяващия се в нея труд.

Дадено нещо може да бъде потребителна стойност, без да бъде стойност. Такъв е случаят, когато полезността му за чо­века не се дължи на труд. Такива са: въздухът, девствената почва, естествените ливади, самораслите гори и т. н. Дадено нещо може да бъде полезно и да бъде продукт на човешки труд, без да бъде стока. Който със своя продукт задоволява своя соб­ствена потребност, той наистина създава потребителна стойност, но не и стока. За да произведе стока, той трябва да произведе не само потребителна стойност, но потребителна стойност за други, обществена потребителна стойност. {И не само изобщо за други. Средновековният селянин произвеждал жито, част от което давал като данък на феодалния господар и като десятък на попа. Но нито житото като данък, нито житото като десятък не е ставало стока от това, че е било произвеждано за други. За да стане стока, продуктът трябва чрез размяна да достигне до онова лице, на което той служи като потребителна стой­ност.[12]} Най-сетне, нито един предмет не може да бъде стой­ност, ако не е предмет за потребление. Ако той е безполе­зен, то и съдържащият се в него труд е безполезен, не се смята за труд и затова не създава никаква стойност.

 


[1] К. Маркс. «Към критиката на политическата икономия», Берлин 1859, с. 3 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 13, с. 15].

[2] «Желанието включва в себе си потребност; то е апетитът на духа и е тъй естествено, както и гладът за тялото. . . повечето (неща) имат стойност вследствие на това, че задоволяват потребностите на духа». Nicolas Barbon, «А Discourse concerning Coining the New Money lighter. In answer to Mr. Locke’s Consideration etc.», London, 1696, p. 2, 3.

[3] «Нещата имат вътрешни свойства (vertue — това у Барбон е специфичният термин за потребителната стойност), които навсякъде остават неизменни — напр. това на магнита да привлича желязото» (N. Barbon. Цит. съч., с. 6). Свойството на магнита да привлича же­лязото е станало полезно едва тогава, когато чрез него била открита магнитната полярност.

[4] «Естествената стойност [natural worth] на всяко нещо се състои в способността му да задоволява необходимите потребности или да служи ва удобство на човешкия живот» (John Locke. «Some Considerations on the Consequences of the Lowering of interest», in. «Works», London, 1777, v. II, p. 28). В XVII век още често срещаме у английски автори «worth» за по­требителна стойност и «value» за разменна стойност, напълно в духа на един език, който обича да означава непосредните неща с германски думи, а рефлектираните — с романски.

[5] В буржоазното общество господствува fictio juris [правната фик­ция], че всеки човек като купувач на стоки има енциклопедически позна­ния за стоките.

[6] «Стойността се състои в разменното отношение, което съществува между едно нещо и друго нещо, между количеството на едно произведение и количеството на друго произведение» (Le Trosne. «De l’lnteret Social», «Physiocrates», изд. Daire, Paris, 1846, p. 889).

[7] «Нищо не може да има вътрешна разменна стойност» (N. Barbon. Цит. съч., с. 6). или както казва Бътлър:

«The value of a thing is just as much as it will bring.»
[А стойността на всяка вещ е точно колкото дадат за нея.]

[8] «Един вид стока е също тъй добър, както друг вид, щом техните разменни стойности са еднакви. Няма разлика или различие между неща с еднаква разменна стойност. Олово или желязо на стойност сто фунта стерлинги имат същата разменна стойност, каквато има определено коли­чество сребро или злато на стойност сто фунта стерлинги. ( N. Barbon Цит. съч., с. 53 и 7).

[9] Бележка към второто издание. «Стойността на» (предметите за потребление) «когато те се разменят едни с други, се определя от коли­чеството на необходимия и обикновено употребяван за тяхното произвеж­дане труд» («Some Thoughts on the Interest of Money in general, and particu­larly in the Public Funds etc.». London, p. 36). Това забележително анонимно съчинение от миналия век не носи дата. Но от неговото съдържание се вижда, че е излязло през времето на Джордж II, приблизително в 1739 или 1740 г.

[10] «Всички произведения от един вид образуват всъщност само една маса, чиято цена се определя изцяло и без оглед на особените обстоятел­ства» (Le Trosne. Цит. съч., с. 893).

[11] Карл Маркс. «Към критиката на политическата икономия»» Берлин, 1859, с. 6 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 13, с. 18].

[12] {Бележка към четвъртото издание. Думите, сложени в скоби, са вмъкнати от мен предвид на това, че без тях често пъти е възниквало недо­разумението, че Маркс смятал за стока всеки продукт, който се консумира не от самия производител, а от някой друг. — Ф. Е.)