Капиталът Критика на политическата икономия

Предговор към първото издание

Произведението, чийто първи том предавам на публиката, представлява продължение на издаденото през 1859 г. мое съчинение «Към критиката на политическата икономия». Дългата пауза между началото и продължението се дължи на дългогодишно боледуване, което постоянно прекъсваше моята работа.

Съдържанието на по-раншното съчинение е резюмирано в първата глава на този том. Това стана не само заради връзка и пълнота. Самото изложение е подобрено. Доколкото позволяваше материята, тук са доразвити много от точките, които по- рано бяха само набелязани, и обратно — неща, които там са развити подробно, тук са само набелязани. Отделите за историята на теорията на стойността и парите сега, разбира се, съвсем отпадат. Но читателят на по-раншното ми съчинение ще намери в забележките към първата глава нови източници за историята на тази теория.

Всяко начало е мъчно — това важи за всяка наука. Затова разбирането на първата глава, особено на отдела, който съдържа анализа на стоката, ще създаде най-големите мъчнотии. А колкото се отнася по-специално до анализа на субстанцията на стойността и на величината на стойността — аз съм го популяризирал, доколкото е възможно.[1] Формата на стойността, чийто завършен вид е паричната форма, е твърде бедна по съдържание и твърде проста. Въпреки това човешкият ум в течение на повече от 2000 години напразно се е старал да я опознае из основи, докато, от друга страна, анализът на много по-богати по съдържание и много по-сложни форми е бил постигнат поне приблизително. Защо? Защото е по-лесно да се изучи развитото тяло, отколкото телесната клетка. Освен това при анализа на икономическите форми не могат да послужат нито микроскопът, нито химическите реактиви. Силата на абстракцията трябва да замени и двете. А икономическа клетъчна форма на буржоазното общество е стоковата форма на трудовия продукт, или стойност- ната форма на стоката. На непосветения ще се стори, че нейният анализ се върти около умувания и дреболии. И наистина тук работата е в дреболиите, но само дотолкова, доколкото напр. микрологичната анатомия се занимава с тях.

Така че с изключение на отдела за формата на стойността тази книга не може да бъде упрекната в това, че е трудна за разбиране. Аз имам предвид, разбира се, читатели, които искат да научат нещо ново и следователно искат и сами да мислят.

Физикът или наблюдава процесите на природата там, дето те се проявяват в най-ясно изразена форма и са най-малко по- мътени от смущаващи ги влияния, или, където е възможно, прави опити при такива условия, които осигуряват хода на процеса в чист вид. Това, което имам да изследвам в това съчинение, е капиталистическият начин на производство и съответните му производствени и разменни отношения. Класическа страна на капитализма досега е Англия. Поради тази причина тя служи като главна илюстрация на моето теоретическо изложение. Но ако немският читател фарисейски свие рамене при разглеждането на положението на английските промишлени и земеделски работници или пък оптимистично се самоуспокои, че в Германия работите съвсем не са така зле, то аз съм длъжен да му извикам: De te fibula narratur! [За тебе се разказва тази история!]

Всъщност тук не става въпрос за по-високата или по- ниската степен на развитието на обществените антагонизми, които възникват от естествените закони на капиталистическото производство. Става въпрос за самите тези закони, за тенденциите, които действуват и се налагат с желязна необходимост. По-развитата в промишлено отношение страна показва на по- малко развитата само картината на собственото й бъдеще.

Но не само това. Там, дето у нас капиталистическото производство е вече напълно затвърдено, напр. в истинските фабрики, положението е много по-лошо, отколкото в Англия, защото липсва противовесът на фабричните закони. Във всички други сфери ние, както и цялата останала континентална Западна Европа, страдаме не само от развитието на капиталистическото производство, но и от недостатъчното му развитие. Освен съвременните бедствия нас ни потискат цяла редица наследени бедствия, които произхождат от продължаващото се вегетиране на старовремски, отживели начини на производство, със съответните остарели обществени и политически отношения. Ние страдаме не само от живите, но и от мъртвите. Le mort saisit le vif! [Умрелият сграбчва живия!]

Социалната статистика на Германия и на останалата континентална Западна Европа се намира в жалко състояние в сравнение с английската. И все пак тя достатъчно приповдига булото, за да можем да предугадим зад него главата на Медуза. Ние бихме се ужасили от състоянието на нещата у нас, ако нашите правителства и парламенти назначаваха периодически, както става в Англия, комисии за проучване на икономическите условия, ако тези комисии бяха облечени със същите пълномощия за изследване на истината както в Англия, ако за тази цел можеха да се намерят също тъй вещи, безпристрастни и решителни мъже, каквито са фабричните инспектори на Англия, нейните лекари — докладчици върху «Public Health» («Обществено здраве»), нейните комисари за разследване на експлоатирането на жените и децата, на жилищните условия, на прехраната и т. н. За да преследва чудовищата, Персей си слагал шап- ка-невидимка. Ние нахлупваме шапката-невидимка чак върху очите и ушите, за да можем да отречем самото съществуване на чудовищата.

Нека не си създаваме илюзии. Както американската война за независимост през XVIII век прозвуча като боен камбанен зов за средната класа на Европа, така американската гражданска война през XIX век беше също такъв боен зов за европейската работническа класа. В Англия процесът на този преврат стана вече осезателен. На известна степен на развитието той неизбежно ще се прехвърли на континента. Там той ще се движи в по-брутални или по-хуманни форми в зависимост от степента на развитието на самата работническа класа. Така че независимо от всякакви по-възвишени мотиви собственият интерес на сега господствуващите класи им налага да премахнат всички контролирани по законодателен път пречки, които спъват развитието на работническата класа. Затова аз между другото отделих в този том толкова много място за историята, съдържанието и резултатите на английското фабрично законодателство.

Една нация може и трябва да се учи от друга. Дори когато едно общество намери пътя на естествения закон на своето развитие — а крайната цел на това съчинение е да разкрие икономическия закон на движението на съвременното общество, — то не може нито да прескочи естествените фази на развитието, нито да ги отстрани чрез декрети. Но то може да съкрати и смекчи родилните мъки.

Няколко думи, за да се избягнат възможни недоразумения. Аз ни най-малко не рисувам в розова светлина фигурите на капиталиста и на земевладелеца. Но тук става въпрос за личностите само доколкото те са олицетворение на икономически категории, носители на определени класови отношения и интереси. Моето становище, което разглежда развитието на икономическата обществена формация като прпродоисторически процес, по- малко от всяко друго може да държи отделната личност отговор- на за условия, чиято социална рожба тя си остава, колкото и да се издига над тях субективно.

В областта на политическата икономия свободното научно изследване среща не само същия враг, когото среща и във всички други области. Особената природа на материята, която то разглежда, извиква на арената против него най-яростните, най- дребнавите, най-отвратителните страсти на човешкото сърце, фурните на частния интерес. Така например англиканската епископална църква ще прости по-скоро нападките срещу 38 от 39-те точки на нейното верую, отколкото срещу 1/39 част от нейните парични приходи. В днешно време дори атеизмът е culpa levis [лек грях] в сравнение с критиката на традиционните отношения на собственост. Но и тук е очевиден известен напредък. Ще посоча например обнародваната преди няколко седмици Синя книга: «Correspondence with Her Majesty’s Missions Abroad, regarding Industrial Questions and Trades Unions». Представителите на английската корона в странство заявяват тук най-недвусмислено, че в Германия, във Франция, накъсо — във всички културни държави на европейския континент, изменението на съществуващите отношения между капитала и труда се чувствува също както в Англия и е също тъй неизбежно. В същото време отвъд Атлантическия океан г. Уейд, подпредседател на Северноамериканските съединени щати, заяви на публични събрания, че след премахването на робството идва на дневен ред коренното изменение на отношенията на капитала и на поземлената собственост. Това са знамения на времето, които не могат да се прикрият нито с пурпурни мантии, нито с черни раса. Те не означават, че утре ще станат чудеса. Те показват, че дори господствуващите класи започват смътно да се догаждат, че сегашното общество не е твърд кристал, а организъм, който се поддава на преобразование и постоянно се намира в процес на преобразование.

Във втория том на това съчинение ще бъде разгледан процесът на обръщението на капитала (книга II) и цялостният капиталистически процес (книга III), в заключителния трети том (книга IV) — историята на икономическите теории.

Ще посрещна с радост всяка преценка на научната критика. Колкото се отнася до предразсъдъците на тъй нареченото обществено мнение, на което аз никога не съм правил отстъпки — за мен, както винаги, важи девизът на великия флорентинец:

Seguí il tuo corso, e lascia dir legenti!

Карл Маркс
Лондон, 25 юли 1867 г.

 


[1] Това ми се видя толкова по-необходимо, тъй като дори онзи отдел от брошурата на Ф. Ласал против Шулце-Делич, в който Ласал, както заявява, давал «духовната квинтесенция» на моето изследване по този въпро съдържа значителни недоразумения. Впрочем, ако Ф. Ласал почти буквално, дори до създадената от мене терминология, зае от моите съчинения всички общи теоретически положения в своите икономически трудове, напр. за историческия характер на капитала, за връзката между производствените отношения и начина на производството и т. н. и т. н., и то без да посочи източника — това очевидно се дължи на пропагандни съображения. Разбира се, аз не говоря за подробностите в неговото изложение и за неговите практически изводи, с които нямам нищо общо.