Капиталът Критика на политическата икономия

Преход на съвременната манифактура и на домашното производство към едра промишленост. Ускоряване на тази революция чрез прилагане на фабричните закони към тия начини на производство

Поевтиняването на работната сила чрез просто злоупотре- бяване с женските и незрелите работни сили, чрез просто ограб­ване на всички нормални условия за работа и живот и чрез го­лата бруталност на прекомерен и нощен труд най-сетне се натъква на известни природни граници, които вече не могат да се прекрачват, а на тях се натъква и почиващото на тази основа поевтиняване на стоките и изобщо капиталистическата експлоатация. Щом най-сетне бъде достигната тази точка, а дотогава минава дълго време — удря часът за въвеждане на машините и за вече бързото превръщане на разпръснатото домашно производство (или манифактура) във фабрично произ­водство.

Най-колосален пример за това движение представлява производството на «wearing apparel» (принадлежности към облеклото). Според класификацията на «Child. Empl. Comm.» това производство обхваща производителите на сламени и дам­ски шапки, производителите на каскети, кроячите, miliners и dressmakers[1], производителите на ризи, шивачките, корсетиерите, ръкавичарите, обущарите и много други по-дребни отрасли като фабрикация на вратовръзки, яки и т. н. Жен­ският персонал, зает в тези отрасли на промишлеността в Англия и Уелс, е наброявал в 1861 г. 586 298 души, от които най-малко 115 242 са били под 20 години, а 16 650 — под 15 години. Броят на тия работнички в Съед. кралство (в 1861 г.) е бил 750 334. Броят на заетите в шапкарството, обущарството, ръкавичарството и шивачеството работници-мъже в Англия и Уелс за същото време е бил: 437 969 души, от които 14 964. под 15 години, 89 285 от 15 до 20 години, 333 117 над 20 години. В тези сведения не влизат много дребни отрасли, мястото на които е тук. Но ако вземем цифрите, както са дадени, ще полу­чим само за Англия и Уелс, според преброяването от 1861 г., сумата 1 024 277 лица, т. е. приблизително толкова, колкото са заети в земеделието и скотовъдството. Човек почва да разбира защо машините произвеждат такава огромна маса от продукти и помагат да се «освободят» такива огромни работнически маси.

С производство на принадлежности към облеклото се зани­мават ония манифактури, които възпроизвеждат само онова разделение на труда, чийто membra disjecta [разединени чле­нове]1’0 те са намерили вече готови; с това се занимават и по- дребни занаятчии, които обаче вече не работят както по-рано за индивидуални потребители, а за манифактури и магазини, така че често пъти цели градове и местности се занимават като със своя специалност с такива отрасли на производството, напр. обущарство и др.; най-сетне, с това в най-голям размер се зани­мават тъй наречените домашни работници, които образуват външните отделения на манифактурите, на магазините и дори на дребните майстори[2]. Едрата промишленост доставя голя­мата маса материал, труд, сурови материали, полуфабрикат! и т. н., а масите от евтин човешки материал (taillable a merci et misericorde [предоставени па милостта и състраданието на хората]) се състоят от «освободените» от едрата промишленост и едрото земеделие работници. Манифактурите от тази сфер;. дължат произхода си главно на нуждата на капиталиста да има под ръка готова за действие армия, която да се приспособява към всички колебания на търсенето[3]. Но тези манифактури са допущали наред със себе си и съществуването на раз­пръснато занаятчийско и домашно производство като широка тяхна основа. Голямото производство на принадена стойност в тези клонове на труда наред с прогресивното поевтиняване на техните артикули се е дължало и се дължи главно на минималната работна заплата, принуждаваща към мизерно вегети­ране, както и на максималното работно време, каквото е възможно за човека. Именно евтинията на превърнатата в стоки човешка пот и човешка кръв е разширявала и с всеки нов ден продължава да разширява пазара, а за Англия — особено и колониалния пазар, където и без това имат надмощие англий­ските навици и вкус. Най-сетне настъпва възлова точка. Осно­вата на стария метод — само брутална експлоатация на работ­ническия материал, придружена повече или по-малко от си­стематично развито разделение на труда — става вече недоста­тъчна за нарасналия пазар и за още по-бързо нарастващата конкуренция на капиталистите. Удря часът на машината. И машината, която е изиграла решително революционна роля и която равномерно обхваща безбройните отрасли на тази про­изводствена сфера, като шапкарството, кроячеството, обущарството и т. н. — е шевната машина.

Нейното непосредствено въздействие върху работниците е приблизително същото както на всяка машина, която в периода на едрата промишленост завладява нови отрасли на производ­ството. Съвсем невръстните деца се отстраняват. Заплатата на машинните работници се покачва в сравнение с тази на до­машните работници, от които мнозина принадлежат към «най- бедните от бедните» («the poorest of the poor»). Заплатата на по- добре поставените занаятчии, чиято конкуренция е машината, спада. Новите машинни работници са изключително момичета и млади жени. С помощта на механическата сила те унищожават монопола на мъжкия труд в по-тежките видове работа, изпъж­дат от по-леките видове работа старите жени и невръстните деца. Всевластната конкуренция убива най-слабите ръчни производители. Ужасният растеж на случаите от гладна смърт (deilh from starvation) в Лондон през последното десетилетие върви паралелно с разширението на машинното шивачество[4]. Новите работнички на шевната машина, която те движат с ръка и с крак или само с ръка, седнали или прави — според тежи­ната, големината и специалността на машината, — изразход­ват голяма работна сила. Тяхното занятие става вредно за здра­вето поради продължителността на процеса, макар че той в по­вечето случаи е по-кратък, отколкото при старата система. Навред, където шевната машина прониква в и без това тесните и препълнени работилници, както е при обущарството, корсетиерството, шапкарството и пр., тя умножава вредните за здравето влияния. «Впечатлението — казва членът на коми­сията Лорд, — което човек получава, като влезе в ниската ра­ботна стая, където работят заедно 30—40 машинни работници, е непоносимо. . . Жегата, която отчасти се дължи на газовата печка за нагряване на ютиите, е ужасна. Дори когато в такива работилници преобладава тъй нареченото умерено работно време, т. е. от 8 часа сутрин до 6 часа вечер, все пак всеки ден редовно падат в безсъзнание 3 или 4 души»[5].

Превратът в обществения начин на производство, този необходим продукт от преобразуването на средствата за произ­водство, се извършва всред пъстрия хаос от преходни форми. Те се менят съобразно с това, в какъв размер и за какъв период шевната машина е вече обхванала тоя или оня отрасъл на про­мишлеността; съобразно със завареното положение на работ­ниците, с преобладаването на манифактурното, занаятчийското или домашното производство, с наема на работниците[6] и т. н. Напр. в производството на дамски шапки и украшения за главата, където трудът в повечето случаи още от по-рано е бил организиран главно чрез проста кооперация, шевната машина отначало е само нов фактор на манифактурното производство. В шивачеството, в производството на ризи, в обущарството и т. н. се кръстосват всички форми. В тези професии имаме същин­ско фабрично производство. А в горния случай междинни предприемачи получават суровия материал от капиталиста еnchef [главния капиталист] и групират в «стаички» или в «таван­ски стаи» около шевните машини от 10 до 50 и повече наемни работници. Най-сетне, както става при всички машини, които не образуват свързана система и са приложими и в миниатюрен формат, занаятчии или домашни работници със собственото си семейство или с няколко чужди работници използват и свои собствени шевни машини[7]. В Англия сега фактически преобладава такава система, при която капиталистът концен­трира в своите помещения голям брой машини, а за оконча­телно дообработване раздава машинния продукт на армията от домашни работници[8]. Но пъстротата на преходните форми не скрива тенденцията към превръщане в същинско фабрично производство. Тая тенденция се подхранва от самия характер на шевната машина, чиято разнообразна приложимост напира към съединяване в едно и също помещение и под командата на един и същ капитал по-рано разделени отрасли на производ­ството; от обстоятелството, че предварителните шевни работи на ръка и някои други операции най-целесъобразно се из­вършват там, където се намира машината; най-сетне — от не­избежната експроприация на занаятчиите и домашните произ­водители, които произвеждат със собствени машини. Тая участ отчасти вече ги е постигнала. Постоянно нарастващата маса на вложения в шевни машини капитал[9] служи като стимул за производството и предизвиква задръствания на пазара, които дават сигнал на домашните производители да продават шевните си машини. Самото свръхпроизводство на такива машини при­нуждава техните нуждаещи се от пласмент производители да ги дават под наем по за седмици и по този начин създава убий­ствена конкуренция за дребните собственици на машини[10]. Непрекъснато продължаващите се конструктивни изменения и поевтиняване на машините също тъй постоянно обезценяват техните стари екземпляри и правят тяхната употреба износна само в масови размери, в ръцете на едрите капиталисти, които ги купуват на смешно ниски цени. Най-сетне, заместването на човека с парната машина и тук, както при всички такива пре­образователни процеси, решава въпроса. Приложението на парната сила отначало се натъква на чисто технически пречки, като друсане на машините, мъчнотия да се овладее тяхната скорост, бърза развала на по-леките машини и т. н., все пречки, с които практиката скоро се справя[11]. Ако, от една страна, концентрацията на много работни машини в по-големите манифактури намира към използване на парната сила,от друга страна, конкуренцията на парата с човешките мускули ускорява концентрацията на работниците и на работните машини в го­леми фабрики. Така в колосалната сфера на производство на «wearing apparel», както и в повечето други производства, Англия сега преживява превръщането на манифактурата, за­наята и домашното производство във фабрично производство, след като всички гореспоменати форми, съвсем променени, разложени и обезобразени под влиянието на едрата промиш­леност, отдавна вече са възпроизвели и дори са надхвърлили всички ужаси на фабричната система, без положителните мо­менти от нейното развитие[12].

Тази стихийно протичаща промишлена революция са уско­рява изкуствено чрез разпростирането на фабричните закони върху всички отрасли на промишлеността, в които работят же­ни, младежи и деца. Принудителното регулиране на работния ден по дължина, паузи, момент на започване и свършване, система на смени за децата, изключването на деца под известна възраст и т. н. изискват, от една страна, повече машини[13] и заместване на мускулите с пара като двигателна сила[14]. От друга страна, за да се спечели откъм пространство това, което се губи откъм време, извършва се по-рационално изпол­зване на общите средства за производство, на пещите, построй­ките и т. н., значи с една дума — по-голяма концентрация на средства за производство и съответно по-голяма конгломерация на работниците. И наистина главното възражение, което всяка застрашена от фабричния закон манифактура страстно препо­втаря, е необходимостта да се изразходва по-голям капитал, за да се поддържа работата в старите й размери. Колкото се отнася до междинните форми между манифактурата и домашното производство и до самото домашно производство — тяхната основа пропада с ограничаването на работния ден и на детския труд. Неограничената експлоатация на евтини ра­ботни сили е единствената основа на тяхната конкурентоспособност.

Съществено условие на фабричното производство, особено откакто подлежи на регулацията на работния ден, е нормалното осигуряване на резултата, т. е. произвеждането на определено количество стока или постигането на желания полезен ефект в даден период от време. По-нататък, законните паузи на регу­лирания работен ден предпоставят внезапно и периодично спи­ране на работата без вреда за продукта, който се намира в про­изводствения процес. Естествено това осигуряване на резул­тата и тази възможност за прекъсване на труда се постигат по-лесно в чисто механически производства, отколкото там, където играят роля химически и физически процеси, както напр. в грънчарството, избелването, бояджийството, хлебарството и в повечето метални манифактури. Там, където цари рутината на неограничения работен ден, на нощния труд и на свободното прахосване на човешките сили, скоро почват да смятат всяко стихийно препятствие като вечна «природна граница» на про­изводството. Няма отрова, която да изтребва така лесно насе­коми, както фабричният закон изтребва такива «природни граници». Никой не е крещял така шумно за «невъзможности». както господата от грънчарския бранш. В 1864 г. им бе наложен фабричният закон, а след само 16 месеца бяха вече изчезнали всички невъзможности.

Предизвиканият от фабричния закон «усъвършенствуван метод за приготвяне на грънчарската глина (slip) чрез пресоване вместо чрез изпа­ряване, новата конструкция на пещите за сушене на неизпечената стока и т. и. са събития от голяма важност в грънчарското изкуство и означават такъв важен прогрес, какъвто миналият век не може да посочи. Темпера­турата на пещите е значително намалена при значително намаление на консумацията на въглищата и по-бързо действие върху стоката»[15].

Въпреки всички пророкувания производствените разходи на глинените произведения не са се увеличили, но пък се е увеличила масата на продукта, така че износът за 12-те месеца от декември 1864 г. до декември 1865 г. е надвишавал по стой­ност със 138 628 ф. ст. средния износ през предходните три години. Във фабрикацията на кибрит са смятали като природен закон, че младежите — дори през времето, когато гълтат своя обед — трябва да топят клечките в топлия фосфорен състав, чиито отровни пари са се издигали до лицата им. Фабричният закон (1864), като застави да се икономисва време, наложи изнамирането на «dipping machine» (машина за потопяване), чиито пари не могат да достигат до работника[16]. Също така сега в още неподчинената на фабричния закон дантелена манифактура твърдят, че времето за хранене не може да бъде уста­новено поради различните периоди от време, необходими за изсушаване на разните материали за дантели — от 3 минути до 1 час и повече. На това членовете на Комисията за разследване условията на детския труд отговарят:

«Условията са същите, както при отпечатването на тапети. Някои от главните фабриканти в този клон оживено уверяваха, че природата на употребяваните материали и разнообразието на процесите, през които те преминават, не позволявали, без големи загуби, никакви внезапни спи­рания на работата, за да се нахранят работниците. . . С шеста точка от шестия раздел на Factory Acts Extension Act [закон за разширение на фа­бричния закон] от 1864 г. им бе даден 18-месечен срок от датата на издава­нето на закона, след който срок те трябваше да се подчинят на предписани­те от фабричния закон паузи за освежаване на работника»[17].

Законът току-що беше получил санкцията на парламента и господа фабрикантите вече откриха:

«Неудобствата, които ние очаквахме от въвеждането на закона, не последваха. Ние не намираме, че производството е някак спънато. В дей­ствителност ние за същото време произвеждаме повече»[18].

Личи си, че английският парламент, който сигурно никой няма да упрекне в гениалност, въз основа на опита е дошъл до убеждението, че един принудителен закон може с просто предписание да премахне всички така наречени природни пречки, които производството поставяло срещу ограничаването и регулирането на работния ден. Затова при въвеждането на фабричния закон в някой отрасъл на производството се дава срок от 6 до 18 месеца, през който работа на фабриканта е да премахне техническите пречки. Думите на Мирабо: «Impossible? Ne me dites jamais се bete de mot!» [«Невъзможно? Никога не ми казвайте тази глупава дума!»], важат именно за модерната технология. Но когато фабричният закон по този начин като в парник прави да узреят материалните елементи, необходими за превръщане на манифактурното производство във фабрично, той същевременно, създавайки необходимостта от по-голямо авансиране на капитал, ускорява пропадането на дребните майстори и концентрацията на капитала[19].

Независимо от чисто техническите и технически отстра­ними пречки регулирането на работния ден се натъква на при­вичките на нередовност у самите работници, особено там, където преобладава заплатата на парче и прахосването на време през част от деня или от седмицата може по-сетне да се навакса с извънреден или с нощен труд — метод, който притъпява възрастния работник и съсипва неговите малолетни другари и жените[20]. Макар че тази нередовност в изразходва­нето на работната сила е стихийна, груба реакция против скуката от монотонния и тежък труд, все пак тя в несравнено по-голяма степен произтича от анархията в самото производ­ство, която от своя страна също така има като своя предпо­ставка необузданата експлоатация на работната сила от ка­питала. Наред с общите периодични обрати в промишления цикъл и с особените пазарни колебания във всеки отрасъл на производството идват на първо място тъй нареченият сезон, независимо от това, дали той почива на периодичността на кора­боплаването през благоприятните годишни времена или на модата, както и внезапните големи поръчки, които трябва да се изпълнят в най-къс срок. Привичката към последните се разпространява заедно с железниците и телеграфа.

«Разширението на железопътната система по цялата страна — казва напр. един лондонски фабрикант — твърде много поощри навика на крат­косрочните поръчки; купувачи идват сега от Глазгоу, Манчестър и Единбург всеки 14 дни, или за покупки на едро от големите търговски фирми на Сити, на които ние доставяме стоката. Вместо направо да купуват от склада, както беше преди, те дават поръчки, които трябва незабавно да бъдат изпълнени. През миналите години ние винаги бяхме в състояние през по-спокойното време отнапред да работим за търсенето през следва­щия сезон, но сега никой не може да предскаже какво ще се търси то­гава».[21]

Във фабриките и манифактурите, които все още не са под­чинени на фабричния закон, периодично господствува най-стра­шен прекомерен труд — през така наречения сезон, на вълни, поради внезапни поръчки. Във външното отделение на фабри­ката, манифактурата и стоковия склад — т. е. в сферата на домашното производство, което и без това е съвсем нередовно, а по отношение на суровия материал и на поръчките напълно е зависимо от прищевките на капиталиста, който тук не е свър­зан с никакви съображения за използване на постройки, ма­шини и т. н. и не рискува нищо освен кожата на самите ра­ботници, — в домашното производство по този начин система­тично се отглежда една промишлена резервна армия, която е винаги на разположение и която през една част от годината бива разнебитвана от най-нечовешки принудителен труд, а през дру­гата част одрипавява от липса на работа.

«Предприемачите» — казва «Child. Empl. Comm.» —«експлоатират привидната нередовност на домашния труд, за да го форсират, когато е необходима извънредна работа, до 11, 12, 2 часа през нощта, а дори и наистина до всички часове, както гласи популярната фраза, и то в поме­щения, където вонята може да ви повали на земята» (the stench is enough to knock you down). Вие може би ще стигнете до вратата и ще я отворите, но ще се ужасите от всяка по-нататъшна крачка»[22]. «Големи чудаци са нашите предприемачи — казва един от разпитаните свидетели, обущар, — те мислят, че на едно момче нищо му няма, ако половин година го измъчват в убийствена работа, а през другата половина току-речи го принуждава] да се шляе без работа.»[23]

Заинтересовани капиталисти са твърдели и твърдят, че както техническите пречки, така и тези така наречени «про­изводствени навици» («usages which have grown with the growth of trade» [«навици, които се разраснали с разрастването на производството»]) били «природни граници» на производ­ството — един от любимите крясъци на памучните лордове по времето, когато за пръв път ги е заплашил фабричният закон. Макар че тяхната промишленост повече от всяка друга се осно­вава на световния пазар и поради това на корабоплаването, опитът ги опроверга. Оттогава английските фабрични инспек­тори третират всички тъй наречени «производствени препят­ствия» като празно извъртане[24]. Добросъвестните основни изследвания на Комисията за разследване условията на дет­ския труд наистина доказват, че в някои отрасли на промишле­ността с регулирането на работния ден само по-равномерно би се разпределила за през цялата година вече употребяваната маса труд[25], че то е първата разумна юзда за човекоубийствените, безсмислени и сами по себе си несъответни на систе­мата на едрата промишленост капризи на модата[26], че разви­тието на океанското корабоплаване и на съобщителните сред­ства изобщо е премахнало същинската техническа основа на сезонната работа[27], че всички други уж неконтролируеми условия се отстраняват чрез нови постройки, допълнителни машини, увеличен брой едновременно заети работници[28] и от само себе си следващото обратно влияние върху системата на едрата търговия[29]. Но капиталът, както сам многократно е заявявал с устата на своите представители, се съгласява на такова преустройство «само под натиска на някой всеобщ пар­ламентарен закон»[30], който чрез принудата на закона регу­лира работния ден.

 


[1] Millinery се отнася всъщност само за шапки и украшения за глава, но включва и производство на дамски палта и манта; dressmaleri са идентични на нашите модистки.

[2] Английските millinery и dressmaking се упражняват най-често в г омещения на самите предприемачи — отчасти от постоянни работнички които живеят там, отчасти от надничарки, които живеят някъде навън.

[3] Комисарят Уайт посетил една манифактура за военни дрехи, в която работели 1000 до 1200 души, почти всички от женски пол, една обу­щарска манифактура с 1300 души, от които почти половината били деца и младежи, и т. н. («Children’s Employment Commission. 2nd Report», p. XVII, № 319).

[4] Един пример: на 26 февруари 1864 г. седмичният отчет за смърт­ността на генералния регистратор“1 съдържа 5 случая от гладна смърт. В същия ден «Times» съобщава за един нов случай на гладна смърт. Шест жертви на гладната смърт за една седмица!

[5] «Children’s Employment Commission. 2nd Report, 1864, p. LXVII, № 406—409, p. 84, № 124, p. LXXIII, № 441, p. 68, № 6, p. 84, № 126, p. 78, № 85, p. 76, № 69; p. LXXII, № 483.

[6] «Изглежда, че наемът на работилниците е факторът, който в края на краищата е решаващ, така че затова в столицата се е задържала най-дълго старата система да се раздава работа на дребни предприемачи и семейства и там най-често пак са се връщали към нея» (пак там, с. 83, Ма 123). Последната фраза се отнася изключително до обущарството.

[7] Това не се среща в производството на ръкавици и т. н., където положението на работниците едва се различава от това на пауперите.

[8] «Children’s Employment Commission. 2nd Reporl», 1864, p. 83, № 122.

[9]) Само в създадената за продажби на едро фабрика за обуща и ботуши в Лейстър през 1864 г. вече са били в употреба 800 шевни машини.

[10] «Children’s Employment Commission. 2nd Rep.», 1864, p. 84, № 124.

[11] Такава е била работата във военното депо за дрехи в Пнмлико, Лондон, във фабриката за ризи на Тил и и Хендерсън в Лондондери, във фабриката за дрехи на фирмата Тейт в Лимрик, която използва към 1200 «работни ръце».

[12] «Тенденцията към фабричната система». («Children’s Employment Commission. 2nd Report», 1864, p. LXVI1). «Цялото производство сега се намира в преходен стадий и претърпява същите изменения, които са пре­търпели производството на дантели, тъкачеството и др.» (пак там, № 405). «Пълна революция» (пак там, с. XLVI, № 318). През времето на Коми­сията за разследване условията на детския труд от 1840 г. производството на чорапи е било все още ръчен труд. След 1846 г. са въведени различни машини, вече движени с пара. Общият брой на заетите в английското чо- рапно производство лица от двата пола и от всички възрасти от 3 години нагоре е бил в 1862 г. около 120 000 души. От тях според парламентския отчет от 11 февруари през 1862 г. само 4063 души са били под режима на фабричния закон.

[13] Така напр. за гръпчарството фирмата Кокрен от «Britannia Pottery, Glasgow» съобщава: «За да поддържаме равнището на нашето производство, ние сега употребяваме в широк размер машини, обслужва­ни от необучени работници, и всеки нов ден ни убеждава, че можем да произвеждаме по-голямо количество, отколкото при стария начин

[14] Така след въвеждането на фабричния закон в грънчарството там имало голям прираст на powerjiggers [грънчарски колела, движени с ме­ханична сила] за сметка на handmovedjiggers [грънчарски колела, дви­жени с ръка].

[15] «Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1865», p. 95 и 127.

[16] Въвеждането на тази и други машини в кибритената фабрика е заместило в едно отделение 230 младежи с 32 момчета и момичета от 14- до 17-годишна възраст. Това спестяване на работници е продължено в 1865 г. още по-нататък чрез въвеждането на парната сила.

[17] «Children’s Employment Commission, 2nd Report», 1864, p. IX, № 50.

[18] «Reports of Insp. of Fact, for 31st Oktober 1865», p. 22.

[19] «Необходимите подобрения. . . не могат да бъдат въведени в множество стари манифактури без изразходване на капитал, които над­хвърля средствата на мнозина от сегашните собственици. . . Временна дезорганизация неизбежно придружава въвеждането на фабричните за­кони. Размерът на тази дезорганизация е правопропорционален на голе­мината на ония неуредици, които трябва да бъдат лекувани» (пак там, с. 96, 97).

[20] Така напр. във високите пещи «към края на седмицата работата обикновено силно се удължава поради навика на работниците да отсъствуват в понеделник, а понякога отчасти или изцяло и във вторник» («Chil­dren’s Employment Commission, 3rd Report», p. VI). «Дребните майстори обикновено имат твърде нередовно работно време. Те губят по 2—3 дни, а после работят цяла нощ, за да наваксат загубеното. . . Те винаги заста­вят да работят собствените си деца, ако имат такива» (пак там, с. VII). «Липсата на редовност при започване на работа намира подтик във въз­можността и практиката с прекомерен труд да се наваксва загубеното»

[21] «Children’s Employment Commission, 4th Report», p. XXXII, XXXIII. «Разпространението на железопътната система трябва много да е поощрило тази привичка да се дават бързи поръчки; като последица от това идват: нервно темпо, пренебрегване на храненето и извънредни часове за работниците» (пак там, с. XXXI).

[22] «Children’s Employment Commission, 4th Report», p. XXXV, № 235 и 237.

[23] Пак там, с. 127, № 56.

[24] «Що се отнася до загубата, която произлиза за търговията поради ненавременното изпълнение на поръчки за натоварване на стоките на ко­раби, аз си спомням, че това беше любимият аргумент на фабрикантите през 1832 и 1833 г. Нищо от това, което сега може да се каже по този въпрос, не би могло да има такава тежест, каквато би имало тогава, ко­гато парата още не беше намалила наполовина всички разстояния и не бе въвела ново уреждане на съобщенията. Още тогава, когато това твърдение наистина бе подложено на практическа проверка, то се оказа несъстоятел­но и сигурно не би устояло и при нова проверка» («Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1862», p. 54, 55).

[25] «Children’s Employment Commission, 3rd Report», p. XVIII, № 118.

[26] Джон Белърс бележи още в 1699 г.: «Несигурността на модите увеличава броя на страдащите бедни. Тя крие в себе си две големи злини: 1) калфите през зимата страдат от безработица, понеже търговците на ко­принени изделия и тъкачните майстори не се решават да изразходват ка­питалите си, за да дадат работа на калфите, преди да дойде пролетта и да узнаят каква ще бъде модата; 2) напролет няма достатъчно калфи, така че майсторите-тъкачи са принудени да привличат много чираци, за да мо­гат да снабдяват търговията на кралството за четвърт или половин го­дина — ас това заграбват работните ръце от земеделието, оголват селата от работници, в големи размери изпълват градовете с просяци, а дори през зимата предават на гладна смърт онези, които се срамуват да просят» («Essays about the Poor, Manufactures etc.», p. 9).

[27] «Children’s Employment Commission, 5th Report», p. 171, № 34.

[28] Така например в свидетелските показания на търговци износи­тели от Бредфорд е казано: «Ясно е, че при тия условия не е нужно мом­четата да работят в складовете по-дълго, отколкото от 8 часа сутрин до или 71/2 часа вечер. То е само въпрос на допълнителен разход и допъл­нителни работни ръце. (Нямаше да има нужда момчетата да работят тъй късно вечер, ако някои работодатели не бяха така жадни за печалба; една допълнителна машина струва само 16 или 18 ф. ст.). . . Всички мъчно­тии произлизат от недостатъчни приспособления и от липса на помеще­ния» (пак там, с. 171, № 31, 36 и 38).

[29] Пак там. Един лондонски фабрикант, който впрочем разглежда регулирането на работния ден като средство за защита на работниците от фабрикантите и на самите фабриканти от едрата търговия, казва: «На­тискът в нашия бранш е причинен от експортьори, които напр. искат да изпратят стоката с гемия, която да стигне на местоназначението си тъкмо за определения сезон, и същевременно да сложат в джоба си разликата между навлата на гемията и парахода; или избират от два парахода оня, който заминава по-рано, за да се явят на външния пазар по-рано от свои­те конкуренти.»

[30] «Това може да се предотврати — казва един фабрикант — чрез разширяване на предприятията под натиска на някой всеобщ парламента­рен закон» (пак там. с. X, № 38).