Капиталът Критика на политическата икономия

Преход от всеобщата форма на стойността към паричната форма

Всеобщата еквивалентна форма е форма на стойността изобщо. Така че тя може да бъде представена от всяка стока. От друга страна, една стока се намира във всеобща еквивалентна форма (форма III) само защото и доколкото всички други стоки я отделят от своята среда като еквивалент. И само от момента, когато това отделяне окончателно се е ограничило върху един специфичен вид стока, единната относителна форма на стойност­та на стоковия свят е придобила обективна трайност и всеобща обществена валидност.

Специфичната стока, с чиято натурална форма обществено се сраства еквивалентната форма, става парична стока, или функционира като пари. Да играе в стоковия свят ролята на всеобщ еквивалент става нейна специфична обществена функция, а следователно и неин обществен монопол. Това привилегирова­но място сред стоките, които във форма II фигурират като отделни еквиваленти на платното, а във форма III заедно изра­зяват в платното своята относителна стойност, исторически е завоювала една определена стока — златото. Затова, ако във формата III вместо стоката платно турим стоката злато, ще по­лучим:

Парична форма:

2-uncii

При прехода от форма I във форма II и от форма II във форма III стават съществени промени. Напротив, формата IV по нищо не се различава от формата III освен по това, че сега вместо платното златото притежава всеобщата еквивалентна форма. Във формата IV златото играе тази роля, каквато платното във формата III — всеобщ еквивалент. Напредъкът се състои само в това, че формата на непосредствена всеобща разменимост, или всеобщата еквивалентна форма, сега по силата на обществения обичай окончателно се е сраснала със специфичната натурална форма на стоката злато.

Златото противостои на другите стоки като пари само за­щото по-рано вече им е противостояло като стока. Както всички други стоки, то също е функционирало и като еквивалент — било като отделен еквивалент при единични разменни актове, било като особен еквивалент наред с други стокови еквиваленти.. Полека-лека то почнало да функционира в по-тесни или по- широки области като всеобщ еквивалент. И щом придобило монопола върху това място в стойностния израз на стоковия свят, то станало парична стока, и едва от този момент, когато то вече е станало парична стока, формата IV започва да се различава от формата III, или всеобщата форма на стойността се превръща в парична форма.

Простият относителен стойностен израз на една стока, напр. на платното, в онази стока, която вече функционира като па­рична стока, напр. в златото, е ценовата форма. «Ценовата форма» на платното следователно е:

20 аршина платно = 2 унции злато,

или ако 2 фунта стерлинги е монетното наименование на 2 унции злато, тогава

20 аршина платно = 2 фунта стерлинги.

Мъчнотията в разбирането на паричната форма се състои в разбирането на всеобщата еквивалентна форма, т. е. на всеоб­щата форма на стойността изобщо, на формата III. Формата III се разрешава в обратна посока във формата II, в разгънатата форма на стойността, а неин конституиращ елемент е формата I : 20 аршина платно = 1 дреха, или х стока А = у стока В. Затова простата стокова форма е зародишът на паричната форма.