Капиталът Критика на политическата икономия

Премахване на кооперацията, основана върху занаята и върху разделението на труда

Видяхме как машината премахва основаната върху занаята кооперация и основаната върху занаятчийското разделение на труда манифактура. Пример за първия вид е жътварската машина, която замества кооперацията на жътвари. Очебиен пример по втория вид е машината за фабрикуване на шевни игли. Според А. Смит през негово време 10 мъже, при разделе­ние на труда, са изработвали на ден над 48 000 игли. Сега една-единствена машина изработва 145 000 в работен ден от 11 часа. Една жена или едно момиче наглежда средно 4 такива машини и значи произвежда с тях около 600 000 игли на ден, а в седми­ца — повече от 3 000 000 игли[1]. Когато отделна работна машина застане на мястото на кооперацията или манифактурата, тя самата може пак да послужи за основа на занаятчий­ско производство. Но това възпроизвеждане на занаятчийското производство върху машинна основа образува само прехода към фабричното производство, който преход обикновено на­стъпва винаги, когато механическа двигателна сила — пара или вода — замести човешките мускули при движението на машините. Древното производство може спорадично и също така само временно да се свърже с механическа двигателна сила, като наема пара отвън, както е в някои манифактури в Бирмингам, или като употребява малки калорични маши­ни, както е в някои отрасли на тъкачното производство, и т. н.[2] В копринените тъкачници на Ковънтри стихийно се е развил експериментът с «фабрики-котеджи». По средата на построени в квадрат редове от котеджи са построявали тъй наречената engine house [сграда за машини] за парната ма­шина, която чрез оси се съединява със становете в котеджите. Във всички тия случаи парата е била купувана напр. по за 2 1/2 шилинга на стан. Тази рента за парата се е плащала сед­мично безразлично дали са работили становете или не. Всеки котедж е имал по 2—6 тъкачни стана, които са принадлежали на работниците или са били купени на кредит, или са били взети под наем. Борбата между фабриката-котедж и същин­ската фабрика продължила над 12 години. Тя завърши с пълно съсипване на 300-те фабрики-котеджи[3]. Тия клонове на инду­стрията, които са се издигнали през последните десетилетия и които по самата природа на своите процеси не са били обвър­зани още от самото си начало с производство в широк мащаб — като напр. фабрикацията на пликове, стоманени пера и т. н., — обикновено са преминавали най-напред през занаятчийско про­изводство, а след това и през манифактурно, като краткотрайни преходни фази към фабричното производство. Тази метаморфоза е най-мъчна там, където манифактурното производство на про­дукта не съдържа постепенна поредица от процеси на разви­тието му, а множество несвързани помежду си процеси. Това напр. е съставяло голяма пречка за фабрикацията на стоманени пера. Но още преди около 15 години беше изнамерен автомат, който наведнъж извършва 6 различни процеса. В 1820 г. за­наятът доставял първите 12 дузини стоманени пера за 7 ф. ст. и 4 шилинга, манифактурата в 1830 г. ги доставяла за 8 шилин­га, а фабриката днес ги доставя на търговците на едро за 2—6 пенса[4].

 


[1] «Child. Ешр. Comm. 3rd Report 1864», с. 108, № 447.

[2] В Съединените щати такова възпроизвеждане на занаята върху машинна основа се среща често. Именно затова там при неизбежния преход към фабричното производство концентрацията ще марширува с гигантски крачки в сравнение с Европа и дори с Англия.

[3] Ср. «Reports of Insp. of Fact, for 31st October 1865», p. 64.

[4] Г-н Джилот е инсталирал в Бирмингам първата манифактура за стоманени пера в голям мащаб. В 1851 г. тя вече доставила повече от 180 милиона пера и употребявала годишно по 120 тона стоманени листове. Бирмингам, който монополизира тая промишленост в Съединеното крал­ство, сега произвежда годишно милиарди стоманени пера. Броят на зае­тите лица според преброяването от 1861 г. е възлизал на 1428, от тях 1268 работнички от 5-годишна възраст нагоре.