Капиталът Критика на политическата икономия

Пренасянето на стойност от машините върху продукта

Видяхме, че производителните сили, които възникват от кооперацията и от разделението на труда, не струват нищо на капитала. Те са природни сили на обществения труд. Природ­ните сили като пара, вода и др., които се употребяват в произ­водствени процеси, също така нищо не струват. Но както чове­кът се нуждае от бели дробове, за да диша, също така му е нужно «едно творение на човешка ръка», за да може произво­дително да пстребява природните сили. За да се експлоатира двигателната сила на водата, необходимо е водно колело; за да се експлоатира еластичността на парата, необходима е парна машина. С науката е същото както и с природните сили. Вед­нъж открити, законът за отклоненията на магнитната стрелка в полето на електрическия ток или законът за магнетизиране на желязото, около което се движи електрически ток, вече не струват нито стотинка[1]. Но за експлоатацията на тия закони в телеграфното дело и т. н. е потребен много скъп и сложен апарат. Както видяхме, машината не изтласква оръдието на труда. От миниатюрно оръдие на човешкия организъм то се уголемява по обем и по количество до степента на инструмент на създаден от човека механизъм. Капиталът сега заставя работника да работи вместо с ръчен инструмент с машина, която сама оперира със своите инструменти. Затова, ако още от пръв поглед е ясно, че едрата промишленост, включвайки в производствения процес грамадни природни сили и природо­знанието, трябва да повиши извънредно много производител­ността на труда, то съвсем не е така ясно, че това повишение на производителната сила не се изкупва, от друга страна, с увеличено изразходване на труд. Както всяка друга съставна част на постоянния капитал, машините сами не създават никак­ва стойност, но пренасят своята собствена стойност върху продукта, за чието производство те служат. Доколкото имат стойност и доколкото поради това пренасят стойност върху продукта, те образуват съставна част от стойността на същия. Вместо да го поевтиняват, те го правят по-скъп — съответно на своята собствена стойност. Очевидно е, че машината и раз­витата система от машини (systematisch entwickelte Maschinerie) — това характерно средство на труда в едрата промишленост — представляват несравнено по-голяма стойност, отколкото сред­ствата на труда в занаятчийското и манифактурното произ­водство.

Тук трябва преди всичко да се отбележи, че машините винаги влизат изцяло в трудовия процес и винаги само отчасти в процеса на образуване на стойността. Те никога не прибавят повече стойност, отколкото сами средно губят чрез своето из­носване. Така че има голяма разлика между стойността на ма­шината и онази част от стойността й, която тя периодично пре­нася върху продукта. Има голяма разлика между машината като елемент за образуване на стойност и машината като еле­мент за образуване на продукт. Колкото е по-голям периодът, в продължение на който една и съща машина служи в един и същ трудов процес, толкова по-голяма е тази разлика. На­истина ние видяхме, че всяко същинско средство на труда или оръдие за производство винаги Близа изцяло в производстве­ния процес и винаги само на части в процеса на образуване на стойността, пропорционално на средното му дневно износване. Но при машината тази разлика между използване и износ­ване е много по-голяма, отколкото при инструмента, тъй като машината, направена от по-траен материал, живее по-дълго и тъй като нейната употреба, регулирана от строго научни за­кони, дава възможност за по-голяма икономия в изразходването на нейните съставни части и на потребяваните от нея средства и — най-сетне — тъй като нейното производствено поле е несравнено по-широко от това на инструмента. Ако извадим както от машината, така и от оръдието техните средни дневни разходи, или онази съставна част от стойността, която те пре­насят върху продукта чрез своето ежедневно средно износване и чрез потреблението на спомагателни материали като масло, въглища и т. н., то ще се окаже, че те действуват даром като природни сили, които съществуват без съдействието на човеш­кия труд. Колкото по-голям е размерът на производителния ефект на машината от този на оръдието, толкова по-голям е и размерът на нейната безплатна служба в сравнение с тази на оръдието. Едва в едрата промишленост човек се научава да заставя продукта на своя предишен, вече овеществен труд да действува в голям мащаб дори като някаква природна сила[2].

При разглеждането на кооперацията и манифактурата ви­дяхме, че известни общи производствени условия като здания и т. н. се изразходват благодарение на съвместното им потребле­ние по-бавно, отколкото разпокъсаните производствени условия на единичните работници, и следователно по-малко поскъпя- ват продукта. При машинното производство не само многоброй- вите оръдия на една работна машина съвместно износват нейния корпус, но и много работни машини съвместно износват една и съща двигателна машина заедно с част от предавателния меха­низъм.

При дадена разлика между стойността на машините и онази част от тяхната стойност, която те ежедневно пренасят върху своя продукт, степента, в която тази част от стойността поскъ- пява продукта, зависи преди всичко от размера на продукта, тъй да се каже, от неговата повърхност. В една лекция, отпеча­тана в 1857 г., г-н Бейнс от Блякбърн пресмята, че

«всяка реална механическа конска сила привежда в движение 450 автоматични мюлжине-вретена със съответните подготвителни съоръ­жения, или 200 тростилни вретена, или 15 тъкачни стана за 40-дюймова тъкан, заедно с механизмите за опъване на основата, за оглаждане и т. н.».

В първия случай дневните разходи за една парна конска сила и за износването на машините, които тя привежда в дви­жение, се разпределят върху дневния продукт от 450 вретена на мюлжине, въз втория случай — върху продукт от 200 тростилни вретена, в третия — върху продукт от 15 механични тъкачни стана, тъй че върху една унция прежда или върху един аршин тъкан се пренася твърде незначителна част от стойност­та. Същото е и при приведения по-горе пример с парния чук. Тъй като неговото еднодневно износване, консумация на въгли­ща и т. н. се разпределят върху грамадни маси желязо, които той всекидневно изковава, то на всеки центнер желязо се пада само незначителна част от стойността, която би била твърде голяма, ако тоя циклопски инструмент би набивал малки гвоздейчета.

При дадени граници на дейност на работната машина, т. е. при даден брой на нейните инструменти, или — ако е въпрос за сила — при даден размер на инструментите, масата на продукта ще зависи от скоростта, с която действува маши­ната, напр. от скоростта, с която се върти вретеното, или от броя на ударите, които чукът нанася в една минута. Някои от тия колосални чукове правят 70 удара на минута, а патентованата ковачна машина на Райдер, която употребява парни чукове от по-малки размери за изковаване на вретена, прави 700 удара на минута.

Щом е дадена пропорцията, в която машините пренасят стойността си върху продукта, величината на тази част от стой­ността зависи от величината на тяхната собствена стойност[3]. Колкото по-малко труд съдържат самите машини, толкова по-малко стойност придават те на продукта. А колкото по-малко стойност придават на продукта, толкова са по-производителни и толкова повече тяхната служба се приближава към тази на природните сили. А машинното производство на машини нама­лява тяхната стойност в сравнение с техните размери и тяхното действие.

Сравнителният анализ на цените на стоки, произведени пс занаятчийски или манифактурен начин, с цените на същите стоки, произведени от машини, има, общо взето, за резултат, че при машинния продукт онази част на стойността, която пре­минава от средството на труда, относително нараства, но абсолютно се намалява. Това значи, че нейната абсолютна величина спада, но нейната величина по отношение на общата стойност на продукта, напр. на един фунт прежда, се увеличава[4]

Ясно е, че ако произвеждането на една машина струва толкова труд, колкото спестява нейното прилагане, то ние имаме просто преместване на труд, т. е. общата сума на труда, необходим за произвеждането на една стока, не се намалява, или производителната сила на труда не се увеличава. Но раз­ликата между труда, който тя струва, и труда, който тя спе­стява, или степента на нейната производителност, очевидно не зависи от разликата между нейната собствена стойност и стойността на заместения от нея инструмент. Тази разлика продължава да съществува дотогава, докогато изразходваният за машините труд, а следователно и онази част от стойността, която те пренасят върху продукта, остава по-малка от стой­ността, която работникът със своя инструмент би прибавил към предмета на труда. Затова производителността на маши­ните се измерва със степента, в която те заместват човешката работна сила. Според г-н Бейнс на 450 мюлжинетни вретена със съответните подготвителни съоръжения, които се Движат от една парна конска сила, се падат 21/2 работници[5], a 2 1/2 ра­ботници с всяко selfacting mule spindle [автоматично мюлжинетно вретено] при 10-часов работен ден изпридат 13 унции прежда (среден номер), което прави седмично 3655/8 фунта. Следователно при своето превръщане в прежда 366 фунта па­мук (за по-голямо опростяване на примера ние не обръщаме внимание на отпадъците) поглъщат само 150 работни часа, или 15 десетчасови работни дни, докато с чекрък, при който ръчният предач произвежда в 60 часа 13 унции прежда, същото количе­ство памук би погълнало 2700 десетчасови работни Дни, или 27 000 работни часа[6]. Там, където старият начин на blockprinting, т. е. на ръчното щампосване на басми, е заместен от ма- шинно щампосване, една-единствена машина с помощта на един мъж или момче щампосва за един час толкова четирицветна басма, колкото преди са щампосвали 200 възрастни работни­ци114). Докато Илой Уитни още не бил изобретил в 1793 г. машината cottongin [памучен джин], отделянето на един фунт памук от семената изисквало средно един работен ден. С не­говото изобретение една негърка вече могла да изчиства по 100 фунта памук на ден, а оттогава насам производителността на cottongin [памучен джин] е значително увеличена. Един фунт памучни влакна, чието производство по-рано е струвало 50 цента, по-късно се продавал за 10 цента, и то с по-голяма пе­чалба, т. е. с по-голямо количество незаплатен труд. В Индия за очистване на влакната от семената се употребява един полумашинен инструмент, т. нар. чурка, с която един мъж и една жена очистват 28 фунта на ден. С помощта на чурката, която д-р Форбс изнамери преди няколко години, един мъж и едно момче очистват 250 фунта на ден; а там, където като двигателна сила се използват волове, пара или вода, са нужни само ня­колко момчета и момичета като feeders [подавачи на материал за машината]. Шестнадесет такива машини, движени от волове, извършват средната дневна работа на 750 души[7].

Както вече споменахме, парната машина при парния плуг извършва в един час за 3 пенса, или 1/4 шилинг, толкова ра­бота, колкото 66 души извършват за 15 шил. на час. Връщам се към този пример, за да отстраня една погрешна представа. А именно: тези 15 шилинга в никой случай не са изразът на тру­да, прибавен от 66-имата души за един час. Ако съотношението между принадения труд и необходимия труд е било 100%, то тези 66 работници са произвели на час една стойност от 30 шилинга, макар че само 33 часа се изразяват в един еквивалент за самите тях, т. е. в работната им заплата от 15 шилинга. И тъй, ако приемем, че една машина струва колкото годишната заплата на 150 изместени от нея работници, напр. 3000 фунта стерлинги, то тези 3000 ф. ст. съвсем не са паричният израз на труда, вложен от 150 работници и прибавен към предмета на труда, а са израз само на оная част от техния годишен труд, която за самите тях се изразява в работната заплата. Напро­тив, паричната стойност на машината от 3000 ф. ст. изразява целия труд, изразходван за нейното производство, безразлично в какво съотношение този труд представлява работна заплата за работника и принадена стойност за капиталиста. Следова­телно дори и машината да струва толкова, колкото заместената от нея работна сила, овещественият в самата нея труд винаги е по-малък от живия труд, който тя замества[8].

Ако разглеждаме машините изключително като средство за поевтиняване на продукта, то границата на тяхната упо­треба се определя от това, че тяхното собствено производство трябва да струва по-малко труд, отколкото замества тяхното приложение. За капитала обаче тази граница е изразена по- тясно. Тъй като той плаща не вложения труд, а стойността на вложената работна сила, за него границата на употребата на машини се определя от разликата между стойността на ма­шината и стойността на заместваната от нея работна сила. Тъй като разделението на работния ден на необходим труд и принаден труд е различно в различните страни, както е различно и в една и съща страна, но в различни периоди, или в един и същ период, нов различни промишлени отрасли; тъй като освен това действителната заплата на работника ту спада под стойността на неговата работна сила, ту се покачва над нея, то разликата между цената на машината и цената на работната сила, която трябва да бъде заместена от нея, може твърде много да се променя, макар и разликата между коли­чеството труд, необходимо за произвеждане на машината, и общото количество на заместения от нея труд да остава една и съща[9]. Но за самия капиталист само първата разлика определя производствените разходи на стоката и му влияе чрез принудителните закони на конкуренцията. Затова днес в Ан­глия се изнамират машини, които се прилагат само в Северна Америка, както в XVI и XVII век Германия е изнамирала ма­шини, които са се прилагали само в Холандия, или както много френски изобретения от XVIII век са били използвани само в Англия. В по-рано развитите страни самата машина с ней­ното приложение в някои промишлени отрасли произвежда такъв излишък от труд (redundancy of labour, казва Рикардо) в други отрасли, че тук спадането на работната заплата под стой­ността на работната сила възпрепятствува употребата на ма­шини и я прави излишна и често пъти невъзможна от гледна точка на капитала, чиято печалба и без това произтича от нама­лението не на вложения изобщо, а на заплатения труд. В някои отрасли на английската вълнена манифактура детският труд през последните години е много намалял, а тук-там е почти съвсем изместен. Защо? Фабричният закон наложи да бъдат въведени за децата две смени, от които едната работи 6, а дру­гата 4 часа, или всяка само по 5 часа. Но родителите не искали да продават тези half-timers (работещи половин ден) по-евтино, отколкото по-рано са продавали full-timers (работещи пълен ден). Оттук и заместването на half-timers с машини[10]. Преди да бъде забранен в мините женският и детският труд (за деца под 10 години), капиталът е смятал, че неговият метод да заставя голи жени и момичета, често пъти заедно с мъже, да работят в каменовъглените и други мини е дотолкова в съгласие с неговия морален кодекс, а особено и с неговата главна касова книга, че едва след забраната прибягнал до машините. Янките са изна­мерили машини за трошене на камъни. Англичаните не ги при­лагат, тъй като на «клетника» (в английската политическа икономия тази дума «wretch» е специално название за земе­делския работник), който извършва тази работа, се заплаща такава малка част от неговия труд, че за капиталиста маши­ните само биха поскъпили производството[11]. В Англия за теглене и т. н. на лодки по каналите понякога все още се употребяват жени вместо коне[12], тъй като трудът, необходим за произвеждането на коне и машини, е математически опреде­лена величина, докато трудът, необходим за издръжката на же­ните от свръхнаселението, не заслужава дори изчисление. По­ради това никъде няма по-безсрамно прахосване на човешка сила за дреболии, както именно в Англия, страната на маши­ните.

 


[1] Науката изобщо не струва на капиталиста «нищо», но това никак не му пречи да я експлоатира. Капиталът присвоява «чуждата» наука тъкмо тъй, както присвоява и чуждия труд. Но «капиталистическото» присвояване и «личното» присвояване — било на наука, било на материално богатство — са съвсем различни неща. Сам д-р Юър се оплаква, че неговите любими фабриканти, които експлоатират машини, са груби невежи в областта на механиката, а Либих разказва за поразителното невежество на английските химични фабриканти в областта на химията.

[2] Рикардо дотолкова обръща изключително внимание на това дей­ствие на машините — впрочем той и него не изяснява, както не изяснява и общата разлика между трудовия процес и процеса на образуване на стойността, — че понякога забравя за онази съставна част на стойността, която машините пренасят върху продукта, и напълно смесва машините с природните сили. Така напр. «Адам Смит никъде не подценява услугите, които ни правят природните сили и машините, но много празилно раз­личава природата на стойността, която те прибавят към стоките. . . тъй като те извършват своята работа безплатно, то помощта, която те ни дават, не прибавя нищо към разменната стойност» (Ricardo, «Principles of Po­litical Economy». 3.ed. London, 1821, p. 336, 337). Забележката на Рикардо, разбира се, е напълно правилна, доколкото е насочена против Ж. Б. Сей, който бръщолеви, че машините принасяли «услугата» да създават стойност, която образувала част от «печалбата».

[3] Читателят, който е под властта на капиталистически представи» разбира се, ще намери, че тук липсва «лихвата», която машината прибавя към продукта pro rata [пропорционално] на своята капиталова стойност, но лесно е да се разбере, че машината, която не създава нова стойност» както не я създава и всяка друга съставна част на постоянния капитал, не може да прибави никаква стойност и под названието «лихва». Ясно е по-нататък, че тук, дето става въпрос за производството на принадената стойност, не може да се представи a priori [от по-рано] никаква нейна част под названието «лихва». В третата книга на това съчинение ще разясним капиталистическия начин на изчисляване, който prima facie [на пръв по­глед] изглежда безсмислен и противоречащ на законите за образуването на стойността.

[4] Тази прибавяна от машината съставна част на стойността се на­малява абсолютно и относително там, където тя изтиква коне или изобщо работни животни, които се използват само като двигателна сила, а не като машини за обмяна на веществата. Впрочем Декарт със своята дефи­ниция на животните като прости машини гледа с очите на манифактурния период, за разлика от средните векове, когато на животното са гледали като на помощник на човека, както мисли по-късно и г-н фон Халер в своето съчинение «Restauration der Staatswissenschaften». Че Декарт, както и Бейкън, е схващал променения образ на производството и практическото овладяване на природата от страна на човека като резултат от проме­нения метод на мисленето, личи от неговите «Discours sur la Methode», където между другото се казва: «Възможно е» (чрез въведения от него въб философията метод) «да се дойде до знания, много полезни в живота, н вместо оная умозрителна философия, която преподават в училищата, да се намери едно практическо приложение на тези знания, чрез които — познавайки силите и действието на огъня, водата, въздуха, звездите и всички други тела, които ни обикалят, както познаваме различните заная­ти на нашите занаятчии — ние бихме могли по същия начин да използваме нашите знания за полезните цели, за които те са годни,, и по този начин бихме могли да станем господари и собственици на природата», а заедно с това «да спомагаме за подобрението на човешкия живот». В предговора към «Discourses upon Trade» от сър Дъдлей Норт (1691) се казва, че методът на Декарт, приложен към политическата икономия, започнал да я осво­бождава от старите басни и суеверни представи за парите, за търговията и т. н. Но, общо взето, по-раншните английски икономисти се присъеди­няват към философията на Бейкън и Хобс, докато по-късно «философ» κατ ίζοχψ [предимно] на политическата икономия в Англия, Франция и Италия станал Лок.

[5] Според годишния отчет на есенската търговска камара (окт. 1863) стоманолеярният завод на Круп със 161 топилни, калилни и циментови пещи, 32 парни машини (в 1800 г. това е бил приблизително общият брой на всички парни машини в Манчестер), 14 парни чука, които заедно пред­ставляват 1236 конски сили, 49 ковашки огнища, 203 работни стана и около 2400 работници е произвел 13 милиона фунта лята стомана. Тук на 1 кон­ска сила се падат по-малко и от 2 работници.

[6] Бебидж пресмята, че на Ява само предачният труд прибавя 117% към стойността на памука. По същото време (1832 г.) в Англия об­щата стойност, прибавяна от труда и машините при преденето на памука, е била приблизително 33% от стойността на суровия материал («On the Economy of Machinery», London, 1832, c. 165, 166).

[7] Освен това при машинното щампосване се пести боя.

[8] «Тези неми агенти (машините) винаги са продукт на много по-малко труд, отколкото оня, който те заместват, дори и когато имат същата парична стойност» (Ricardo, «Principles of Political Economy», 3 ed. London, 1821, p. 40).

[9] Бележка към второто издание. Затова в комунистическо обще­ство машините биха имали съвсем друго поле за приложение, отколкото в буржоазното общество.

[10] «Предприемачите не искат ненужно да задържат две смени деца под 13 години. . . Една група фабриканти, предачите на вълна, сега вече наистина рядко употребяват деца под 13 години, т. е. half-time. Те са въвели различни видове усъвършенствувани нови машини, които са направили съвсем излишно използването на деца (т. е. на деца под 13 години); за илюстрация на това намаление на броя на децата ще спомена един трудов процес, при който към съществуващите машини е бил включен един апа­рат, наречен машина за наставяне, чрез който работата на шест или четири half-timers може — според устройството на отделната машина — да бъде извършена от един младеж (над 13 години). . . [Системата half-timej е стимулирала изнамирането на тази «машина за наставяне» («Reports of Insp. of Factories for 31st Oktober 1858»).

[11] «Машината. . . често пъти не може да бъде употребена дотогава, докато трудът (той разбира: работната заплата) не се покачи» (Ricardo, «Principles of Political Economy», 3 ed. London, 1821, c. 479).

[12]  Виж «Reports of the Social Science Congress at Edinburgh, October 1863».