Капиталът Критика на политическата икономия

Принаденият продукт

Онази част от продукта (1/10 от 20 фунта прежда, или 2 фунта прежда в нашия пример под точка 2), в която се изразява принадената стойност, ние наричаме принаден продукт (surplus produce, produit net). Както нормата на принадената стойност се определя от нейното отношение не към цялата сума на капи­тала, а само към променливата му съставна част, също така и величината на принадения продукт се определя от неговото отношение не към целия останал продукт, а към оная негова част, в която се изразява необходимият труд. Както производ­ството на принадената стойност е определяща цел на капита­листическото производство, така и степента на богатството се измерва не с абсолютната величина на продукта, а с относител­ната величина на принадения продукт.[1]

Сумата на необходимия и принадения труд, на периодите от време, през които работникът произвежда стойността, за­местваща неговата работна сила, и принадената стойност, обра­зува абсолютната величина на неговото работно време — ра­ботния ден (working day).

 


[1] «За един индивид с капитал от 20 000 ф. ст., чиято печалба съставя годишно 2000 ф. ст., ще бъде съвсем безразлично дали неговият капитал експлоатира 100 или 1000 работници, дали произведените стоки се прода­ват за 10 000 или за 20 000 ф. ст., стига предпоставката винаги да бъде, че неговите печалби при всички тези случаи не падат под 2000 ф. ст. Нима реалният интерес на една нация не е същият? Ако приемем, че нейният реален чист доход, нейната рента и печалба не се изменят, тогава никакво значение няма обстоятелството, че нацията се състояла от 10 или 12 ми­лиона жители». (Ricardo, «The Principles of Political Economy, 3 ed. Lon­don, 1821, p. 416). Артър Иънг, фанатикът на принадения продукт, впро­чем бъбриво разводнен и безкритичен писател, чиято слава е обратно пропорционална на неговите заслуги, още дълго преди Рикардо между другото казва: «Каква полза би имало едно съвременно кралство от цяла една провинция, чиято почва би се обработвала по староримски начин от дребни, независими селяни, колкото и добре да биха я обработвали? Каква цел би имало това освен едничката — да се произвеждат хора («the mere purpose of breeding men»), което само по себе си няма никаква цел?» («is a most useless purpose») (Arthur Young, «Political Arithmetic etc.», London, 1774, p. 47).

Добавка към белеоюка 34. Странна е «голямата склонност да предста­вят чистия доход (net wealth) като някаква изгода за работническата класа, защото й бил давал възможност да намери работа. Но и да върши това, той очевидно не го върши, защото е чист» (Th. Hopkins, «On Rent of Land etc.», London, 1828, p. 126).