Капиталът Критика на политическата икономия

Простата форма на стойността в нейната цялост

Простата форма на стойността на една стока се съдържа е> нейното стойностно отношение към друга, различна по вид стока или в разменното отношение с нея. Стойността на стоката А качествено се изразява чрез непосредствената разменимост на стоката В със стоката А. Количествено тя се изразява чрез разменимостта на определено количество от стоката В с дадено количество от стоката А.

С други думи: стойността на една стока е самостоятелно изразена с представянето й като «разменна стойност». Когато в началото на тази глава ние по общоприетия начин казахме: стоката е потребителна стойност и разменна стойност, това беше, строго казано, неправилно. Стоката е потребителна стойност, или предмет за потребление, и «стой­ност». Тя разкрива тази своя двойна природа, когато нейната стойност получава една особена форма на проявление, различна от нейната натурална форма — формата на разменна стойност; и тя никога не притежава тази форма — ако бъде разглеждана изолирано, — а винаги я притежава само в стойностното или разменно отношение с една друга, различна от нея стока. Щом запомним това, споменатият начин на изразяване не води към грешки, а само служи за краткост.

Нашият анализ доказа, че стойностната форма, или стой­ностният израз, на стоката произтича от природата на стоковата стойност, а не обратното — че стойността и нейната величина произтичат от начина на тяхното изразяване като разменна стойност. Това обаче е заблуждението както на меркантилистите и техните съвременни поклонници от рода на Ферие, Ганил и др. [1], така и на техните антиподи, съвременните търговски пътници на свободната търговия, от рода на Бастиа и нему подобните. Меркантилистите пренасят центъра на тежестта върху качествената страна на стойностния израз, следователно върху еквивалентната форма на стоката, която форма намира в парите своя завършен израз и, наопаки, съвременните амбу­лантни търговци на фритредерска стока, които на всяка цена трябва да я разпродадат — върху количествената страна на отно­сителната форма на стойността. Следователно за тях и стой­ността, и величината на стойността на стоката съществуват само когато те бъдат изразени чрез разменното отношение, т. е. само във всекидневния ценоразпис. Шотландецът Маклеод в своята функция на човек, който трябва колкото може по-многоучено да украсява забърканите представи на банкерите от Ломбард стрийт, представлява сполучлив синтез между суеверните меркантилисти и просветените амбулантни търговци на свободната търговия.

Ако разгледаме по-отблизо стойностния израз на стоката А, който се съдържа в стойностното й отношение към стоката В ще видим, че в рамките на това отношение натуралната фор­ма на стоката А се явява само като образ на потребителна стой­ност, а натуралната форма на стоката В — само като стойностна форма, или като стойностен образ. Така че скритата в стоката вътрешна противоположност между потребителна стойност и стойност се изразява чрез една външна противоположност, т. е. чрез отношението между две стоки, в което едната стока, чиято стойност трябва да бъде изразена, важи непосредствено само като потребителна стойност, а другата стока, в която се изразява стойност, важи непосредствено само като разменна стойност. Следователно простата форма на стойността на една стока е простата форма на проявление на съдържащата се в нея противоположност между потребителна стойност и стойност.

Продуктът на труда е при всички обществени условия пред­мет за потребление, но само една исторически определена епоха на развитието — която представя труда, изразходван за произ­веждането на даден потребителен предмет, като негово «пред­метно» свойство, т. е. като негова стойност — превръща продук­та на труда в стока. От това следва, че простата стойностна фор­ма на стоката е същевременно и проста стокова форма на про­дукта на труда, че следователно и развитието на стоковата фор­ма съвпада с развитието на стойностната форма.

Още първият поглед показва недостатъчността на простата форма на стойността, на тази зародишна форма, която, едва като мине през цяла редица от метаморфози, узрява до форма на цена.

Изразяването на стойността на стоката А в каквато и да било стока В отличава стойността на стоката А само от нейната собствена потребителна стойност и затова я поставя в разменно отношение само спрямо някоя отделна, различна от нея стока; но то не изразява качественото й равенство и количествената й пропорционалност с всички други стоки. На простата относи­телна форма на стойността на една стока отговаря отделната еквивалентна форма на някоя друга стока. Така в относителния стойностен израз на платното дрехата има еквивалентна форма, или форма на непосредствена разменимост, само по отношение на тази отделна стока платно.

Впрочем отделната стойностна форма сама преминава в по-пълна форма. Наистина, чрез нея стойността на една стока А се изразява само в една стока от друг вид. Но от какъв вид е тази стока — дреха ли, желязо ли, пшеница ли и т. н., — това е съвсем безразлично. Следователно, след като една стока влезе в стойностно отношение с този или онзи вид стока, образуват се различни, прости стойностни изрази на една и съща стока. [2] Броят на нейните възможни стойностни изрази е ограничен само от броя на различните от нея видове стоки. Затова нейният изолиран стойностен израз се превръща в ред от различни про­сти стойностни изрази, който може да бъде удължен произ­волно.

 


[1] Бележка към второто издание, F. L. A. Ferrier (митнически по­мощник-инспектор), Du Goiivernemen considere dans ses Rapports avec le Commerce», Paris, 1805 и Charles Ganilh, «Des Systemes de l’Economie Politique etc.», 2-eme ed., Paris, 1821.

[2] Бележка към второто издание. Напр. у Омир стойността на едно нещо се изразява в цяла редица различни неща.