Капиталът Критика на политическата икономия

Разделение на труда в манифактурата и разделение на труда в обществото

Ние разгледахме най-напред произхода на манифактурата, след това нейните прости елементи, частичния работник и него­вия инструмент и накрай — нейния цялостен механизъм. Сега накратко ще засегнем отношението между манифактурното разделение на труда и общественото разделение на труда, което образува общата основа на всяко стоково производство.

Ако имаме предвид само самия труд, то разделението на общественото производство на неговите големи родове като земеделие, промишленост и т. н. може да бъде означено като разделение на труда в общи линии [im Allgemeinen], разделе­нието на тези родове на производството на видове и подвидове — като разделение на труда в частност [im Besonderen], а разде­лението на труда вътре в работилницата — като разделение на труда в подробности [im Einzelnen].[1] индивидите в особени професионални сфери се раз­вива, както и разделението на труда в манифактурата, от две противоположни изходни точки. В семейството[2] — а при по- нататъшно развитие и в рода — възниква едно естествено разде­ление на труда въз основа на разликите по пол и възраст, т. е. на чисто физиологична основа, и то разширява своята сфера с разширяването на обществения живот, с нарастването на насе­лението и особено с появяването на конфликти между различ­ните племена и подчиняването на едно племе от друго. От друга страна, както забелязах по-рано, размяната на продуктите се заражда в ония точки, където влизат в контакт различните семейства, родове, общини, тъй като в зачатъците на култу­рата застават самостоятелно едни срещу други не отделни инди­види, а семейства, родове и т. н. Различни общинни формации намират в природата, която ги заобикаля, различни средства за производство и различни средства за живот. Затова те се различават по своя начин на производство, по своя начин на живот и по своите продукти. Именно това естествено възник­нало различие предизвиква при контакта на общинните фор­мации взаимната размяна на продуктите, а следователно и постепенното превръщане на тези продукти в стоки. Размяната не създава различия между сферите на производството, а при­вежда различните сфери във взаимни отношения и по този начин ги превръща в повече или по-малко зависими един от друг отрасли на целокупното обществено производство. Тук общественото разделение на труда възниква чрез размяната между първоначално различни, но независими една от друга сфери на производството. Там, където изходна точка образува физиологичното разделение на труда, особените органи на не­посредствено свързаното цяло се отделят един от друг, разпадат се — при което главен тласък на тоя процес на разпадане дава стоковата размяна с чужди общини — и се обособяват до точ­ката, при която връзката между отделните видове труд се опре­деля от размяната на продуктите като стоки. Това представлява в единия случай загубване на самостоятелността на по-рано самостоятелното, в другия — придобиване самостоятелност от по-рано несамостоятелното.

Основата на всяко развито и определено от стоковата раз­мяна разделение на труда е отделянето на града от селото[3]. Може да се каже, че цялата икономическа история на общест­вото се свежда към движението на тази противоположност, върху която ние обаче тук няма да се спираме повече.

Както за разделението на труда в манифактурата материал­ната предпоставка се състои в наличността на известен брой едновременно заети работници, също тъй и за разделението на труда на обществото материалната предпоставка се състои в го­лемината на населението и неговата гъстота, която тук замества натрупването на много хора в отделната работилница[4]. Впро­чем тази гъстота е нещо относително. Една сравнително слабо населена страна с развити средства за съобщение има по-гъсто население, отколкото една по-населена страна с неразвити сред­ства за съобщения и в тоя смисъл напр. северните щати на американския съюз са по-гъсто населени, отколкото Индия[5].

Тъй като стоковото производство и стоковото обръщение представляват общата предпоставка на капиталистическия на­чин на производство, то манифактурното разделение на труда изисква, щото разделението на труда в обществото да е достиг­нало вече известна степен на развитие. И обратно, манифактур­ното разделение на труда с обратното си въздействие развива и разнообразява това обществено разделение на труда. Заедно с диференцирането на работните инструменти все повече и по­вече се диференцират и ония промишлени отрасли, които про­извеждат тези инструменти[6]. Ако манифактурният начин на производство обхване някое производство, което дотогава е било свързано с други отрасли на промишлеността като главно или странично производство в тях и е било упражнявано от едни и същи производители, то незабавно настъпва разграни­чаване и взаимно обособяване. А ако манифактурният начин на производство обхване някоя отделна производствена фаза на една стока, то нейните различни производствени фази се превръщат в самостоятелни производства. Ние вече споменахме, че там, където готовият продукт представлява само механиче­ско съединение на частични продукти, частичните операции могат на свой ред да се обособят в самостойни занаяти. За да се проведе по-пълно разделението на труда в една манифактура, даденият отрасъл на производството се разделя на различни, отчасти съвсем нови манифактури в зависимост от различието на неговите сурови материали или от различните форми, които може да приеме един и същ суров материал. Така още през първата половина на XVIII в. само във Франция са били про­извеждани повече от 100 разновидни копринени материи, а в Авиньон напр. е съществувал закон, според който «всеки чирак трябва да се посвети само на един вид фабрикация и не бива едновременно да изучава изработването на няколко вида тъкани».

Териториалното разделение на труда, което прикрепява определени отрасли на производството към определени области на една страна, получава нов тласък благодарение на мани­фактурния начин на производство, който използва всички видове особености[7]. Богат материал за разделението на труда в обществото доставят в манифактурния период разширяването на световния пазар и колониалната система, които спадат в кръга на общите условия за съществуване на общественото раз­деление на труда. Тук не е мястото да изтъкваме по-подробно как разделението на труда обхваща наред с икономическата и всички други сфери на обществото и навсякъде полага осно­вата на онова развитие на професионализма, на специализацията и на онази ограниченост на човека, по повод на която още учи­телят на А. Смит А. Фергюсон възкликна: «Ние сме нация от илоти и между нас няма свободни хора!»[8]

Обаче въпреки многобройните аналогии и взаимовръзки между разделението на труда в обществото и разделението на труда в една работилница, те все пак се различават не само пс степен, но и по същество. Най-ярко изпъква без съмнение ана­логията там, където една вътрешна връзка съединява различни производствени отрасли. Скотовъдецът напр. произвежда су­рови кожи; кожарят превръща тези сурови кожи в обработени; обущарят превръща кожите в обуща. Всеки произвежда тук един полуфабрикат, а окончателната готова форма е комбини­раният продукт на техните отделни видове труд. Към това се прибавят разнообразните отрасли на труда, които доставят средства за производство за скотовъдеца, кожаря и обущаря. Човек може да си въобрази заедно с А. Смит, че това обществе­но разделение на труда се различава от манифактурното само субективно, а именно само за наблюдателя, който при манифак­турното производство с един поглед вижда пространствено обединени разнообразни частични операции, докато при об­щественото производство тяхната разпръснатост на големи пространства и големият брой на работниците, заети във всеки отделен отрасъл, замъгляват взаимната връзка[9]. Но кое уста­новява връзката между независимите видове труд на скотовъ­деца, кожаря, обущаря? Обстоятелството, че техните съответни продукти съществуват като стоки. А кое характеризира мани- фактурното разделение на труда? Това, че частичният работ­ник не произвежда стоки[10]. Само общият продукт на частичните работници се превръща в стока[11]. Разделението на труда в обществото се обуславя от покупката и продажбата на про­дуктите на различни отрасли, на труда, а връзката между частичните видове труд в манифактурата — от продажбата на различни работни сили на един и същ капиталист, който ги употребява като комбинирана работна сила. Манифактурното разделение на труда предполага концентрация на средствата за производство в ръцете на един капиталист, а общественото разделение на труда — раздробяване на средствата за произ­водство между многобройни, независими един от друг стоко­производители. Докато в манифактурата железният закон за строго определените пропорции и отношения разпределя ра­ботническите маси между различните функции, то разпределе­нието на стокопроизводителите и на техните средства за произ­водство между различните обществени отрасли на труда се опре­деля от капризната игра на случая и произвола. Наистина раз­личните сфери на производството постоянно се стремят да се уравновесят, защото, от една страна, всеки стокопроизводител трябва да произвежда потребителна стойност, т. е. да задово­лява дадена обществена потребност — като размерът на тези потребности е количествено различен и различните потребности са свързани помежду си в една естествена система — а, от друга страна, законът за стойността на стоките определя каква част от цялото разполагаемо работно време обществото може да изразходва за производството на всеки отделен вид стока. Но тази постоянна тенденция на различните сфери на производство­то да се уравновесяват се проявява само като реакция против постояпното нарушаване на това равновесие. Правилото, което при разделението на труда в работилницата се следва a priori и планомерно, при разделението на труда в общесхдото дей­ствува само a posteriori [допълнително], като вътрешна сляпа естествена необходимост, която преодолява хаотичния произ­вол на стокопроизводителите и се възприема само като бароме­трични колебания на пазарните цени. Манифактурното разделе­ние на труда предполага безусловния авторитет на капиталиста по отношение на работниците, които са само членове на при­надлежащия му общ механизъм; общественото разделение на труда противопоставя един на друг независими стокопроизво­дители, които не признават никакъв друг авторитет освен този на конкуренцията, на принудата, която е резултат на борбата между техните взаимни интереси, също както в животинското царство bellum omnium contra omnes е в по-голяма или по-мал­ка степен условие за съществуване на всички видове. Затова същото това буржоазно съзнание, което прославя манифактур­ното разделение на труда — приковаването на работника за цял живот към една частична операция и безусловното подчиняване на частичните работници под властта на капитала — като та­кава организация на труда, която повишава неговата произво­дителна сила, също тъй страстно охулва всеки съзнателен обществен контрол и всяко регулиране на обществения произ­водствен процес като посегателство върху неприкосновените права на собствеността, върху свободата и самоопределящия се «гений» на индивидуалния капиталист. Твърде характерно е, че най-силното възражение на вдъхновените апологети на фабричната система против всяка обща организация на общест­вения труд е това, че тя би превърнала цялото общество във фабрика.

Докато в обществото с капиталистически начин на произ­водство анархията в общественото и деспотизмът в манифактур­ното разделение на труда взаимно се обуславят, то, напротив, по-ранните обществени форми, в които обособяването на заная­тите се развива по естествен път, а след това кристализира и най-сетне се закрепява чрез закон, представляват, от една страна, картината на планомерна и авторитарна организация на обществения труд, докато, от друга страна, съвсем изключ­ват разделението на труда в работилницата или го развиват в миниатюрен мащаб, или пък само спорадично и случайно[12].

Така напр. първобитните дребни индийски общинни форма­ции, които отчасти още продължават да съществуват, почиват върху общо владение на земята, върху пряко съединение на земеделието със занаятите и върху твърдо установено разделе­ние на труда, което служи като готов план и схема при осно­ваването на нови общини. Всяка от тях съставя самозадоволя­ващо се производствено цяло, чиято област на производство обхваща от 100 до няколко хиляди акра. Главната маса от про­дуктите се произвежда за непосредствените собствени нужди на общината, а не като стоки, и затова и самото производство не зависи от разделението на труда в цялото индийско общество, което се обуславя от стоковата размяна. Само излишъкът от продукти се превръща в стока, и то отчасти едва след като влезе в ръцете на държавата, към която от незапомнени времена се стича определено количество продукти като натурална рента. В различни части на Индия съществуват различни форми на общинни формации. В най-простата си форма общината колек­тивно обработва земята и разпределя продуктите между своите членове, докато всяко семейство се занимава с предене, тъкане и т. н. като домашно странично занятие. Наред с тая маса, която се занимава с еднороден труд, ние намираме «главата» на общината, който съединява в едно лице съдия, полицай и бирник; книговодителя, който води отчетността по земеде­лието и кадастрира и регистрира всичко, което се отнася до земеделието; един трети чиновник, който преследва престъпни­ците и закриля и придружава от едно село до друго чужди пътници; граничаря, който пази границите на общината от съседните общини; надзорника на водата, който разпределя во­дата от обществените резервоари за нуждите на земеделието; брамина, който изпълнява функциите на религиозния култ; учителя, които учи децата на общината да четат и пишат върху тгясъка; календарния брамин, който като астролог определя времето за сеитба и жътва, а също и благоприятното и неблаго­приятното време за всички отделни земеделски работи; ковача и дърводелеца, които изработват и поправят всички земеделски оръдия; грънчаря, който изработва съдове за цялото село; бръснаря; перача за почистване на дрехите; златаря, а на някои места и поета, който в едни общини замества златаря, а в дру­ги — учителя. Тия десетина души се издържат за сметка на цялата община. Когато населението се увеличи, тогава на не­обработената земя се основава нова община по образеца на ста­рата. Общинният механизъм показва планомерно разделение на труда, но манифактурно разделение на труда тук е невъзмож­но, тъй като пазарът за ковача, дърводелеца и т. н. остава не­изменен и най-многото вместо един ковач, грънчар и т. н. мо­же — в зависимост от големината на селото — да има двама или трима[13].

Законът, който регулира разделението на труда в общи­ната, действува тук с ненакърнимия авторитет на природен за­кон; но всеки отделен занаятчия като ковача и т. н. извършва по традиционен начин, но самостоятелно и без да признава какъвто и да е авторитет в своята работилница, всички опера­ции, които спадат към неговата специалност. Простият произ­водителен организъм на тези самозадоволяващи се общинни формации, които се възпроизвеждат постоянно във все същата форма и ако случайно бъдат разрушени, наново изникват на старото място и със старото име[14], ни давя ключа за тайната на неизменността на азиатските общества, която се намира в такъв очевиден контраст спрямо постоянното разпадане и новообразуване на азиатски държави и непрекъснатите династични про­мени. Структурата на основните икономически елементи на обществото остава незасегната от бурите, които бушуват в об- лачната сфера на политиката.

Както отбелязахме и по-преди, цеховите закони планомерно са пречели на превръщането на цеховия майстор в капиталист, като извънредно строго са ограничавали броя на неговите калфи. При това той е могъл да държи калфи само за оня занаят, в който той сам е бил майстор. Цехът ревниво е отблъсвал всяко посегателство на търговския капитал — единствената свободна форма на капитала, която му е противостояла. Търговецът е могъл да купува всички стоки, но не и да купува труда като стока. Той е бил търпян само като пласьор на за­наятчийските продукти. Ако външни обстоятелства са предиз­виквали по-нататъшно разделение на труда, тогава съществу­ващите цехове са се разпадали на разновидности или наред със старите цехове са се основавали нови, но без обединяване на различни занаяти в една работилница. Следователно, макар че обособяването, изолирането и развитието на отделните за­наяти при цеховата организация служи като материална предпоставка за манифактурния период, самата цехова орга­низация е изключвала възможността за манифактурното разде­ление на труда. Общо взето, работникът и неговите средства за производство са оставали взаимно свързани, както охлювът със своята черупка и затова е липсвала първата основа на мани­фактурата — обособяването на средствата за производство като капитал, противостоящ на работника.

Докато разделението на труда в цялото общество — без­различно дали това разделение се дължи, или не се дължи на стоковата размяна — е свойствено на най-разнородни обществе­но-икономически формации, манифактурното разделение на труда е съвсем специфично създание на капиталистическия на­чин на производство.

 


[1] «Разделението на труда започва от отделянето на най-разнород­ните професии и стига до такова разделение, при което редица работницк си разпределят изработването на един и същ продукт, както е в манифак­турата» {Storch, «Cours d’Economie Politique», парижко издание, т. 1. с. 173). «У народите, които са достигнали известно стъпало на цивили­зация, срещаме три вида разделение на труда: първото, което ние ще наречем общо, довежда до разделяне на производителите на земеделци, промишленици и търговци и отговаря на трите най-главни отрасъла на националния труд; второто, което би могло да бъде наречено специално, е разделянето на всеки род производство на видове. . . Най-сетне, третото разделение на труда, което би могло да бъде означено като разделение на трудовите манипулации или разделение на труда в същинския смисъл, е онова, което се създава в отделните занаяти и професии. . . и се прилага в повечето манифактури и работилници» (Skarbek, цит. съч., с. 84, 85).

[2] Бележка към третото издание. Твърде основни изследвания на първобитните състояния на човечеството доведоха по-късно автора до извода, че първоначално не семейството се е развило в род, а обратно — родът е бил първоначалната естествена форма на човешкото общество, основано на кръвното родство, така че различните форми на семейството са се развили едва по-късно като продукт на започващото разпадане на родовите съюзи. (Ф. Е.)

[3] Сър Джеймс Стюърт най-добре е разгледал този пункт. Колко малко е познато в днешно времг неговото съчинение, което е излязло 10 години преди «Wealth of Nations» от Адам Смит, личи между другото от факта, че поклонниците на Малтус дори не знаят, че първото издание на съчинението му за «закона за насзлзнизго», като се изключи чисго декламаторската му част, е почти напълно преписано от Стюьрт, както и от по­повете Уолас и Таунсенд.

[4] «Известна гъстота на населението е необходима както за разви­тието на обществените отношения, така и за създаването на такава комби­нация от сили, чрез която се увеличава производителността на труда» (James Mill. «Elements of Political Economy», London, 1821, c. 50). «Ако броят на работниците нараства, то и производителната сила на обществото расте пропорционално на това нарастване, умножено с ре­зултата от разделението на труда» (Γ/ι. Hodgskin, «Popular Political Eco­nomy», p. 120).

[5] Поради голямото търсене на памук производството на памук в ня­кои гъсто населени окръзи на Източна Индия било разширено след 1861 г. за сметка на производството на ориз. В резултат се появил частичен глад, тъй като поради липса на съобщителни средства, т. е. поради липса на фи­зическа връзка, лошата оризова реколта в един окръг не е могла да бъде .компенсирана с превоз на ориз от други окръзи.

[6] Така например в Холандия производството на тъкачни сновалки още в XVII век е образувало отделен отрасъл на промишлеността.

[7] «Нима английската вълнена промишленост не е разделена на различни части или отрасли, които са заседнали на определени места, където цялото производство се свежда единствено или главно към тези отрасли: фините платове в Съмърсетшайр, грубите — в Йоркшайр, с двой-

[8] A. Ferguson, «History of Civil Society», Edinburgh, 1767, Part IV, sect II, p. 285.

[9] В същинските манифактури, казва той, разделението на труда из­глежда по-голямо, защото там работниците, «заети във всеки отделен от­расъл на труда, често могат да бъдат съединени в една работилница и да бъдат видени от наблюдателя с един поглед. Напротив, в онези големи манифактури (!), които са предназначени да задоволяват главните потреб­ности на широката маса от населението, във всеки отделен отрасъл на труда са заети толкова работници, че е невъзможно да се поберат в една работилница. . . разделението далеч не е така очевидно.» (A. Smith, «Wealth of Nations», b. I, ch. 1.) Прочутият пасаж в същата глава, който започва с думите: «Погледнете благосъстоянието на най-обикновените занаятчии или надничари в една цивилизована и цъфтяща страна» и т. н., и по-нататък рисува как многобройните отрасли на производството дей- ствуват съвместно за задоволяване на потребностите на обикновения ра­ботник, почти буквално е преписан от бележките на Б. де Мандевил към неговото съчинение «Fable of the Bees, or Private Vices, Public Benefits» (първо издание без забележки в 1705 г., със забележки — 1714).

[10]  «Но сега вече няма нищо, което би могло да бъде означено като естествено възнаграждение за труда на отделния индивид. Всеки работник произвежда само част от цялото, а тъй като всяка част сама по себе си няма никаква стойност или полезност, то няма нищо, което работникът би могъл да вземе и за което би могъл да каже: «Това е мое произведение; ще го за­държа за себе си» («Labour defended against the Claims of Capital». London, 1825, p. 25). Авторът на това отлично съчинение е цитираният по-горе Т. Ходскин.

[11] Бележка към второто издание. Тази разлика между обществе­ното и манифактурното разделение на труда е била илюстрирана практиче­ски от янките. Един от новите данъци, измислени във Вашингтон през време на гражданската война, е бил акцизът от 6% върху «всички про­мишлени продукти». Въпрос: какво е промишлен продукт? Отговор на за­конодателя: едно нещо е произведено, «ако е направено» (when it is made), а то е направено, когато е готово за продан. Ето един пример от многото. По-рано манифактури в Ню Йорк и Филаделфия «правели» чадъри с всички техни принадлежности. Но тъй като чадърът е mixtum compositum [сбор] от съвсем разнородни съставни части, то последните постепенно ста­нали произведения на независими един от друг и упражнявани на раз­лични места отрасли на производството. Техните частични продукти влезли като самостоятелни стоки в манифактурата за чадъри, която само ги сгло­бява в едно цяло. Янките нарекли такива продукти «assembled articles» (сборни изделия), което име те напълно заслужили като сборно място на данъците. Така чадърът «събирал» първо 6% акциз върху цената на всеки от своите елементи, а след това още 6% върху своята собствена цена.

[12] «Може. . . да се приеме за общо правило, че колкото по-малко е подчинено на властта разделението на труда в обществото, толкова повече се развива разделението на труда в работилницата и толкова повече то се подчинява там на авторитета на едно отделно лице. Така че властта в работилницата по отношение на разделението на труда е обратно пропорциоиална на тази в обществото» {Карл Маркс. «Нищета на философията», Париж, 1847, с. 130, 131 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. 1.4, с. 153—154 ).

[13]  Mark Wilks, Lieutenant Colonel «Historical Sketches of the South of India», London, 1810—1817, v. I, p. 118—120. Добро съпоставяне на раз­личните форми на индийската община може да се намери в съчинението: George Campbell. «Modern India», London, 1852.

[14]  «В тази проста форма. . . жителите на страната са живели от не­запомнени времена. Границите на селата много рядко са се изменяли; и макар че самите села често пъти са страдали и дори са били опустошавани от война, глад и епидемии, все пак през вековете те са запазили същите имена, същите граници, същите интереси и дори същите семейства. Жи­телите никак не се безпокоят за разпадането и подялбата на царствата; щом селото остава цяло, на тях е безразлично към коя част то преминава или на кой владетел се пада; неговият вътрешен икономически живот остава непроменен» (Th. Stamford Raffles, late Lieut. Gov. of Java. «The History of Java», London, 1817, v. I, p. 285).