Капиталът Критика на политическата икономия

Разгънатата относителна форма на стойността

Стойността на една стока, напр. на платното, е изразена сега в безброй други елементи на стоковия свят. Всяко друго стоково тяло става огледало на стойността на платното.[1] По този начин и самата тази стойност сега наистина се проявява като безфор­мен, неразличим човешки труд. Защото трудът, който я обра­зува, сега изрично е представен като труд, равнозначен на всеки друг човешки труд, каквато и натурална форма да има той и независимо от това, дали той е овеществен в дреха, пшеница, желязо, злато и т. н. Поради това платното чрез своята стой­ностна форма влиза сега в обществено отношение вече не само с един отделен вид стока, но и с целия стоков свят. Като стока то е гражданин на тоя свят. Същевременно безкрайният ред на изразите на стоковата стойност показва, че за нея е безразлично· в каква отделна форма на потребителната стойност тя се проя­вява.

В първата форма: 20 аршина платно = 1 дреха, обстоятел­ството, че тези две стоки са разменими в едно определено коли­чествено отношение, може да е случайно. Във втората форма, наопаки, веднага проличава една основа, която съществено се различава от случайната проява и я определя. Стойността на платното остава еднакво голяма, независимо от това, дали тя ще бъде изразена в дреха или в кафе, или в желязо и т. н., т. е. в безброй различни стоки, принадлежащи на най-различни притежатели. Случайното отношение между двама индивидуал­ни стокопритежатели отпада. Става очевидно, че не размяната регулира величината на стоковата стойност, а, обратно, вели­чината на стойността на стоката регулира нейните разменни отношения.

 


[1] Затова говорят за стойност на платното като дреха, ако стой­ността му се изразява в дрехи; за негова житна стойност, ако тя се изразява в жито, и т. н. Всеки такъв израз означава, че именно стойността на плат­ното се проявява в потребителните стойности дреха, жито и т. н. «Тъй като стойността на всяка стока изразява нейното разменно отношение, ние можем да говорим за стойността. . . като за житна стойност, сукнена стой­ност — според стоката, с която я сравняваме; и затова има хиляди раз­лични видове стойност — толкова, колкото стоки има, и всички те са еднакво реални и еднакво номинални» («А Critical Dissertation on the Na­ture, Measures and Causes of Value; chiefly in reference to the writings of Mr. Ricardo and his followers. By the Author of Essays on the Formation etc. of Opinions», London, 1825, p. 39). C. Бейли, авторът на това анонимно съчинение, което на времето си направило много шум в Англия, си въобра­зява, че като посочва пъстрото множество от относителни изрази на една и съща стокова стойност, той е унищожил всяка възможност да се определи понятието стойност. Раздразнителността, с която го нападна школата на Рикардо, напр. във «Westminster Review», доказва, че той въпреки соб­ствената си ограниченост, все пак е напипал слаби места в теорията на Рикардо,