Капиталът Критика на политическата икономия

Развитие на машините

В своите «Принципи на политическата икономия» Джон Огюърт Мил казва:

«Съмнително е дали всички направени досега механически -изобретения са облекчили всекидневния труд поне на едно човешко същество

Но това съвсем не е целта на капиталистическото използ­ване на машините. Подобно на всички други методи на разви­тие на производителната сила на труда, те трябва да поевтиня­ват стоките и да скъсяват оная част от работния ден, която ра­ботникът употребява за себе си, за да удължават другата част, която работникът дава безплатно на капиталиста. Машините са средство за производство на принадена стойност.

Превратът в начина на производство има при манифакту­рата за изходна точка работната сила, а при едрата промишле­ност — средството на труда. Така че най-напред трябва да се изследва как средството на труда се превръща от инструмент в машина или по какво се различава машината от занаятчий­ския инструмент. Тук е думата само за едрите, общите харак­терни черти, тъй като епохите в историята на обществото, както и епохите на земната история не се отделят една от друга с абстрактно строги разграничителни линии.

Математици и механици — а същото повтарят и някои английски икономисти — казват, че инструментът е проста ма­шина, а машината — сложен инструмент. Те не виждат тук никаква съществена разлика и наричат машини дори и простите механични средства, като лост, наклонена плоскост, винт, клин и т. н. Наистина Есяка машина се състои от такива прости средства, каквито и да са техните изменения и комбинации. Но от икономическа гледна точка това определение е съвсем непригодно, тъй като му липсва историческият елемент. От друга страна, искат да открият разликата между инструмента и машината в това, че движеща сила при инструмента е човекът, а при машината — някоя природна сила, различна от човешката, като напр. животно, вода, вятър и т. н.[1] Но тогава тегленото от волове рало, което се среща в най-различните епохи на про­изводството, би било машина, а Клаусеновият circular loom [рундщулмашина], който, движен от ръката на един единствен работник, прави 96 000 бримки на минута, би бил просто ин­струмент. Нещо повече, този loom би бил инструмент, ако се движи с ръка, а машина — ако се движи с пара. Тъй като при­лагането на животинска сила е едно от най-старите изобретения на човечеството, ще излезе, че машинното производство всъщ­ност е предшествувало занаятчийското. Когато в 1735 г. Джон Уаейт възвестил за изнамирането на своята предачна машина а заедно с нея и за промишлената революция на XVIII век, той нито с една дума не е споменал, че машината се привежда в движение не от човек, а от магаре, и все пак тази роля се пад­нала на магарето. Неговата програма гласяла: машина «за предене без пръсти»[2].

Всяка развита система от машини се състои от три същест­вено различни части: двигателна машина, предавателен^ меха­низъм и най-сетне — инструментална машина, или работна ма­шина. Двигателната машина действува като движеща сила на целия механизъм. Тя или сама произвежда двигателна сила като парната машина, калоричната машина, електромагнит­ната машина и т. н., или получава тласък отвън, от някоя вече съществуваща вън от нея природна сила, като напр. водното колело от падащата вода, крилата на вятърната мелница от вятъра и т. н. Предавателният механизъм, съставен от махови колела, двигателни оси, зъбчати колела, ексцентрици, моторни оси, трансмисионни ремъци, каиши, междинни лагери и пре­давателни механизми от най-различен вид, регулира движението, изменя, където трябва, неговата форма, напр. от перпен­дикулярно в кръгово, разпределя го и го пренася върху работ­ните машини. Първите две части на механизма съществуват само за да предават на работната машина движението, чрез което тя обхваща предмета на труда и го изменя целесъобразно. Тъкмо от тази част от системата от машини, от работната машина, изхожда промишлената революция в XVIII век. И сега винаги когато някое занаятчийско или манифактурно произ­водство се превръща в машинно производство, за изходна точка служи работната машина.

Ако се вгледаме по-отблизо в инструменталната машина, или същинската работна машина, ще намерим, че в нея,общо взето, отново се появяват — макар и често пъти в твърде мо­дифицирана форма — съшите апарати и инструменти, с които работят занаятчията и манифактурният работник — само че не вече като инструменти на човека, а като инструменти на един механизъм, или механически оръдия. Или цялата машина е само нещо, повече или по-малко изменено, механическо издание на стария занаятчийски инструмент, както е напр. с механиче­ския тъкачен стан[3], или пък придадените към корпуса на ра- ботната машина действуващи органи са стари познайници, като напр. вретената в предачната машина, иглите в чорапните ма­шини, трионните листове в дъскорезните машини, ножовете в машинните резачки и т. н. Тези инструменти се различават от самото тяло на работната машина още от самото си раждане. А именно те и сега се произвеждат най-вече по занаятчийски или манифактурен начин и след това биват прикрепявани към корпуса на работната машина, който е произведен по машинен начин[4]. Така че инструменталната машина е механизъм, който, като получи нужното движение, извършва със своите инструменти същите операции, които по-рано с подобни инстру­менти е извършвал работникът. Дали двигателната сила изхож­да от човека, или и тя изхожда от някаква машина — това никак не изменя същността на работата. След като същинският ин­струмент е преминал от човека към един механизъм, мястото на простия инструмент се заема вече от машината. Разликата веднага бие на очи, дори когато човекът все още си остава пър­вичният двигател. Броят на работните инструменти, с които човек може да действува едновременно, е ограничен от броя на неговите естествени оръдия за производство, т. е. от броя на не­говите собствени телесни органи. В Германия са правили опит да заставят един работник да движи два чекръка, т. е. заставяли го да работи едновременно с двете ръце и двата крака. Това било премного изморително. По-късно бил изнамерен крачен чекрък с две вретена, но предачи виртуози, които да могат едновременно да предат две нишки, се намирали почти толкова рядко, колкото двуглави хора. А «джени» още от самото си появяване работи с 12—18 вретена, чорапната плетачна машина плете с хиляди игли едновременно и т. н. Броят на инструментите, с които едновременно работи една работна машина, е поначало незави­сим от органическите рамки, в които е ограничен ръчният ин­струмент на работника.

В много ръчни инструменти разликата между човека като проста двигателна сила и като работник, който извършва съ­щинската работа, придобива сетивно възприемаема форма. Напр. при чекръка кракът действува само като движеща сила, докато ръката, която работи при вретеното, дърпа и суче, т. е. извършва самата предачна операция. Промишлената революция най-напред обхваща тъкмо тази последна част от занаятчийския ‘инструмент, като на първо време предоставя на човека наред с новата работа — да надзирава машината и да поправя с ръцете си нейните грешки — още и чисто механическата роля на дви­гател. Напротив, инструменти, при които човек от самото на­чало действува само като проста двигателна сила — като напр. при въртене ръчката на една мелница[5], при помпане, при свиване и разтягане на краищата на едно духало, при чукане в хаван и т. н., — първи предизвикват употребата на животни, вода и вятър[6] като двигателни сили и се развиват до степен на машини отчасти през, а в единични случаи и дълго преди манифактурния период, но те не революционизират начина на производството. Фактът, че те дори в своята занаятчийска фор­ма са вече машини, става явен в периода на едрата промишле­ност. Така напр. помпите, с които холандците в 1836—1837 г. изпомпали Харлемското езеро, били устроени по принципа на обикновените помпи, само че буталата им са били движени не с човешки ръце, а с циклопични парни машини. В Англия обикновеното и твърде несъвършено ковашко духало дори и сега бива понякога превръщано в механическа въздушна помпа чрез едно просто съединяване на неговия лост с парна машина. Самата парна машина, както е била изнамерена в края на XVII век, т. е. през манифактурния период, и е продължавала да съществува до началото на 80-те години на XVIII век[7], не е предизвикала промишлена революция. Напротив, по- скоро създаването на работните машини е направило необхо­димо революционизирането на парната машина. Откак човек, вместо да действува със своя инструмент върху предмета на труда, действува просто като двигателна сила върху инстру­менталната машина, използването на човешките мускули като двигателна сила става вече случайно и те могат да бъдат заме­стени с водата, вятъра, парата и т. н. Естествено това не из­ключва факта, че такова заместване често пъти изисква големи технически промени в механизма, който първоначално е бил^ конструиран изключително за човешка двигателна сила. В днешно време всички машини, които тепърва трябва да си про­биват път, като шевните машини, хлебарските машини и т. н., се конструират едновременно и за човешка, и за чисто меха­ническа двигателна сила, стига самото им назначение поначалс да не изключва малкия мащаб.

Машината, от която изхожда промишлената революция, замества работника, който работи с един отделен инструмент, с механизъм, който едновременно оперира с маса еднакви или еднородни инструменти и се движи от една-единствена двига­телна сила в каквато и да било форма[8]. Това вече е машина, но все още само като прост елемент на машинното производство.

Увеличаването на размера на работната машина и на броя на нейните едновременно опериращи инструменти изисква по- голям двигателен механизъм, а тоя механизъм — за да над­делее своята собствена съпротива — има нужда от двигателна сила, по-мощна от човешката, независимо от това, че човекът е крайно несъвършено средство за произвеждане на еднообраз­но и непрекъснато движение. При предпоставката, че човек действува вече само като проста двигателна сила, т. е. че на мястото на неговия инструмент е дошла инструменталната ма­шина, природните сили вече могат да заместят човека и като двигателна сила. Измежду всички големи двигателни сили, завещани от манифактурния период, конската сила е била най-лошата отчасти защото конят има своя собствена глава, отчасти защото е скъп и защото е ограничена възможността за неговото използване във фабриките[9]. Въпреки това конят често е бил използван през детския период на едрата промишле­ност, за което свидетелствуват не само оплакванията на то­гавашните агрономи, но и запазилият се досега начин на из­разяване на механическата сила в конски сили. Вятърът е твърде непостоянен и не се поддава на контрол, а освен това прилагането на водната сила в Англия, отечеството на едрата промишленост, е преобладавало още през манифактурния пе­риод. Още в XVII век бил направен опит да се турят в движе­ние два чифта воденични камъни с едно водно колело. Но увеличеният размер на предавателния механизъм влязъл в конфликт с вече недостатъчната водна сила и това било едно от обстоятелствата, които подтикнали към по-точно изследване на законите на триенето. Също така и неравномерното действие на двигателната сила в мелници, които се привеждали в дви­жение чрез бутани и теглени лостове, довело до теорията и практическото приложение на маховото колело, което по- късно играе такава важна роля в едрата промишленост. По такъв начин манифактурният период е създал първите научни и технически елементи на едрата промишленост. Ватерната предачна система на Аркрайт от самото начало е била движена с вода. Но и използването на водата като главна двигателна сила е било свързано с различни трудности. Тя не могла да бъде увеличавана произволно, не е могло да се избегне нейният не­достиг, понякога е изчезвала съвсем, и преди всичко тя е имала чисто локален характер[10]. Едва с изнамирането на втората парна машина на Уат, на така наречената парна машина с двой­но действие, е бил създаден първият двигател, който при упо­треба на въглища и вода сам създавал своята двигателна сила; неговата мощност се намирала напълно под контрола на човека; този двигател бил подвижен и сам представлявал средство за движение, бил градски двигател, а не селски като водното ко­лело, позволявал да се концентрира производството в градо­вете, вместо като водното колело да го разпръсва по цялата страна[11], бил универсален в своето технологическо приложе­ние и сравнително малко зависел от местните условия. Вели­кият гений на Уат се проявява в спецификацията на патента, който той е извадил през април 1784 г. и в който неговата парна машина се описва не като някакво изобретение за особени цели, а като универсален двигател на едрата промишленост. Той загатва за приложения, някои от които, като напр. парния чук, са били въведени едва след повече от половин век. Но той се съмнявал в приложението на парната машина в областта на корабоплаването. Неговите наследници Бултън и Уат бяха изложили в 1851 г. на лондонската промишлена изложба най- колосалната машина за океански параходи.

Едва след като инструментите се превърнали от оръдия на човешкия организъм в инструменти на механически апарат, т. е. на инструменталната машина, двигателната машина при­добила самостоятелна форма, напълно свободна от ограниче­нията, свързани с човешката сила. А с това отделната инстру­ментална машина, която ние досега разглеждахме, се смъква до степента на прост елемент на машинното производство. Една двигателна машина сега вече можела едновременно да кара много работни машини. Заедно с броя на едновременно движените работни машини расте и двигателната машина, а предавателният механизъм се разраства в широко разклонен апарат.

Тук трябва да се прави разлика между две неща: коопера­цията на множество еднородни машини и машинната система.

В единия случай целият продукт се изработва от една и съща работна машина. Тя извършва всичките различни опера­ции, които е извършвал един занаятчия със своя инструмент,, напр. тъкачът с тъкачния стан или няколко занаятчии после­дователно с помощта на различни инструменти — било само­стоятелно, било като членове на една и съща манифактура[12]. Така напр. в сегашната манифактура за производство на пли­кове за писма един работник сгъва с дървен нож хартията, друг намазва лепило, трети сгъва капака, на който се пресова монограмът, четвърти отпечатва монограма и т. н. и за Есяка от тези частични операции всеки отделен плик трябва да минава от ръце на ръце. Една-единствена машина за пликове изпълнява всички тези операции наведнъж и изработва по 3000 и повече плика на час. Една американска машина за правене на книж­ни кесии, изложена на лондонската изложба в 1862 г., реже хартията, намазва я с лепило и я сгъва, и при това произвежда по 300 кесии в минута. Целият процес, който в манифактурата е бил разделен и се е извършвал последователно, тук се из­вършва от една работна машина, която действува чрез комби­нацията на различни инструменти. Независимо от това, дали една такава работна машина е само механическо възпроизвеж­дане на едно сложно ръчно оръдие или комбинация от разно­родни прости инструменти, специализирани от манифактурата, във фабриката, т. е. в основаната на машинно производство работилница, всеки път отново се появява простата кооперация, и то преди всичко (ние тук оставяме настрана работника) като пространствена конгломерация на еднородни и едновременно заедно действуващи работни машини. Така една тъкачна фаб­рика се образува от събирането на много механични тъкачни станове в едно здание, а фабриката за облекло — от събирането на много шевни машини. Но тук има техническо единство, тъй като многото еднородни работни машини получават импулс едновременно и равномерно от пулсирането на един общ първо­източник на движение, което се пренася върху тях чрез преда­вателния механизъм, отчасти също общ за всички тях, като за отделна инструментална машина се отделят само отделни раз­клонения. Както многобройните инструменти съставят само органи на една работна машина, така и многобройните работни машини сега вече образуват еднородни органи на един и същ двигателен механизъм.

Но същинската машинна система замества отделната само­стоятелна машина едва там, където предметът на труда преми­нава през цяла редица от свързани помежду си последователни процеси, изпълнявани от верига от разнородни, но взаимно допълващи се работни машини. Свойствената на манифактурата кооперация, основана на разделението на труда, се явява тук отново, но сега като комбинация на частични работни машини. Специфичните инструменти на различните частични работници, напр. в текстилната манифактура — инструментите на дрън- даря, на влачаря, на стригаря, на предача и др., — се превръ­щат сега в инструменти на специфицирани работни машини, всяка от които съставя особен орган за дадена особена функция в системата на комбинирания работен механизъм. В отраслите, в които машинната система се въвежда за пръв път, самата манифактура й доставя самораслата основа на разделението, а оттам и организацията на производствения процес[13]. Но тук веднага изпъква и една съществена разлика. В манифакту­рата работниците са длъжни, поотделно или на групи, да из­пълняват всеки отделен частичен процес със своите занаятчий­ски инструменти. При все че и работникът се нагажда към проце­са, но процесът предварително е приспособен към работника.Този субективен принцип на разделението на труда отпада при машин­ния начин на производство. Тук общият процес, обективно разгледан сам за себе си, се разлага на своите съставни фази и проблемата за извършването на всеки частичен процес и за свързването на различните частични процеси се разрешава чрез техническо прилагане на механиката, химията и т. н.[14], при което естествено теоретичната концепция, както и преди, трябва да бъде усъвършенствувана въз основа на натрупания обширен практически опит. Всяка частична машина доставя на следващата нейния суров материал, а тъй като те всичките действуват едновременно, то и продуктът непрекъснато се на­мира в различни фази на процеса на своето създаване, както и в преход от една фаза на производството в друга. Както в манифактурата непосредствената кооперация на частичните работници създава определени количествени съотношения ме­жду отделните работнически групи, така и в разчленената машинна система непрекъснатото работене на частичните машини една за друга създава определено отношение между техния брой, техния размер и тяхната скорост. Комбинираната работна машина, която сега вече е разчленена система от отделни разно­родни работни машини и от групи от такива машини, е толкова по-съвършена, колкото по-непрекъснат е целият процес, който тя извършва, т. е. с колкото по-малки прекъсвания суровият материал преминава от първата си фаза до последната си фаза, следователно — колкото повече самият механизъм, а не чо­вешки ръце го пренася от една производствена фаза в друга.

Докато в манифактурата това изолиране на отделните процеси е принцип, даден от самото разделение на труда, в развитата фабрика, напротив, господствува принципът на непрекъснатата връзка на отделните процеси.

Една система от машини, все едно дали почива на простата) кооперация на еднородни работни машини както в тъкачеството или на комбинация от разнородни работни машини както в предачеството, съставя сама по себе си един голям автомат, стига да я движи един самодвижещ се първичен двигател. Впрочем цялата система може да бъде движена напр. от парна машина, макар че отделни инструментални машини за известни движения още имат нужда от работника, както напр. беше при работата на мюлжине преди въвеждането на селфактора и както все още е при финото предачество, или пък някои опре­делени части на машината, за да извършат своите операции, трябва подобно на инструмент да бъдат управлявани от ра­ботника, както беше в машиностроенето преди превръщането на slide rest [въртящия се супорт] в автомат. Щом работната машина извършва без човешка помощ всички движения, не­обходими за обработването на суровия материал, и се нуждае само от контрол от страна на работника, ние имаме автоматична система от машини, която при това се поддава на непре­къснато усъвършенствуване в нейните детайли. Така напр. апаратът, който автоматически снира предачната машина, щом се скъса макар една-единствена нишка, както и selfacting stop [автоматичната спирачка], която спира усъвършенствувания парен тъкачен стан, щом вътъчната нишка се свърши в масура на сновалката, представляват съвсем модерни изобре­тения. Като пример както за непрекъснатостта в производство­то, така и за прокарването на автоматичния принцип може да служи съвременната хартиена фабрика. Изобщо въз основа на производството на хартия може удобно и в подробности да се изучава както разликата между различните начини на произ­водство, основана на разликата в средствата за производство, така и връзката на обществените производствени отношения с различните начини на производство: старото германско произ­водство на хартия ни дава образец на занаятчийско произ­водство; Холандия от XVII в. и Франция от XVIII в. — на същински манифактури, а съвременна Англия — пример на, автоматична фабрикация в този отрасъл; освен това в Китай и Индия още съществуват две различни древноазиатски форми на същата промишленост.

Машинното предприятие достига най-развития си вид в разчленената система от работни машини, които получават своето движение само чрез предавателни механизми от един централен автомат. Тук на мястото на отделната машина за­става едно механическо чудовище, чието тяло запълва цели фабрични здания и чиято демонична сила, отначало скрита от почти тържествено-отмереното движение на неговите исполински членове, избухва в трескаво бесния танц на неговите безбройни същински работни органи.

Мюлжинета, парни машини и т. н. е имало още преди да е имало работници, чиято изключителна работа е да правят мюлжинета, парни машини и т. н., също както човек е носил дрехи, още преди да е имало шивачи. Но изобретенията на Вокансон, Аркрайт, Уат и т. н. са могли да бъдат реализирани само защото тези изобретатели са заварили голямо количество подготвени от манифактурния период сръчни механически ра­ботници. Една част от тези работници се състояла от самостоя­телни занаятчии от различни професии, друга част са били съсредоточени в манифактури, а в тях, както вече споменахме, разделението на труда е господствувало с особена строгост. С увеличаването на броя на изобретенията и с разрастващото се търсене на новоизнамеренитемашини сее развило все повече и повече, от една страна — разпадането на машиностроенето на многобройни самостоятелни отрасли, а от друга — разделението на труда вътре в машиностроителните манифактури. Така че тук, в манифактурата, ние виждаме непосредствената техническа основа на едрата промишленост. Манифактурата е произвела машините, чрез които едрата промишленост е отстранявала занаятчийското и манифактурното производство в ония про­изводствени сфери, които тя най-напред е завладявала. Така че машинното производство е възникнало първоначално върху една несъответствуваща на него материална основа. На из­вестно стъпало от развитието то е трябвало да преобразява самата тази основа, която то в началото е заварило готова и после я е разширило в нейната стара форма, и да си създаде нова основа, отговаряща на неговия собствен начин на про­изводство. Както отделната машина остава миниатюрна, докато се движи само с човешка сила, както машинната система не е могла да се развива свободно, докато на мястото на заварените двигателни сили — животни, вятър и дори вода — не се е явила парната машина, също тъй и цялото развитие на едрата про­мишленост е било парализирано, докато нейното характерно средство за производство, самата машина, е дължала своето  съществуване на личната сила и личната сръчност, а следователно е и зависела от развитостта на мускулите, от остротата на погледа и от виртуозността на ръцете, с които частичният работник в манифактурата и занаятчията вън от нея са бора­вели със своите миниатюрни инструменти. Въпреки оскъпява­нето на машините, дължащо се на тоя начин на произхода им — обстоятелство, което властвува над капитала като съзна­телен мотив — разширяването на вече машинизираната про­мишленост и нахлуването на машините в нови производствени отрасли зависели изключително от нарастването на количество­то на една категория работници, която поради полуартистичния характер на своя труд е могла да се увеличава само постепенно, а не скокообразно. Но на известно стъпало от развитието си едрата промишленост е изпаднала и в технически конфликт (Widerstreit) със своята занаятчийска и манифактурна основа. Увеличаването на размерите на двигателните машини, на предавателния механизъм и на работните машини, по-голямото усложняване, разнообразяване и по-строгото уеднаквяване на съставните им части паралелно с откъсването на работната машина от занаятчийския модел, който първоначално е опре­делял нейната конструкция, и с възприемането на една сво- бодна форма, която се определя изключително от нейната механическа задача, развитието на автоматичната система и все по-неизбежното и растящо въвеждане на мъчнообработваеми материали, напр. на желязо вместо дърво[15] — ето какви са били новите естествено възникнали задачи, разрешаването на които навсякъдесее натъквало на прегради, които се дължали на зависимостта на операциите от личността на работника и които дори комбинираният работнически персонал на мани­фактурата е могъл да преодолее само донякъде, но не и да уни­щожи по същество. Машини, напр. като модерната печатарска тгреса, модерния парен тъкачен стан и модерния дарак, не са могли да бъдат създадени от манифактурата.

Превратът в начина на производството в една сфера на промишлеността обуславя също такъв преврат и в други сфери. Това важи преди всичко за такива отрасли на промишлеността, които, макар и да са изолирани един от друг поради обществе­ното разделение на труда, така че всеки от тях произвежда своя самостойна стока, все пак се преплитат като фази на един целокупен процес. Така машинното предене е довело до необ­ходимостта и от машинно тъкане, а двете заедно — до механиче- ско-химическата революция в избелването, импримирането и боядисването. Така, от друга страна, революцията в памуко- предачеството е предизвикала изнамирането на джина — ма­шина за отделяне на памучното влакно от семето, благодарение на което е станало възможно памучното производство в необхо­димия днес голям мащаб[16]. А революцията в начина на про­изводство в промишлеността и земеделието е довела до необ­ходимостта и от революция в общите условия на обществения производствен процес, т. е. в средствата за съобщение и тран­спорт. Както средствата за съобщение и транспорт на едно общество, чийто pivot [стожер] — за да си послужа с израза на Фурие — са били дребното земеделие с неговата добазъчна домашна промишленост и градският занаят, съвсем не са могли вече да задоволяват производствените потребности на мани­фактурния период с неговото разширено разделение на общест­вения труд, с неговата концентрация на средствата на труда, и на работниците и с неговите колониални пазари и всъщност затова са претърпели преврат, също така и средствата за съоб­щение и транспорт, наследени от манифактурния период, скоро се превърнали в непоносима спирачка за едрата промишленост с нейните трескави темпове на производство, с нейния масов мащаб, с нейното постоянно и масово прехвърляне на капитал и работници от една сфера на производството в друга и с ней­ните новосъздадени отношения на световния пазар. Независимо от пълния преврат в строителството на платноходни кораби съобщителното и транспортното дело чрез цялата система от речни параходи, железници, океански параходи и телеграфни връзки постепенно се приспособява към начина на производство на едрата промишленост. А огромните маси желязо, които сега трябвало да се коват, спояват, режат, продупчват и оформяват, изисквали от своя страна циклопски машини, за чието създава­не манифактурното машиностроене се оказало безсилно.

Така че едрата промишленост е трябвало да овладее харак­терното за нея средство за производство, самата машина, и с машини да произвежда машини. Едва по този начин тя си създала своя адекватна техническа основа и стъпила на соб­ствените си крака. С разрастването на машинното производ­ство в първите десетилетия на XIX век машината наистина постепенно завладяла фабрикацията на инструменталните ма­шини. Но едва през последните десетилетия грамадното желе­зопътно строителство и океанското парно корабоплаване поро­диха ония циклопски машини, които служат за строеж на пър­вични двигатели.

Най-съществено производствено условие за машинното фабрикуване на машини е било създаването на двигателна машина, способна да развива всяка желана мощност и все пак напълно поддаваща се на контрол. Такава вече е съществувала в лицето на парната машина. Но същевременно е трябвало да се постигне машинно произвеждане на нужните за отделните части на машината строго геометрични форми, като линия, плоскост, кръг, цилиндър, конус и сфера. Тази проблема раз­решил в първото десетилетие на XIX век Хенри Модслей с изнамирането на slide rest [супорт на струг], който скоро бил авто­матизиран и във видоизменена форма бил пренесен от струга, за който той първоначално е бил предназначен, към други ма­шиностроителни машини. Това механическо приспособление не замества някакъв отделен инструмент, а самата човешка ръка, която създава определени форми чрез приближаване, нагаждане и насочване на острието на режещи инструменти и т. н. към работния материал, напр. желязо. По такъв начин успели да произвеждат геометричните форми на отделните ма­шинни части

«с такава степен на лекота, точност и бързина, каквато никаква натрупана опитност не би могла да даде на ръката и на нан-похватни» работник»[17].

Ако разгледаме онази част на използваните за машино­строенето машини, която образува същинската инструментална машина, ще видим, че пак се появява занаятчийският инстру­мент, само че в циклопски размери. Напр. действуващата част на бормашината е грамаден свредел, който се движи от парна машина и без който не би могло да се произвеждат цилиндрите на големите парни машини и на хидравличните преси. Меха­ничният струг е циклопично възпроизвеждане на обикновения крачен струг, рендосвачната машина е железен дърводелец, който обработва желязото със същия инструмент, с който дърводелецът обработва дървото; инструментът, който в лон­донските корабостроителници реже фурнир, е гигантски бръс­нач; инструментът на машинната ножица, която реже желя­зото, както шивашката ножица реже плата, представлява една гигантска ножица, а парният чук действува с обикновена глава на чук, само че толкова тежка, че и самият Тор не би могъл да я размахне[18]. Така напр. един от тези парни чукове, които са изнамерени от Насмит, тежи повече от 6 тона и пада пер­пендикулярно от височина 7 фута върху една наковалня, която тежи 36 тона. Той като на шега превръща на прах цял гранитен блок, но също така е способен да закове гвоздей в меко дърво с последователни леки удари[19].

Средството на труда придобива като машина такава мате­риална форма на съществуване, която обуславя заместването на човешката сила с природни сили, а на емпирическата рути­на — със съзнателно прилагане на природознанието. В мани­фактурата разчленяването на обществения трудов процес е чисто субективно, там то е комбиниране на частичните работ­ници; в машинната система едрата промишленост притежава напълно обективен производствен организъм, който работникът заварва като готово материално условие на производството. В простата кооперация и дори в кооперацията, специфицирана чрез разделение на труда, изтласкването на единичния работ­ник от обобществения все още е повече или по-малко слу­чайно. Машините с някои изключения, за които ще спомена по-долу, функционират само в ръцете на непосредствено обоб­ществения или съвместен труд. Така че кооперативният харак­тер на трудовия процес сега става техническа необходимост, диктувана от природата на самото средство на труда.

 


[1] От тази гледна точка може да бъде прокарана точна граница между оръдие и машина: лопата, чук, ялето и т. н., системи от лостове и винтове, при които, колкото изкусно и да са направени, движещата сила е човекът. . . всичко това подпада под понятието оръдие; докато плугът с движещата го животинска сила, вятърната и др. мелници трябва да бъдат отнесени към машините» (Wilhelm Schulz. «Die Bewegung der Produktion», Zurich, 1843, S. 38). Едно съчинение, което в редица отношения заслужава похвала.

[2] Още преди него — по всяка вероятност най-напред в Италия — при преденето са били употребявани машини, макар и твърде несъвърше­ни. Една критическа история на технологията изобщо би ни показала, че ни едно от изобретенията на XVIII век не принадлежи напълно само на едно лице. Но досега такова съчинение няма. Дарвин насочи интереса към историята на природната технология, т. е. към образуването на растителните и животинските органи, като оръдия за производство в жи­вота на растенията и животните. А нима не заслужава същото внимание историята на образуването на производствените органи на обществения човек, историята на материалната база на всяка отделна обществена орга­низация? И нима нейното създаване не е по-лесно, тъй като, както казва Вико, историята на хората се различава от естествената история по това, че първата сме направили ние, а втората не сме направили ние? Технологията разкрива активното отношение на човека към природата, непосред­ствения производствен процес на неговия живот, а заедно с това и процеса на неговите обществени жизнени отношения и духовните представи, които произтичат от тях. Дори всяка история на религията, която не обръща внимание на тази материална база, е безкритична. И наистина много по-лесно е да се намери чрез анализ земната ядка на религиозните мъгля­вини, отколкото, обратно, от действителните отношения на реалния жи­вот да се извлекат съответствувашите км религиозни форми. Последният метод е единствено материалистически и поради това — единствено научен метод. Недостатъците на абстрактния природонаучен материализъм, който изключва историческия процес, проличават още в абстрактните и идео- логични представи на неговите защитници, когато последните се решат да излязат вън от пределите на своята специалност.

­

[3] Особено в първоначалната форма на механически тъкачен стан още от пръв поглед се познава старият тъкачен стан. Съществено изменен той се явява едва в своята съвременна форма.

[4] Едва приблизително от 1850 г. насам все по-голяма част от инструментите на работните машини се изработват в Англия по машинен начин, макар и не от същите фабриканти, които произвеждат самите ма­шини. Машини за изработване такива механически инструменти са напр. автоматичните бобинни машини, машините за кардирни ленти, машините за изработване на тъкачни гребени, машините за изработване на вретена за мулните и ватерните текстилни машини.

[5] Мойсей-египтянинът казва: «Не завързвай устата на вола, ко- тато той вършее.» Напротив, християнско-гермаиските филантропи туряли на своя крепостен селянин, когото са употребявали като двигател­на сила в мелниците си, голяма кръгла дъска на шията, за да не може той да поднася брашно в устата си.

[6] Отчасти недостигът от естествени водопади, отчасти борбата с излишъка от вода в другите й форми са заставили холандците да използ­ват вятъра като двигателна сила. Самата вятърна мелница те са получили от Германия, където това изобретение предизвикало сериозна борба между аристокрацията, поповете и императора по въпроса — на кого от тях «принадлежи» вятърът. В Германия казвали, че въздухът превръщал човека в чужда собственост, докато именно вятърът е освободил Холан­дия. Това, което той там превърнал в собственост, не бил холандецът — там вятърът превърнал земята в собственост на холандеца. Още в 1836 г. в Холандия са били използвани 12 000 вятърни двигателя с 6000 конски -сили, за да пазят две трети от земята от обратното й превръщане в блато.

[7] Тя наистина е била вече значително подобрена от Уат в неговата първа така наречена просто действуваща парна машина, но в тази си форма останала само като проста подемна машина за вода и солни раз­твори.

[8] «Съединението на всички тези прости инструменти, привеждани ъ движение от един-единствен двигател, съставлява машината» (Babbage, цит. съч. [с. 136]).

[9] През декември 1859 г. Джон Ч. Мортон прочел в Дружество на науките реферат за «силите, прилагани в земеделието». В него между другото се казва: «Всяко подобрение, което повишава еднообразието на почвата, увеличава възможността за прилагане на парната машина като източник на чисто механическа сила. . . Конската сила е нужна там, дето криви синори и други пречки правят невъзможна еднообразната дей­ност. Тези пречки всекидневно все повече изчезват. При операции, които изискват повече проява на волята и по-малко същинска физическа сила, единствената приложима сила е човешката, която човешкият дух напра­влява във всеки отделен момент.» След това г-н Мортон свежда парната сила, конската сила и човешката сила към единицата мярка, обикновено употребявана при парните машини, т. е. към силата, способна да вдигне в една минута 33 000 фунта на 1 фут височина, и пресмята разходите за една парна конска сила при парната машина на 3 пенса на час, а при ко­ня — на 5х/2 пенса. Сетне конят с оглед на здравето му може да бъде из­ползван само по 8 часа на ден. Ако за обработване на земята се използва парната сила, то от всеки 7 коня в течение на цялата година ще могат да бъдат спестени поне 3 коня, като при това разходите за парната сила няма да бъдат по-високи от тези за освободените коне през ония 3—4 месеца, през които те действително се използват. Най-сетне, в ония зе­меделски операции, в които парната сила може да бъде използвана, тя в сравнение с конската сила подобрява качеството на продукта. За да се извърши работата на парната машина, трябва да работят 66 работници, които заедно струват 15 шилинга на час, а за да се извърши работата на конете, са нужни 32 работници, които струват 8 шилинга на час.

[10] Модерното откритие на турбините освобождава промишлената експлоатация на водната сила от много предишни ограничения.

[11] «В ранния период на текстилната манифактура седалището на фабриката е зависело от наличността на река с достатъчен наклон, за да върти водното колело; и макар че построяването на водните колела озна­чава началото на упадъка на системата на домашното производство, и вод­ните колела, които по необходимост е трябвало да бъдат разположени покрай реките, и то често пъти на значителни разстояния едно от друго, са представлявали по-скоро елемент на една селска, отколкото на една градска система; едва с въвеждането на парната сила на мястото на вод­ната сила фабриките са били съсредоточени в градовете и на такива места, където са^били налице в достатъчно количество водата и въглищата, необходими за производството на пара. Парната машина е майка на про­мишлените градове» (Л. Редгрейв в «Reports of the Insp. of Fact, for 30th April I860», p. 36).

[12] От гледна точка на манифактурното разделение на труда тъка­чеството съвсем не е било прост, а по-скоро сложен занаятчийски труд и поради това механическият тъкачен стан е машина, която извършва твърде разнообразни операции. Изобщо погрешна е представата, че модерните машини първоначално обхващали такива операции, които са били опро­стени от манифактурното разделение на труда. Преденето и тъкането през· манифактурния период са били подразделени на нови видове, а оръдията им са били подобрени и видоизменени, но самият трудов процес никак не е· бил разделен и си оставал занаятчийски. Изходна точка на машината не е трудът, а средството на труда.

[13] Преди епохата на едрата промишленост вълнената манифактура е била господствуваща манифактура в Англия, поради това в нея са били правени повечето експерименти през първата половина на XVIII в. При памука, чието механическо преработване не изисква така трудни при­готовления, е бил използван придобитият с вълната опит, както по-късно механическата вълнена индустрия се развива на основата на ме­ханическото памукопредачество и тъкачество. Отделни елементи от въл­нената манифактура, напр. влаченето на вълната, са включени във фабричната система едва през последните десетилетия. «Прилагането на механична сила в процеса на влаченето на вълната. . . което се практи­кува в големи размери след въвеждането на дарачната машина, особено тази на Листер. . . имаше за своя несъмнена последица факта, че голям брой работници бяха изхвърлени от работа. По-рано вълната се вла­чеше на ръце, повече в къщата на влачаря. Но сега тя навсякъде се влачи във фабриката и ръчният труд е станал излишен, с изключение на някои особени процедури, за които още се предпочита ръчно влачене. Мнозина от ръчните влачари намериха работа във фабриките, но продуктът на ръчния влачар е така нищожен в сравнение с продукта на машината, че за доста голям брой влачари е изчезнала възможността да намерят работа» («Reports of Insp. of Fact, tor 31st October 1856», c. 16).

[14] «Така че принципът на фабричната система се състои в замяната на. . . разделението и степенуването на труда между отделните занаятчии с разлагане на трудовия процес на неговите съществени съставни части» (Ure. «Philosophy of Manufactures», p. 20).

[15] Механичният тъкачен стан в своята пързоначална фзрма е на­правен главно от дърво, а подобреният, модерният стан — от желязо. До каква степен старата форма на средството за произзодсгво господствува отначало над неговата нова форма, показва — между другото — дори повърхностното сравняване на модерния парен тькачзн стан със стария стан, на модерните духала в жглеззлеярните фабрики с пьрзого нескопо­сано механическо възпроизвеждане на обикновеното козашко духало, не може би най-убедителното доказателство е пьрзият опиг за създаване на локомотив още преди изнамирането на сегашния локомзтиз — и този пръв локомотив наистина е имал два крака, които е повдигал последова­телно като кон. Едва след по-нататъшао раззитие на механиката и след натрупване на практически опит механическият принцип вече напълно «определя формата и затова тя окончателно се еманципира от заварената телесна форма на инструмента, който се развива в машина.

[16] Изнамерената от американеца Илой Уитни машина е претърпяла и до най-ново време най-малко съществени изменения в сравнение с която и да било друга машина от XVIII век. Едва през последните десетилетия, (преди 1867 г.) един друг американец, г-н Емери от Албани в щата Ню Йорк, извади от употребление машината на Уитни благодарение на едно колкото просто, толкова и ефикасно приспособление, че нейното влияние върху подобрението и разпространението на употре­бата на машините е било също тъй голямо както влиянието на подобре­нията на Уат в самата парна машина. Нейното въвеждане изведнъж доведе до усъвършенствуване и поевтиняване на всички машини и даде тласък за по-нататъшни изобретения и подобрения.»

[17] «The Industry of Nations», London, 1855, part II, p. 239. Там e· казва: «Колкото проста и наглед незначителна да изглежда тази прина­длежност на струга, ние мислим, че без преувеличение можем да кажем»

[18] В Лондон една от тези машини за изковаване на оси за водни колела на параходи е и наречена «Тор». Тя изковава ос, тежка 16V2 тона, със същата леснина, с която ковачът изковава подкоза.

[19]  Машините, които обработват дърво и които могат да бъдат упо­требени и в производства от малки размери, са в по-голямата си част американски изобретения.