Капиталът Критика на политическата икономия

Съвременната манифактура

Сега с няколко примера искам да поясня приведените по- горе положения. Читателят вече наистина познава маса дока­зателства от отдела за работния ден. Металните манифактури в Бирмингам и околностите употребяват, в повечето случаи за твърде тежка работа, 30 000 деца и младежи наред с 10 000 жени. Тук ги намираме във вредните за здравето меднолеярни фабрики, фабрики за копчета, за гледжосване, галванизиране и лакиране[1]. Тежките трудови условия за възрастни и невъзрастни в различни лондонски печатници на вестници и книги са им осигурили славното име «кланица»[2]. Същите тежки трудови условия, на които стават жертва жени, момичета и деца, се наблюдават и в книговезството. Тежък труд за мла­дежи във въжарските фабрики, нощен труд в производството на сол, свещи и в други химически манифактури, убийствено използуване на момчета, които въртят тъкачните станове[3] в копринотъкачниците, които не се движат с механическа сила. Една от най-долните, най-мръсните и най-зле платените работи, за която предпочитат да използват главно момичета и жени, е сортирането на парцали. Известно е, че Великобритания, независимо от нейните собствени безбройни парцали, е средо­точие на търговията с парцали от цял свят. Те идват там от Япония, от най-далечните държави на Южна Америка и от Канарските острови. Но техните главни източници са Герма­ния, Франция, Русия, Италия, Египет, Турция, Белгия и Хо­ландия. Парцалите служат за тор, за производство на дреб (за дюшеци), на shoddy (изкуствена вълна) и като суров мате­риал за производство на хартия. Сортировачките на парцали са преносвачки на едра шарка и на други заразни епидемии, на които те сами стават първите жертви[4]. Като класически при­мер на извънмерен тежък и неподходящ труд, а поради него и на загрубяване на работниците, поглъщани още от най-нежната им възраст, може да служи наред с минното и камено­въгленото производство още и керемиденото или тухларското производство, в което новоизнамерената машина се употре­бява в Англия все още (през 1866 г.) само в единични случаи. Между май и септември работата трае от 5 часа сутрин до 8 часа вечер, а където сушенето се извършва на открит въздух — често пъти от 4 часа сутрин до 9 часа вечер. Работен ден от 5 часа сутрин до 7 часа вечер се смята за «скъсен», за «умерен». Деца от двата пола почват да работят от шестгодишна, дори от четиригодишна възраст. Те работят също толкова часове, а често пъти и повече, отколкото възрастните. Работата е тежка, а лятната жега още повече увеличава изтощението. Напр. в една тухларница в Мосли една 23-годишна девойка правила на ден по 2000 тухли с помощта на две малки момиченца, които мъкнели глината и редели тухлите. Тези момиченца мъкнели дневно 10 тона глина нагоре по плъзгавите краища на ямата, дълбока 30 фута, и я пренасяли на разстояние 210 фута.

«За едно дете е невъзможно да мине през чистилището на тухларни­цата, без да бъде подложено на голяма морална деградация. . . Непри­стойният език, който те слушат от най-крехка възраст, мръсните, непри­лични и безсрамни привички, всред които израстват невежи и подивели, ги правят престъпни, покварени и разпуснати и за през по-късния им жи­вот. . . Страшен източник на деморализация е жилището. Всеки moulder (формовач) (истинският опитен работник и шеф на дадена група работни­ци) дава на своята група от 7 души квартира и храна в своята къщурка или котедж. Все едно дали са от неговото семейство или не, всички мъже, младежи, момичета спят в къщурката. Тя се състои обикновено от две, само в изключителни случаи от три стаи, всички в приземния етаж, с лоша вентилация. Телата са така изтощени от силното потене през деня, че не може и да се мисли за спазване на каквито и да било правила на хигиената, чистотата и приличието. Много от тези къщурки са същински образци на безредие, мръсотия и прах. . . Най-голямото зло на системата, която упо­требява млади момичета за такъв вид работа, се състои в това, че тя обикно­вено още от детинството им ги свързва за през цял живот с най-покварената сбирщина. Те стават груби като момчета, с лош език («rough, foul-mouthed boys»), преди още природата да ги е научила, че са жени. Облечени в няколко мръсни парцала, с крака, заголени високо над коляното, с омацани коси и лице — те привикват да се отнасят с презрение към всяко чувство на приличие и срам. По обед те лежат изтегнати по поляните или се зазяпват в младежите, които се къпят в близкия канал. Когато най-сетне техният тежък работен ден свърши, те обличат по-хубави дрехи и заедно с мъжете отиват да пият бира в кръчмите.»

Съвсем естествено е, че в цялата тази класа още от детин­ство цари най-голямо пиянство.

«Най-лошото е, че тухларите се отчайват от самите себе си. Един от но-добрите между тях казал на свещеника от Саутолфилд: «Вие, госпо­дине, по-скоро бихте могли да се опитате да облагородите и да поправите дявола, отколкото един тухлар!»» («You might as well try to raise and im­prove the devil as a brickie, Sir!)»[5]

За капиталистическото икономизиране на трудовите усло­вия в съвременната манифактура (под което тук трябва да се подразбират всички работилници от голям мащаб, освен същин­ските фабрики) най-богат официален материал може да се на­мери в четвъртия (от 1861 г.) и шестия (от 1864 г.) отчет за здравословното състояние на населението. Описанията на workshops (работните помещения), особено тия на лондонските печатари и шивачи, надминават най-отвратителните фантазии на нашите романисти. Въздействието им върху здравословното състояние на работниците се разбира от само себе си. Д-р Саймън, най- висшият медицински чиновник в Тайния съвет149 и официален редактор на отчетите за здравословното състояние на населе­нието, между другото казва:

«В своя четвърти отчет (от 1861 г.) аз посочих, че за работниците е и практически невъзможно да настояват на това, което е тяхно първо право, на здраве, правото, по силата на което — все едно за каква работа ги е събрал предприемачът — тази работа, доколкото това зависи от него, да бъде освободена от всички нехигиенични условия, които биха могли да бъдат избегнати. Аз изтъкнах, че докато работниците не бъдат в състояние практически да си извоюват това право на здраве, те няма да могат да по­лучат ефикасна помощ от платените администратори на санитарната поли­ция. . . Сега животът на хиляди работници и работнички без всякаква полза се осакатява и скъсява поради безкрайните физически страдания, които са причинени от тяхната обикновена работа»[6].

За илюстрация на влиянието на работните помещения върху здравословното състояние на работниците д-р Саймън дава следната таблица на смъртността.[7]

table5


[1] В Шефилд деца се занимават дори с точене на пили.

[2] «Children’s Employment Commission. 5th Report», 1866, p. 3, № 24; p. 6, № 55, 56; p. 7, № 59, 60.

[3] Пак там, c. 114, 115, № 6—7. Комисарят правилно отбелязва, че ако в други случаи машината замества човека, тук момчето буквално замества машината.

[4] Виж отчета за търговията с парцали и многобройни документи в «Public Health. 8th Report», London, 1866, Appendix, p. 196—208.

[5] «Children’s Employment Commission. 5th Report», 1866, № 86— 97; p. 130, № 39—71. Cp. също «3rd Report», 1864, стр. 48, 5

[6] «Public Health, 6th Report», London, 1864, p. 29, 31.

[7] Пак там, c. 30. Д-р Саймън отбелязва, че смъртността сред лондонските шивачи и печатари на възраст от 25—35 години всъщност е много по-висока, тъй като техните предприемачи получават значителен брой млади хора до 30-годишна възраст от село като «чираци» и «impro­vers» (които искат да се усъвършенствуват в своя занаят). Тези последните фигурират в преброяването като лондончани и увеличават броя на жите­лите при пресмятането на лондонската смъртност, без да прибавят съответ­ния брой смъртни случаи към лондонските смъртни случаи. Голяма част от тях се връщат в село особено при случай на тежка болест.