Капиталът Критика на политическата икономия

Изразяване на стойността на продукта в пропорционални части на продукта

Да се върнем сега към оня пример, който ни показа как ка­питалистът прави от пари капитал. Необходимият труд на него­вия предач беше 6 часа, принаденият труд — пак толкова, а оттук степента на експлоатацията на работната сила — 100%.

Продуктът на дванадесетчасовия работен ден е 20 фунта прежда на стойност 30 шилинга. Не по-малко от 8/10 от стой­ността на тази прежда (24 шилинга) са образувани само от но- вопоявяващата се стойност на потребените средства за производ­ство (20 фунта памук за 20 шилинга, вретена и т. н. за 4 ши­линга), или, с други думи, се състоят от постоянния капитал. Останалите 2/10 представляват възникналата през време на пре­дачния процес нова стойност от 6 шил., половината от които заместват авансираната еднодневна стойност на работната сила, т. е. променливия капитал, а другата половина образува прина­дената стойност от 3 шилинга. Така че общата стойност на 20-те фунта прежда е съставена по следния начин:

стойността на преждата от 30 шилинга е =  шил. + шил. + шил.

Тъй като тази обща стойност се изразява в общия продукт от 20 фунта прежда, то и различните стойностни елементи могат да бъдат изразени в пропорционални части на продукта.

Ако в 20 фунта прежда съществува стойност от 30 шилинга, то 8/10 от тази стойност, или нейната постоянна част от 24 ши­линга, ще се съдържа в 8/10 от продукта, или в 16 фунта прежда. От тях 131/3 фунта представляват стойността на суровия мате­риал, т. е. на изпредения памук за 20 шилинга, а 22/3 фунта — стойността на потребените спомагателни материали и средства на труда, вретена и т. н. — общо за 4 шилинга.

И тъй, 131/3 фунта прежда представляват всичкият изпреден памук, който се съдържа в целокупния продукт от 20 фунта прежда, суровият материал на целокупния продукт, но и нищо повече. Наистина в тях се съдържат само 131/3 фунта памук на стойност 131/3 шилинга, но тяхната допълнителна стойност от 62/3 шилинга образува еквивалент на онзи памук, който се съдържа в другите 62/3 фунта прежда. Като че ли от последните е бил изскубан всичкият памук и като че ли памукът на цело­купния продукт е бил натикан в тези 131/3 фунта прежда. Но затова пък те сега не съдържат нито атом от стойността на потребените спомагателни материали и средства на труда, и нито атом от новосъздадената в предачния процес стойност.

Също така и другите 22/3 фунта прежда, в които се съдържа остатъкът от постоянния капитал (= 4 шилинга), не представля­ват нищо друго освен стойността на спомагателните материали и на средствата на труда, потребени за производството на цело­купния продукт от 20 фунта прежда.

Така че от тази гледна точка тези 8/10 от продукта, или 16-те фунта прежда, макар и да представляват — разгледани телесно, като потребителни стойности, като прежда — също така създа­ние на предачния труд, както и останалите части на продукта, все пак не съдържат предачен труд, труд, който е всмукан през време на самия предачен процес. Те като че ли без предене са се превърнали в прежда, като че ли тяхната форма на прежда е чиста илюзия. И наистина, когато капиталистът ги продаде.за 24 шилинга и с тия пари наново купи своите средства за произ­водство, тогава се вижда, че 16-те фунта прежда са само пре­облечен памук, вретена, въглища и т. н.

И обратно, останалите 2/10 от продукта, или 4-те фунта преж­да, представляват сега само новата стойност от 6 шилинга, произведена през време на дванадесетчасовия предачен процес. Стойността на потребените сурови материали и на средствата на труда, която се съдържаше в тях, беше вече измъкната от тях и вкарана в първите 16 фунта прежда. Въплътеният в 20-те фунта прежда предачен труд е концентриран в 2/10 от продукта, като че ли предачът е произвел тези 4 фунта прежда от въздух или от такъв памук и с такива вретена, които са били дадени от самата природа без всякакво съдействие на човешки труд и поради това не прибавят никаква стойност към продукта.

От 4-те фунта прежда, в които по този начин се съдържа ця­лата стойност, новопроизведена в продължение на еднодневния предачен процес, едната половина представлява само стой­ността, която замества стойността на потребената работна сила, т. е. само променливия капитал от 3 шилинга, а другите 2 фунта прежда — само принадената стойност от 3 шилинга.

Тъй като 12 часа труд на предача се овеществяват в 6 ши­линга, то в стойността на преждата от 30 шилинга са овеществе- ни 60 работни часа. Те съществуват в 20-те фунта прежда, от които 8/10, или 16 фунта прежда, са материализация на изтекли преди процеса на преденето 48 работни часа, т. е. на труда, овеществен в средствата за производство на преждата, а 2/10, или 4 фунта прежда, са материализация на 12 работни часа, изразходвани в самия предачен процес.

По-рано видяхме, че стойността на преждата е равна на сумата на създадената през време на нейното производство нова стойност плюс стойността, която вече предварително е съществу­вала в средствата за нейното производство. А сега виждаме как различните по функция или по понятие съставни части на стойността на продукта могат да бъдат представени в пропорцио­нални части от самия продукт.

Това разпадане на продукта — на резултата от производ­ствения процес — на едно количество продукт, което представ­лява само съдържащият се в средствата за производство труд, или постоянната част на капитала, на друго количество про­дукт, което представлява само прибавеният през време на про­изводствения процес необходим труд, или променливата част на капитала, и на трето, последно количество продукт, което представлява само прибавеният през време на същия процес принаден труд, или принадената стойност — е толкова просто, колкото и важно, както ще покаже неговото по-нататъшно при­ложение към заплетените и още неразрешени проблеми.

Току-що разгледахме целокупния продукт като готов ре­зултат от дванадесетчасовия работен ден. Но ние можем да го проследим и в процеса на неговото възникване и въпреки това пак да представим частичните продукти като функционално различни части на продукта.

Предачът произвежда за 12 часа 20 фунта прежда, значи за един час — 12/3 фунта, а за 8 часа — 131/3 фунта, т. е. частичен продукт, който представлява цялата стойност на памука, из­преден в продължение на целия работен ден. По същия начин частичният продукт на следващите 1 час и 36 минути е = 22/3 фунта прежда и затова представлява стойността на средствата на труда, погълнати през 12-те работни часа. Също така през следващите 1 час и 12 минути предачът произвежда 2 фунта прежда = 3 шилинга, т. е. една стойност на продукта, равна на цялата нова стойност, която той произвежда в продължение на 6 часа необходим труд. Най-сетне, през последните 6/5 часа той също така произвежда 2 фунта прежда, чиято стойност е равна на принадената стойност, произведена от неговия прина­ден труд, съставляващ половината от работния ден. Този начин на пресмятане служи на английския фабрикант за домашно употребление и той напр. би казал, че през първите 8 часа, или 2/3 от работния ден, той изкарва своя памук и т. н. Както виж­даме, тази формула е вярна и в действителност тя е пак първата формула, само че пренесена от пространството, където частите на продукта лежат готови една до друга, във времето, където те следват една подир друга. Но формулата може да бъде при­дружена и от твърде варварски представи, особено в такива глави, които практически са заинтересовани в процеса на на­растване на стойността и имат интерес да му дадат превратно теоретическо тълкуване. Така напр. човек може да си въобрази, че нашият предач през първите 8 часа от своя работен ден произ­вежда или замества стойността на памука, през следващите час

и 36 минути — стойността на погълнатите средства на труда» през следващите час и 12 минути — стойността на работната заплата и че той посвещава на фабриканта, на производството на принадена стойност, само прословутия «последен час». По такъв начин на предача се приписва двойното чудо: да произвеж­да памук, вретена, парна машина, въглища, масло и т. и. в същия момент, в който той преде с тях, и да прави от един ра­ботен ден с дадена интензивност пет такива дни. Защото в на­шия пример производството на суровия материал и на средствата на труда изисква дванадесетчасови работни дни, а тяхно­то превръщане в прежда изисква още 1 дванадесетчасов работен ден. Че хищническата страст вярва на такива чудеса и че никога не й липсва доктринерът-сикофант, който да ги доказва — това показва следният пример, добил историческа слава.