Капиталът Критика на политическата икономия

Трудов процес

Потреблението на работната сила е самият труд. Купувачът на работната сила я потребява, като заставя нейния продавач да работи. Благодарение на това последният става actu [на дело] действуваща работна сила, става работник, какъвто преди това е бил само potentia [потенциално]. За да изрази своя труд в стоки, той трябва преди всичко да го изрази в потребителни стойности, във вещи, които служат за задоволяване на потребности от какъвто и да било вид. Така че капиталистът заставя работника да произвежда някаква определена потребителна стойност, някакъв определен предмет. Производството на потребителни стойности, или блага, не изменя своята обща природа поради това, че то се извършва за капиталиста и под негов контрол. Затова трябва да разгледаме най-напред трудовия процес не­зависимо от всяка определена обществена форма.

Трудът е преди всичко процес между човека и природата, процес, в който човекът чрез своята собствена дейност опосред- ствува, регулира и контролира обмяната на веществата между себе си и природата. Той сам като природна сила противостои на природното вещество. Той поставя в движение присъщите на своя организъм природни сили, своите ръце и крака, глава и пръсти, за да си присвои природното вещество във форма, полезна за неговия собствен живот. Като действува по този начин върху външната природа и като я изменя, той същевременно изменя и своята собствена природа. Той развива дремещите в нея сили и подчинява на своята собствена власт играта на тези сили. Ние тук няма да разглеждаме първите животинско-инстинктивни форми на труда. Онова състояние, в което човешкият труд още не се е бил освободил от своята първоначална, инстинктивна форма, е останало далеч назад в първобитните времена в сравнение със сегашното състояние на обществото, когато ра­ботникът се явява на стоковия пазар като продавач на своята собствена работна сила. Ние разбираме труда в тази форма, в която той е достояние изключително на човека. Паякът из­вършва операции, прилични на тези на тъкача, а пчелата със строежа на своите восъчни килийки може да засрами много архитекти. Но и най-лошият архитект още от самото начало се различава от най-добрата пчела по това, че преди да построи килийката от восък, той вече я е построил в главата си. В края на трудовия процес се получава резултат, който още в самото на­чало е съществувал в представата на работника, т. е. мислено. Работникът не само изменя формите на природното; той съще­временно осъществява в природното и своята съзнателна цел, която като закон определя начина на неговото действие и на която той трябва да подчинява своята воля. И това подчинение не е единичен акт. Освен напрягането на органите, които рабо­тят, необходима е през цялото времетраене на труда целесъоб­разна воля, която се проявява като внимание, и тя е необходима толкова повече, колкото по-малко трудът по своето съдържание и начин на изпълнение увлича работника, значи колкото по- малко работникът се наслаждава от него като игра на своите собствени физически и интелектуални сили.

Простите моменти на трудовия процес са: целесъобразната дейност, или самият труд, предметът на труда и средството на труда.

Земята (в икономически смисъл тук е включена и водата), която първоначално доставя на човека провизии, готови средства за живот[1], съществува без негово съдействие като всеобщ пред­мет на човешкия труд. Всички неща, които трудът само откъсва от тяхната непосредствена връзка със земята, са предмети на труда, които са дадени от природата. Такава е напр. рибата, когато я отделят от нейния жизнен елемент — водата — и я улавят; дървото, когато го отсичат от първобитната гора; ру­дата, когато я откъртват от нейната жила. А когато самият пред­мет на труда е вече, тъй да се каже, филтриран през предвари­телен труд, ние го наричаме суров материал. Напр. изкопаната вече руда, която сега се промива. Всеки суров материал е пред­мет на труда, но не всеки предмет на труда е суров материал. Предметът на труда е суров материал само когато той чрез труда вече е претърпял известни изменения.

Средството на труда е нещо или комплекс от неща, които работникът поставя между себе си и предмета на труда и които му служат като проводници на неговото въздействие върху дадения предмет. Той използува механическите, физическите, химическите свойства на нещата, за да ги застави — съобразно със своята цел — да действуват като сили върху други тела.[2] Предметът, който работникът овладява непосредствено — като оставим настрана вземането на готовите средства за живот, напр. на плодове, при което само органите на собственото му тяло му служат като средство на труда, — не е предметът на труда, а средството на труда. Така даденият от самата природа предмет става орган на неговата дейност, орган, който той при­съединява към органите на своето собствено тяло, като въпреки библията удължава неговите естествени размери. Земята, която е неговият първоначален склад за провизии, е същевременно и първоначалният арсенал на неговите средства на труда. Тя му доставя напр. камъка, с който той удря, търка, натиска, реже и т. н. Самата земя е средство на труда, но нейната служба като средство на труда в земеделието предполага от своя страна цяла редица други средства на труда и едно относително високо развитие на работната сила.[3] Когато трудовият процес до­стигне изобщо известна степен на развитие, той се нуждае вече от обработени средства на труда. В най-старите човешки пещери намираме каменни сечива и каменни оръжия. Наред с обработения камък, дърво, кости и раковини главна роля като средство на труда играе в началото на човешката история опитоменото животно, т. е. животното, което вече е изменено посредством труда, което е отгледано от човека.[4] Употребата и създаването на средства на труда — макар и свойствени в зародишна форма и на някои животински видове — характеризират специфично човешкия трудов процес и затова Франклин дефинира човека като «а tool making animal», като животно, което прави сечива. Останките от старите средства на труда имат също такова важно значение за разглеждането на изчезналите обществено-ико­номически формации, каквото има строежът на изкопаемите ко­сти за изучаването на телесната конструкция на изчезналите животински видове. Икономическите епохи се различават по­между си не по това, какво произвеждат, а по това, как произ­веждат, с какви средства на труда.[5] Средствата на труда са не само мярка за развитието на човешката работна сила, но и по­казател за онези обществени отношения, при които се работи. А между самите средства на труда механическите средства на труда, чиято съвкупност може да се нарече костна и мускулна система на производството, носят в много по-голям размер решаващите характерни белези на дадена епоха на общественото производство, отколкото такива средства на труда, които слу­жат само като съдове за предметите на труда и чиято съвкупност изобщо може да бъде наречена кръвоносна система на производ­ството, като напр. тръби, бъчви, кошници, гърнета и т. н. Едва при химическата фабрикация те играят значителна роля.[6]

Освен нещата, които посредничат при въздействието на труда върху неговия предмет и поради това по един или друг начин служат за проводници на неговата дейност, към средствата на трудовия процес принадлежат в по-широк смисъл всички материални условия, които изобщо са необходими, за да може този трудов процес изобщо да се извършва. Те не влизат непо­средствено в него, но без тях той или съвсем не може да протече, или протича само в несъвършен вид. Всеобщото средство на труда от такъв вид е пак самата земя, тъй като тя дава на ра­ботника locus standi [мястото, на което той стои], а на неговия процес — полето за работа (field of employment). Също такива средства на труда, които се явяват вече като резултат на труда, са напр. работилниците, каналите, пътищата и т. н.

Така че в трудовия процес дейността на човека извършва с помощта на средствата на труда едно предварително набелязано изменение на предмета на труда. Процесът угасва в продукта. Неговият продукт е потребителна стойност, природно вещество, което чрез изменението на формата е пригодено за човешките потребности. Трудът се е съединил с предмета на труда. Той е опредметен, а предметът е преработен. Онова, което на страната на работника се е проявило във формата на движение [Unruhe], сега се явява на страната на продукта като неподвижно свойство [ruhende Eigenschaft], във формата на битие. Работникът е прел, а продуктът е прежда.

Ако разгледаме целия процес от гледна точка на неговия резултат, на продукта, то и двете, и средството на труда, и пред­метът на труда, се явяват като средства за производство[7], а самият труд — като производителен труд.[8]

Когато една потребителна стойност излиза от трудовия про­цес като продукт, други потребителни стойности, продукти от предишни трудови процеси, влизат в него като средства за про­изводство. Една и съща потребителна стойност, която е продукт на един труд, представлява средство за производство на друг труд. Затова продуктите са не само резултат, но същевременно и условие за трудовия процес.

С изключение на добивната промишленост, която намира своя предмет на труда в природата, както е напр. при рударството, лова, риболова и т. н. (земеделието само доколкото се ограничава до разораването на девствена почва), всички отрасли на промишлеността обработват такъв предмет, който е суров материал, т. е. такъв предмет на труда, който вече е филтриран през процеса на труда и сам вече е продукт на труда. Такива са напр. семената в земеделието. Животните и растенията, на които хората са свикнали да гледат като на природни продукти, са може би не само продукти на труда от изтеклата година, но в своите сегашни форми са продукти на едно изменение, което под човешки контрол, посредством човешки труд се е продължавало през много поколения. Но колкото се отнася особено до средства­та на труда, грамадното им множество показва дори на най- повърхностния поглед следите на предишен труд.

Суровият материал може да образува главната субстанция на един продукт или пък да вземе участие в неговото образуване само като спомагателен материал. Спомагателният материал или се консумира от средството на труда, както напр. въглищата от парната машина, маслото от колелото, сеното от впрегатния кон, или се прибавя към суровия материал, за да произведе в него веществено изменение, както напр. хлорът към небеленото платно, въглищата към желязото, боята към вълната, или пък подпомага извършването на самия труд, както напр. мате­риалите, употребявани за отопление и осветление на работното помещение. Разликата между главен и спомагателен материал се заличава в същинското химическо производство, тъй като там нито един от употребяваните сурови материали не се появява отново като субстанция на продукта.[9]

Тъй като всяка вещ притежава многобройни свойства и по­ради това може да има различни полезни приложения, то един и същ продукт може да служи като суров материал в твърде различни трудови процеси. Напр. зърното е суров материал за мелничаря, за фабриканта на скорбяла, за производителя на спиртни напитки, за скотовъдеца и т. н. Като семе то става суров материал за своето собствено производство. Също така въглищата излизат от минната индустрия като продукт и влизат в нея като средство за производство.

Един и същ продукт в един и същ трудов процес може да служи и като средство на труда, и като суров материал. Така е напр. при угояване на добитък, където добитъкът е едновремен­но и суров материал за обработка, и средство за получаване на тор.

Един продукт, който съществува в готова за потребление форма, може отново да стане суров материал за друг продукт, както напр. гроздето става суров материал за виното. Или пък трудът придава на своя продукт такива форми, в които той е годен само като суров материал. Суров материал в такова съ­стояние се нарича полуфабрикат, а по-точно би било да се на­рича междинен фабрикат, като напр. памука, конците, преждата и т. н. Макар че сам е продукт, първоначалният суров материал може да премине още през цял ред различни процеси, в които той в постоянно изменящ се вид винаги отново функционира като суров материал, докато стигне до последния трудов процес, от който излиза като готово средство за живот или като го­тово средство на труда.

И така, дали една потребителна стойност се явява като суров материал, като средство на труда или като продукт — това зависи напълно от нейната определена функция в трудовия процес, от мястото, което тя заема в него, и с промяната на това място се изменят и нейните определения.

Ето защо с влизането си като средства за производство в нови трудови процеси продуктите загубват характера си на продукти. Те вече функционират само като материални фактори на живия труд. За предача вретеното е само средство, с което той преде, а ленът е само предметът, който той преде. Наистина никой не може да преде без материал за предене и без вретено. Затова наличността на тези продукти е предпоставка още при започване на преденето. Но за самия процес на преденето е също така безразлично, че ленът и вретеното са продукти на минал труд, както и за акта на храненето е безразлично, че хля­бът е продукт на миналия труд на селянина, мелничаря, хлеба­ря и т. н. Обратно. Ако в процеса на труда средствата за произ­водство проявяват своя характер на продукти на минал труд, те правят това само с недостатъците си. Ножът, който не реже, преждата, която постоянно се къса, и т. н. живо напомнят за ножаря А и предача В. В сполучливия продукт е заличено участието на минал труд в създаването на неговите потребителни свойства.

Машина, която не служи в трудовия процес, е безполезна. Освен това тя е подложена на разрушителната сила на естестве­ната обмяна на веществата. Желязото ръждясва, дървото изгнива. Прежда, която не се изтъче или изплете, е развален па­мук. Живият труд трябва да обхване тези неща, да ги възкреси от мъртвите, да ги превърне от възможни в действителни и действуващи потребителни стойности. Обхванати от пламъка на труда, асимилирани от него като негова плът, призовани в тру­довия процес към функции, съответни на тяхната идея и на­значение, те наистина биват консумирани, но целесъобразно, като елементи за създаване на нови потребителни стойности за нови продукти, които са способни да навлязат като средство за живот в индивидуалиото потребление или като средства за производство в нов трудов процес.

И така, ако наличните продукти са не само резултати, но и условие за съществуване на трудовия процес, то, от друга стра­на, влизането им в него, т. е. техният контакт с живия труд, е единственото средство за запазване и реализиране на тези про­дукти на минал труд като потребителни стойности.

Трудът консумира своите веществени елементи, своя пред­мет и своите средства, поглъща ги и следователно представлява потребителен процес. Това производително потребление се от­личава от индивидуалиото потребление по това, че последното поглъща продуктите като средства за живот на живия индивид, а първото — като средства за живот на труда, на неговата действуваща работна сила. Затова продуктът на индивидуалиото потребление е самият потребител, а резултатът на производи­телното потребление е продукт, различен от потребителя.

Доколкото средствата и предметът на труда сами вече са продукти, трудът поглъща продукти, за да създава продукти, или поглъща продукти като средства за производството на про­дукти. Но както първоначалпо трудовият процес протича само между човека и земята, която съществува и без негово съдей­ствие, така и в този трудов процес все още участвуват и такива средства за производство, които са дадени от природата и не представляват съединения на природно вещество с човешки труд.

Трудовият процес, както го описахме в неговите прости и абстрактни моменти, е целесъобразна дейност за произвеждане на потребителни стойности, присвояване на даденото от приро­дата за човешките потребности, общо условие за обмяната на веществата между човека и природата, вечно природно условие за човешкия живот и затова той е независим от която и да било форма на този живот, а, напротив, е еднакво присъщ на всички негови обществени форми. Затова не беше необходимо да раз­глеждаме работника в неговото отношение към други работници. Достатъчно беше да вземем човека и неговия труд, от една страна, и природата и нейните материали — от друга. Както по вкуса на пшеницата не може да се познае кой я е обработвал, така и по самия трудов процес не се вижда при какви условия се извършва той — дали под жестокия бич на надзирателя на робите или под загриженото око на капиталиста, дали го е из­вършвал Цинцинат при обработването на своите няколко югера земя или дивакът, който с камък убива звяр.[10]

Да се върнем към нашия капиталист in spe [бъдещ]. Ние го оставихме, след като той беше купил на стоковия пазар всички фактори, необходими за трудовия процес: материалните фак­тори, т. е. средствата за производство, и личния фактор, т. е. работната сила. С лукав поглед на познавач той е подбрал ония средства за производство и работни сили, които подхождат на неговото особено предприятие — предачница, фабрика за обуща и т. н. И така, нашият капиталист започва да консумира купената от него стока, работната сила, т. е. заставя носителя на работната сила, работника, да потребява чрез своя труд средствата за производство. Разбира се, общият характер на трудовия процес не се изменя от това, че работникът го извърш­ва за капиталиста вместо за самия себе си. Но на първо време и определеният начин за правенето на обуща или за преденето на прежда не може да се измени поради намесата на капитали­ста. На първо време той трябва да вземе работната сила такава, каквато я намира на пазара, а следователно да вземе и нейния труд такъв, какъвто той е възникнал в периода, когато не е имало още капиталисти. Изменението на самия начин на произ­водство като резултат на подчиняването на труда на властта на капитала може да се извърши едва по-късно и затова ще трябва да го разгледаме по-късно.

Трудовият процес като процес на потребление на работната сила от страна на капиталиста показва две своеобразни особе­ности.

Работникът работи под контрола на капиталиста, на когото принадлежи неговият труд. Капиталистът наблюдава работата да се извършва акуратно и средствата за производство да се употребяват целесъобразно, с други думи, да не се прахосва суров материал и да се щадят оръдията на труда, т. е. те да се похабяват само доколкото това се налага от самата им употреба в работата.

Второ: продуктът е собственост на капиталиста, а не на непосредствения производител, на работника. Капиталистът плаща напр. еднодневната стойност на работната сила. Нейното потребление, както и това на всяка друга стока, напр. на един кон, който той е наел за един ден, му принадлежи следователно в продължение на този ден. На купувача на стоката принадлежи потреблението на стоката, така че притежателят на работната сила, когато дава своя труд, фактически дава само продадената от него потребителна стойност. От момента, в който той е влязъл в работилницата на капиталиста, потребителната стойност на неговата работна сила, т. е. нейното потребление, трудът, при­надлежи на капиталиста. С купуването на работната сила ка­питалистът е присъединил и самия труд като жив фермент към също така принадлежащите му мъртви елементи, от които се образува продуктът. От негова гледна точка трудовият процес е само потребление на купената от него стока — работната сила, която той обаче може да потреби само като прибави към нея средства за производство. Трудовият процес е процес между неща, които капиталистът е купил, между неща, които му при­надлежат. Затова и продуктът на този процес му принадлежи точно тъй, както му принадлежи и продуктът на ферментацион­ния процес в неговата изба за вино.[11]

 


[1] «Изглежда, че самораслите продукти на земята, които са в огра­ничено количество и съществуват съвсем независимо от човека, са дадени от природата по същия начин, както на някой млад човек дават една малка сума, за да може да заработи и създаде щастието си» (James Stewart, «Prin­ciples of Political Economy», edit. Dublin, 1770, v. I, p. 116).

[2] «Разумът е колкото хитър, толкова и могъщ. Хитростта се състои изобщо в оная посредническа дейност, която заставя обектите да си въздействуват взаимно съгласно тяхната собствена природа и да се подлага на взаимна обработка, като без да се намесва непосредствено в този процес, все пак постига осъществяването на своята цел» (Hegel, «Encyklopadie», Erster Teil. «Die Logik», Berlin, 1840, S. 382).

[3] В своето иначе мизерно произведение «Theorie de l’Economie Poli­tique, Paris, 1815 [t. I, p. 266] Ганил в полемика срещу физиократит· уместно изброява редица трудови процеси, които съставляват предпостав ката за същинското земеделие

[4] В своите «Reflexionssur la Formation et la Distribution des Richesses» (1766 г.) Тюрго добре разкрива значението на опитоменото животно за начен­ките на културата.

[5] Измежду всички стоки същинските луксозни стоки имат най-малко значение за технологическото сравнение на различните производствени епохи.

[6] Бележка към второто издание. Колкото и малко досегашната историография да познава развитието на материалното производство, а следователно и основата на всеки обществен живот, и с това на всяка дей­ствителна история, все пак поне предисторическите времена са разделени според материала на оръдията и оръжията на каменен период, бронзов период и железен период, и то въз основа на естественонаучните, а не на така наречените исторически изследвания.

[7] Изглежда парадоксално напр. да наречем рибата, която още не е уловена, средство за производство в риболовството. Но досега още не е изнамерено изкуството да се лови риба във води, в които я няма.

[8] Това определение на производителния труд, както то следва от гледна точка на простия трудов процес, е съвсем недостатъчно за капита­листическия процес на производство.

[9] Щорх различава същинския суров материал като «matiere» от спомагателните материали като «materiaux». Шербюлие нарича спомага­телните материали «matieres instrumentales».

[10] Сигурно върху тази съвсем логична основа полковник Торене от­крива в камъка на дивака произхода на капитала. С «първия камък, който дивакът хвърля по преследваното диво животно, в първата тояга, която той взема, за да брули плодовете, които не може да достигне с ръце, ние виж­даме присвояване на един предмет с цел да се придобие друг предмет и така откриваме началото на капитала» (R. Torrens, «An Essay on the Production of Wealth etc.», p. 70, 71). C тази първа тояга [stock] навярно се обяснява защо на английски «stock» е синоним на капитала.

[11] «Продуктите се присвояват, преди да бъдат превърнати в капитал; това превръщане не ги избавя от такова присвояване» (Cherbuliez, «Richesse ou Pauvrete», edtt. Paris, 1841, p. 54). «Като продава своя труд за опре­делено количество средства за живот (approvisionnement), пролетарият съвсем се отказва от всякакъв дял върху продукта. Присвояването на продуктите остава същото, както и по-преди; то ни най-малко не се изменя със споменатия договор. Продуктът принадлежи изключително на капи­талиста, който е доставил суровите материали и approvisionnement. Това е строг извод от закона за присвояването, чийто основен принцип беше, напротив, изключителното право на собственост на всеки работник върху неговия продукт» (James Mill. «Elements of Political Economy etc.». London, 1821, p. 58). «Когато работниците работят за заплата, капиталистът е соб­ственик не само на капитала (тук се подразбират средствата за производ­ство), но и на труда (of the labour also). Ако, както е прието, в понятието капитал включим това, което се плаща като работна заплата, безсмислено е да се говори за труда отделно от капитала. Думата капитал в този смисъл включва и двете — и капитала, и труда» (James Mill, «Element of Political Economy etc.», London, 1821, p. 70, 71).