Капиталът Критика на политическата икономия

Двояк характер на въплътения в стоките труд

Първоначално стоката ни се представи като нещо двояко — като потребителна стойност и разменна стойност. По-после се оказа че и трудът, доколкото той е изразен в стойност, не при­тежава вече ония признаци, които той има в качеството си на създател на потребителни стойности. Тази двояка природа на съдържащия се в стоката труд е за пръв път критически дока­зана от мен[1]. Понеже този въпрос е отправната точка, от която зависи разбирането на политическата икономия, тук той ще трябва да бъде осветлен по-отблизо.

Да вземем две стоки, напр. една дреха и 10 аршина платно. Нека стойността на дрехата да е двойно по-голяма от стой­ността на платното, така че ако 10 аршина платно = С [стой­ност], то дрехата = 2С.

Дрехата е потребителна стойност, която задоволява опре­делена потребност. За нейното изработване е нужен определен вид производителна дейност. Последната се определя от своята цел, от характера на операциите, от предмета, средствата и резултата. Труда, чиято полезност се изразява по този начин в потребителната стойност на неговия продукт, или в това, че неговият продукт е потребителна стойност, ние наричаме просто полезен труд. От тази гледна точка трудът винаги се разглежда с оглед на неговия полезен ефект.

Както дрехата и платното са качествено различни потреби­телни стойности, също тъй са качествено различни и видовете труд, които обуславят тяхното съществуване — шивачеството и тъкачеството. Ако тези две неща не бяха качествено различни потребителни стойности, а следователно и продукти на каче­ствено различни видове полезен труд, тогава те изобщо не биха могли да си противостоят едно на друго като стоки. Дреха не се разменя срещу дреха, дадена потребителна стойност не се раз­меня срещу същата потребителна стойност.

В съвкупността на разнородните потребителни стойности, или стокови тела, се проявява съвкупността от различните ви­дове полезен труд, също така разнообразен по род, вид, семей­ство, подвид, разновидност, т. е. общественото разделение на труда. То е условие за съществуването на стоковото производ­ство, макар че, наопаки, стоковото производство не е условие за съществуването на общественото разделение на труда. В ста-роиндийската община трудът е обществено разделен, при все че продуктите му не стават стоки. Или да вземем един по-близък пример: във всяка фабрика трудът е системно разделен но това разделение не се дължи на това, че работниците си разменят своите индивидуални продукти. Само продуктите на самостоя­телни и независими един от друг видове частен труд си противо­стоят едни на други като стоки.

И така, в потребителната стойност на всяка стока се съдър­жа определена, целесъобразно-производителна дейност, или полезен труд. Потребителни стойности не могат да си противо­стоят като стоки, ако в тях не се съдържат качествено различни видове полезен труд. В едно общество, чиито продукти, общо взето, приемат формата на стока, т. е. в едно общество от стоко­производители, тази качествена разлика между отделните видо­ве полезен труд, практикувани независимо един от друг като частни операции на самостоятелни производители, се развива в многочислена система, в обществено разделение на труда.

Впрочем на самата дреха е безразлично дали ще я носи ши­вачът или клиентът. И в двата случая тя служи като потреби­телна стойност. Също така и отношението между дрехата и тру­да, който я е произвел, не се изменя само по себе си от това, че шивачеството става отделна професия, самостойно звено в об­щественото разделение на труда. Там, където е бил принуден да се облича, човек е шил дрехи цели хилядолетия, преди един отделен човек да е станал шивач. Но съществуването на дрехата, на платното или на който и да било друг елемент от вещественото богатство, който не се получава направо готов от природата, винаги се е дължало на някоя специална, целесъобразно произ­водителна дейност, която пригодява отделни природни вещества към отделни човешки потребности. Затова трудът като създател на потребителни стойности, като полезен труд, е независимо от всички обществени форми условие за съществуването на човека, вечна природна необходимост: без него не би бил възможен обменът на веществата между човека и природата, а следовател­но и човешкият живот.

Потребителните стойности дреха, платно и т. н., накъсо — стоковите тела, са съединения на два елемента — природно вещество и труд. Ако извадим общия сбор на всички различни видове полезен труд, които се съдържат в дрехата, платното и т. н., все пак винаги ще остане някакъв материален субстрат, който е налице в природата без намесата на човека. В своето производство човек може да постъпва само така, както постъпва самата природа, т. е. само да изменя формите на веществата.[2] Дори нещо повече. В същия този труд на формиране човек непрекъснато е подкрепян от силите на природата. Така че трудът не е единственият източник на произвежданите от него потребителни стойности, на вещественото богатство. Трудът е бащата на това богатство, както казва Уилям Пети, а земята е негова майка.

Нека преминем сега от стоката като предмет за потребление към стоковата стойност.

Според нашата предпоставка дрехата има двойно по-голяма стойност от платното. Това обаче е само количествена разлика, която засега още не ни интересува. Затова нека припомним, че ако стойността на една дреха е двойно по-голяма от стойността на 10 аршина платно, то 20 аршина платно имат същата величи­на на стойността, каквато има една дреха. Като стойности дрехата и платното са неща от еднаква субстанция, обективни изрази на еднороден труд. Но шивачеството и тъкачеството са качествено различни видове труд. Ала има такива обществени условия, при които един и същ човек последователно тъче и шие, така че тези два различни вида труд са само видоизменения на труда на един и същ индивид и още не са отделни, затвърдени функции на различни индивиди — точно тъй, както дрехата, която нашият шивач ушива днес, и панталоните, които той ще шие утре, са само вариации на един и същ индивидуален труд. Освен това наблюдението ни показва, че в нашето капиталисти­ческо общество според променящата се посока в търсенето на труда дадена част от човешкия труд последователно се предлага ту във формата на шивачеството, ту във формата на тъкачество­то. Тази промяна на формата на труда може и да не се извършва без търкания, обаче тя трябва да се извършва. Ако се абстрахи­раме от определеността на производителната дейност, а следо­вателно и от полезния характер на труда, то от него ще остане само това, че той е изразходване на човешка работна сила. Както шивачеството, така и тъкачеството, макар че са качестве­но различни видове производителна дейност, представляват производително изразходване на човешки мозък, мускули, нерви, ръце и т. н. и в този смисъл са все същият човешки труд. Те са само две различни форми на изразходване на човешка работна сила. Разбира се, самата човешка работна сила трябва да бъде повече или по-малко развита, за да може да бъде израз­ходвана в тая или оная форма. Но стойността на стоката пред­ставлява просто човешки труд, изразходване на човешки труд изобщо. И както в буржоазното общество генералът или бан­керът играят важна роля, а човекът изобщо — твърде жалка роля, точно така стои въпросът и с човешкия труд. Той е изразходване на проста работна сила, с която, средно взето, разполага физическият организъм на всеки обикновен човек без никаква особена подготовка. Простият среден труд наистина променя своя характер в различните страни и в различните културни епохи, но във всяко определено общество той е нещо дадено. По-сложният труд е само повдигнат в степен, или по- скоро умножен прост труд, така че по-малко количество сложен труд се равнява на по-голямо количество прост труд. Опитът показва, че такова свеждане постоянно се извършва. Една стока може да бъде продукт на най-сложен труд, но нейната стойност я прави равна на продукта на простия труд и следователно са­мата стойност представлява само определено количество прост труд[3]. Различните пропорции, в които разните видове труд се свеждат към прост труд като тяхна единица мярка, се уста­новяват от един обществен процес зад гърба на производителите и затова им се струват като установени от обичая. За опростя­ване в по-нататъшното изследване ще разглеждаме всеки вид работна сила направо като проста работна сила, с което само ще спестим труда за свеждане на сложния труд към прост.

И също както в стойностите дреха и платно изчезват разли­чията между техните потребителни стойности, така и в труда, който е изразен в тези стойности, изчезват различията между не­говите полезни форми — шивачеството и тъкачеството. Както потребителните стойности дреха и платно са съединения на целе­съобразна производителна дейност с плата и преждата — докато стойностите дреха и платно са само еднородна безформена маса труд, — също така и съдържащите се в тези стойности видове труд се вземат не като производително отношение спрямо плата и преждата, а само като изразходване на човешка работна сила. Шивачеството и тъкачеството са образуващи елементи на потре­бителните стойности дреха и платно именно благодарение на своите различни качества; а субстанция на стойността на дрехата и на платното те са само доколкото са оставени настрана техните особени качества и доколкото и двете притежават еднакво ка­чество, качеството на човешки труд.

Дрехата и платното обаче не са само стойности изобщо, а стойности от определена величина и както приехме, дрехата има двойно по-голяма стойност, отколкото 10 аршина платно. Откъде идва тази разлика във величината на стойностите им? От обстоятелството, че платното съдържа само половината от труда, който се съдържа в дрехата, така че за нейното произ­веждане трябва да се изразходва работна сила в продължение на двойно повече време, отколкото за произвеждането на плат­ното.

Така че ако по отношение на потребителната стойност съ­държащият се в стоката труд важи само качествено, то — след като той вече бъде сведен към човешки труд без други каче­ства — по отношение на величината на стойността важи само количествено. В първия случай става въпрос за това, как и какво произвежда трудът, във втория случай — за това, колко труд се изразходва, колко е неговото времетраене. Тъй като вели­чината на стойността на дадена стока изразява само количеството на съдържащия се в нея труд, стоките, взети в известна про­порция, винаги трябва да бъдат еднакво големи стойности.

Ако производителната сила на всички видове полезен труд,, необходим за произвеждане напр. на една дреха, остане неиз­менна, то величината на стойността на дрехите расте пропорционално на тяхното собствено количество. Ако една дреха пред­ставлява х работни дни, то две дрехи представляват работни дни, и т. н. Но да приемем, че трудът, необходим за произвеж­дане на една дреха, се увеличи два пъти или се намали наполо­вина. В първия случай стойността на една дреха ще бъде толко­ва, колкото е била по-преди стойността на две дрехи, а във вто­рия стойността на две дрехи ще бъде толкова, колкото е била по-преди стойността само на една дреха, макар че и в двата слу­чая една дреха задоволява същите потребности, както и преди, и че съдържащият се в нея полезен труд си остава еднакъв по качество. Но количеството на труда, изразходван за нейното произвеждане, се е изменило.

Едно по-голямо количество потребителни стойности съставя само по себе си по-голямо веществено богатство: две дрехи са повече от една. С две дрехи могат да се облекат двама души, а с една — само един човек, и т. н. И все пак на нарастващата маса на вещественото богатство може да отговаря едновременно спадане на величината на неговата стойност. Това противоположно движение произтича от двоякия характер на труда. Естествено производителната сила винаги е производителна сила на полезен, конкретен труд и фактически определя само степента на ефективността на целесъобразната производителна дейност в течение на даден период от време. Поради това полез­ният труд става по-изобилен или по-оскъден източник на про­дукти правопропорционално на нарастването или намаляването на неговата производителна сила. Напротив, една промяна на производителната сила никак не засяга сама по себе си труда, представен в стойността. Тъй като производителната сила при­надлежи на конкретната полезна форма на труда, то тя естест­вено не може вече да засяга труда, когато се абстрахираме от неговата конкретна полезна форма. Поради това един и същ труд в еднакви периоди от време винаги създава стойности от еднаква величина, както и да се изменя производителната сила. Но в същия период от време той доставя различни количества потребителни стойности — повече, когато производителната сила расте, по-малко, когато тя спада. Така че същата промяна на производителната сила, която увеличава плодотворността на труда, а следователно и масата на произвежданите от непопотребителни стойности, намалява величината на стойността на цялата тази увеличена маса, тъй като съкращава работното време, което е необходимо за нейното произвеждане. И обратно.

Всеки труд е, от една страна, изразходване на човешка ра­ботна сила във физиологичен смисъл и в това си качество на еднакъв човешки или абстрактно човешки труд той образува стоковата стойност. Но, от друга страна, всеки труд е израз­ходване на човешка работна сила в особена целесъобразна форма и в това си качество на конкретен, полезен труд той създава потребителни стойности.[4]

 


[1] Карл Маркс. «Към критиката на политическата икономия», Бер­лин, 1859, с. 12, 13 и сл. [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. 13, с. 23-24].

[2] «Всички явления на вселената, безразлично дали са предизвикани от ръката на човека или от всеобщите физически закони, не са истинско ново творчество, а само преобразуване на материята. Съединяването и разделянето са единствените елементи, които човешкият ум намира ви­наги, когато анализира представата за възпроизводството; същото нещо става и при възпроизводството на стойността (на потребителната стой­ност — макар че Вери в своята полемика с физиократите сам не знае добре за какъв вид стойност говори) и на богатството, когато земята, въздухът и водата се превръщат на полето в зърнени храни или пък когато секрециите на насекомото, обработени от човешката ръка, се превръщат в коприна, или пък когато късчета метал се подреждат, за да образуват часовник.» (Pietro Verri. «Meditazioni sulla Economia Politica» (за пръв път печатано в 1773 г.) в изданието на италианските икономисти от Custodi, Parte Moderna, т. XV, с. 21, 22).

[3] Читателят трябва да има предвид, че тук става дума не за работната заплата или за стойността, която работникът получава напр. за един работен ден, а за стоковата стойност, в която се овеществява неговият работен ден. Категорията на работната заплата изобщо още не съществува в този стадий на нашето изложение.

[4] Бележка към второто издание. За да докаже, че «единствено тру­дът е окончателната и реална мярка, с която може да се преценява и сравнява стойността на всички стоки във всички времена», А. Смит казва: «Еднакви количества труд трябва да имат за самия работник във всички времена и във всички места една и съща стойност. При нормално състоя­ние на своето здраве, сила и дейност и при средна степен на умение, което той има, той винаги трябва да влага еднаква част от своето спокойствие, своята свобода и своето щастие» («Wealth of Nations», т. I, гл. V). Тук (но не навсякъде) А. Смит смесва определянето на стойността чрез израз­ходваното за произвеждане на стоката количество труд — с определянето на стоковите стойности чрез стойността на самия труд — и затова се мъчи да докаже, че еднакви количества труд винаги имат еднаква стойност. От друга страна, той чувствува, че трудът, доколкото той е изразен в стойността на стоките, се взема само като изразходване на работна сила, но все пак схваща това изразходване само като жертвуване на спокой­ствието, свободата и щастието, а не като нормална жизнена дейност. Впрочем той има предвид съвременния наемен работник. — Много по- сполучливо се изразява цитираният в бележка 9 анонимен предшественик на А. Смит: «Даден човек се е трудил цяла седмица, за да произведе този предмет за потребление. . . и оня, който му дава в замяна някакъв друг предмет, може най-добре да прецени кое нещо е действително равностойно само когато точно пресметне кое нещо му струва също толкова време и труд [labour]. Това всъщност означава размяна на труда, който един човек в продължение на известно време изразходва за даден предмет срещу труда на друг човек, вложен за друг предмет в продължение на също та­кова време» (Some Thoughts on the interest of Money in general etc.», p. 39).

(Към четвъртото издание. Английският език има това предимство, че има две различни думи за тези две различни страни на труда. Трудът, който създава потребителни стойности и е качествено определен, се нарича work в противоположност на labour; а трудът, който създава стойност н се измерва само количествено, се нарича labour в противоположност на work. Виж бележката към английския превод, с. 14. — Ф. Е. [В настоя­щия том виж бележка 4 към първата глава. Ред.].).