Капиталът Критика на политическата икономия

Величина на работния ден и интензивност на труда — постоянни (дадени), производителна сила на труда — променлива

При тази предпоставка стойността на работната сила и принадената стойност се определят от три закона.

Първо: работният ден от дадена величина винаги се изра­зява в една и съща новопроизведена стойност, както и да се изменя производителността на труда и заедно с нея масата на продуктите, а следователно и цената на отделната стока.

Новопроизведената стойност на един дванадесетчасов ра­ботен ден е напр. 6 шилинга, макар че масата на произведените потребителни стойности се променя заедно с производителната сила на труда и че следователно стойността от 6 шилинга се разпределя върху повече или по-малко стоки.

Второ: стойността на работната сила и принадената стой­ност се изменят в противоположна посока. Изменението в про­изводителната сила на труда, нейното нарастване или намаля­ване действува в обратна посока върху стойността на работната сила и в права посока — върху принадената стойност.

Новопроизведената стойност на дванадесетчасовия работен ден е постоянна величина, напр. 6 шилинга. Тая постоянна величина е равна на сумата на принадената стойност плюс стой­ността на работната сила, която работникът замества с еквива­лент. От само себе си се разбира, че от двете събираеми на една постоянна величина нито една не може да се увеличи, без да се намали другата. Стойността на работната сила не може да се покачи от 3 шилинга на 4, ако принадената стойност не спадне от 3 шилинга на 2, а принадената стойност не може да се по­виши от 3 на 4 шилинга, ако стойността на работната сила не спадне от 3 шилинга на 2. Така че при тези обстоятелства не е възможно никакво изменение на абсолютната величина — било на стойността на работната сила, било на принадената стой­ност — без едновременното изменение на техните относителни или сравнителни величини. Невъзможно е те да спадат или да се повишават едновременно.

По-нататък, стойността на работната сила не може да спада, а следователно и принадената стойност не може да се покачва, без да се повиши производителната сила на труда, напр. в гореприведения случай стойността на работната сила не може да спадне от 3 на 2 шилинга, ако една повишена про­изводителна сила на труда не позволи да се произвежда за 4 часа същата маса средства за живот, произвеждането на които по-преди е изисквало 6 часа. И обратно, стойността на работната сила не може да се повиши от 3 на 4 шилинга, без да спадне производителната сила на труда, така че ще са по­требни 8 часа за произвеждане на същата маса средства за живот, за които преди са били достатъчни 6 часа. Оттук следва, че увеличаването на производителността на труда понижава стойността на работната сила и с това повишава принадената стойност, докато, обратно, намаляването на производителността на труда повишава стойността на работната сила, а понижава принадената стойност.

При формулирането на тоя закон Рикардо е пропуснал едно обстоятелство: макар че изменението на величината на прина­дената стойност, или на принадения труд, обуславя обратно изменение на величината на стойността на работната сила, или на необходимия труд — от това съвсем не следва, че те се изменят в една и съща пропорция. Те се увеличават или нама­ляват с една и съща величина. Но отношението, в което се увеличава или намалява всяка част от новопроизведената стой­ност или от работния ден, зависи от първоначалното разделение, което е съществувало преди изменението на производителната сила на труда. Ако стойността на работната сила е била 4 ши­линга, или необходимото работно време — 8 часа, принадената стойност 2 шилинга, или принаденото време — 4 часа, и ако поради увеличена производителна сила на труда стой­ността на  работната сила спадне на 3 шилинга, или необходи­мият труд на 6 часа — принадената стойност нараства на 3 шилинга, или принаденият труд на 6 часа. Една и съща вели­чина от 2 часа, или от 1 шилинг, в първия случай се прибавя, а във втория се отнема. Но пропорционалното изменение на величините в двата случая е различно. Докато стойността на работната сила спада от 4 на 3 шилинга, следователно с 1/4, или 25%, принадената стойност се повишава от 2 на3 шилинга, т. е. наполовина, или 50%. Оттук следва, че пропорционалното нарастване или намаляване на принадената стойност вследствие на дадено изменение в производителната сила на труда е тол­кова по-голямо, колкото по-малка, и толкова по-малко, кол­кото по-голяма е била първоначално онази част на работния ден, която се изразява в принадена стойност.

Трето: нарастването или намалението на принадената стойност е винаги следствие и никога не е причина за съответ­ното намаляване или нарастване на стойността на работната сила[1].

Тъй като работният ден е постоянна величина и се изра­зява в постоянна стойностна величина; тъй като на всяко изменение във величината на принадената стойност отговаря обратно изменение във величината на стойността на работната сила и тъй като стойността на работната сила може да се изменя само когато се изменя производителната сила на труда — при тия условия очевидно следва, че всяко изменение във вели­чината на принадената стойност произлиза от обратно измене­ние във величината на стойността на работната сила. По-горе видяхме, че никакво изменение в абсолютните величини на стойността на работната сила и на принадената стойност не е възможно без промяна на техните относителни величини. От това следва, че никакво изменение на техните относителни величини не е възможно без изменение в абсолютната величина на стойността на работната сила.

Според третия закон изменението във величината на при­надената стойност има за предпоставка движение на стойността на работната сила, причинено от изменение в производителната сила на труда. Границата на първото изменение е дадена от новата стойностна граница на работната сила. Но дори ако обстоятелствата позволяват на разглеждания закон да дей­ствува, може да се извършват междинни движения. Ако напр. поради повишаване на производителната сила на труда стойността на работната сила спадне от 4 шилинга на 3, или необходимото работно време от 8 часа на 6, цената на работ­ната сила би могла да спадне само на 3 шилинга и 8 пенса, 3 шилинга и 6 пенса, 3 шилинга и 2 пенса и т. н., а следователно принадената стойност да се повиши само на 3 шилинга и 4 пен­са, 3 шилинга и 6 пенса, 3 шилинга и 10 пенса и т. н. Степента на спадането, чиято пределна граница са 3 шилинга, зависи от онова относително тегло, което хвърля на везните на едната страна натиска на капитала, на другата страна — съпротивата на работниците.

Стойността на работната сила се определя от стойността на определено количество средства за живот. Това, което се изменя заедно с производителната сила на труда, е стойността на тия средства за живот, а не тяхната маса. Самата тая маса може при повишаване на производителната сила на труда да расте едновременно и в същата пропорция и за работника, и за капиталиста без някакво изменение в отношението между величината на цената на работната сила и величината на при­надената стойност. Ако първоначалната стойност на работната сила е 3 шилинга, а необходимото работно време 6 часа, ако принадената стойност е също 3 шилинга, или принаденият труд е също 6 часа, едно удвояване на производителната сила на труда при същото разделение на работния ден би оставило непроменени цената на работната сила и принадената стойност. Само че всяка от тях би се изразила в двойно повече, но съот­ветно поевтинели потребителни стойности. Макар че цената на работната сила е останала непроменена, тя би се покачила над своята стойност. Но ако цената на работната сила спадне не до минималната граница от 172 шилинга, дадена от нейната нова стойност, а на 2 шилинга и 10 пенса, на 2 шилинга и 6 пенса и т. н., тази спадаща цена все пак би представлявал?, нараснала маса от средства за живот. Така цената на работната сила би могла при повишаваща се производителна сила на труда постоянно да спада едновременно с постоянното на­растване на масата на средствата за живот на работника. Но относително, т. е. в сравнение с принадената стойност, стойност­та на работната сила би спадала постоянно и следователно би се увеличавала пропастта между жизнените равнища на работ­ника и капиталиста[2].

Рикардо пръв строго формулира трите гореприведени за­кона. Недостатъците на неговото изложение са: 1) че той раз­глежда особените условия, в пределите на които важат тези закони, като разбиращи се от само себе си общи и изключителни условия на капиталистическото производство. За него не съще­ствуват изменения нито в дължината на работния ден, нито в интензивността на труда, така че за него производителността на труда от само себе си става единствен променлив фактор; 2) — и това в много по-голяма степен прави фалшив неговия анализ — той също както и другите икономисти никога не е изследвал принадената стойност като такава, т. е. независимо от нейните особени форми като печалба, поземлена рента и т. н. Затова той непосредствено смесва законите за нормата на при­надената стойност със законите за нормата на печалбата. Както вече казахме, нормата на печалбата е отношението на прина­дената стойност към целия авансиран капитал, докато нормата на принадената стойност е отношението на принадената стой­ност само към променливата част на този капитал. Да приемем, че един капитал от 500 ф. ст. (К) се разделя на суров материал, средства на труда и т. н. общо за 400 ф. ст. (с) и на 100 ф. ст. работна заплата (у); освен това нека принадената стойност е = 100 ф. ст. (т). Тогава нормата на принадената стойност, но нормата на печалбата . Освен това ясно е, че нормата на печалбата може да зависи от обстоятелства, които не оказват никакво влияние върху нормата на принадената стойност. По-нататък, в третата книга на това съчинение, аз ще докажа, че една и съща норма на принадената стойност може да се изрази в най-различни нор­ми на печалбата и че различни норми на принадената стой­ност при определени обстоятелства могат да се изразят в една и съща норма на печалбата.

 


[1] Към този трети закон Маккулох покрай другото е направил и глупавата прибавка, че принадената стойност може да се повишава и без да спада стойността на работната сила — чрез премахване на данъците, които капиталистът е плащал по-рано. Премахването на такива данъци абсолютно никак не изменя количеството принадена стойност, което инду­стриалният капиталист изсмуква преди всичко от работника. То променя само пропорцията, в която той туря в своя собствен джоб принадената стойност или трябва да я дели с трети лица. Значи то никак не променя отношението между стойността на работната сила и принадената стойност. Така че изключението на Маккулох доказва само, че той не е разбирал самото правило — беда, която му се случва при вулгаризирането на Ри­кардо също тъй често, както на Ж· Б. Сей при вулгаризирането на А. Смит.

[2] «Когато се извършва изменение в производителността на инду­стрията, така че с дадено количество труд и капитал се произвежда повече или по-малко, тогава делът на работната заплата може чувствително да се измени, докато количеството, в което е изразен този дял, си остава същото, или количеството може да се измени, докато делът остава неиз­менен» ([/. Cazenove.] «Outlines of Political Economy etc.», p. 67).