Капиталът Критика на политическата икономия

Всеобщата формула на капитала

Стоковото обръщение е изходната точка на капитала. Сто­ковото производство и развитото стоково обръщение, търговия­та, образуват историческите предпоставки, при които той въз­никва. Световната търговия и световният пазар откриват през XVI век съвременната история на капитала.

Ако оставим настрана вещественото съдържание на стоко­вото обръщение, размяната на различните потребителни стой­ности, и разгледаме само икономическите форми, които се по­раждат от този процес, ще намерим, че парите представляват неговия последен продукт. Този последен продукт на стоковото обръщение е първата форма на проявление на капитала.

Исторически капиталът навсякъде противостои на поземле­ната собственост, отначало във формата на пари, като парично богатство, като търговски капитал и като лихварски капитал.[1] Обаче не е дори нужно да се връщаме към историята на появява­нето на капитала, за да разпознаем парите като негова първа форма на проявление. Тази история всекидневно се разиграва пред нашите очи. Всеки нов капитал излиза на сцената, т. е. на пазара, на стоковия пазар, на пазара на труда или на парич­ния пазар, все още като пари — пари, които чрез определени процеси трябва да се превърнат в капитал.

Парите като пари и парите като капитал се различават от­начало само по своята различна форма на обръщение.

Непосредствената форма на стоковото обръщение е С—ПС, т. е. превръщане на стока в пари и, обратно, превръщане на пари в стока, продажба заради покупка. Но наред с тази форма ние намираме една втора, специфично различна от нея — фор­мата ПСП, т. е. превръщане на пари в стока и, обратно,

превръщането на стоката в пари, покупка заради продажба. Пари, които в своето движение описват този последен цикъл, се превръщат в капитал, стават капитал и вече по своето пред­назначение са капитал.

Нека разгледаме по-отблизо обръщението ПСП. То преминава, подобно на простото стоково обръщение, през две противоположни фази. В първата фаза, П—С, покупката, па­рите се превръщат в стока. Във втората фаза, СП, продажба­та, стоката се превръща обратно в пари. Двете фази образуват заедно единен процес, в който парите се разменят срещу стока и след това същата стока отново се разменя срещу пари, купува се стока, за да се продаде, или ако пренебрегнем формалните различия между покупка и продажба — купува се с парите стока и със стоката се купуват пари.[2] Резултатът, в който угас­ва целият процес, е размяна на пари срещу пари, ПП. Ако аз купя за 100 ф. ст. 2000 фунта памук и отново продам тези 2000 фунта памук за 110 ф. ст., то в края на краищата аз съм раз­менил 100 ф. ст. срещу 110 ф. ст., т. е. пари срещу пари.

Наистина очевидно е, че процесът на обръщението ПС—П би бил безсмислен и безсъдържателен, ако по неговия околен път бихме искали да разменяме една парична стойност срещу същата парична стойност, напр. 100 ф. ст. срещу 100 ф. ст. Несравнено по-прост и по-сигурен би си останал методът на събирача на съкровище, който задържа своите 100 ф. ст., вме­сто да ги излага на опасностите на обръщението.

От друга страна, все едно дали търговецът продава купения от него за 100 ф. ст. памук за 110 ф. ст. или за 100 ф. ст., или дори за 50 ф. ст. — във всеки случай неговите пари описват едно своеобразно и оригинално движение, съвсем различно от онова при простото стоково обръщение, когато напр. селянинът продава жито и с така получените пари купува дрехи. Така че най-напред трябва да се охарактеризират различията във фор­мата между кръгооборотите ПС—П и СПС. Същевременно това ще разкрие и разликата в съдържанието, която се крие зад тези различия във формата.

Нека видим най-напред какво общо имат двете форми.

Двата кръгооборота се разпадат на същите две противопо­ложни фази СП, продажба, и П—С, покупка. Във всяка от двете фази си противостоят същите два вещни елемента, стока и пари — и две лица в едни и същи характерни икономически маски, купувач и продавач. Всеки от двата кръгооборота пред­ставлява единството на същите противоположни фази, като и в двата случая това единство се постига чрез появяването на три контрагента, от които единият само продава, другият само ку­пува, а третият последователно купува и продава.

Но онова, което още отначало разделя двата кръгооборота СП—С и ПСП, е обратният ред на същите противополож­ни фази на обръщението. Простото стоково обръщение започва с продажбата и свършва с покупката, а обръщението на парите като капитал започва с покупката и свършва с продажбата. Изходна и крайна точка на движението там е стоката, а тук — парите. В целия процес посредничат в първата форма парите, а във втората, обратно — стоката.

В обръщението СП—С парите в края на краищата се пре­връщат в стока, която служи като потребителна стойност. Сле­дователно тук парите са окончателно изразходвани. В противоположната форма П—С—П купувачът, напротив, дава пари, за да получи пари като продавач. При покупката на стоката той пуска пари в обръщението, за да ги изтегли отново от него чрез продажбата на същата стока. Той пуска парите само с коварната мисъл пак да ги пипне. Затова те са само аванси­рани.[3]

Във формата СП—С едни и същи пари сменят два пъти мястото си. Продавачът ги получава от купувача и плаща с тях на другия продавач. Целият процес, който започва с получава­нето на пари срещу стока, приключва с даването на пари срещу стока. Обратното е във формата ПСП. Не едни и същи пари, а една и съща стока сменя тук два пъти мястото си. Купувачът я получава от ръцете на продавача и я предава в ръцете на друг купувач. Както в простото стоково обръщение двукратното преместване на едни и същи пари довежда до окончателното им преминаване от едни ръце в други, така тук двукратното пре­местване на една и съща стока довежда до връщането на парите към тяхната първоначална изходна точка.

Връщането на парите към тяхната изходна точка не зависи от това, дали стоката се продава по-скъпо, отколкото е била купена, или не. Това обстоятелство влияе само върху величината на връщащата се парична сума. Самото явление на връщане­то се извършва, щом купената стока бъде отново продадена, т. е. щом бъде напълно описан кръгооборотът ПСП. Следо­вателно тук намираме осезателно явна разлика между обръще­нието на парите като капитал и тяхното обръщение просто като пари.

Кръгооборотът СП—С е напълно завършен, щом парите, получени от продажбата на една стока, отново се изразходват чрез покупката на друга стока. Ако все пак се получи връщане на парите към тяхната изходна точка, то това става само по­ради възобновяването или повторението на целия процес. Ако аз продам един квартер пшеница за 3 ф. ст. и за тези 3 ф. ст. купя дрехи, тогава за мен 3-те ф. ст. са изразходвани оконча­телно. Аз нямам повече никаква работа с тях. Те принадлежат на търговеца на дрехи. Но ако продам още един квартер пше­ница, то парите се връщат при мен, обаче не поради първата сделка, а поради нейното повторение. Те пак ще се отдалечат от мен, щом завърша втората сделка и отново купя нещо. Така че в обръщението СП—С изразходването на парите няма нищо общо с тяхното връщане. Напротив, в ПС—П връща­нето на парите е обусловено от самия начин на тяхното изразхо­дване. Без това връщане операцията е несполучлива или про­цесът е прекъснат и още недовършен, понеже липсва неговата втора фаза — заключителната продажба, която допълня по­купката.

Кръгооборотът СП—С има за изходна точка една стока и за крайна точка друга стока, която излиза от обръщението и влиза в потреблението. Затова негова крайна цел е потребле­нието, задоволяването на потребности, с една дума — потреби­телната стойност. Напротив, кръгооборотът П—С—П изхожда от полюса на парите и в края на краищата се връща към същия полюс. Затова негова движеща сила и определяща цел е самата разменна стойност.

В простото стоково обръщение двете крайни точки имат една и съща икономическа форма. И двете са стока. Те са стоки с една и съща величина на стойността. Но те са качествено различни потребителни стойности, напр. жито и дрехи. Тук съдър­жание на движението съставя размяната на продуктите, раз­мяната на различните вещества, в които се изразява обществе­ният труд. Другояче е в обръщението ПСП. На пръв по­глед то изглежда безсъдържателно, тъй като е тавтологично. Двете крайни точки имат една и съща икономическа форма. И двете са пари, следователно не са качествено различни потреби­телни стойности, тъй като именно парите са онази превърната форма на стоките, в която са заличени техните особени потре­бителни стойности. Да размениш най-напред 100 ф. ст. срещу памук и след това отново същия памук срещу 100 ф. ст., т. е. да размениш по околен път пари срещу пари, същото срещу същото — една такава сделка изглежда колкото безцелна, тол­кова и нелепа.[4] Една парична сума може изобщо да се раз­личава от друга парична сума само по своята величина. Така че процесът ПС—П дължи своето съдържание не на някакво качествено различие на неговите крайни точки, тъй като те и двете са пари, а само на тяхното количествено различие. В ре­зултат на този процес от обръщението се извличат повече пари, отколкото са били хвърлени в него в началото. Памукът, който е бил купен за 100 ф. ст., се препродава напр. за 100+10 ф. ст., или за 110 ф. ст. Така че пълната форма на този процес е П’СП‘, където Π’—Π+ΔΠ, т. е. е равно на първоначално авансираната парична сума плюс един прираст. Този прираст, или добавка към първоначалната стойност, аз наричам — при­надена стойност (surplus value). По този начин първоначално авансираната стойност не само се запазва в обръщението, но в него тя изменя и своята величина, прибавя и известна принадена стойност, или увеличава стойността си [verwertet sich]. Именно това движение я превръща в капитал.

Наистина възможно е и във формата СП—С двете крайни точки, С и С, напр. житото и дрехите, да представляват коли­чествено различни стойностни величини. Селянинът може да продаде житото си по-високо от неговата стойност или да купи дрехите под стойността им. От друга страна, той може да бъде излъган от търговеца на дрехи. Но такова различие в стойността остава за тази форма на обръщение чисто случайно. Тя никак не загубва своя смисъл и значение — както става при процеса ПС—П , — ако двата полюса, напр. житото и дрехите, са еквиваленти. Напротив, тук тяхната равностойност е по-скоро условие за нормалния ход на процеса.

Повтарянето или възобновяването на продажбата заради покупка, както и самият този процес, има за своя мярка и цел един лежащ вън от този процес краен резултат — потребление­то, задоволяването на определени потребности. Напротив, при покупката с цел да се продаде началото и краят са едно и също нещо, а именно пари, разменна стойност, и вече поради това движението е безкрайно. Наистина от П вече е станало 17+ АП, от стоте фунта стерлинги — 100+10. Но разгледани само качествено, 110 ф. ст. са същото нещо, каквото са и 100 ф. ст. — именно пари. А количествено тези 110 ф. ст. са ограни­чена стойностна сума, каквато са и 100-те ф. ст. Ако 110-те ф. ст. биха били изразходвани като пари, те биха излезли от своята роля. Те биха престанали да бъдат капитал. Извадени от обръщението, те се вкаменяват като съкровище и към тях не ще прирасне нито един фартинг, дори и да биха лежали до второ пришествие. Така че ако става въпрос за нарастване на стойността, то за нарастването на 110 ф. ст. съществува същата потребност, както и за 100 ф. ст., понеже и двете суми са огра­ничени изрази на разменната стойност и следователно и двете имат еднакво призвание — чрез разширение да се приближава към абсолютното богатство. Наистина първоначално авансира­ната стойност от 100 ф. ст. за момент се различава от прираслата към нея през време на обръщението принадена стойност от 10 ф. ст., но тази разлика веднага пак изчезва. Като краен ре­зултат на процеса не се явява на една страна първоначалната стойност от 100 ф. ст., а на друга — принадената стойност от 10 ф. ст. Това, което се явява като резултат, е една единна стой­ност от 110 ф. ст., която има същата форма, както и първона­чалните 100 ф. ст., и поради това отново може да започне процеса на нарастването си. В края на движението се явяват пари, които образуват начало на ново движение.[5] Затова краят на всеки отделен кръгооборот, в който се извършва покупка с цел да се продаде, от само себе си съставя начало на нов кръгооборот. Простото стоково обръщение — продажбата с цел да се купи — служи като средство за постигането на един краен резултат, лежащ вън от обръщението — присвояване на потребителни стойности, задоволяване на потребности. Напротив, обръщение­то на парите като капитал е самоцел, тъй като нарастването на стойността се осъществява само в пределите на това постоянно подновявано движение. Поради това движението на капитала е безгранично.[6]

Като съзнателен носител на това движение притежателят на пари става капиталист. Неговата личност, или по-скоро него­вият джоб, става изходна и възвратна точка на парите. Обектив­ното съдържание на това обръщение — нарастването на стой­ността — е неговата субективна цел и само доколкото нараства­щото присвояване на абстрактното богатство съставя единстве­ният движещ мотив на неговите операции, той функционира като капиталист или като олицетворен, надарен с воля и съзнание капитал. Така че потребителната стойност никога не трябва да се схваща като непосредствена цел на капиталиста.[7] Нито пък и единичната печалба — а само безспирното движение към нова печалба.[8] Този нагон към абсолютно обогатяване, този страстен ламтеж за стойност[9] е общ за капиталиста и за събирача на съкровища, но докато събирачът на съкровища е само смахнат капиталист, капиталистът е разумен събирач на съкровища. Безспирното нарастване на стойността, към което се стреми съби­рачът на съкровища с това, че се старае да спаси парите от обръ­щението[10], по-разумният капиталист го постига, като постоянно наново ги предава на обръщението[11].

Самостоятелните форми, т. е. паричните форми, които стой­ността на стоките приема в простото обръщение, само служат на стоковата размяна и изчезват в крайния резултат на движение­то. Напротив, в обръщението ПС—П и стоката, и парите функ­ционират само като различни начини на съществуване на самата стойност — парите като всеобщ, а стоката като особен и, тъй да се каже, замаскиран начин на нейното съществуване.[12] Стойността постоянно преминава от едната форма в другата, без да се губи в това движение, и по този начин се превръща в един автоматично действуващ субект. Ако фиксираме отдел­ните форми на проява, каквито последователно приема самонарастващата стойност в своя жизнен кръгооборот, то ще получим следните определения: капитал са парите, капитал е стоката.[13] Но в действителност стойността тук става субект на един процес, в който тя при постоянна смяна между паричната и стоковата форма сама изменя своята величина, отблъсква се във вид на принадена стойност от самата себе си като първоначална стой­ност, самонараства. Защото движението, в което тя присъеди­нява към себе си принадена стойност, е нейно собствено движе­ние, следователно и нарастването й е самонарастване. Тя е при­добила магическата способност да създава стойност, защото самата е стойност. Тя ражда живи малки или поне снася златни яйца.

Като самонарастващ субект на този процес, в който стой­ността ту приема, ту смъква от себе си паричната и стоковата форма, като обаче при тези превръщания се запазва и нараства, стойността има нужда преди всичко от една самостоятелна фор­ма, в която да се констатира нейното тъждество със самата себе си. Тази форма тя притежава само в парите. Затова те образуват изходната и крайната точка на всеки процес на самонарастване па стойността. Стойността беше 100 ф. ст., сега е 110 ф. ст. и т. н. Но самите пари играят тук само ролята на една форма на стойността, защото тя има две форми. Ако не приемат стоковата форма, парите не стават капитал. Така че тук парите не се явя­ват полемично срещу стоката, както при образуването на съкро­вища. Капиталистът знае, че всички стоки, колкото и парцаливи да изглеждат и колкото и лошо да миришат, мислено и действи­телно са пари, вътрешно са обрязани евреи, и при това чудо­творни средства от пари да се правят повече пари.

Ако в простото обръщение стойността на стоките — в проти­вовес на тяхната потребителна стойност — получава в най-до­брия случай самостоятелната форма на парите, то тук тя извед­нъж се явява като саморазвиваща се, самодвижеща се субстан­ция, за която стоката и парите са само нейни форми. Дори нещо повече. Вместо да представлява стокови отношения, стойността сега влиза, така да се каже, в частно отношение със себе си. Тя като първоначална стойност се различава от себе си като принадена стойност, както бог-отец се различава от себе си като бог-син, а и двамата са на една и съща възраст и в дей­ствителност са едно лице. Защото само чрез принадената стой­ност от 10 ф. ст. авансираните 100 ф. ст. стават капитал, а щом те станат такъв, щом бъде създаден бог-син, а чрез сина — и бог-отец — различното между тях отново изчезва и двете са едно: 110 ф. ст.

Така че стойността става самодвижеща се стойност, само- движещи се пари, и като такава — капитал. Тя излиза от сфе­рата на обръщението, отново навлиза в нея, запазва се и се умножава в нея, излиза от нея уголемена и винаги отново започва същия кръгооборот[14]. ПП‘, това е пари, които раж­дат пари — money which begets money, — гласи описанието на капитала в устата на неговите първи тълкуватели, меркантили­стите.

Наистина покупката с цел да се продаде или, по-точно ка­зано: покупката с цел да се продаде по-скъпо, ПСП’, из­глежда на пръв поглед като форма, свойствена само на един вид капитал, на търговския капитал. Но и промишленият капитал е пари, които се превръщат в стока и чрез продажба на стоката отново се превръщат в повече пари. Актове, които евентуално се извършват между покупката и продажбата вън от сферата на

обръщението, никак не изменят тази форма на движение. Най- сетне, в лихвоносния капитал обръщението П—СП’ се явява в съкратен вид, резултатът му идва без посредничество, така да се каже, в лапидарен стил, като ПП\ като пари, които направо са равни на повече пари, като стойност, която е по- голяма от самата себе си.

Така че в действителност П—С—П’ е общата формула на капитала, както той непосредствено се явява в сферата на обръ­щението.

 


[1] Противоположността между властта на поземлената собственост, която почива върху личните отношения между крепостни и господари, и безличната власт на парите, е ясно изразена в двете френски поговорки: «Null terre sans seigneur» и «L’argent n’a pas demaitre» [«Няма земя без господар» и «Парите нямат господар»].

[2] «С пари се купуват стоки и със стоките се купуват пари». . . (Mercier de la Riviire. «L’Ordre Naturel et essentiel des societes politiques», p. 543).

[3] «Ако една вещ бъде купена, за да бъде отново продадена, употре­бената за това сума се нарича авансирани пари; ако вещта не се купува, за да бъде пак продадена, парите могат да бъдат наречени изразходвани» (James Steuart. «Works», etc., edited by General Sir James Steuart, his son, London, 1805, v. I, p. 274).

[4] «Никой не разменя пари срещу пари», извиква по адрес на мер­кантилистите (Mercier de la Riviere, цит. съч., с. 486). В едно съчинение, което специално се занимава с «търговията» и «спекулата», четем: «Всяка търговия се състои в размяната на разнородни неща и изгодата (за търго­веца?) произлиза именно от тази разнородност. Не би имало никаква изгода. . . от размяната на един фунт хляб срещу един фунт хляб. . . от­тук следва и изгодният контраст между търговията и комарджийството, което представлява само размяна на пари срещу пари» (Th.. Corbet. «An Inquiry into the Causes and Modes of the Wealth of individuals; or the Prin­ciples of Trade and Speculation explained», London, 1841, p. 5). Макар че Корбет не вижда, че ПП, размяната на пари срещу пари, представлява форма на обръщение, характерна не само за търговския капитал, но и за всеки капитал, той поне признава, че тази форма на една разновидност на търговията, а именно спекулата, съвпада с комарджийството. Но пък то­гава идва Маккулох и намира, че всяко купуване с цел за продажба е спекула и че следователно разликата между спекула и търговия съвсем изчезва. «Всяка сделка, при която едно лице купува даден продукт, за да го продаде отново, е всъщност спекула» (Mac Culloch. «А Dictionary Practical etc. of Commerce», London, 1847, p. 1009). Несравнено по-наивен е Пинто, този Пиндар на амстердамската борса: «Търговията е комарджийство (тази фраза е заета от Лок), а от просяци не може да се спечели нищо. Ако човек в продължение на дълго време е измъкнал всичките пари от всички [съиграчи], би трябвало доброволно да им върне по-го­лямата част от печалбата, за да може играта да започне отново» {Pinto, Traite de la Circulation et du Credit», Amsterdam, 1771, p. 231).

[5] «Капиталът се дели. . . на първоначален капитал и на печалба, т. е. прираст на капитала. . . макар че самата практика веднага пак пре­връща тази печалба в капитал и я пуска заедно с него в обръщение» (Фри­дрих Енгелс. «Очерци към критиката на политическата икономия», в «Deutsch-Franzdsische Jahrbucher», издавани от Арнолд Руге и Карл Маркс, Париж, 1844, с. 99 [виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съч. Т. I, с. 536]).

[6] Аристотел противопоставя икономиката на хрематистиката. Той изхожда от икономиката. Доколкото тя представлява изкуство за придо­биване, тя се ограничава с набавянето на предмети, необходими за живота и полезни за домакинството или за държавата. «Истинското богатство се състои от такива потребителни стойности; защото количеството собственост от този род, което е необходимо за по-добър живот, не е безгранично. Но има и друг вид изкуство за придобиване, което обикновено и с право се нарича хрематистика и за което изглежда не съществува никаква граница на богатството и собствеността. Стоковата търговия («ή καπηλική» значи буквално търговия на дребно и Аристотел взема тази форма, защото в нея решаваща роля играе потребителната стойност) по своята природа не спада към хрематистиката, тъй като при нея размяната се отнася до необходимите за самите тях (купувачи и про­давачи) предмети.» «Поради това — казва той по-нататък — първоначална форма на стоковата търговия е била разменната търговия, но с нейното разширение по необходимост са се появили парите. С изнамирането на парите разменната търговия по необходимост е трябвало да се развие в καπηλική, в стокова търговия, а тази последната — в противоречие на своята първоначална тенденция — се е развила в хрематистика, в изкуство да се печелят пари. А хрематистиката се различава от икономика­та по това, че «за нея обръщението е източник за богатство». Цялата тя е построена върху па­рите, тъй като парите са началото и краят на този вид размяна . Затова и богатството, към което се стреми хрематистиката, е безгранично. И както всяко изкуство, което схваща целта си не като средство, а като самоцел, е безгранично в своя стремеж все повече и повече да се приближи към тази цел — докато изкуствата, които се стремят към средствата за достигане на целта, не са безгранични, защото самата им цел им поставя граница, — тъй и хрема­тистиката няма граница за своята цел, а целта й е абсолютно забогатяване. Икономиката, а не хрематистиката има граница. . . първата има за цел нещо различно от самите пари, а втората — тяхното увеличаване. . . Смесването на двете форми, които се преплитат една в друга, кара някои да виждат в запазването и увеличаването на парите до безкрайност край­ната цел на икономиката» (Aristoteles. «De Republica», edit. Bekker, кн. I, гл. 8 и 9, на разни места).

[7] «Стоките (тук в смисъл на потребителни стойности) не са определя­щата цел на промишления капиталист. . . негова определяща цел са па­рите» (ТИ. CHalmers. «On Political Economy etc.», 2-nd edit., Glasgow, 1832, c. 165, 166).

[8] «Макар че търговецът не подценява вече постигнатата печалба, неговият поглед винаги е насочен към бъдещата печалба» (A. Genovesi. «Lezioni di Economia Civile» (1765). Издание на италианските икономисти от Кустоди, Parte Moderna, t. VIII, p. 139).

[9] «Ненаситната страст към печалба, този auri sacra fames [проклет глад за злато], винаги определя дейността на капиталиста» (Mac Culloch. «The Principles of Political Economy», London, 1830, p. 179). Разбира ce, това схващане не пречи на същия Маккулох и компания при теоретиче­ски затруднения, напр. при разглеждане на свръхпроизводството, да пре­връщат същия капиталист в добър гражданин, за когото е важна само потребителната стойност и който дори развива истински хищническн апетит към обуща, шапки, яйца, басми и други съвсем домашни видове потребителна стойност.

[10] „2ώζειν“ [«спасявам»] е един от характерните изрази на гърците sa трупането на съкровища. Също така и английското «to save» едновре­менно значи «спасявам» и «пестя».

[11] «Безкрайността, която нещата не постигат в движението си напред, се постига от тях чрез кръгообръщението» (Galiani, цит. съч., е. 156).

[12] «Не материята съставя капитала, а стойността на тази материя» (G. В. Say. «Traite d’Economie Politique», 3-eme ed., Paris, 1817, t. II, p. 429).

[13] «Средствата за обръщение [currency] (1), които се употребяват за производителни цели, са капитал» (Macleod. «The Theory and Practice of Baakiag». London, 1855, v. I, ch. I, p. 55). «Капитал са стоките» (James Mill. «Elements of Political Economy», London, 1821, p. 74).

[14] «Капиталът. . . е непрекъснато умножаваща се стойност» (Si- smondi. «Nouveaux Principes d’Economie Politique», t. I, p. 89).